О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260075
гр. Пловдив, 12.01.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII гр. състав, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. Цветкова в. ч. гр. дело № 2608/2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 267132/29.10.2020г. на адв. С.П. ***
против определение № 261948 от 13.10.2020г., с което е оставена без уважение
молбата на адв. С.П. за допълване на решението в частта за разноските за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
В частната жалба са изложени доводи
за неправилност на атакуваното определение.Моли се за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да бъде осъден ответника да заплати
претендираното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал.1 от ЗАдв.
С отговора на частната жалба се моли
определението на районния съд като правилно да бъде потвърдено, а частната
жалба против него да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в законовия седмодневен срок, от легитимирана
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По същество съдът намира частната жалба за основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 74 от КТ от Б.Г.Ч., ЕГН ********** чрез адв. С.П. *** против “Айгер
Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, за обявяване за недействителни клаузите за
неустойка, предвидени в чл. 5, б. „а“ и „б“ на договор за повишаване на
квалификация, сключен на 18.07.2017г. между страните по делото, поради
противоречието им с императивни разпоредби на КТ и Конституцията на РБългария.Посочената
цена на иска е 10000 евро.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК са развити подробни съображения
за недопустимост на исковете, а по същество са признати за основателни.
Районният съд се е произнесъл с решение № 260560 от 24.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 4331 по описа за 2020г. на Районен съд Пловдив, с което
е обявил за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата на чл. 5,
б. „а“ от сключения между Б.Г.Ч., ЕГН ********** и „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от
18.07.2017г. с нотариална заверка на подписите, предвиждаща, че „в случай на
предсрочно прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя
или поради виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в
случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие
изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението,
работодателят има право да развали този
договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят
се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от
работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи
пропорционално на срока на протеклото обучение част от: 1. стойността на
заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на работодателя за
същия период, 3. всички други разходи“, като противоречаща на императивни
разпоредби на Конституцията на Република България и Кодекса на труда – чл. 48,
ал. 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 242 от КТ.С решението е обявена за
недействителна на основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата на чл. 5, б. „б“ от сключения между Б.Г.Ч., ЕГН ********** и
„Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********, договор за повишаване на квалификацията
по чл. 234 от КТ от 18.07.2017г. с нот. заверка на подписите, предвиждаща, че
„в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3,
ал. d от настоящия договор, обучаемия да изплати на работодателя неустойка в
размер на 10 000 евро“, като противоречаща на императивни разпоредби на
Конституцията на Република България и Кодекса на труда – чл. 48, ал. 3 от КРБ и
чл. 8, ал. 4 от КТ.С решението се осъжда „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Пловдив сумата от 100 лева – държавна такса върху уважените
искове.В обстоятелствената част на решението съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за неприсъждане на разноски, тъй като
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и е признал
исковете.
В обжалваното пред
настоящата инстанция определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК,
е поддържано становището, че насрещната страна не следва да отговаря за
разноските, като съдът се е обосновал, че по аргумент на по-силното основание
насрещната страна не може да носи отговорност и за разноските, касаещи
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на другата
страна.
Определението е
неправилно.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част на иска.В случая е приложима посочената разпоредба, тъй като предявените
искове са били уважени.С писмения отговор на ответника формално е направено признание
на основателността на иска, но са изложени подробни съображения за неговата
недопустимост, а не би могъл да бъде основателен иск, който е недопустим.Не би
могло да бъде споделено и становището, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като исковете са за обявяване
недействителност на договорни клаузи за неустойка, противоречащи на императивни
разпоредби от Конституцията на РБългария и КТ.Поради това настоящият състав
счита, че причината за завеждане на делото се намира в извънпроцесуалното
незаконосъобразно поведение на страните, изразяващо се в сключването на
договор, съдържащ противоречащи на закона клаузи.Целта на гражданския процес е
да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения и да
установи със сила на присъдено нещо действителното правно положение между
страните.В случая с оспорването допустимостта на иска и направеното искане за
прекратяване на производството по делото, реално ответникът се е
противопоставял на установяването със сила на присъдено нещо на действителното
правно положение между страните.Поради това не би могло да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските върху
ищеца.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.За присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.
38, ал. 1 от ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да установява и
да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.Размера
на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата, тъй като се касае за процесуално представителство, защита и
съдействие по дело с определен материален интерес.Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4
от ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и
за сключване на окончателен договор размера на цената на иска е стойността на
договора.Ищецът в исковата си молба в случая е посочил като цена на иска
10 000 евро, в какъвто размер е била предвидена неустойка в оспорваната
като недействителна /нищожна, несъществуваща/ договорна клауза и този размер
следва да се приеме за база, на която да бъде определено дължимото адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство, като същото е в размер на 1121 лева.
Предвид гореизложеното
частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
определение като неправилно следва да бъде отменено, вместо което да се
постанови ново, с което да бъде присъдено претендираното възнаграждение.
Мотивиран от горното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 261948 от
13.10.2020г., постановено по гр. д. № 4331 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. Я..Я. със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246 да заплати на адв. С.Ж.П. ***, със съдебен
адрес:***, офис .. сумата от 1121 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: