Решение по дело №1594/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ срещу Решение №59/30.05.2023г. по НАХД №26/2023г. по описа на Районен съд - Девня, с което е отменено НП № BG2022/2000-279/НП от 08.12.2022г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците на А. С. И. с [ЕГН] от гр. София е наложена глоба в размер на 2227,90лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на И.в сумата от 600лв. за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно РС приел, че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства за извършеното от И. нарушение и отменил НП. Неправилно въззивният съд преценил доказателствената стойност на писмото на Американската служба „Митници и гранична охрана“ и писмото на ЦМУ с приложения документ с данни за стойността на автомобила, която е декларирана при износната операция от продавача на стоката пред американските митнически власти. Поддържа се, че реалната стойност на МПС е декларираната при износа й от продавача стойност като платена в действителност цена при покупко-продажбата. Излагат се доводи, поради които считат, че РС е допуснал нарушение на процесуалния закон като не обсъдил всички събрани по делото доказателства, а тези които взел предвид обсъдил едностранчиво. Поради това решението било немотивиран акт. Считат за доказани и неопровергани с доказателства установените и описани в АУАН и в НП факти и обстоятелства и направения въз основа на тях извод за осъществен от И. състав на нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Поради това се иска Решението на РС да бъде отменено и да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно издадено, а в условие на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът - А. С. И. от гр.София чрез процесуален представител депозира отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага доводи, поради които я счита за неоснователна. Правилно РС достигнал до извода, че нарушението не е доказано. Отговорът не съдържал удостоверително изявление на Американските митнически власти за цената, на която автомобилът е бил продаден на И., подкрепен със съответните доказателства за действително заплатената цена. Приложената към отговора електронна експортна информация не била подписана и поради това нямала обвързваща доказателствена сила и не представлявало изявление на длъжностно лице от американските власти. След като с отговора не били представени заверени копия на документи във връзка с износа на процесното МПС и в него нямало данни да е извършено разследване или да е събирана някаква допълнителна информация, то представлявало писмо с уведомителен характер. Поради това правилно и законосъобразно, с подробни мотиви РС постановил решение, с което отменил НП. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и решението на РС да бъде потвърдено. В съдебно заседание пълномощникът поддържа отговора. Счита решението на съда за правилно. Акцентира на трайно приетото в практиката на върховния административен съд, че електронната експортна информация макар да придружава официален отговор не е официален документ. Позовава се на приетото в решението на ВАС в производството по оспорване на решението на митническите органи за определяне на новата митническа стойност на автомобила предмет на вносната митническа декларация, че стойността е произволно определена. Поради това счита размера на санкцията в НП за определен в нарушение на принципа за законоустановеност на наказанието. Моли решението на РС да бъде потвърдено и на И. да бъдат присъдени направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Счита за недоказано по безспорен начин извършването на нарушението, за което е издадено НП. Предлага Решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК, като в чл.218 от АПК е разписано, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. С жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно и допустимо.

При проверката не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от РС. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението. Решението не е постановено от незаконен състав и е подробно мотивирано, поради което неоснователни са оплакванията в жалбата във връзка с твърдението, че е налице основание за отмяна на решението по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон касационният състав взе предвид, че съгласно чл.348 ал.2 от НПК такова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. На основание чл.220 от АПК проверката на прилагането на материалния закон бе извършено въз основа на установеното в решението, както следва: На 04.03.2021г. за стоката вложена в митнически контейнер с №ТСNU1381592 с получател - А. С. И. от гр.София с [ЕГН], от негов представител е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление“ на стока - употребяван лек автомобил марка „Мерцедес“ модел ГЛ 550, 7бр. места, цвят - бял, с мощност 285KWDIN и шаси: 4JGBF86F19A526858. Митническата декларация била регистрирана в митническа информационна система под MRN №21BG002002045716R1/ 04.03.2021г., с код по ТАРИК **********, държава на износ-САЩ, цена на стоката 2050 USD; митническа стойност 3224,59лева. Представена била търговска фактура №10487 от 14.01.2021г. Въз основа на декларираните данни били заявени и заплатени публични държавни вземания в размер на 332,46лв.-мито и 751,41лв. – ДДС. РС установил, че е предприета последваща проверка на декларираната митническа стойност на така внесената стока по линия на международното сътрудничество при която постъпило от Американската служба „Митници и гранична охрана“ писмо рег.№32-201098/17.06.2022г. със сканирани документи, представляващи електронна информация за износ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. За автомобила „Мерцедес“ модел ГЛ 550 с шаси: 4JGBF86F19A526858 в електронната експортна декларация била посочена стойност 5893 USD, която е с левова равностойност 9556,97лв. РС установил, че въз основа на този отговор от американските власти българските митнически органи приели, че не посочената цена в цитираната митническа декларация за внос за конкретния автомобил е подлежащата на плащане цена при продажбата му за износ, а за представената фактура с тази декларация приели, че не съдържа съществени реквизити. Поради това на основание чл.74 §3 от Регламент №952/2013 във вр. с чл.144 §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 определили митническата стойност на автомобила по процесната митническа декларация за внос в размер на 10286,76лв., като към цената на автомобила в размер на 5893 USD посочена в електронната експортна декларация добавили сумата от 450 USD за транспортни разходи. При така определенята нова митническа стойност били изчислени като избегнати публични държавни вземания в общ размер на 2227,90лв., от които 696,22лв. лв.-мито и 1531,68лв.-ДДС. РС установил, че при тези установявания на И. е съставен АУАН и издадено НП, в които е описано, че с гореизложеното е извършил нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците - митническа измама, за което му е наложена глоба в размер на 2227,90лв., което представлява размера на избегнатите публични държавни вземания.

РС установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, със съдържание и форма съответстващи на изискванията в ЗАНН, че е налице пълно единство между описаните факти и обстоятелства по извършване на нарушението и правната му квалификация и в производството не се установява да е било допуснато съществено нарушение на правилата, което да се засегнало неблагоприятно правото на защита на привлеченото към отговорност дружество.

Въпреки тези изводи, РС постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобрзано, тъй като преценил, че издателят му неправилно счел, че е доказано извършено от И. във връзка с вноса на процесния автомобил нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. РС заключил, че неправилно издателят на НП приел, че в случая са налице основателни съмнения относно цената посочена в митническата декларация на вносителя. РС посочил, че в тежест на митническите органи е да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определение нов размер на митническата стойност на внесената стока. РС намерил за неправилна преценката на митническите органи, че фактурата представена с вносната декларация не съдържа съществени реквизити и кведитирал изцяло посочените в нея данни за страните по сделката и за продажната цена на автомобила. РС отчел, че в електронната декларация за износ представена от американските власти фигурира стойност в колона наименована „продажна цена или себестойност“, че липсва яснота какво включва тази стойност, че не е посочено изобщо името на износителя и липсва приложена фактура, която да отразява посочената стойност от 5893 USD, нито документ удостоверяващ заплащането й. Поради това съдът намерил за неправилно прието от митническите власти, че декларираната в електронния документ стойност е действително платената цена за автомобила и за неподкрепен от доказателства извода, че привлеченото към отговорност лице е занижило митническата стойност на конкретното МПС във вносната декларация. Така РС достигнал до крайния извод, че не е доказано извършването от И. на митническа измама, за която му е наложено административно наказание с НП и постановил отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно издадено. При този изход на спора РС присъдил на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 600лв. от които 500лв. представляващи минималния размер на адвокатското възнаграждение и 100лв. - пътни разноски на адвоката за явяването му за участие в двете открити съдебни заседания.

В съответствие с установените от доказателствата факти и обстоятелства е извода на РС, че неправилно е определена новата по-висока митническа стойност за МПС предмет на процесния внос. Правилно въззивният съд заключил, че определената нова митническата стойност на процесния автомобил, която е получена като сбор от стойността фигурираща в електронния митнически документ постъпил с отговора от американските митнически власти и пътните разноски за доставката му се основава на предположението, че фигуриращата цена на стоката във фактурата представена с вносната митническа декларация за нея е занижена. След като към отговора от американските власти няма приложена фактура или документ удостоверяващ заплащане на стойността, която фигурира в електронния документ, а и той не е подписан от длъжностно лице, обвинението в НП за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ почива на предположения, което е недопустимо съгласно чл.303, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

В тази връзка касационният състав взе предвид, че новата по-висока митническа стойност на процесния автомобил предмет на внос с митническа декларация MRN №21BG002002045716R1/04.03.2021г. е определена с Решение с рег.№32-391188 от 14.11.2022г. на Директора на ТД Митница Варна. Този административен акт е обжалван и спора за правилността и законосъобразността му е разрешен от компетентните административни съдилища, като с Решение №4916/19.07.2023г. на Административен съд – София-град по адм. дело №11310/2022г. е отменено Решение с рег.№32-391188 от 14.11.2022г. на Директора на ТД Митница Варна за определяне на новата митническа стойност на автомобила, което решение е оставено в сила с Решение №3610/25.03.2024г. по адм. дело №10168/2023г. на Върховния административен съд на РБългария.

Предвид изложеното като постановил отмяна на НП, тъй като преценил извода за осъществено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ за основан на предположение, РС е постановил решение при правилно приложение на цитираните по-горе законови разпоредби и не е налице основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна. Правилно и законосъобразно с Решението на РС са присъдени на И. направените по въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради това решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното касационната жалба се явява неоснователна, както и направеното искане от представителя на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника по касация за присъждане на заплатените от него суми за адвокатско възнаграждение за частно касационно дело №12212/2023г. по описа на Върховния административен съд и за настоящото КАНД №1594/2023г. следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН Агенция „Митници“ следва да заплати на А. С. И. – гр.София сумата в размер на 640лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на 27.06.2023г. по договора за правна защита и съдействие, което възнаграждение не е прекомерно, с оглед минималния размер от 523лв. предвиден в чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. и осъществените процесуални действия от адвоката по касационното производство изразяващи се в изготвяне и подаване на писмен отговор по касационната жалба и явяване и участие на адвоката в проведените две открити съдебни заседания в град Варна. От претендираната сума в размер на 400лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение на 10.12.2023г. по договора за правна защита и съдействие във връзка с частно адм. дело №12212/2023г. по описа на ВАС, възражението за прекомерност е основателно, тъй като процесуалните действия на адвоката се изразяват единствено в депозиране по електронен път на писмено становище по частната жалба, предвид на което касатора следва да се осъди да възстанови сумата в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед предвидения минимум от 100лв. в чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004г. В обобщение Агенция „Митници“ следва да заплати на А. С. И. сумата в общ размер на 840лв. за заплатените адвокатски възнаграждение.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №59/30.05.2023г. постановено по АНД №26/2023г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на А. С. И. – гр.София с [ЕГН] сумата в размер на 840лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща заплатени 640лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото КАНД №1594/2023г. по описа на Административен съд-Варна и 200лв. за адвокатско възнаграждение за частното касационно дело №12212/2023г. по описа на Върховния административен съд.

Решението е окончателно.