РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната
жалба на В. П. Р. от гр.Созопол, чрез процесуалния й представител адв.Марин Милев от
АК–Бургас, против Решение № 834 от 04.05.2022 г. по гр.д.20212120104679/2021 г. по описа
на Районен съд Бургас, в частта, с която (съгласно заявеното в съдебно заседание
уточнение на въззивната жалба) е уважен искът, т.е.в частта, с която е прието за установено
по отношение на въззивницата, че „Свобода Груп“ ЕООД, ЕИК *********, е собственик на
следните движими вещи: Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; Маса крайстенна с
корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен
плот - 1 бр.; Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.; Маса крайстенна с корито
400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1
бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без
долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса
крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1
бр.; Маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; Маса
крайстенна с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с
два долни плота - 1 бр.; Стелаж стенен двоен - 4 бр.; Стелаж стенен троен - 2 бр.; Стелаж
стенен единичен - 2 бр.; Стелаж стенен двоен - 1 бр.; Смукател кухненски стенен - 3 бр.;
Въздухопровод поцинкован с периметър - до 1200 мм.; Вентилатор АП в шумоизолиран
бокс - 1 бр.; Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр.; Мебели-шкафове и рафтове, изработени от
1
ЛПДЧ 8953 US; и въззивницата е осъдена да предаде на „Свобода Груп“ ЕООД, владението
на следните движими вещи: Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; Маса крайстенна с
корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.; Маса
крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито
400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1
бр.; Стелаж стенен двоен - 1 бр.; Смукател кухненски стенен - 3 бр.; Въздухопровод
поцинкован с периметър - до 1200 мм; Вентилатор АП в шумоизолиран бокс; Филтри за
СКС неръждаеми - 6 бр., Мебели-шкафове и рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около
бара и непосредствено до бара.
Твърди се, че решението в обжалваната от ответницата част е неправилно и
необосновано.
Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства, и по-
скоро се основат на предположения, а петитумът на предявения иск е с неопределен и
неиндивидуализиран предмет, тъй като се претендират родово определени вещи.
Сочи се, че съдът е приел, че въззиваемият е собственик на описаните в
диспозитива на решението вещи по показания на свидетели, които били изработили
визираните от съда вещи и предадени на въззиваемия през 2010 г. и въобще не е обсъдил и
взел предвид показанията на св.С. М. и на св.И. М., като не е посочил защо не кредитира
показанията на тези двама свидетели.
На следващо място се твърди, че описът на мебелите, който е направила ЧСИ
Т.Маджарова е след направения от собствениците ремонт в заведението и описаните вещи
нямат нищо общо с мебелите, които е ползвал в заведението въззиваемият преди да го
напусне. Твърди се, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че ЧСИ бил
констатирал при извършената на място проверка наличието на вещите, предмет на иска, тъй
като в изготвения опис ЧСИ само е описал находящите се в имота вещи към момента на
извършване на описа, без да констатира дали това са идентични вещи с описаните в
исковата молба.
По отношение на приетото по делото заключение по назначената
съдебнооценъчна експертиза, която съдът е кредитирал, се твърди, че в него е направена
оценка на вещите, предмет на ищцовата претенция, без да е доказана идентичност с вещите,
находящи се в момента в процесното заведение.
Твърди се, че съдът едновременно е приел (въз основа на свидетелски показания,
ангажирани от въззиваемия) какви вещи са били предадени на въззиваемия и монтирани в
процесното заведение през 2010 г., не е кредитирал писмените и гласните доказателства,
ангажирани от въззивника, и е приел в мотивите си, че по делото не били събрани
категорични доказателства за това в какво състояние и с какви налични вещи е бил предаден
обекта на наемателя към датата на сключване на договора за наем. Сочи се, че при това
положение е неясно, въз основа на какви обективни критерии и доказателства БРС е приел
за установено състоянието на имота и вещите в процесното заведение, когато въззиваемият
2
го е напуснал през 2020 г. Твърди се, че от представеното Разрешение за ползване №
35/04.02.2002 г. с инвеститор В. П. Р., и от показанията на св.С. М. се установява, че
процесното заведение, преди да бъде наето от въззиваемия през 2009 г., е работело като
ресторант, било е оборудвано за нормално заведение, съотв.към момента на сключване на
договора за наем между страните, отдаденото под наем помещение е било изцяло годно за
експлоатацията му като заведение за обществено хранене.
По изложените съображения се твърди, че са неправилни и необосновани
изводите на съда за неоснователност на възражението на въззивника за неизпълнен договор
и възражението за прихващане на стойността на вещите, които въззиваемият (ищец) следва
да възстанови в процесното заведение. Позовава се на т.11 и т.17 от процесния договор за
наем. Твърди се, че при описа на движимите вещи от ЧСИ по допуснатото обезпечение, се
установяват налични и идентични с описа от исковата молба само вещите по точки 23-25
вкл., които вещи обаче възстановяват съществувалите такива преди отдаването на
заведението под наем, което в съответствие с т.11 от договора за наем. Мебели - шкафове и
рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и непосредствено до бара, са части от
бар, който ищецът също така трябва да възстанови поради съществувалия бар при
сключването на договора за наем. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че
вентилацията в кухнята, включително частите и принадлежностите й, както и бара с
принадлежностите му в залата за клиенти, не представляват трайни подобрения по смисъла
на т.17 от договора за наем, съгласно която същите остават в полза на наемодателя след
освобождаване на имота, поради което се твърди, че ищцовата претенция за връщане на тези
вещи е неоснователна.
На следващо място се твърди, че с използването на тези вещи почти десет
години, те са амортизирани, поради което е неправилно да бъдат оценявани като нови вещи.
За останалите описани в исковата молба вещи се твърди, че са били взети от
ищеца при напускане на наетия имот, поради което претенцията му за тези вещи е
неоснователна.
Твърди се, че намерените в заведението вещи не съответстват по вид и размер на
претендираните с исковата молба и са били поставени в заведението от настоящата
наемателката.
Поддържа се направеното с отговора на исковата молба възражение за
неизпълнен договор по чл,90 от ЗЗД. Твърди се, че съгласно т.11 от процесния договор за
наем, наемателят е длъжен да върне имота след прекратяване на договора в същото
състояние, в което му е бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване, и тъй като
действието на договора за наем е прекратено поради изтичане на срока му, това задължение
е станало изискуемо по отношение на въззиваемия (ищец), въпреки което въззиваемият не е
изпълнил задължението си по т.11 от договора за наем. Позовава се на съдебна практика в
смисъл, че правният ефект на упражненото право по чл.90, ал.1 ЗЗД е равен на правото на
задържане, и се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния
закон, като не е постановил едновременност на изпълнението на ищците и ответника.
3
По отношение на направеното от въззивника с отговора на исковата молба
относно евентуалния иск възражение за прихващане на стойности на необходимите вещи, с
които ищецът трябва да възстанови в процесното заведение се твърди, че съгласно чл.104,
ал.2 от ЗЗД са налице предпоставките за уважаване на направеното възражение за
прихващане на стойността на необходимите вещи, с които ищецът трябва да възстанови
процесното заведение, със стойността на вещите по описа в исковата молба, както е
посочено в отговора на исковата молба.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове. Не са ангажирани нови
доказателства. Претендират се съдебни разноски.
В законовия срок въззиваемият-ищец „Свобода Груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.„Виа Понтика“ № 53, е подал писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. Твърди се, че
решението на БРС в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС е правилно и обосновано.
Твърди се, че правилно е отхвърлено заявеното от ответницата възражение, както поради
това, че претендираните вещи не са трайно прикрепени към обекта и не представляват
трайно подобрение, така и поради това, че не са представени доказателства от ответника
точно в какво състояние е предаден обекта, какво е било евентуалното обзавеждане и каква
е неговата стойност, още повече като се вземе предвид, че са направени значителни
подобрения в имота, за които ответникът е дал своето съгласие в т.17 от Договора за наем.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от ответника част и
присъждане на разноски.
В същия срок въззиваемия-ищец е депозиран и насрещна въззивна жалба –
против решението на БРС в отхвърлителната му част („в частта, в която се приема, че
само част от движимите вещи са във владение на ответницата В. П. Р. и се осъжда същата да
предаде само част от движимите вещи, чиято собственост съда приема, че принадлежи на
„Свобода Груп“ ЕООД“), т.е. в частта, с която е отхвърлен искът на „Свобода Груп“ ООД за
осъждане на В. П. Р. да предаде на „Свобода Груп“ ЕООД, владението на следните движими
вещи: маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен плот - 1бр.; маса крайстенна с
корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен
плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.;
маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса
крайстенна с долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с
два долни плота - 1 бр.; стелаж стенен двоен - 4 бр.; стелаж стенен троен - 2 бр.; стелаж
стенен единичен - 2 бр.
Твърди се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че: страните са
били в договорни отношения въз основа на Договор за наем на 18.08.2010 г., с който
ответницата предоставя на ищцовото дружество обект-заведение „БИРАРИЯ“, находящ се в
гр.Созопол; е основателен и доказан искът по чл.108 от ЗС в уважената му част. Твърди се,
4
че съдът неправилно е приел, че ответникът владее само част от вещите, на база
извършеният от ЧСИ опис, който е установил наличие само на част от претендираните вещи
в обекта на ответника. Твърди се, че по делото е доказано, че всички претендирани вещи са
били и все още са, във владение на ответницата Р.. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на това твърдение. Твърди се, че новият наемател на помещението е снахата на
ответницата, която според показанията на св.А. Н. е правила опити да закупи вещите на
ищеца, но не е успяла да се договори с него, след което Г. се противопоставя на тяхното
изнасяне, като слага камери, СОТ, гони го от квартирата и съставя опис на вещите, които
няма да му даде да изнесе, поради това, че същата има претенции към тях. Твърди се, че
показания на св.И. М., служител на СОТ не следва да се вземат предвид, тъй като
ответницата е клиент на СОТ свидетелят има интерес обектът да се охранява от СОТ.
Твърди се, че след като има противопоставяне да се изнесат движимите вещи от
страна на Г., което е отразено в няколко писмени документа и свидетелски показания, то
всички претендирани вещи, чиято собственост е доказана по делото, подлежат на връщане
или се дължи тяхната стойност, така както е заявена претенцията пред първата инстанция,
поради което изводите на първоинстанционния съд за обратното са неправилни.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част
и да присъди на ответницата разноските по делото и за двете инстанции.
Против насрещната въззивна жалба е подаден писмен отговор от ответницата Г..
Насрещната въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението на
ищеца, че всички претендирали вещи били и все още са във владение на ответницата, като
се твърди, че по делото няма нито едно безспорно доказателство в подкрепа на това
твърдение.
Противопоставя се на искането в насрещната въззивна жалба да се изключат
показанията на св.И. М., като се твърди, че няма данни този свидетел да е заинтересован по
някакъв начин от изхода на делото. Твърди се, че съдът изобщо не е обсъдил показанията на
св.С. М., че когато Йордан Филев (управител и собственик на „Свобода Груп" ЕООД) е
освободил заведението, в него не е имало нищо. Твърди се, че вещите, описани при
извършения опис на мебелите от ЧСИ Таня Маджарова, е след направения от собствениците
ремонт в заведението и описаните вещи нямат нищо общо с мебелите, които преди това е
ползвал в заведението въззиваемия преди да го напусне. Отново са изложени съображения,
съдържащи се във въззивната жалба.
Претендира се отхвърляне на насрещната въззивна жалба. Не се сочат
доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, от легитимирано лице, за което е налице правен интерес от обжалване на
решението в частта му, с която искът е уважен частично и ищецът е осъден за заплати на
ответницата Р. разноски съобразно отхвърлената част от иска, поради което съдът я намира
за допустима в частта, с която се обжалва решението на БРС, в частта му, с която
5
установителният иск е уважен и ответницата е осъдена да предаде на ищеца описаните
движими вещи, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца съдебни
разноски.
Насрещната жалба е подадена в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, от легитимирано лице, поради което съдът я намира също за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на „Свобода Груп“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на В. П. Р. – Г. от ***, да предаде на
ищцовото дружество владението на следните движими вещи на обща стойност 15 500 лв:
А.Неутрално кухненско оборудване и обзавеждане от неръждаема стомана:
1.
1. Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.
2. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.
3. Маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен плот - 1 бр.
4. Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.
5. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот -1 бр.
6. Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.
7. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.
8. Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.
9. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.
10. Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.
11. Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.
12. Маса крайстенна с долен плот - 1 бр.
13. Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.
14. Маса крайстенна с долен плот - 1 бр.
15. Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.
16. Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.
17. Стелаж стенен двоен - 4 бр.
18. Стелаж стенен троен - 2 бр.
19. Стелаж стенен единичен - 2 бр.
20. Стелаж стенен двоен - 1 бр.,
Б.Вентилационна система:
2.
1. Смукател кухненски стенен - 3 бр.
2. Въздухопровод поцинкован с периметър - до 1200 мм
3. Вентилатор АП в шумоизолиран бокс - 1 бр.
4. Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр.,
В.Обзавеждане за ресторант, изработено от ЛПДЧ 8953 US - Мебели-шкафове и
6
рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и непосредствено до бара /посочени с т.1
на схемата, към протокол от 03.05.2011 г.
При условията на евентуалност моли за присъждане на сумата в размер на 15 500
лв, представляваща равностойността на процесните движими вещи.
Твърди се, че страните са били в наемно правоотношение по силата на договор за
наем от 18.08.2010 г. с нотариална заверка на подписите, с допълнително споразумение към
него от 25.07.2012 г., по силата на който договор ответницата е предоставила на ищеца за
временно ползване срещу заплащане на наемна цена, обект-заведение „Бирария“, находящ
се в гр.Созопол, за срок от 5 години, удължен с допълнителното споразумение с още 5
години. Твърди се, че при предоставянето на обекта, същият е бил в много лошо състояние,
което е наложило извършването от ищеца-наемател на основен ремонт - изграждане на ВиК
инсталация, ел.инсталация, канализация, комин, тоалетна, поставяне на настилки от теракот
и фаянс) и закупуването и монтирането в обекта на движими вещи за обзавеждане и
оборудване, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че съгласно чл.17 от договора за
наем, страните са уговорили след изтичане на срока на договора, трайните подобрения,
направени от наемателя да останат в собственост на наемодателя, но не и закупените,
внесени и монтирани от наемателя движими вещи и оборудване. Твърди се, че преди
изтичане на срока на договора, на 17.09.2020 г. ищецът е започнал за изнася оборудването
от обекта, но ответницата му попречила да го направи, като сигнализирана СОТ и се
обадила на телефон 112. Сочи, че опитите на дружеството извънсъдебно да се уреди спорът,
останали неуспешни, като ищецът бил препятстван още веднът – на 30.09.2020 г. да изнесе
вещите си. Било му обяснено от извиканите от наемателя органи на полицията, че след като
има спор относно вещите, дружеството не може да ги изнесе от обекта. Образувани били
преписка при РУ Созопол, а след обжалване – при БРП, по която бил постановен отказ за
образуване на наказателно производство.
Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС, а при условията на
евентуалност - иск с правно основание чл.57 от ЗЗД.
Ответницата е оспорила иска, като в представения в срока по чл.131, ал.1 от ГПК
е изложила подробни съображения. Не оспорва твърденията на ищеца, че на 19.08.2010 г.
между страните е бил сключен договор за наем за собственото й помещение,
представляващо тогава заведение „Бирария“ в гр.Созопол, който договор е бил продължен с
подписано допълнително споразумение за срок до 01.10.2020 г. Не оспорва твърденията на
ищеца, че е извършил промени в имота, осигурил е ново обзавеждане и ново оборудване в
него, но твърди, че имотът, противно на твърденията на ищеца за обратното, е бил в добро
състояние, изцяло готов за експлоатация, съоръжен с необходимите масивни бетонови
плотове с алпака, мивки облицовани, барът е бил съоръжен със стелажи за бутилки алкохол,
с работни плотове с умивалник, шкафове и долни рафтове, имало е настилки във всички
помещения, ел.и ВиК инсталации, работеща вентилация и пр. Твърди се, че ищецът е искал,
а ответницата се е съгласила да се направят промени само за да отговаря заведението на
вижданията на ищеца за търговска дейност, като страните са се уговорили в т.11 от договора
7
за наем, наемателят да върне имота след прекратяване на договора в същото състояние, в
което му е бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване; и в т.17 от договора – че
ремонтът на имота за привеждането му в търговски вид е изцяло за сметка на наемателя,
както и, че всички направени от наемателя трайни подобрения остават в полза на
наемодателя след освобождаването на имота. Твърди се, че вентилацията в кухнята,
включително частите и принадлежностите и, както и бара с принадлежностите му в залата за
клиенти, представляват трайни подобрения по смисъла на т.17 от договора. При условията
на евентуалност прави възражение за неизпълнен договор на основание чл.90 от ЗЗД, като
се позовава на т.11 от договора за наем. Заявено е и възражение за прихващане на
стойността на вещите, подробно описани в отговора на исковата молба, които ищецът
трябва да възстанови. По отношение на всички движими вещи, с изключение на Вентилатор
АП в шумоизолиран бокс - 1 бр., Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр., и мебели-шкафове и
рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и непосредствено до бара, ответницата
твърди, че искът е неоснователен, тъй като вещите са били взети от ищеца преди напускане
на наетия имот.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения
иск по чл.108 ЗС. Съдът е приел за установено по отношение на ответницата, че ищцовото
дружество е собственик на всички изброени в исковата молба движими вещи, но е осъдил
ответницата да предаде на ищеца владението само на част от движимите вещи, а именно:
Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен
плот - 1 бр.; Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.; Маса крайстенна с корито
400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1
бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; Стелаж стенен двоен - 1 бр.;
Смукател кухненски стенен - 3 бр.; Въздухопровод поцинкован с периметър - до 1200 мм;
Вентилатор АП в шумоизолиран бокс; Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр., Мебели-шкафове
и рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и непосредствено до бара. Прието е, че
по отношение на тези вещи, доколкото те са описани в Протокола за опис на движимо
имущество, изготвен от ЧСИ, следва да се приеме, че те се намират в имота на ответницата,
сотв.в нейно владение. По отношение на останалата част от вещите (маса крайстенна с 2
корита 500/300/250 без долен плот - 1бр.; маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен
плот - 1 бр.; маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без
долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с долен плот - 1
бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; маса
крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; стелаж стенен
двоен - 4 бр.; стелаж стенен троен - 2 бр.; стелаж стенен единичен - 2 бр.) искът е отхвърлен,
тъй като предвид липсата на тези вещи при извършването на описа от ЧСИ и гласните
доказателства, че ищецът е изнасял свои вещи от имота на ответника, съдът е приел за
недоказано, че ответникът владее тези вещи. Съдът е отхвърлил двете възражения на
ответницата. Разноските са разпределени между страните съобразно уважената,
респ.отхвърлената част от иска.
8
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението следва да се посочи, че според
настоящия състав първоинстанционният съд се е произнесъл по допустим иск и съобразно
твърденията на ищеца в исковата молба. Ревандикационният иск за връщане на вещите, в
конкретния случай е допустим, тъй като процесните движими вещи, макар и описани с
родови признаци, които не ги отличават от останалите идентични вещи, в случая са
индивидуализирани - описани с основни и индивидуализиращи белези, които следва да са
такива, че да са достатъчни за отграничаването им от всички останали от същия вид /в този
смисъл Решение № 81 по гр. д. № 3752/2018 г. на ВКС, Второ г.о./. Съгласно съдебната
практика вещите, определени по своя род могат да бъдат индивидуализирани, когато бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени /по
аргумент от чл.24, ал.2 ЗЗД/- в този смисъл Решение № 96 по т. д. № 2275/2013 г. по описа
на ВКС, второ т.о. В случая настоящият състав намира, че процесните движими вещи са
индивидуализирани, както чрез родовите белези, описани в молбата на ищеца; в
приложените към исковата молба два Приемо-предавателни протокола; и в изготвения
Протокол за опис на движими вещи от ЧСИ Т.Маджарова; така и чрез тяхното
местонахождение (по твърдения на ищеца) - в процесния имот; както и в изготвения и
подписан от страните по делото и по процесния договор за наем Опис на кухненско
оборудване на обект „Ди Валли“ гр.Созопол, ул.“Рибарска“ № 69, от който може да се
направи извод за определяне на вещите по съгласие на страните.
По наведените във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба оплаквания
за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка и изводите му са обосновани, като в този смисъл съдът
не споделя оплакванията във въззивната жалба на ответницата, че изводите на
първоинстанционния съд са необосновани, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и по-скоро се основават на предположения.
Страните не спорят относно наличието на наемно правоотношение по процесния
договор относно наемането от ищцовото дружество на собствения на ответницата недвижим
имот с предназначение – сграда за обществено хранене. Не е спорно, че и преди
сключването на процесния договор, имотът се е ползвал за заведение за обществено хранене.
Между страните не е спорно, а и видно от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, че договорът за наем от 18.08.2010 г. е бил продължен с допълнително
споразумение за срок от пет години, считано от 01.10.2010 г., след което с допълнително
споразумение срокът е бил удължен с още пет години и е бил валиден до 01.10.2020 г.
По делото не е спорно, че ищецът е поръчал оборудване в кухнята, по
вентилацията на обекта и в бара, което оборудване включва и описаните в исковата молба
движими вещи. Не е спорно, че преди изтичане на договора – на 17.09.2020 г. и на
9
30.09.2020 г. ищцовото дружество се е опитало да изнесе от наетото помещение движими
вещи, но ответницата е сигнализирала на СОТ и изнасянето е било преустановено. Не е
спорно, че по допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на предявения иск, на
21.07.2021 г. ЧСИ Т.Маджарова е извършила опис на движимите вещи в помещението и от
описаните в исковата молба движими вещи, е отразила в описа, че е намерила само част от
тях.
Спорно по делото е: Било ли е необходимо доставянето на ново оборудване в
обекта при наемането му от ищеца, или той е бил достатъчно добре оборудван, и в какво
състояние е било евентуално завареното оборудване, съотв.дължи ли ищецът връщане на
евентуално заварените в помещението през 2010 г. вещи, респ.дължи ли заплащане на
стойността им. Спорно е също, налице ли са между описаните в исковата молба вещи,
такива, които да представляват „трайни подобрения по смисъла на т.17 от договора“, които
да остават в полза на наемодателя. Спорно на следващо място е, успял ли е ищецът да
изнесе от помещението вещите, или част от тях на 17.09.2020 г. и на 30.09.2020 г.
С оглед представените по делото доказателства, съдът приема на първо място, че
към момента на сключване на процесния договор за наем – 2010 г. по делото не е доказано
наетото помещение да е отговаряло на изискванията за ползването му като заведение за
обществено хранене. Представените хигиенна експертиза от 2001 г., работен проект
„Преустройство на съществуващ сутеренен етаж и едноетажна пристройка към него в
„Бирария“ от 2001 г., технически инвестиционен проект от 2010 г. не установяват на първо
място с какво е бил оборудван обектът. На второ място от 2001 г. до отдаването на
помещението под наем на ищеца, са изминали 10 години, през които дори да е било налице
оборудване, то със сигурност е било налице изхабяване. На следващо място, видно от
представения договор за отдаване под наем на помещението през 2006 г. (л.87-88), съгласно
т.10 от договора, „ремонтът на имота за превеждането му в търговски вид е бил изцяло за
сметка на наемателя“, а всички направени от него трайни подобрения след освобождаването
на обекта остават за наемодателя. Съгласно т.11 от договора, наемателят е бил длъжен да
върне имота след прекратяване на договора в същото състояние, в което му е бил предаден.
От така постигнатите между страните по Договора за наем от 10.10.2006 г. уговорки, съдът
достига до извод, че отдадения под наем имот е бил оборудван от наемателя, който след
изтичането на срока на договора е изнесъл осигурените от него движими вещи от имота,
т.е.към момента на сключване на процесния договор за наем през 2010 г. по делото няма
данни в имота да е имало необходимото оборудване, което е наложило ищецът да го поръча
и монтира с изричното съгласие на наемодателя. В този смисъл са показанията на св.А.Н.,
според когото при сключването на договора ищецът е заварил „помещението почти празно“;
в кухнята е имало аспирация. Според св.С.М., през 2008 г. заведението е било с оборудвана
ресторантска кухня, с мивки, с оборудване, като има разлика в оборудването през 2008 г. и
към настоящия момент. От така събраните доказателства съдът приема, че при изтичане на
процесния договор за наем, наемателят не дължи връщане на заварените в имота при
наемането му вещи (както се посочи по-горе, по делото не е установено какви вещи е
10
заварил в имота, още по-малко – в какво състояние са били тези вещи), нито заплащане на
тяхната стойност. В този смисъл съдът приема, че са неоснователни възраженията на
ответницата както за неизпълнен договор, така и възражението за прихващане със
стойността на вещите, които според ответницата, ищецът е следвало да възстанови в
помещението.
Както се посочи по-горе, съдът приема за доказано от представените писмени
доказателства (приемо-предавателен протокол от 07.05.2011 г., подписан от „Вент систем“
ООД, в качеството му на изпълнител, и „Свобода груп“ ООД, в качеството му на
възложител; и приемо-предавателен протокол от 03.05.2011 г. подписан от „Лора 4“ ЕООД и
„Свобода груп“ ООД), както и от показанията на св.Я. В. че оборудването на кухненското
помещение, вкл.вентилацията му, както и на бара, са били поръчани и заплатени от ищеца
като наемател.
При така представените доказателства, съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че ищцовото дружество е собственик на
описаните в исковата молба движими вещи, поради което установителният иск е
основателен и доказан.
Опитът на ищеца да изнесе от наетото помещение движимите вещи,
представляващи оборудване на кухнята и бара, се установява, както от разпитаните
свидетели А.Н. и И.М., така и от представената преписка № 12886/2020 г. по описа на
Районна прокуратура - Бургас, приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство.
От показанията на св.М., които съдът кредитира, се установява, че когато „на 17-
и или 18-ти“ свидетелят, повикан в качеството му на охранител от СОТ, е отишъл на адреса,
установил „камионче, което изнасяше вещи и оборудване … неръждавейки плотове и
масички … когато дойде полицията, камиончето беше заминало с оборудването“. Същият
свидетел твърди, че около седмица по-късно наемателят още веднъж е изнесъл вещи от
заведението – „пак кухненско, малки неръждавейки плотове с шкафове“, „нямаше никакви
маси от неръждавейка, столове, стелажи, нямаше абсолютно нищо в кухнята“.
От представения по делото Протокол за опис на движими вещи от 20.07.2021 г.
по изп.дело № 20218030402175 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, извършен по
допуснатото по делото обезпечение на иска чрез налагане на „запор“ на процесните
движими вещи, се установява, че при посещението на ЧСИ в обекта, са открити само част от
вещите, съвпадащи по описание с описаните в исковата молба, а именно:
1. Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.
2. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.
3. Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.
4. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.
5. Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.
6. Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.
11
7. Стелаж стенен двоен - 1 бр.,
8. Смукател кухненски стенен,
9. Въздухопровод поцинкован с периметър - до 1200 мм.,
10. Вентилатор АП в шумоизолиран бокс,
11. Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр.,
12. Мебели-шкафове и рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и
непосредствено до бара /посочени с т.1 на схемата, към протокол от 03.05.2011г./ - има
горен ред над бара и долен ред с прегради.
Записано е, че всички маси и плотове са неръждавейка.
Останалите движими вещи, които се претендират от ищеца не са открити в
обекта или не съвпадат с описанието, което е посочено от него.
С оглед представения Протокол за опис на движими вещи, установяващ, че на
20.07.2021 г. в помещението са открити само част от процесните движими вещи, съдът
споделя изводите на първоинстанционния съд, че искът за осъждане на ответницата да
предаде на ищеца тези вещи е основателен и доказан. Предвид показанията на св.М., че на
17.09.2020 г. наемателят е успял да изнесе от помещението част от вещите, съдът намира, че
искът за осъждане на ответницата да предаде на ищеца движимите вещи, описани в исковата
молба, но неоткрити в помещението при извършването на описа, е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съдът намира, че показанията на св.М., че
„кухнята е била празна“, не следва да се тълкуват в смисъл, че ищецът е успял да изнесе
абсолютно цялото кухненско оборудване, тъй като заварените и описани от ЧСИ движими
вещи, отговарят по вид и характеристики на такива, посочени в исковата молба и в Приемо-
предавателния протокол от 17.05.2011 г., подписан от „Свобода Груп“ ООД и „Вент
Систем“ ООД. От показанията на св.Я.В., управител на и „Вент Систем“ ООД, се
установява, че наскоро за същия обект младо момиче е поискало изработване на оборудване,
но свидетелят твърди, че „проектът е бил изпълнен единствено с издаване на оферта и нищо
повече“, т.е.по делото не е доказано същото оборудване да е било изработено и доставено на
обекта от следващ наемател, евентуално – по договора за наем от 08.04.2021 г. с „Арена-7“
ЕООД. Вещото лице по приетата по делото Съдебно-оценъчна експертиза също сочи, че при
огледа на вещите на място е констатирало, че някои от вещите са нови, а други – ползвани.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на
ответницата Г., че изводите на първоинстанционния съд са необосновани. Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд е изследвал внимателно събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до обосновани изводи, като е
изложил подробни мотиви. Според настоящия състав са неоснователни оплакванията във
въззивната жалба на ответницата Г., че първоинстанционният съд е осъдил ответницата да
предаде и вещите, за които ЧСИ е отразил, че „не съответстват по вид и размер на
претендираните с исковата молба“. В описа на ЧСИ е посочено, че от откритите движими
вещи, „маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен плот 1 бр.“, „не е с размер 5/3/2,5,
а е 80/60/90 см.“, и за съответната „маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен плот 1
12
бр.“, искът по чл.108 ЗС е отхвърлен. Съдът намира за неоснователни твърденията във
въззивната жалба на ответницата, че „вентилацията в кухнята, вкл.частите и
принадлежностите й, както и барът с принадлежностите му в залата за клиенти,
представляват трайни подобрения по смисъла на т.17 от договора“.
По изложените по-горе съображения досежно показанията на св.М. за изнасяне
на част от мебелите от заведението от наемателя с камион, които настоящият състав също
кредитира, съдът намира за неоснователни оплакванията в насрещната въззивна жалба, че
неправилно първоинстанционният съд не е приел, че всички движими вещи все още са във
владение на ответницата. Според настоящия състав, от представения „Опис на кухненско
оборудване на обект Ди Валли гр.Созопол ул.Рибарска 69“, подписан от страните на
17.09.2020 г. (л.27), не се установява описаните вещи да са останали в обекта или да са били
изнесени. В Описа е отразено, че изброените вещи са „Предмет на спор“, а на втората
страница управителят на ищцовото дружество-наемател на обекта е отразил, че „Възразява
по т.1, т.2, т.3, т.3, т.6 и т.9“, за които посочва, че „изброените неща са преносими и не са
трайно прикрепени към помещението. Съгласно договора за наем на помещението са негова
собственост“. В описа не е посочено, че страните нямат спор относно собствеността на част
от вещите, нито, че се съгласяват част от вещите да бъдат изнесени от помещението или да
останат там.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, разноските следва да останат за страните така,
както са направени от тях.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 834 от 04.05.2022 г. по гр.д.20212120104679/2021 г.
по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13