Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 11.06.2019 година
град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и осми
май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 885 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.143 ал.2 и чл. 149 СК.
Ищцата
Ж.Е.С., като майка и законен представител на малолетното дете Б.П.Д. твърди в
исковата си молба, че с ответника П.В.Д. живели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство е родено детето Б.П.Д., родена на ***г. Заявява
също, че от 2011г. са във фактическа раздяла, след която детето останало да
живее при майка си в гр.Бургас, а през 2017г. се преместили в гр.Стара Загора.
Известно време двете останали при родителите й в с. Загоре, а от началото на
месец декември 2018г. до настоящия момент живеят под наем в апартамент, за
който плащат наем в размер на 330,00 лева.
Твърди,
че през първите 3 години след раздялата, а именно в периода до 2014г., бащата П.Д.
се обаждал от време на време и давал минимални финансови средства за издръжка
на детето. След това обаче същият спрял да се интересува от дъщеря си.
Контактите им се свеждали до обаждания веднъж или два пъти годишно, като през
последните 4 години не е давал никакви средства за издръжка на дъщеря им с
изключение на рождените й дни. Последният път, когато дал пари за детето, било
през месец юли 2017г. Тогава предоставил сумата в размер на 200лв. Ищцата сочи,
че бащата не изявявал желание да поддържа каквато и да е връзка с дъщеря си.
Сочи
още, че детето Б.П.Д. е на 10-годишна възраст, ученичка в Шесто основно училище
„Св.Никола" Стара Загора, с отличен успех. Освен това заявява, че детето
се намира във възраст, която предполага по-високи нужди, както от битов, така и
от образователен характер. Задоволяването на тези нужди водело до
изразходването на финансови средства. Задължително било закупуването на
ученически униформи, чиято стойност е 120 лв. Учебните помагала на детето били
на стойност около 60 лв. От училището организирали посещения на театрални
представления всеки месец, за които се заплащала сумата в размер на 6 лв.
Твърди също така, че Б.Д. навлизала във възраст, в която имала все по-голяма
нужда от социални контакти. Искала да излиза и да се среща с приятели, което
било свързано и с финансови средства. Всеки ден майка й й давала джобни пари в
размер на около 2-3 лева. Б.Д. се увличала и по различни извънкласни дейности,
но заради влошено финансово състояние, нямала възможност да й ги осигурява.
Ищцата
заявява, че ответникът П.В.Д. като баща на Б.П.Д. не поддържал връзка с нея и
не поемал никаква отговорност относно нейното физическо, нравствено и
психическо развитие. Същият бил в трудоспособна възраст и доколкото й било
известно упражнявал трудова дейност, от която получавал добри доходи. Въпреки
това всички нужди на детето - от храна, отопление, облекло, обувки, разходи за
обучение, учебни помагала, рождени дни, джобни пари, се поемали изцяло от
ищцата, но средствата, с които тя разполагала, не били достатъчни да покрият и
най-елементарните потребности на детето.
Ищцата
сочи, че работи като продавач консултант в „ПАУЕР ПРОДАКТ" ООД, като
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 566лв. Споделя, че се
опитва да задоволи всички жизнени потребности на детето си, тъй като с оглед безусловния
характер на родителското задължение за издръжка всеки родител имал
първостепенна отговорност да осигури в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето
му. В тази връзка разчитала изключително много на помощта на своите родители и
приятели, без която нямала да може да осигури на дъщеря си дори минимума от
необходимите за издръжката й средства.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на малолетното
си дете Б., чрез нея като майка и законен представител, ежемесечна издръжка в
размер на 230,00лв., считано от една година назад преди завеждане на исковата
молба, ведно със законните последици. Претендира направените по делото
разноски.
Моли
съда на основание чл.242 ГПК да допусне предварително изпълнение на решението.
Ответникът
П.В.Д. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и не взема становище
по исковата молба.
Дирекция
“Социално подпомагане” Ст.Загора, редовно призована, не изпраща представител. Представя
по делото социален доклад.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното
по делото удостоверение за раждане от ***г. се установява, че ответникът е баща
на детето Б.П.Д., родена на ***г.
При преценка на материалните възможности на Ж.Е.С. съдът се съобрази с представените по делото трудов
договор, справка НОИ и удостоверение за трудовите доходи, от които е видно, че
същата получава средно месечно брутно трудово възнаграждение около 570лв. Представен
е и договор за наем на недвижим имот от 01.12.2018г., сключен между Ж.Е.С.
в качеството на наемател и трето лице, при месечен наем 330лв.
Ответникът не представя доказателства във връзка с
материалните си възможности.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че родителите на Б. са във
фактическа раздяла от 2011г., като в началото Ж.Е.С. е живяла под наем с детето
в гр.Бургас, през 2017г. двете са се преместили при родителите на Ж.С. ***, а в
последствие – на квартира в гр.Ст.Загора. Установява се също, че Б.П.Д. е
ученичка в ІV клас в Шесто ОУ „Св.Никола”
Ст.Загора и тренира баскетбол в спортен клуб „Берое”. Свидетелката заявява, че
всички грижи за детето Б. – униформа, учебни помагала, дрехи, храна, дневни
пари, театри, тренировки, курсове се поемат от нейната майка, която разчита и
на помощта на своите родители. Заявява също, че бащата на детето не оказва
финансова подкрепа. Съдът възприема
показанията на разпитания свидетел като непротиворечиви и отразяващи преки
впечатления и кореспондиращи и с данните от представения по делото Социален
доклад.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите
доходи, имотното му състояние, квалификация. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилно развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване
на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите
нужди от средства за отглеждане на детето.
Съдът
намира, че за задоволяване на потребностите на детето Б.П.Д., родена на ***г.,
с оглед възрастта й, възможностите на нейните родители, данните от НСИ и
нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна
ежемесечна издръжка в размер на 410лв., като ответникът следва да заплаща 230,00лв.,
а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по
отглеждането и възпитаването на детето. С оглед на изложеното предявения иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Ищцата
е предявила иск за присъждане на издръжка за минало време – считано от 11.02.2018г.
Съобразно разпоредбата на чл.149 СК, издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад, преди завеждане на иска. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че страните са разделени от 2011г. Установи
се, че ответникът не се грижи за детето и не заплаща издръжка, поради което
съдът намира, че за процесния период са налице предпоставките за присъждане на
издръжка. Предвид горното, съдът намира, че иска по чл.149 СК се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден ответникът да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 331,20лв.
държавна такса.
Направено
е искане от пълномощника на ищеца за определяне и присъждане на възнаграждение
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 06.02.2019г., в който е обективирано изявление, че
договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът
счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на
визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички
необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален
представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната
безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално
осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността
на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца.
Предвид горното съдът счита, че следва да
присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
в размер на 480,00 лв. /чл.21 във вр. с §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********,***
ляв и настоящ адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Б.П.Д., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Ж.Е.С., ЕГН **********,***.Загора,
ежемесечна издръжка в размер на 230,00
лв., считано от 11.02.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********,*** ляв и настоящ адрес *** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 331,20лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********,***
ляв и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К. И СТОЯНОВА – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”
Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Св.П.Евтимий”
№23а, офис 2, БУЛСТАТ *********, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 480,00лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено от адв.П.Х.К. процесуално представителство на
ищеца Б.П.Д., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител Ж.Е.С..
Присъдената
сума за издръжка може да бъде заплащана по банкова сметка *** ***, „ИНВЕСТ БАНК” АД с титуляр Ж.Е.С..
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на така постановеното решение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 11.06.2019г., пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :