№ 2181
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110201765 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на П. Г. Ф. срещу Наказателно постановление № 22-4332-027699 от
03.01.2023г., издадено от н-к сектор ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва :
1.по чл.183, ал.2,т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.
2.по чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП глоба в размер на 70 /десет / лева, лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
В жалбата се релевират основания за отмяна на обжалваното НП, свързани с несъгласие с
изложената фактическата обстановка. Не отрича, че на посочената в НП дата е управлявал
автомобила, като при наличие на движещ се срещу него автомобил в тясна улица дал леко
назад и се опрял в предна рег.табела на автомобила зад него. Заявява, че по автомобила зад
него не е имал никакви щети, като вадачката не имала претенции към него.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за отсъствието си. Не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Не
взема становище по жалбата, представя : протокол за ПТП, докладна записка, декларация и
скица на ПТП, справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на
жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на издаване на наказателното
постановление, както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за
упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които
1
са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление, копие от Заповед
на директор СДВР, касаеща компетентност на проверяващи органи.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
На 29.11.2022г., около 08.00часа, в гр. София, жалбоподателят управлявайки личния си л. а.
"Ауди" с рег. № ******** по ул. без име, с посока на движение към бул. България срещу
сградата на Булинс извършил маневра на заден ход, в резултат на което реализирал ПТП с
намиращият се зад него л.а. Ауди с рег.№ ********. Жалбоподателят слязъл от автомобила,
след като бил водача на ударения автомобил сигнализирал с класкон, като отказал
пристигане на контролни органи и продължил движението си. Водача на увреденото МПС
сигнализирала органите на КАТ, които като пристигнали на място установили водачката,
последната изпробвана е дрегер и съставена скица, протокол за ПТП и изготвена декларация
от водача.
Контролните органи са установили водача напуснал мястото на ПТП/ жалбоподателя в
настоящето производство/, на който на дата 20.12.22г. е съставен АУАН за извършено
нарушение на чл.40, ал.1 и чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 22-4332-027699 от 03.01.2023г.
Видно от заповед № 8121з-1632/2021 г. на министъра на вътрешните работи
административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП, а актосъставителят – да издаде АУАН /заповед № 513-242/2016г./
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на
свидетеля Н.а / участник в ПТП/, св. Г. / посетил ПТП и изготвил Докладна записка/ и св.Ц./
актосъставител /, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към
материалите по делото.
От показанията на свидетеля Н.а се установява мястото на нарушението и посоката на
движение на автомобила на жалбоподателя. Описва, че след като жалбоподателя дал назад
увредил предна част на управлявания от нея автомобил, слязъл от автомобила си след като
бил сигнализиран с клаксон от нея, възразил, че няма щети по нейния автомобил и напуснал
мястото на ПТП, като не пожелал да изчака органи на пътна полиция. Показанията на
св.Н.а намират подкрепа в показания на св. Г., както и в съставен протокол за ПТП в който
са описани установените по автомобила на св.Н.а щети: предна броня. Тези обстоятелства
идват да оборят с категоричност твърдението изложено в жалбата, че по автомобила който
се е движел зад жалбоподател не са били налични увреждания. Като от тук следва, че след
като са установени щети по другия автомобил, жалбоподателя е следвало да уведоми
контролните служби, след като между него и другия водач е имало разногласия относно
обстоятелствата за ПТП.
От показанията на разпитан св. Г. се установява, че е посетил ПТП на място, като снели
сведение и декларация от другия водач / св.Н.а/ и изготвили скица и протокол за ПТП.
2
От показанията на св. Ц. се установява, че въз основа на докладна записка, материали по
преписката и сведение на свидетел очевидец е съставил АУАН на жалбоподател, в негово
присъствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от
легигимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
издаденото НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, а НП е издадено от компетентен орган. Както
АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
като по словесен път нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, който
не засяга правото на защита на жалбоподателя и съдържа всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение. По идентичен начин нарушението е описано в АУАН и
НП като в последното е изписана буквално законовата формулировка.
По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление,
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Ал. 2 на посочената
норма регламентира, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Съобразно разпоредбата на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
управлявайки л. а. "Ауди" с рег. № ******** по ул. без име, с посока на движение към бул.
България срещу сградата на Булинс извършил маневра на заден ход, в резултат на което
3
реализирал ПТП с намиращият се зад него л.а. Ауди с рег.№ ********. В подкрепа на това
обстоятелство е съставения протокол за ПТП от 29.11.2022. В тази насока от съществено
значение са и показанията на свидетел Й.-участник в ПТП и св.Г. -посетил
местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП-то и установил последиците
от същото.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от фактическа страна, че на
визираната, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление дата, е възникнало ПТП, което е било причинено от жалбоподателя.
Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са
отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. В
процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил
задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За
административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са
извършени непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за непредпазливо
деяние. Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което
е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата.
Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно
легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие, съдържаща се в разпоредбата на
т. 30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети". За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП предвижда
наказание "глоба" в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение
назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при
което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
По отношение, описаното в пункт втори нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДВП,
съдът установи следното:
Според императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т.3, б. В ЗДвП водачът на пътно
превозно средство (ППС) - участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, но между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, е длъжен, без да напуска
4
местопроизшествието, уведоми съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява
дадените указания.
От показанията на свидетели Й. /участник в ПТП/ и св.Г. /посетил ПТП-то и изготвил
Докладна записка безспорно се установява, че водачът на "Ауди" с рег. № ********, след
ПТП е напуснал мястото на произшествието и не е останал на място. Съгласно нормата на
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
В случая е наложена санкция в размер над минималния, както за глобата -70 лв., така и за
"лишаване от право да управлява МПС"- 1 месеца.
С оглед на изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-027699 от 03.01.2023г., издадено
от н-к сектор ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание,
както следва :
1.по чл.183, ал.2,т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.
2.по чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП глоба в размер на 70 /десет / лева, лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5