Р Е Ш
Е Н И Е
№ 333/30.03.2023 година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХХІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1115 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.215, ал.1 вр.
чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 59, ет.1,
представлявано от управителя Щ.Д.К. против заповед № 476/22.02.2022 година на заместник
– кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.
С
оспорената заповед, на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено на „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД да премахне
незаконен строеж: „Цех за ремонтни дейности“, находящ се в ПИ с идентификатор
07079.618.12 по КК на гр.Бургас, с административен адрес в гр.Бургас, ПЗ
„Север“, североизточно от гаражното депо на „Бургасбус“ ЕООД.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че описанието на разпоредения за премахване строеж е неясно,
индивидуализацията му като едноетажен цех с канал, в който се извършват ремонти
на МПС е неточна, тъй като дейността на дружеството не е свързана с ремонтни
дейности на МПС. Във тази връзка се сочи, че неправилно е определена
категорията на строежа като пета, квалифицирана на основание чл. 137, ал. 1, т.
5, буква „б“ от ЗУТ, както и, че статутът на постройката е временен строеж по
смисъла на действащия към онзи момент ЗТСУ (отм.) като допускането на такива
строежи е подчинено на друг режим, при който не се изисква одобряване на пълен
комплект инвестиционни проекти. Посочва се, че незаконосъобразно в предмета на
заповедта са включени и обекти, които не са част от процесния строеж, доколкото
от една страна е посочено, че постройката е едноетажна, а от друга – същата
разполага с два етажа заети от офиси. Следващо оплакване касае липсата на
изследване относно търпимостта на строежа с формалното позоваване от страна на
органа, че за поземления имот не е налице одобрен устройствен план. Жалбоподателят
сочи сключен договор за ползване на имота от 1993г., съгласно който, дружеството,
като наемател, има право да изгради производствено-складова база за нуждите на
своята дейност, както и, че за съседния имот, находящ се в същия квартал като
процесния, е налице подробен устройствен план, а за процесния имот
устройствения статут е останал неустановен. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът
– заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас представя административната
преписка, представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.12.1993 година между Община
Бургас, като наемодател и ЕТ „Водоканалстрой-Костов“, като наемател, чийто
правоприемник е жалбоподателят „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД е сключен договор
за отдаване под наем на 250 кв.м. общинска земя в района на Промишлена зона –
гр.Бургас, като съгласно т.2. от договора наемателят се е задължил да изгради
временна постройка, отговаряща на нормативните строителни изисквания, за
използване като производствено-складова база. А съгласно т.6. наемният договор
е безсрочен (л.34-35).
По делото не се спори, че отдаденият под наем имот е идентичен на част
от територията на ПИ с идентификатор 07079.618.12 по КК на гр.Бургас.
На 19.08.2016 година за този имот е съставен
АЧДС № 7735, като в описанието на имота не са посочени налични сгради (л.40-41).
На 02.06.2020 година Ж.Ж.Яе подал сигнал до
Областна администрация – Бургас за имот, находящ се в района на промишлена зона
– Бургас, който се владее и ползва без правно основание и върху който е
извършено незаконно застрояване. Към сигнала са приложени: договор за наем от
22.12.1993г.; скици с местонахождението на имота; сателитно заснемане и писмо с
изх. № 94-00-4/1 от 29.01.2020г. на ОП „Общински имоти“ – Бургас, в което се
сочи, че при извършена проверка е установено, че договора от 1993г. не е
действащ и посочения имот е държавен, поради което следва да се обърне към
Областния управител на област Бургас (л.33-39).
По повод постъпилия сигнал, от служители
на областната администрация е извършен оглед на място, за което е съставен
констативен протокол от 12.06.2020 година, съгласно който, в имота са
установени изградени сгради и навеси, показани в Приложение № 1 - позиции 1, 2,
3, 4, 5, 6 (л.56-58).
На
09.07.2020 година до областния управител е постъпило писмо от жалбоподателя
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, видно от което, позовавайки се на сключения през 1993г. договор за наем
на имота, е посочил, че от имота се използва малка част за складиране на
строителни материали и за паркиране на служебни автомобили, като дружеството не
е извършвало строителни дейности в имота, а единствено е инсталирало технически
средства за охрана. Отбелязано е, че сградите в имота са съществуващи от повече
от 10 години, може би дори 15-20 години. Към писмото са приложени договора за
наем от 1993г. и фактура от 10 март 2019г. за платен наем към община Бургас.
С писмо изх. № 08-00-719 (2)/16.11.2020
година областният управител е уведомил общинската администрация за извършената
проверка в имот с идентификатор 07079.618.12 по КККР на гр.Бургас. Посочил е,
че имота е частично заграден, с поставени портални врати, построени са сгради и
навеси, някои от които с метална конструкция и зидани стени, като е посочено,
че те не са били актувани със съставения АЧДС, тъй като не са били констатирани
при съставяне на акта, нито са били отбелязани като съществуващи в
кадастралната карта. Поискано е предприемането на действия за отстраняване на
извършеното без разрешение строителство. Към писмото са приложени: констативен
протокол от 12.06.2020г.; акт за частна държавна собственост №
7735/19.08.2016г. и писмен отговор от „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД (л.51).
С писмо рег. № 06-00-163(3) от
14.12.2020 година Община Бургас е уведомила „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, че
на основание чл.223, ал.5, т.1 от ЗУТ в 10 дневен срок от получаване на писмото
дружеството следва да се свърже с общината за уточняване на удобен и за двете
страни ден и час за извършване на проверка в ПИ с идентификатор 07079.618.12 по
КК на гр.Бургас, с цел установяване на обстоятелствата по извършеното
строителство (л.50).
С писмо рег. № 06-00-163(4) от
05.01.2021 година Община Бургас е уведомила Областния управител на област
Бургас за започналата проверка от служители по контрол на строителството при
община Бургас и са изискани ако са налични други доказателства относно годината
на изграждане и/или извършителя на постройките.
На 22.01.2021 година от служители
„Контрол по строителството“ в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при
Община Бургас е съставен констативен протокол № О-38 за извършено посещение на
адреса на управление на „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД в гр.Бургас, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ № 59, ет. 1 с цел връчване на писмо с рег. № 06-00-163 (3) от
14.12.2020 година, съгласно който при посещението не е открит никой. На същата
дата е изготвена и служебна бележка за поставяне на съобщение по § 4, ал. 2,
изречение второ и трето от ДР на ЗУТ, съгласно която на адреса на управление на
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД и на таблото за съобщения в сградата на Дирекция
„ЦАУ Освобождение“ при Община Бургас е поставено заверено копие на писмото
(л.48-49).
С писмо от 03.02.2021 година от
областния управител на област Бургас са изпратени до Община Бургас сигнал от Ж.Я;
акт за частна държавна собственост; отговор от „Водоканалстрой-Костов“ ЕООД;
фактура за платен наем от „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД към община Бургас от
10.03.2019г. и писмо от 16.11.2020 г. до община Бургас с преписи от документи
(л.31-32).
С писмо от 16.02.2021 година община
Бургас е изискала от Ж.Ж.Яда представи декларация с данни за извършител и
година на изграждане на визираните в сигнала му постройки (л.28-29). В отговор от
11.03.2021 година Ж. посочва, че не може да посочи година на застрояване. Сочи,
че ползвател на имота и постройките към момента е „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД
и вероятно строежа е заварен от техните праводатели или е извършен от тях, а не
от „Водоканалстрой“ ООД (л.27).
На 08.06.2021 година от служители на
Община Бургас е извършена проверка на място в имота, за която е съставен
констативен протокол № О-94/08.06.2021 година (л.25), съгласно който, е констатиран
строеж, описан като едноетажна сграда с канал, в която се извършва ремонт на
моторни превозни средства, с размери на сградата в план 8.70м/12м и средна
височина 6.70м, като в северната и южната й част са оформени две нива с работни
канцеларии и санитарен възел. Посочено е, че достъпът е от запад, посредством
ролетна щора с приблизителна височина 4.50м, а по другите отвори е монтирана
предимно дървена дограма. Сочи се, че конструкцията е от стоманени колони и
панелни елементи. Покрива е плосък с метална конструкция. Изпълнени са Ел. и
ВиК инсталации и е положена външна мазилка. Сградата е ситуирана свободно
стоящо в ПИ с идентификатор 07079.618.12 по КК на гр.Бургас, на приблизително
отстояние 14м от източната му граница и на 16м до съседен от запад УПИ L-265, 236, кв.32 по плана на Промишлена зона „Север“,
гр.Бургас. Посочено е, че няма категорични данни за годината на изграждане, но
предвид липсата на одобрен ПУП за имота, строежът не може да се счита за търпим
по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Строежът е извършен
без одобрени проекти и издадено разрешение
за строеж, квалифициран е като такъв от пета категория, с посочен ползвател „Водоканалстрой-Костови“
ЕООД.
С писмо рег. № 06-00-163(4) от
21.07.2021 година Община Бургас на основание чл.26, ал.1 от АПК е уведомила
Областен управител на Област Бургас и „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, че в отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ при община Бургас са започнати
административни производства по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на
следните строежи, находящи се в ПИ с идентификатор 07079.618.12 по КК на
гр.Бургас: „Цех за ремонтни дейности“, „Пристройка на цех за ремонти дейности“,
„Ремонтно-складова постройка с навес“ и „Масивен гараж“. Дадена е възможност в
7 дневен срок от получаване на писмото за представяне на становище или документи,
свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатите административни
производства. Писмото е получено от Областен управител на Област Бургас и от
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД на 29.07.2021г. (л.23).
На 09.08.2021 година е съставен констативен
акт № О-2, в който са възпроизведени констатациите от проверката, съставена е
окомерна скица за разположението на строежа, като актът е връчен на същата дата
на управителя на дружеството (л.20-22). Констативният акт е изпратен и на
Областния управител на Област Бургас с писмо с обратна разписка и е получен от
него на 19.08.2021г.
На 13.08.2021 година жалбоподателят
подал възражение вх. № 06-00-163(15)/13.08.2021г. (л.14-16), в което заявил, че
дружеството е дългогодишен ползвател на имота и че същото е извършител на
строежа, като цеха е изграден от
дружеството за задоволяване на производствените му нужди във връзка с
упражняваната от него дейност. Позовал се е на клаузата в сключения договор за
наем за изграждане на временна постройка, с което е потвърдил, че е извършител
на процесната постройка на това основание, както и на останалите подобрения в
имота. С тези доводи е обосновал наличието на правен интерес за участие в
административното производство по обследване на процесния строеж.
На
основание проведеното административно производство и съставения констативен акт
е издадена и оспорената заповед
№ 476/22.02.2022 година на зам. кмета по „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат процесния
незаконен строеж, представляващ „Цех за ремонтни
дейности“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.618.12 по КК на
гр.Бургас.
Последната е връчена на управителя на „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, на 13.06.2023
г. с известие за доставяне (л. 10 гръб), който подал жалба срещу нея чрез адм. орган
до Административен съд – Бургас, с искане за отмяната й на 24.06.2022 г.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214,
т. 3 ЗУТ и чл. 21,
ал. 1 от АПК, подлежащ на
съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, от активно
легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, пред
съда по местонахождението на имота (чл. 215,
ал. 1 ЗУТ).
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
На първо място, оспореният акт е издаден от материално
и териториално компетентен административен орган - зам. кмет на общ.Бургас,
оправомощен със заповед № 2894/06.10.21г. на Кмета на общ.Бургас, съобразно
законово определените му правомощия по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, според които
Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Оспореният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В
същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправните
предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при
подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на
извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и
могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № О-2/09.08.2021г.,
послужил като основание за издаване на обжалваната заповед. Оспорената заповед
не е с неясен и противоречив предмет, каквито са твърденията на жалбоподателя.
В заповедта строежа е индивидуализиран в достатъчна степен - едноетажна сграда
с канал, в която се извършва ремонт на моторни превозни средства, с посочени
размери и средна височина, като е посочено, че в северната и южната й част са
оформени две нива с работни канцеларии и санитарен възел. Посочено е, че
достъпът е от запад, посредством ролетна щора с приблизителна височина 4.50м, а
по другите отвори е монтирана предимно дървена дограма. По отношение на
конструкцията е отбелязано, че е от стоманени колони и панелни елементи,
покрива е плосък с метална конструкция, положена външна мазилка и изпълнени ел.
и ВиК инсталации. В диспозитива на заповедта е посочено, че подлежи на
премахване незаконен строеж: „Цех за ремонтни дейности“, находящ се в ПИ с
идентификатор 07079.618.12 по КК на гр.Бургас.
Заповедта съответства на целта на закона,
формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени
отношения във връзка със строителството.
При издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват нейната отмяна.
Заповед
№ РД 476/22.02.2022 г. на зам. кмет на Община Бургас е издадена след надлежно
проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални
процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК.
Административното производство е образувано на основание Констативен акт №
О-2/09.08.2021г. Видно от представените и приети като доказателства по делото
документи, лицата извършили проверката и съставили констативния акт са
служителите от общинска администрация – Бургас. Съгласно чл. 242а
ал. 2 от ЗУТ
обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от строеж от четвърта до
шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, се установяват с
констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Според т. 1
на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста категория
служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община
констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. С оглед на което съдът
приема, че констативният акт е съставен и подписан от длъжностни лица,
осъществяващи контрол по строителството в Община Бургас.
С
констативният акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства
от гледна точка на материалноправното основание за издаване на заповедта за
премахване на незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващото
дружество на 09.08.2021г., с което същият
е надлежно уведомен за започналата със съставянето на акта административна
процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на
страна в административното производство по чл. 225а
от ЗУТ, в т. ч. правото да направи възражения
във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените
фактически и правни изводи. Оспорващото дружество е подало възражение с вх.№
06-00-163(15)/13.08.2021г.
С подаденото
възражение против съставения констативен акт № О-2/09.08.2021г. жабоподателят
сам е определил процесната сграда като цех, изграден от дружеството за
задоволяване на производствените му нужди във връзка с упражняваната от него
дейност. Предвид това неоснователно е направеното възражение, че в процесния
цех не се извършва ремонт на моторни превозни средства, доколкото не е спорно,
че строежа представлява производствена сграда, което е от значение при
определянето й като строеж от V категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, буква
„а“ от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи. Следва да се отбележи, че съставения КА е официален свидетелстващ
документ и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на
верността им чрез съответните доказателства. Констатациите на КА следва да се
оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство, което в случая не е
сторено.
Отделно от това неоснователен е довода на
жалбоподателя, че е налице противоречие в описанието на постройката, тъй като
от направеното описание на строежа не може да се достигне до извод за наличието
на два етажа, както е посочил жалбоподателя, доколкото органа изрично е
посочил, че се касае за „нива“ в самата едноетажна сграда, а не за „етажи“.
Заповедта е
съобразена и с приложимото материално право.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно
разпоредбата на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ. Следователно
упражняването на административното правомощие по чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, изисква
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2.
Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя
от хипотезите, регламентирани в чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно § 5 т.
38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Както бе
посочено по-горе в оспорената заповед процесният строеж представлява едноетажна
сграда с размери в план 8.70м./12м. и средна височина 6.70м., с оформени в
северната и южната й част две нива с работни канцеларии и санитарен възел. Достъпът
е от запад, посредством ролетна щора с приблизителна височина 4.50м. и
монтирана предимно дървена дограма по другите отвори. Конструкцията е от
стоманени колони и панелни елементи, с положена външна мазилка, а покрива е
плосък с метална конструкция и са изпълнени Ел. и ВиК инсталации. От това
описание по несъмнен начин може да бъде направен извод, че процесната постройка
е „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. ЗУТ.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като
незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като
извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ предвижда, че строежите
могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. А съгласно чл. 137,
ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
Настоящият строеж не попада в предвидените в чл.15, ал.1 от ЗУТ изключения, за
които не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Не попада и в
изключенията, посочени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобрение
на инвестиционни проекти. Не е спорно по делото, че за процесния строеж не е
издадено разрешение за строеж и липсват одобрени инвестиционни проекти.
Жалбоподателят се позовава единствено на представения по
делото договор за наем от 22.12.1993г. сключен между Община Бургас и ЕТ
„Водоканалстрой-Костов“, чийто правоприемник е жалбоподателят
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, съгласно т.2 от който наемателят се задължава да
изгради временна постройка, която да бъде използвана за производствено-складова
база, като твърди, че процесната постройка е временен строеж по смисъла на
действащия към онзи момент ЗТСУ (отм.). Към 01.01.1994г. – датата на която е
влязъл в сила договора за наем, уредба относно временните постройки се съдържа
в разпоредбата на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), съгласно която временни постройки
могат да се правят само за нужди, свързани с организация и механизация на
строителството, с разрешение на органите, с които проектите се съгласуват, като
временните постройки се премахват при завършване на строителството. По делото
не е представена документация за поведена процедура по реда на цитираната
разпоредба, не се съдържат и данни за изпълнена процедура по § 17 от ПР на ЗУТ
(в сила от 02.01.2001г.) за предоставянето на траен градоустройствен статут на
временната постройка. След като такива процедури не са проведени, дори в
най-благоприятен за жалбоподателя вариант да се приеме, че се касае за
първоначално изградена временна постройка, обектът е останал без
градоустройствен статут и без разрешение за строеж, което го квалифицира като
незаконен и подлежащ на премахване.
Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, приложима
на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и същите
подлежат на премахване.
Материалната
законосъобразност на Заповед № 476/22.02.2022 г. на зам. кмета на Община Бургас
е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж
без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, но и от
липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва
констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на
незаконни строежи установява института на търпимостта.
Неприложими са в случая нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Съгласно обстоятелствената част на заповедта, органът
е посочил, че не са налице категорични данни относно годината на изграждане на
строежа, но позовавайки се на липсата на одобрен ПУП за имота е обосновал
извод, че строежа не може да се счита за търпим в хипотезите на § 16, ал.1 и §
127, ал.1 от ЗУТ. По делото не се установи наличието на одобрен устройствен
план за имота, а и двете хипотези на търпимост изискват допустимост на строежа
съобразно предвижданията на устройствен план.
Отделно от това за да се приеме, че са налице
предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до
07.04.1987 година при първата хипотеза, от 08.04.1987 година до 30.06.1998
година при втората хипотеза и след 30.06.1998 година при хипотезата на ал. 3,
като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да е деклариран пред
одобряващите органи до 31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок
от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В случая тези предпоставки не са
налице. Според твърденията на жалбоподателя изложени в цитираното по-горе писмо
до областния управител от 09.07.2020г., процесното строителство е „от повече от
10 години, може би дори 15 или 20“, т.е. в период между 2000г. – 2010г., а към
този момент горните срокове са изтекли при първата и втората хипотеза, а по
отношение на третата хипотеза не са представени доказателства строежа да е
деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ,
каквото е изискването на ал. 3. Даже и да се приеме, че строежът е бил изграден
в един по-ранен период от датата на влизане в сила на договора за наем
01.01.1994г. до 2000г., то към този период отново са изтекли сроковете по
първата хипотеза, а по отношение на втората и третата хипотеза не са
представени доказателства строежа да е деклариран пред одобряващите органи до
31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на
ЗУТ, съгласно ал. 3.
Не са налице предпоставките за приложението и на § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като нито към момента на възможното изпълнение на
строежа, нито към настоящия момент, имотът, в който е извършен, не е обхванат
от застроителни разработки, респ. устройствен план, който да предвижда
строителство като процесното. За приложението на института на търпимостта е
необходимо да се установи по безспорен начин максимално точния период на
строеж, докато в настоящия случай съдът обсъжда само възможни хипотези поради
липса на тази установеност, предвид оттеглянето на доказателствените искания,
свързани с установяването на това обстоятелство.
За да формира този извод, съдът съобрази, че тежестта за доказване
търпимостта на строеж лежи върху страната, която цели от това за нея да
настъпят благоприятни правни последици, което въпреки указанията на съда по
отношение на жалбоподателя в настоящото производство същият не е ангажирал
доказателства относно годината на построяване, а от там и не е доказал, че процесния
строеж е търпим. Също така дори и да се изследва по-ранен период на изграждането
на строежа, то при липса на одобрен подробен устройствен план за имота, обекта би
бил недопустим независимо от момента на построяването му.
Следователно,
не са налице предпоставките за обявяване търпимостта на строежа по смисъла на §
16, ал. 1-ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, така че същият неузаконен,
да не бъдат премахнат.
По
изложените съображения, заповедта на зам. кмета на Община Бургас за премахване
на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата следва
да се отхвърли.
При
този изход на спора и във връзка със своевременно направеното искане за разноски,
на основание чл.
143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издател на акта – ответник в настоящото производство (по
аргумент от § 1, т. 6 във връзка с т. 1 ДР АПК), следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по чл.
37 Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоканалстрой-Костови“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 59, ет.1, представлявано от управителя Щ.Д.К. против
заповед № 476/22.02.2022 година на заместник – кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой-Костови“
ЕООД, с ЕИК *********, гр.Бургас, бул.“Княгиня Мария Луиза“, № 59, ет.1, да
заплати на Община Бургас,
гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26 сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: