РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 405/2014 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени
са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е.” ЕООД, упълномощил като процесуален
представител адв. М.К. от Адвокатска колегия – гр. Велико Търново (л. 44), за установяването на вземанията
му, предмет на Заповед № 661/13.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, изд.
по ч. гр. д. № 322/2014 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТРС),
за заплащане от ответника "Б." ЕООД на
1.1. цената на закупената стока – дизелово моторно гориво за отопление – Е5 (главница),
дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени договори за
покупко – продажба, по които от ищеца са
издадени фактура № 1433/09.06.2011 г. и фактура № 1461/29.06.2011 г., която
цена възлиза на 15 889,32 лв.;
1.2.
мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД,
1.2.1. върху сумата по фактура № 1433/09.06.2011 г. -
за периода от 10.06.2011 г. до 01.08.2014 г.;
1.2.2. върху сумата по
фактура № 1461/29.06.2011 г. - за периода от 29.06.2011 г. до 01.08.2014 г.,
която лихва възлиза
общо на 5 053 лв.;
2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сумата от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.08.2014 г.) до окончателното изплащане на задължението.
2.1. Твърди се, че на 09.06.2010 г. с ответното дружество, ищецът по настоящото производство бил сключил търговска сделка за покупко - продажба на дизелово моторно гориво за отопление Е 5, по която търговска сделка „Е.” ЕООД било доставило и продало на „Б.” ЕООД 1 976 литра течно гориво на обща стойност 3 201,12 лв. с ДДС. Стоката била предадена с приемо- предавателен протокол № 1433 от 09.06.2011 г.
2.2. На 29.06.2011 г. дружеството - ищец отново е дизелово моторно гориво за отопление Е5, „маркиран, червен” (съгл. фактура № 1461/29.06.2011 г.), количество: 7950 литра, при единична цена 1,33 лв. или стоката, доставена на и закупена от ответното дружество по тази сделка от 29.06.2011 г. била на стойност 10 573,50 лв. Стоката била предадена с приемо - предавателен протокол № 1461 от 29.06.2011 г.
3. Ответникът "Б." ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съгласно Разписка към Съобщение от 23.10.2014 г. на ТРС препис от исковата
молба му е връчена чрез управителя К. Р. Ш. на 27.10.2014 г. Ответникът е
упълномощил в последствие като процесуални представители адв. Иван Радулов и
адв. Н.И. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 60), които оспорват исковете. Твърди се, че стоката не е
доставена.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
4. На 09.06.2011 г. от ищеца е издадена Фактура № 1433/09.06.2011 г. за продажбата на дизелово гориво за отопление на стойност 3 201,12 лв. (л. 24), като от продавачът e съставен и Приемо – предавателен протокол от същата дата (л. 25).
5. На 29.06.2011 г. от ищеца е издадена Фактура № 1461/29.06.2011 г. за продажбата на дизелово гориво за отопление на стойност 12 688,20 лв. (л. 34), като от продавачът e съставен и Приемо – предавателен протокол от същата дата (л. 35).
6. По
делото е изслушана съдено счетоводна експертиза (ССЕ) (л. 70 до 74), от което се установява, че:
6.1. процесните
фактури са редовно осчетоводени и от двете страни по делото;
6.2. общия
размер на мораторната лихва върху двете фактури за претендираният период е
равен на 5 052,93 лв.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.
По основателността на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ
8. По
делото е безспорно установено, че ответникът е осчетоводил процесните фактури. Само
по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество представлява
недвусмислено извънсъдебно признание по чл. 175 от ГПК на задължението (както
по основание, така и по размер) и доказва неговото съществуване. (В този смисъл
константната съдебна практика Решение №
30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, Решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. №
380/2009г. на ВКС, I т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д.№ 991/2009 г. на ВКС, II т.о.
и Решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010г. на ВКС, II т. о.).
9. Направеното
от ответника признание не се оборва от представените по делото доказателства.
Същото кореспондира и с осчетоводяването на вземането от страна на ищеца
съгласно заключението на ССЕ.
10. В тази връзка съдът приема,
че действително между страните е сключен договор за покупко – продажба, по
който продавачът е изпълнил задължението си за доставка на стоката към датата
на издаването на фактурата (с оглед разпоредбата на чл. 113, ал. 1, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от ЗДДС) и е възникнало на вземането на ответника за заплащането
на продажната цена.
III.
Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (главница)
11. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от деня, в който цената по всеки един от договорите е станала дължима.
12. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ изпълняемостта на задължението за заплащането на цената настъпва в деня на получаването на стоката.
12.1. С изменението на ТЗ (ДВ, бр. 20 от 2013 г.) моментът на настъпването на изискуемостта е отложен с ал. 3 на същата разпоредба, препращаща към глава XXI и в частност към чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, в който е предвидено, че „…Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.”
12.2. Съгласно § 13. от ПЗР към ЗИДТЗ (ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) Параграфи 2 - 5, 11 и 16 не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 г.
12.3. Поради тази причина по отношение на процесните вземания моментът изискуемостта е определена от стария материалноправен ред, а именно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
13. В тази връзка мораторната лихва следва да бъде начислена от датата, посочена от ищеца, но до размера, установен от вещото лице - 5 052,93 лв.
Разноски
14. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата) съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ВКС, ОСГТК.
15. Поради тази причина на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца в заповедното производство, в това число адв. възнаграждение (700 лв.) и държавна такса (415,04 лв.), възлизащи общо на 1 115,04 лв.
16. На същото основание следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в настоящото искова производство, в това число адв. възнаграждение (700 лв.), държавна такса (458,85 лв.) и депозит за възнаграждение на вещо лице (150 лв.), възлизащи общо на 1 308,85 лв.
17. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника "Б." ЕООД, с ЕИК ******** с посочен по делото адрес: ********, че съществува вземането срещу него на ищеца „Е.”
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********,
предмет на Заповед № 661/13.08.2014 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 322/2014 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на цената на закупената стока – дизелово моторно гориво за отопление – Е5 (главница),
дължима въз основа на сключени договори за покупко – продажба, по които от
ищеца са издадени фактура № 1433/09.06.2011 г. и фактура № 1461/29.06.2011 г.,
която цена възлиза на 15 889,32 лв. (петнадесет
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки); мораторна лихва върху сумата по
фактура № 1433/09.06.2011 г. - за периода от 10.06.2011 г. до 01.08.2014 г. и върху
сумата по фактура № 1461/29.06.2011 г. - за периода от 29.06.2011 г. до
01.08.2014 г., възлизаща общо на 5 052,93 лв. (пет хиляди петдесет и
два лева и деветдесет и три стотинки); законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.08.2014 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащането на мораторна лихва за разликата между уважения
размер от 5 052,93 лв. и претендираният такъв от 5 053 лв.
ОСЪЖДА ответника "Б." ЕООД, с ЕИК ******** да заплати на ищеца „Е.” ЕООД, с ЕИК ******** направените в заповедното производство разноски в размер на 1 115,04 лв. (хиляда сто и петнадесет лева и четири стотинки).
ОСЪЖДА ответника "Б." ЕООД, с ЕИК ******** да заплати на ищеца „Е.” ЕООД, с ЕИК ******** направените в настоящото производство разноски в размер на 1 308,85 лв. (хиляда триста и осем лева и осемдесет и пет стотинки)
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
След влизането в сила на решението препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: