№ 173
гр. Русе, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202347 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Е.“ ООД против Наказателно постановление № 38-
0002114/29.07.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Русе, с което на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП на дружеството-
жалбоподател е наложена административна имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 42, т. 3, предл. четвърто от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото в АУАН-а и НП не е посочен нормативен текст, предвиждащ задължения и
санкция при неизпълнението им за юридическо лице, както и че не е посочена дата на
извършване на административното нарушение. Навеждат се и твърдения, че не се
установява вина на техническото лице управител на дружеството, доколкото АНО не е
изпълнило задълженията си по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за администрацията да
уведоми последния за наличието на изтекъл срок на разрешително, издавайки
съответното предписание, че този срок е изтекъл по време на въведеното извънредно
положение във връзка с настъпилата пандемия от COVID-19, както и че лицето,
1
отговарящо за съхранение и привеждане в съответствие на документацията, е бил
болен от COVID-19. В условията на алтернатвиност се излагат съображения касателно
приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като до момента на изтичане на срока на
свидетелството и след това спирачният стенд е отчитал правилно, както и че
допуснатият пропуск е бил саниран на другия ден след издаване на АУАН-а. В
условията на алтернативност се излагат съображения и за изменение на наложената
санкция, с оглед предприетите действия от жалбоподателя след съставяне на АУАН-а
и липсата на клиенти. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление
да се отмени или, в условията на алтернативност, същото да се измени, като
наложеното наказание се намали до предвиедения от законодателя минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. В.Д., в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа
изложеното в жалбата, като го доразвива с пледоарията си. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 21.10.2021 г., а жалбата е подадена на 27.10.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Е.“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано от С.Д. в качеството му на
управител, стопанисвало автомобилен сервиз-пункт, находящ се в област Русе, гр.
Ветово, ул. „Писанско шосе“ № 1, в който се извършвали периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. В тази връзка
дружеството притежавало Разрешение № 1613, валидно до 19.06.2022 г., издадено от
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Техническите прегледи се извършвали от комисия в състав – свидетеля Д.Д., в
качеството му на председател и служител на дружеството, в качеството му на член на
2
комията. Свидетелят Д.Д. отговарял и за съхранението и привеждането в съответствие
на документацията на дружеството във връзка с осъществяваната дейност по
технически преглед. Същият имал заболяване на белите дробове – ХОББ, от
четиридесет години, поради което се водел на учет в Тубдиспансера. На 20.04.2021 г.
Д. бил диагностициран с COVID-19.
На 22.06.2021 г. около 12:00 часа свидетелят Г.Д. и К.Ц. – служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, посетили горепосочения пункт и
извършили комплексна проверка. В хода на проверката на проверяващите било
предоставено Свидетелство за проверка № 017518 от 18.03.2019 г., валидно до
18.03.2021 г., от което било установено, че спирачен стенд тип BHL 5-OM Рос
Автоматизация с фабричен номер 1045 е с изтекъл срок на валидност, считано от дата
18.03.2021 г. Проверяващати констатирали и че на 22.06.2021 г. били извършени
проверки за техническа изправност на два броя пътни превозни средства – в 09:06 часа
на МПС – Фолскваген Голф от категория М1, с рег. номер РР2751ВА, видно от
Протокол № 25798071, и в 09:31 часа на МПС – Рено Меган Сценик от категория М1, с
рег. номер № Р9068ВВ, видно от Протокол № 25798702.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Г.Д. приел, че дружеството-
жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 42, т. 3, предл. 4 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, като в тази връзка на последното бил съставен АУАН №
291627 (Серия А-2020), който бил подписан от С.Д. без възражения. Спрямо
дружеството-жалбоподател била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1920/23.06.2021 г.
На 23.06.2021 г. била извършена проверка на спирачния стенд, в хода на която
било установено, че същият е технически изправен, като било издадено и Свидетелство
№ 020368 от 23.06.2021 г. със срок на валидност 23.06.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 178а, ал. 10, т. 1 от ЗДвП на дружеството-
жалбоподател била наложено имуществена санкция в размер на 500 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 291627 (Серия А-2020), който по силата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП има доказателствена сила, НП № 38-0002114 от 29.07.2021 г., Разрешение №
1613, Свидетелство № 020368 от 23.06.2021 г., Свидетелство за проверка № 017518 от
18.03.2019 г., Протоколи за извършен периодичен преглед на техническа изправност на
ППС № 25798071 и 25798702, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1920/23.06.2021 г., медицинска документация, както и гласни
3
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Г. Г. Д. и Д.Г. Д., които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в
останалата доказателствена съвкупност.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричне начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
Съдът изведе фактическите констатации за здравословното състояние на
свидетеля Д.Д. от представената медицинска документация.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
определени от него лица. Тоест в процесния случай се установи, че АУАН-ът е
съставен от компетентен актосъставител – служител на РД „АА“, а НП е издадено от
компетентен АНО – директор на РД „АА“, упълномощен съз Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че в двата административни акта не е
посочена дата на осъществяване на нарушението, доколкото и в АУАН-а и в НП е
посочено, че нарушението е осъществено на 22.06.2021 г.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
4
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
На следващо място съдът приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило
нарушението на разпоредбата на чл. 42, т. 3, предл. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/, за което е
ангажирана отговорността му.
Горепосочената разпоредба въвежда задължение за лицата по чл. 16 от
Наредбата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС да
поддържат материалната база, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за
измерване в съответствие с изискванията, определени в тази Наредба.
Съгласно чл. 9, ал. 1, б. „в“ от Наредбата линиите за извършване на периодични
прегледи на ППС са оборудвани със стенд за измерване на спирачни сили на ППС, като
същият трябва да е от одобрен тип по реда на Закона за измерванията, да е преминал
първоначална или последваща проверка на всеки две години /чл. 9, ал. 3 и ал. 7, т. 1 от
Наредбата/.
По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател има качеството на
лице по чл. 16 от Наредбата, доколкото същото е получило разрешение за извършване
на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства - Разрешение № 1613, както и че разполага със стенд за измерване на
спирачни сили на ППС от одобрен тип по реда на Закона за измерванията и преминал
първоначална проверка. Същевременно от представеното Свидетелство за проверка №
017518 от 18.03.2019 г. е видно, че процесният стенд, считано от 18.03.2021 г. е бил с
изтекъл срок на валидност, а от представените протоколи за извършен периодичен
преглед на техническа изправност на ППС № 25798071 и 25798702 се установи, че на
22.06.2020 г. в пункта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е бил осъществена
проверка за техническа изправност на две МПС. Предвид изложеното съдът счита, че
дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на
нарушението, във връзка с което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, а именно чл. 42, т. 3, предл. 4 от Наредбата.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
5
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна. В тази насока са и неоснователни
направените възражения от жалбоподателя касателно липсата на вина.
Санкционната разпоредбата на чл. 178а, ал. 10, т. 1 от ЗДвП предвижда при
доказано нарушение на изискванията за извършване на периодични прегледи за
техническа изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на
свързаната с тях документация, осъществено от юридическо лице, имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Същевременно съдът не споделя изложеното от АНО, че в процесния случай не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото по делото се
констатираха многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 28 от
ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Настоящият
случай е именно такъв, като макар формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от този вид. Касае се за единично нарушение
следствие от допусната техническа грешка от свидетеля Д.Д., който е отговарял за
съхранение и привеждане в съответствие на документацията, при изчисляване на
сроковете, обяснима с оглед тежкото му здравословно състояние. Съдът отчита, като
смекчаващи вината обстоятелства факта, че непосредствено след констатирането на
допуснатия пропуск дружеството-жалбоподател е изпълнило изискването чл. 9, ал. 7,
т. 1 от Наредбата, като при извършената проверка е било констатирано, че стендът е
изправен. Извън така изложеното следва да се посочи, че настъпилата пандемична
обстановка постави в крайно затруднено положение дребния и средния офлайн бизнес,
което се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.. Съобразявайки изложеното,
съдът счита, че в процесния случай е било достатъчно нарушителят да бъде
предупреден, че при следващо констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане
на санкция. Ето защо, налагането на имуществена санкция, дори и същата да се
определи в минималния предвиден от законодателя размер, би се явила несъразмерно
тежка спрямо степента на обществена опасност на дееца и не би съответствала на
характера и тежестта на нарушението. Като не е квалифицирал нарушението като
маловажен случай, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били
6
налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което
наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Е.“ ООД е било
представлявано от адв. В.Д., като в тази връзка е направено и искане за присъждане на
направените разноски за процесуално представителство. Видно от приложения по
делото договор за правна помощ /л. л. 33/ „Е.“ ООД е заплатило сумата в размер на 500
лева за процесуално представителство в брой. С оглед на направеното от АНО
възражение за прекомерност на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения искането за присъждане на
направените от „Е.“ ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева,
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, следва да се уважи на основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН частично до размера на сумата от 300 лева, доколкото делото е с
материален интерес до 1000 лева и не се характеризира с фактическа и правна
сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002114/29.07.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на
основание чл. 178а, ал. 10, т. 1 от ЗДвП на „Е.“ ООД, с ЕИК *********, е наложена
административна имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, т.
3, предл. четвърто от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадено от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе да
заплати на „Е.“ ООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8