Номер 362804.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502941 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Р. Д. М. , ЕГН: ********** срещу
Определение №260581/04.09.2020г., постановено по гр. дело №7952/2020г. по описа на ВРС,
с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Жалбоподателката
излага, че предмет на делото е оспорване дължимостга на сумата от 3235,84 лв. начислена
по фактура №**********/25.07.2019г. с обща стойност 8225,84 лв. Съдебният акт е
мотивиран с довода, че претенцията по гр. д. №12097/2019г. на 25-ти състав при Районен
съд - Варна, по което има постановено и влязло в сила решение за другата част от
процесната фактура в размер на 4990 лв. не е била заявена като частична, поради което
силата на пресъдено нещо се разпростира върху цялото вземане от 8225,84 лв. по
процесната фактура. Жалбоподателката счита този извод на съда за неправилен, а искът по
настоящото дело - за допустим. Излага, че първоначално претенцията заявена с исковата
молба по гражданско дело №12097/2019г. По описа на ВРС не е била частична и е нямало
основание да бъде посочена като такава. Предмет на делото е било оспорване дължимостга
на цялата сума от 8225.84 лв. по процесната фактура №**********/25.07.2019г. В първото
по делото открито съдебно заседание проведено на 11.12.2019г. е поискано и допуснато
изменение на иска по размер на основание чл.214, ал.1, изр.З, пред.1 от ГПК чрез неговото
намаляване от първоначално предявената сума от 8225,84 лв. до сумата от 4990 лв., като за
разликата от двете суми в размер на 3235,84 лв. беше извършено оттегляне на иска на
основание чл. 232 от ГПК. Това искане беше уважено от съда като допустимо и
своевременно направено с постановено определение, което е влязло в законна сила като
необжалвано. Твърди, че въпреки че в титулната част на исковата молба, по която е
образувано настоящото гр. д. №7952/2020г. По описа на ВРС в частта „цена на иска" след
посочване на сумата от 3235,84 лв. е посочено, че е частичен, счита, че той въобще не би
следвало да се характеризира като такъв, тъй като по съществото си това не е частичен иск,
който е новопредявен, а е предявяване само на оттеглената част от общата искова претенция,
която е била заявена с първоначалната искова молба по гражданско дело №12097/2019г. на
1
ВРС. Излага, че оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той заявява,
че се отказва да получи по висящия процес търсената с иска защита, но запазва правното си
твърдение и възможността да го заяви отново. Когато оттеглянето на иска обхваща само
част от спорното право, говорим за частично оттегляне чрез намаление, което е една от
проявните форми на намаление на иска. В този смисъл в хипотезата на направено,
допуснато и влязло в сила с определение изменение на иска по размер чрез намаляването му
и оттегляне на част от вече предявения иск, страната има право да предяви иска за тази част
отново и законът го позволява без да обвързва повторното предявяване на остатъка от
исковата претенция, с която съдът е десезиран, с други условия. В този случай
първоначалния и последващия иск не могат да бъдат характеризирани като частични искове.
С оглед изложеното счита, че оттеглянето на част от исковата претенция е изцяло в
дискреционната власт на страната, както и предявяването й в нов исков процес, тъй като
законът с оглед разпоредбата на чл.232 от ГПК го позволява. В този смисъл нито
първоначалния иск по гр. д. №12097/2019г. на 25-ти състав при Районен съд — Варна, нито
настоящият по гр. д. №7952 от 2020 г. на 25-ти състав при Районен съд — Варна, се явяват
частични, поради което с постановяването на решение по първото дело за сумата от 4990 лв.
не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на цялата сума от 8225,84лв. По
изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага, че искът
не е заявен като частичен. Позовава се на ТР №3/2016г., като посочва, че за да се приеме, че
искът е предявен като частичен, то следва изрично да се заяви, че се претендира само част
от спорното вземане. Счита, че след като искът е предявен за конкретен размер, без да се
посочва, че се предявява като частичен, то следва да се приеме, че с него се търси защита на
притезателното право в пълен обем, за пълния размер на вземането. Твърди, че силата на
присъдено нещо на решението, постановено по гр. Дело №12097/2019г. по писа на ВРС
преклудира непредявения размер и представлява отрицателна предпоставка за предявяване
на нов иск между същите страни за разликата до размера на иска, който е бил предявен като
частичен. По изложените съображения, моли обжалваното определение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на обжалвания акт,
настоящият състав установи следното:
Производството по гр. дело №7952/20г. по описа на ВРС е образувано по иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от Р. Д. М. срещу „Енерго –Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3235.84 лева, представляваща частичен иск от 8225.84 лева, начислена
2
по фактура №**********/25.07.2019г., за периода 07.07.2017г. до 06.07.2018г. за
електрическа енергия по партида с абонатен №**********, клиентски №********** с адрес
на потребление гр.Варна, ул.“Княз Николай Николаевич“ №48, ет.6,ап.16.
С определение №260581/04.09.2020г., съдът е прекратил производството по делото на
осн. Чл. 299 вр. Чл. 298 ГПК. За да се произнесе в този смисъл, съдът е установил, че между
страните по делото за цялото вземане в размер на 8 225.84 лева е било образувано гр.дело
№12097/2019г. по описа на ВРС, по което поради намаляване на размера на исковата
претенция по реда на чл.214 ГПК в първото по делото съдебно заседание, размерът на
исковата претенция е намален на 4 990 лева, а за разликата до 8 225.84 лева производството
по делото е прекратено поради оттегляне на иска в тази му част, на основание чл.232 ГПК. С
влязло в сила решение по това дело е призната недължимостта на сумата от 4990 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че след като претенцията не е била заявена като
частична, то искът за остатъка от 3235.84 лева, макар и заявен като частичен в настоящото
производство е недопустим, поради наличие на сила на пресъдено нещо относно цялото
вземане.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и приложимия
закон, намира същата за неоснователна по следните съображения:
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 232 ГППК, ищецът може да оттегли
исковата си молба до приключване на първото съдебно заседание, като това не е пречка да
предяви отново същия иск, но съдът счита, че тя е неприложима в конкретната хипотеза,
която касае оттегляне на част от парично притезание.
Съдът не споделя възражението в частната жалба, че искът за сумата от 3235.84 лева
всъщност не е частичен иск, а нов такъв, предявен само за оттеглената по гр. дело №
12097/19г. част от общата искова претенция.
Съобразно разпоредбата на чл. 298 ГПК, решението формира сила на присъдено
нещо ако спорът е между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Искът, по който е било образувано гр. дело №12097/2019г. по описа на ВРС е бил
отрицателен установителен, а именно за признаване за установено по отношение на „Енерго
Про Продажби“ АД, че ищецът р.м. не му дължи сумата от 8225.84 лева, начислена по
фактура №**********/25.07.2019г., за периода 07.07.2017г. до 06.07.2018г. за електрическа
енергия по партида с абонатен №**********, клиентски №**********
В първото по делото о.с.з, проведено на 11.12.2019г., ищецът чрез своя пълномощник
е поискал изменение на иск чрез намаляването на осн. чл. 214, ал.1 ГПК, като същият да се
счита предявен за сумата от 4990 лв., като за останалата част по исковата молба от 8225.84
лв., искът е оттеглен.
С влязло в сила протоколно определение от същата дата, съдът е допуснал на осн. чл.
3
214 ГПК изменение на иска като е приел, че той е предявен за сумата от 4990 лв., и е
прекратил за разликата до 8 225.84 лв.поради оттегляне на иска.
Нито ищецът е посочил, нито съдът е приел, че така редуцираният размер на иска е
частичен спрямо първоначално предявения.
Искът, по който е било образувано гр. дело № 7952/20г. е отрицателен
установителен, а именно за признаване за установено по отношение на „Енерго Про
Продажби“ АД, че ищецът р.м. не му дължи сумата от 3235.84 лева, представляваща част
от общата сума, начислена по фактура №**********/25.07.2019г., за периода 07.07.2017г. до
06.07.2018г. за електрическа енергия по партида с абонатен №**********, клиентски
№**********
Следователно –страните, искането и основанието и по двете дела са едни и същи,
като различен е само размерът на вземанията /като сборът на двете дава размерът на цялото/,
предвид което настоящият състав намира, че решението по първото дело формира СПН по
отношение и на претенцията, заявена по новото дело, и е процесуална пречка за
образуването.
Единствената възможност да се приеме, че липсва идентитет между двете дела, които
са между същите страни и на същото основание, е ако претенцията касае различна част на
спорното вземане. Но за да се направи такъв извод, то е необходимо ищецът изрично да
посочи в първото дело, че претендира само част от вземането, а в последващото – че
претендира остатъка, или друга част.
Действително, по предходното дело, искът е бил намален в о.с.з, т.е. в хода на
висящото дело, но въпреки това липсва изрично изявление от ищеца, че след намалението
искът се явява частичен по отношение на цялото спорно вземане. При липсата на такова
изявление според разясненията, съдържащи се в ТР 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, се счита, че
искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на
вземането при паричните притезания. Ако от събраните в хода на делото доказателства се
установи, че спорното право е в по-голям размер от заявеното в исковата молба, това
обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено
като законосъобразно.
Предвид неоснователността на частната жалба, ответната страна има право да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски, които съдът с оглед
представения списък и доказателства определя в размер на 240.00 лв.
Водим от горното съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260581/04.09.2020г., постановено по гр. дело
№7952/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Д. М. с ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. Княз Николай Николевич
№ 48, ет.6, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от Георги Коршия, Пламен Стефанов и Яна Димитрова
сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5