Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 11. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 8776 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** (въззивник)
чрез упълномощения представител юрисконсулт И.М.срещу решение № 75438, постановено на 23. 04. 2020 г. от Софийския
районен съд, 47-и състав, по гр. д. № 34279 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД, като частично ги е уважил за сумите от
3 172 лева и 7 стотинки – главница за стойността на незаплатената топлинна
енергия, 392 лева и 58 стотинки лихва за забава, 54 лева и 99 стотинки главница
за дялово разпределение и 10 лева и 72 стотинки лихва върху главницата за
дяловото разпределение, а за разликата до пълните претендирани размери е
отхвърлил исковете.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която искът за главница за
стойността на предоставената топлинна енергия е бил частично отхвърлен за
разликата от 3 172 лева и 7 стотинки до пълния предявен размер от
3 732 лева и 99 стотинки, както и в частта, в която искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е бил отхвърлен за разликата от 392
лева и 58 стотинки до пълния претендиран размер от 531 лева и 25 стотинки.
Твърди, че в обжалваната част решението е неправилни и постановено в нарушение
на материалния закон. Заявява, че с оглед на издаването на общата фактура,
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия е настъпила по-късно от
приетото от районния съд. Съответно поддържа, че течението на погасителната
давност е било прекъснато и за съответните суми за стойността на топлинна
енергия с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска
от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски пред настоящата
инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.
Постъпила е и въззивна жалба от
ответницата в първоинстанционното производство К.В.И., ЕГН **********, съдебен
адрес *** (въззивница) чрез процесуалния представител адвокат И.Д. от
Кюстендилската адвокатска колегия. Обжалва първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са
били частично уважени. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че вземанията за главница за стойността на
предоставената топлинна енергия всъщност са погасени по давност в по-голям
размер, отколкото е приел първостепенния съд. Поддържа, че ищецът не е кредитор
по вземането за стойността на услугата дялово разпределение, че тя е била
извършена от третото лице помагач, че то няма определен падеж и че ответницата
не е изпаднала в забава. Развива доводи за нищожност на клаузи от общите
условия поради неравноправност (във връзка с изместване на падежа на задължения
от страна на търговеца-монополист и обвързването на падежа с притежаването на
специално техническо средство от страна на потребителя – компютър, таблет,
смартфон или друго устройство). Твърди, че липсват доказателства за
публикуването на електронната страница на ищеца на месечно дължимите суми.
Поради липсата на валидно вземане за главница за дялово разпределение оспорва и
вземането за лихва за забава върху него. Иска от Софийския градски съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски
за първоинстанционното и въззивното производство.
Страните не са представили отговори на
въззивните си жалби.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“,
ул. „проф. ******, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивните жалби са подадени в
законоустановения срок (въззивната жалба на К.В.И. е в срок предвид пар. 13 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн.
„ДВ“ бр. 44 от 2020 г.) от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощени
процесуални представители. Представени са документи за внасянето на държавни
такси в изискуемите размери. При това положение жалбите са редовни и допустими.
При служебна проверка въззивният съд
приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му
приема следното.
Предмет на въззивното производство са обективно
и субективно съединени осъдителни искове за стойността на предоставяната
топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за
обезщетения в размер на законовата лихва за забава върху главницата за
стойността на предоставената топлинна енергия, съответно върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение. Претенциите са свързани с
доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2018 г.
(процесен период) спрямо следния топлоснабден имот: ап. 37, находящ се в град
София, ж. к. „******“, абонатен номер 044036 (топлоснабден имот).
Страните не оспорват извода на първостепенния
съд, а и от представените по делото доказателства (договор за дарение на
недвижим имот) се установява, че в процесния период между тях е било налице
валидно облигационно отношение, по силата на което въззивникът-ишец е
предоставял на въззивницата-ответница топлинна енергия спрямо топлоснабдения
имот. Своевременно с отговора на исковата молба въззивницата-ответница е
направил възражение за изтекла погасителна давност, като страните спорят
относно изводът на районния съд във връзка с това възражение.
За част от процесния период (от 01. 05.
2015 г. до 11. 08. 2016 г.) към гореописаното облигационно отношение между
страните са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2014 г., влезли в сила на 13. 03. 2014 г. (за
краткост „общите условия от 2014 г.“). За останалата част от процесния период
(от 11. 08. 2016 г. до 30. 04. 2018 г.) са приложими Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2016 г., влезли в сила
на 11. 08. 2016 г. (за краткост „общите условия от 2016 г.).
Страните не спорят, че предоставяната по
облигационното отношение топлинна енергия се е заплащала на месечни вноски по
прогнозна консумация и една изравнителна вноска (чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона
за енергетиката). Месечните вноски по прогнозна консумация са дължими в
30-дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на въззивника-ищец
(чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014 г.), съответно в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия от
2016 г.). Те представляват самостоятелни парични задължения със свой падеж.
Изискуемостта на месечните вноски по прогнозна консумация в първата част от
процесния период настъпва от момента на възникването им, защото публикуването
им на интернет-страницата на продавача по общите условия от 2014 г. съставлява
покана по смисъла на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Що се отнася до изискуемостта на месечните
вноски във втората част на процесния период, предвид общите условия от 2016 г. тя
настъпва с изтичането на 45-дневния период от края на месечните периоди, за
които се отнасят. Изравнителната вноска, обективирана в общата фактура, не
променя момента на настъпването на изискуемостта на месечните вноски нито по общите
условия от 2014 г., нито по тези от 2016 г. Поради тази причина доводите във
въззивната жалба на въззивника-ищец са неоснователни. Предвид ограничението по
чл. 269, изр. второ ГПК въззивният съд следва да приеме за правилно
първоинстанционното решение и да го потвърди в съответната обжалвана част.
Същевременно
по изложените съображения, че публикуването на месечните вноски на
интернет-страницата на въззивника-ищец съставлява покана по смисъла на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, съответно че издаването на общата фактура не засяга настъпването на
изискуемостта на месечните вноски, въззивният съд приема за неоснователни и
доводите на въззивницата-ответница за неравноправност на клаузи от общите
условия поради твърдяната възможност едната страна по облигационното отношение
по собствена воля да промени падежа на вземанията. И в единия, и в другия
случай изискуемостта на задълженията настъпва съобразно предвиденото в закона,
а не в зависимост от волята на топлопреносното предприятие. Що се отнася до
втория довод за неравноправност на клаузите от общите условия от 2014 г.,
настоящият състав на въззивния съд приема и него за неоснователен. Във връзка с
развитието на науката и технологиите е налице широко разпространение на
информационни системи под формата на различни устройства. Налице е и широка
възможност за предоставянето на достъп до интернет – както заплатено, така и
безплатно. Освен това въззивникът-ищец няма за предмет на дейност продажбата на
информационни устройства или доставянето на достъп до интернет наред с
доставянето на топлинна енергия. По тези съображения въззивният съд приема, че
клаузите и на общите условия от 2014 г., и на общите условия от 2016 г., са
равноправни.
Относно
възражението на въззивницата-ответница за погасяване по давност и на вземанията
за стойността на предоставената топлинна енергия в периода от 01. 05. 2015 г.
до 26. 02. 2016 г., в който период са приложими общите условия от 2014 г.,
въззивният съд приема следното. Изискуемостта на последното месечно вземане,
това за февруари 2016 г., е настъпила с възникването му 28. 02. 2016 г. Правилно
първостепенният съд е приел за приложима специалната тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). При това положение погасителната давност за последното месечно
вземане, това за февруари 2016 г., е била прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27. 02. 2019 г. Доводът на въззивницата-ответница,
че то е погасено по давност, е неоснователен. Що се отнася до останалите
вземания през този период, те са погасени по давност, и то в правилно
съобразения от първостепенния съд размер. Това произтича от данните от
експертните заключение по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертиза. Твърдението на въззивницата, че размерът на тези погасени вземания
е 1 119 лева, а не 542 лева и 62, навярно се дължи на техническа грешка
при пресмятането. В таблицата към съдебно-техническата експертиза на л. 74 от
исковото производство на районния съд сумите за топлинна енергия са дадени
както отделно по пера (отопление на имот, сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), така и общо. При пресмятането на сумите по отделните пера
наред с общите суми се получава резултат, близък до твърдяното от
въззивницата-ответница, който обаче е неправилно завишен.
Настоящият
състав на въззивния съд приема довода на въззивницата за недължимост на
стойността на услугата дялово разпределение за неоснователен. Действително,
услугата дялово разпределение фактически е била осъществявана от третото лице
помагач. Въпреки това обаче съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2014
г., съответно чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016 г., които общи условия
пораждат действие в отношенията между въззивницата-ответница и въззивника-ищец,
въззивницата-ответница е длъжна да заплаща стойността на услугата дялово
разпределение тъкмо на въззивника-ищец. От друга страна, възражението на
въззивницата-ответница, че не е изпаднала в забава по отношение на това
задължение, е отчасти правилно. Приложимите общи условия не предвиждат срок, в
който тя следва да заплати стойността на услугата дялово разпределение. При
това положение, за да изпадне в забава, въззивницата-ответница трябва да получи
покана от въззивника-ищец съобразно общото правило на чл. 69, ал. 1 ЗЗД. В
разглеждания случай няма данни за получаването на подобна покана преди предявяването
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Следователно
въззивницата-ответница не дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение. В
съответната част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде частично
отменено, като вместо това съответният иск следва да бъде отхвърлен и в
уважената част.
На последно
място, във връзка с доводът на въззивницата-ответница, че не са представени
доказателства и за поставянето ѝ в забава досежно вземанията за
стойността на предоставената топлинна енергия, въззивният съд приема следното.
Това твърдение на въззивницата-ответница е в унисон и с констатираното в
мотивите на обжалваното решение. Действително, по делото не са представени
писмени доказателства (констативни протоколи), от които да може да се установи,
че дължимите суми за топлинна енергия в първата част от процесния период, в която
са приложими общите условия от 2014 г., са били публикувани на
интернет-страницата на въззивника-ищец. Следователно не е налице надлежна покана
и въззивницата-ответница не е била поставена в забава за тези суми преди
предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този ред
на мисли изводът на районния съд, че след като не са представени констативни
протоколи, то съответните вземания са станали изискуеми след изтичането на
30-дневния период от издаването на фактурите, е непрецизен. В случая с оглед на
нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, е налице разлика между моментите на
изискуемостта, от една страна, и началото на течението на погасителната
давност.
От друга
страна, районният съд е приел за погасени по давност част от вземанията за
топлинна енергия в периода от 01. 05. 2015 г. до 11. 08. 2016 г. (това са
вземанията за топлинна енергия, за чийто падеж е необходима покана под формата
на публикуване на фактурите на интернет-страницата на въззивника-ищец). Както
вече беше изложено, въззивният съд приема този извод за правилен. При това
положение районният съд логично е приел за недължими поради погасяване по
давност и акцесорните вземания за обезщетения за забава. Този краен извод е
правилен, макар и според въззивния съд да липсват доказателства за поставянето
в забава. За непогасените по давност вземания в този период обаче също липсват
данни за поставянето в забава, поради което обезщетение за забава не следва да
се дължи. От данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на лихвите за забава върху главницата за
стойността на топлинната енергия, след приспадане на погасените по давност, е
съответен на уважената част от първостепенния съд. Според въззивния съд обаче
от тази сума следва да се приспаднат и законните лихви върху непогасените суми
за топлинна енергия от февруари 2016 до юли 2016 г., за които няма
доказателства за поставяне в забава. От експертното заключение може да се
изведе, че тези лихви са в размер на 149 лева и 69 стотинки. При това положение
първоинстанционното решение е неправилно в съответната част и трябва да бъде
отменено със съответната сума.
Останалите
законни лихви са били присъдени законосъобразно, защото в другата част от
процесния период, в която са приложими общите условия от 2016 г. (от 11. 08.
2016 г. до 30. 04. 2018 г.), поставянето в забава на въззивницата-ответница е
станало с простото изтичане на предвидения в общите условия 45-дневен срок.
В обобщение,
въззивният съд приема обжалваното решение за неправилно само в частта, в която
е прието за установено съществуването на вземане за обезщетение за забава върху
стойността на услугата дялово разпределение и в която е прието за установено
съществуването на вземане за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер на 149 лева и 69 стотинки от уважената част за 392 лева 58
стотинки. В останалата част обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено след целокупен анализ на доказателствата и при съобразяване на
законовите норми.
Разноски. При този изход
на делото следва да бъдат присъдени разноски.
В заповедното производство заявителят е
сторил разноски за държавна такса в размер на 86 лева и 65 стотинки и
юрисконсултско възнаграждение, което предвид елементарността на заповедното
производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се определи на 10 лева,
тоест общо разноските на заявителя са 96 лева и 65 стотинки. С оглед на
правилните изводи на районния съд за частично неоснователност на претенцията,
допълнени с изводите на въззивния съд в настоящото производство, от тази сума
следва да бъдат съразмерно присъдени 77 лева и 41 стотинки.
Няма данни длъжницата да е сторила
разноски в заповедното производство.
В първоинстанционното исково
производство ищецът е сторил разноски за довнасяне на държавна такса в размер
на 86 лева и 65 стотинки, 500 лева депозити за възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, което поради липсата на правна и фактическа
сложност следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
20 лева. Следователно общо разноските на ищеца възлизат на 606 лева и 65
стотинки или по 151 лева и 66 стотинки за всеки един от четирите кумулативно
съединени иска. С оглед на основателната част от иска за установяването на
съществуването на вземането за главницата за топлинна енергия съразмерно по
него следва да се присъдят 128 лева и 87 стотинки; по иска за установяването на
съществуването на вземането за главницата за стойността на услугата дялово
разпределение – 146 лева и 34 стотинки; по иска установяването на съществуване
на вземане за обезщетение за забава върху главницата за стойността на
доставената топлинна енергия – 65 лева и 35 стотинки; по иска за установяването
на съществуване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение разноски не следва да се присъждат,
защото съществуването на това вземане не се установи. При това положение общо
дължимите на ищеца разноски в първоинстанционното исково производство са в
размер на 340 лева и 56 стотинки.
В първоинстанционното исково
производство сторените от ответницата разноски се свеждат до договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, което следва да се
приеме за уговорено в размер на 145 лева за защита по всеки един от четирите
кумулативно съединени иска. С оглед на неоснователната част от иска за
установяването на съществуването на вземането за главницата за топлинна енергия
съразмерно по него следва да се присъдят 21 лева и 79 стотинки; по иска за
установяването на съществуването на вземането за главницата за стойността на услугата
дялово разпределение – 5 лева и 9 стотинки; по иска установяването на
съществуване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за стойността
на доставената топлинна енергия – 78 лева и 71 стотинки; доколкото искът за
установяването на съществуването на вземане за обезщетение за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение е изцяло неоснователен, по него
следва да се заплатят 145 лева. Общо дължимите на ответницата разноски тогава
са в размер на 250 лева и 59 стотинки.
Във въззивното производство
въззивникът-ищец е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение. Доколкото настоящото дело не съставлява нито
фактическа, нито правна сложност, съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултското възнаграждение на 20 лева и приема, че половината от него е за
изготвянето на въззивната жалба, а другата половина е за защита срещу
въззивната жалба на насрещната страна. След като въззивната жалба на
въззивника-ищец е изцяло неоснователна, разноските за държавната такса и за
юрисконсултското възнаграждение за изготвянето ѝ не следва да се
присъждат. От разноските за юрисконсултско възнаграждение за защита по
въззивната жалба на насрещната страна следва да се присъдят съразмерно на
неоснователната част от жалбата 8 лева и 45 стотинки.
Във въззивното производство
въззивницата-ответница е сторила разноски за държавна такса в размер на 72 лева
и 60 стотинки. Процесуалното представителство е било осъществявано безвъзмездно
от адвокат Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Минималното адвокатско възнаграждение с оглед на обжалваемия интерес и предвид
липсата на фактическа и правна сложност по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (съдът не е обвързан от
декларираната от страните по договора за правна защита и съдействие стойност,
видно от чл. 38, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата) е в размер на 302
лева и 43 стотинки. С оглед на основателната част на въззивната жалба в полза
на въззивницата-ответница следва да се присъдят съразмерно 11 лева и 25
стотинки, а в полза на адвокат Д.: 46 лева и 88 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 75438, постановено на 23. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 47-и състав, по гр. д. № 34279 по описа за 2019 г. в
обжалваната част,
в която се приема за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу К.В.И., ЕГН **********,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във
връзка с чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, че К.В.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, сума в размер на разликата от 242 лева
и 89 стотинки до уважения размер от 392 лева и 58 стотинки, представляваща
лихва за забава за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно
месечно вземане от 01. 02. 2016 г. до 20. 02. 2019 г., както и в частта, в която се приема за
установено, че К.В.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сума в размер на 10 лева и 72
стотинки, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01. 03. 2016 г. до 20. 02. 2019 г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ частично предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу К.В.И.,
ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 във връзка с
чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, за установяване, че К.В.И., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сума в размер на разликата от 242 лева
и 89 стотинки до уважения размер от 392 лева и 58 стотинки, представляваща
лихва за забава за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно
месечно вземане от 01. 02. 2016 г. до 20. 02. 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу К.В.И.,
ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 във връзка с
чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, за установяване, че К.В.И., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сума в размер на 10 лева и 72
стотинки, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01. 03. 2016 г. до 20. 02. 2019 г.
ОТМЕНЯВА
решение № 75438, постановено на 23. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 47-и състав, по гр. д. № 34279 по описа за 2019 г. в частта за разноските, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс К.В.И., ЕГН **********, да
заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 77
лева и 41 стотинки – разноски в заповедното производство, както и сумата от 340
лева и 56 стотинки – разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати в полза на К.В.И., ЕГН **********,
сумата от 250 лева и 59 стотинки – разноски в първоинстанционното исково
производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 75438, постановено на 23. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 47-и състав, по гр. д. № 34279 по описа за 2019 г., в останалата част.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс К.В.И., ЕГН **********, да
заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 8
лева и 45 стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати в полза на К.В.И., ЕГН **********,
сумата от 11 лева и 25 стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати в полза на адвокат И.Д.,
член на Кюстендилската адвокатска колегия, сумата от 46 лева и 88 стотинки –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
р-н „Слатина“, ул. „проф. ******, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.