Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1064 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Н.Й.Г., ЕГН**********,*** против
"Т." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, в която
твърди, че на 06.02.2019 год. ищеца получил съобщение за образувано
изпълнително дело № 1441/2018 год. на ЧСИ В.С., с дата на образуване 20.12.2018
г. Твърди, че заедно със съобщението е приложен и препис от Изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Твърди, че изпълнителния
лист е издаден на 26.06.2008 год. по ч.гр.д.№1338/2008 г. съгласно издадено
Определение от 18.03.2008 год. на РС- Плевен, на основание чл.237 б.“к“ от ГПК
във вр.чл.154, ал.1 от ЗЕ. Твърди, че съгласно Изпълнителния лист, ищецът Н.Г.
е осъден да заплати сумата 1395.58 лв. главница за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.02.2000 г. до 31.01.2008г. сумата от 608.65 лв. лихва за
забава за периода от 03.04.2000г. до 26.02.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 293.08 лв. разноски по делото- 43.08 лв. държавна такса и
250.00 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди, че в съобщението за образувало
изпълнително дело, сумата, която дължи Н.Й.Г. , вече възлиза на 1583,63 лв.
Излага съображения, че давностния срок за вземането на ответника за главницата
, общо в размер на 1395.58 лв., предмет на настоящия спор, за което се е
снабдил с изпълнителния лист е петгодишен и тече от датата на изискуемостта на
вземането, което е от датата на влизане в сила на Определението от 18.03.2008
год. и като се има предвид и датата на издаване на Изпълнителен лист от
01.07.2008 год. и поради това,че няма сведения за датата на влизане за това
Определение в сила, но пък издаването на изпълнителния лист, означава, че към
тази дата 01.07.2008 г. това Определение е вече влязло в сила и сумите са били
вече изискуеми, то дори от тази дата 01.07.2008 год. до датата на образуването
на изп. дедо -20.12.2018 г. и узнаването
от ищеца Н.Г. 06.02.2019 год., че вече има
изпълнително дело срещу него под № 1441/ 2С18 год. на ЧСИ В.С. , е
изтекла повече от 10 години давност. Твърди, че по давност са погасени и
вземанията за лихви, съдебните разноски по делото, независимо от началния срок
за тяхната изискуемост, защото тези вземания се явяват акцесорни по отношение
на главното вземане за главница и е приложима разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.
Моли, да бъде приезнато за установено по иска, предявен от Н.Й.Г. с правно
основание чл.439 ал.2 от ГПК, срещу „***“ ЕАД, че ищецът Н.Й.Г. не дължи в
полза на взискателя „***„ ЕАД вземане за суми, общо в размер на 4583,63 лв. по
изпълнително дело № 1441/2018г. на ЧСИ В.С., на основание Изпълнителен лист от
26.06.2008 г., издаден по ч.гр.д.№ 1338/2008 год. на Плевенски Районен съд:
1395,58 лв. главница, законна лихва върху главницата в размер на 1671,24 лв. за
периода от 26.02.2008г. до 06.02.2019 г., 608,65 лв неолихвяеми вземания
/мораторна лихва/ 293,08 лв. присъдени разноски, 100.00 лв. разноски по
изп.дело, 515,08 лв. такси по Тарифата към ЗЦСИ, дължими към 06.02.2019 год, тъй като вземанията са погасени по
давност. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва изцяло подадената искова молба, както по основание,
така и по размер. Твърди, че ***ЕАД е подала заявление по чл.410 от ЕПК и е
образувано ч.гр.д.1338/08г. по описа на PC Плевен, по което дело не е постъпило
възражение от длъжника. Счита, че съдът следва да прекрати учреденото
производство като недопустимо, на осн. чл.126, ал.1 ГПК, доколкото е налице
хипотеза на образувано по-рано висящо производство по чл. 410 от ГПК, чиито
предмет съвпада с премета на настоящия иск. Този извод не се променя от вида на
установителния иск и от разменените процесуални роли на страните. Счита, че
независимо, че настоящият иск е отрицателен установителен, предметът на двете
производства се припокрива, поради идентичност на спорното материално право -
претендираното от доставчика на услугата вземане. Излага съображения, че
средството за защита на длъжника срещу и издадената заповед за изпълнение е
чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Вярно е, че всяка страна
разполага с възможност да се брани както с възражение, така и с иск, но в
случая исковата защита е лишена от интерес, тъй като подаването на възражението
има същите последици, доколкото пренася спора в исковото производство по чл.422
от ГПК, където същият да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.
Идентичността между двете производства, както страните и предмета, така и в
разпределението на доказателствената тежест (винаги за кредитора) и в
последиците - уважаването на потожителния установителен иск е развнозначно на
отхвърляне на отрицателния установителен иск и обратното. По тези съображения в
случая е налице изключение от правилото, че искът е по-ефективно средство за
защита. В случая предявеният от длъжника иск е лишен от интерес, тъй като
дублира защитата, която длъжникът би постигнал с подаване на възражение. С
оглед спецификата на производството възражението по чл.414 от ГПК се явява
единственото и достатъчно средство за защита, още потече, че за депозирането му
не се дължи държавна такса, за разлика от предявяването на искова молба.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 424 ГПК, длъжникът може да оспори
вземането по исков ред само когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. Такива обстоятелства или
доказателства ищците не сочат в исковата си молба. Твърдят се само, че
процесиите суми са неправомерно търсени, тъй като не е живеел на посочения
адрес и не ползвал топлинна енергия. Тези твърдения ищеца е следвало да изложи
в производство по предявен от заявителя установителен иск по чл. 422 ГПК, под
формата на възражения. Твърди, че съдебната практика е категорична и
непротиворечива относно правните въпроси. обуславящи извода за недопустимост на
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК при наличието на
изрнчно предвидения процесуален ред за подаване на възражения по чл. 414 и чл.
423 ГПК. В този случай, разрешението, давано от ВКС по тези въпроси е, че
въведените възражения в настоящия случай се преклудират е изтичането на срока
за подаване на възражение но чл. 414 ГПК, извън наличието на съществено
значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичането
на срока по чл. 414 ГПК, каквито в настоящия случай не са налице и не се
твърдят. Твърди, че в разглеждания случай изложените в исковата молба факти, на
които са основани исковете, не са от категорията на предвидените в чл. 424 ГПК,
тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или
на новонастъпили факти./в т.см. Определение № 25 от 12.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 5992/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 104 от 6.03.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1504/2013 г., II г. о. и др./. Моли производството да бъде
прекратено като недопустимо и при евентуалност искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира направените деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възражение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 26.06.2008г., същия
е издаден на основание чл.237 и 242 до
248 ГПК/отм./ и Определение, постановено
по гр.д.№ 1338/2008г. по описа на РС-Плевен. Н.Й.Г. е осъден да заплати на *** ЕАД сумата от 1395,58 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.02.2000г. до 31.01.2008г. и 608,65 лв. лихва за
забава за периода 03.04.2000г. до 31.01.2008г., в едно със законната лихва
върху главницата считано от 29.02.2008г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 293,08 лв. разноски по делото/43,08 лв. държавна такса и 250,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Установява се от Молба № 12088/20.12.2018г.,
подадена до ЧСИ В.С., че с нея е отправено искане за образуване на изпълнително
производство въз основа на Изпълнителен лист от 26.06.2008г. по гр.д.№ 1338/2008г. по описа на РС-Плевен. С
молбата на частния съдебен изпълнител са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ.
Направено е искане за налагане на запор и/или възбрани върху вземания или
имущества на длъжника.
Видно от съобщение за образувано изпълнително дело
№ 999/23.01.19 по изп.д.№ ***на ЧСИ В.С., връчено на длъжника лично на дата
06.02.2019г. съгласно приложеното известие за доставяне, длъжника е уведомен за
наложен запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка в Банка ДСК
ЕАД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира за неоснователни развитите съображения
на ответника за недопустимост на предявената исковата претенция. Изложените
съображения са абсолютно верни, но в случай, че се твърдят правопогасяващи
факти по отношение на вземането, настъпили преди изтичане срока за възражение,
които е следвало да бъдат наведени чрез подаването на възражение по чл.414 ГПК
и в евентуално образуваното исково производство. В настоящата искова молба се
твърди изтекла погасителна давност на установеното с влязъл в сила съдебен акт
вземане, а не се твърдят факти и обстоятелства настъпили преди установяване на
вземането със съдебен акт. Твърденията на ищеца са за настъпили нови факти след
установяване на вземането със съдебен акт. Твърди се, че е изтекла
5-годишната погасителната давност, тъй
като след издаването на изпълнителния лист, ответника е бездействал 5 години
преди да образува изпълнително дело. Предвид изложеното всички наведени от
ответника възражения в отговора на исковата молба се явяват неотносими към
настоящия спор.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен
установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право
на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след
постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване
на вземането на ответника с влязал в сила съдебен акт по гр.д.№ 1338/2008г. по
описа на РС-Плевен за сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по
делото е бездействал повече от 5 години, поради което установеното със съдебен акт
вземане се е погасило с изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно
между страните, че вземането на ответника по делото за процесните суми е
установено с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността
съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от
деня на влизане в сила на съдебния акт. Видно
е, че вземането на ответника е установено към датата на издаване на процесния
изпълнителен лист 26.06.2008г., от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече не по-късно от датата на издаване на
изпълнителен лист 26.06.2008г. и е била прекъсната едва на 20.12.2018г. с
направеното искане от взискателя до съдебния изпълнител за налагане на запор и
възбрана върху вземания и имущество на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Установява се, че 5-годишния давностен срок е изтекъл на 26.06.2013г. и едва
след това/на 20.12.2018г./ е предприето действие за принудително изпълнение
върху съдебно установеното вземане, поради което вземането е погасено по
давност. При тези изводи на съда, предявения иск се явявя основателен и доказан
и следва да бъде уважен в предявения си размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски. В срок е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявени е иск с цена на иска 2004,23 лв. Предвид
изложеното материалния интерес по делото
е 2297,31 лв. останалите суми, посочени в исковата молба не представляват
установено със съдебен акт вземане, което да е предмет на предявения иск. Минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с материалния интерес
е в размер на 390,81 лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на
делото не е висока. По делото е проведено
едно открито съдебно заседание и са събрани само писмени доказателства. Поради
изложеното съдът намира, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение
се явява прекомерно и следва да бъде определено в размер близък до минималния
такъв, а именно 450 лв. Предвид гореизложеното следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 634,00 лева за ДТ
и адвокатско възнаграждение/184+550 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, по отношение на "Т."
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че Н.Й.Г., ЕГН**********,*** не
дължи плащане на сумата 2297,31 лв./формирана от 1395,58лв. главница, 608,65
лв. лихва за забава, 43,08 лв. държавна такса разноски и 250 лв. адвокатско възнаграждение/,
за която сума е издаден изпълнителен лист от 26.06.2008 по ч.гр.д.№ 1338/2008
на РС-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА "Т." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да
плати на Н.Й.Г., ЕГН**********,***,
направените деловодни разноски в размер на 634,00
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: