Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.09.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №7850/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците М.Р.И.
и К. М.Р. са предявили осъдителни искове срещу
Община Варна, М.Р.Р.Б.(МРРБ) и Областна администрация Варна. В исковата молба са изложени съображения, че на 19.06.2014 г. в
гр. Варна, поради насъбрали се дъждовни води, които не са
се оттекли безопасно, е наводнен
кв. Аспарухово. Образувала се огромна,
няколко метрова приливна вълна, която за кратко време заляла множество жилищни
постройки в квартала, като непредвидимо и неизбежно събитие за жителите на кв.
Аспарухово - по-голяма част от тях посрещнали ударната водна вълна в домовете
си. Придошлата водна маса с кал, отпадъци, счупени дървета, отломки от сгради и
др. разрушила над 600 жилища, наводнила всички постройки по пътя си и дори
стигнала до вторите етажи на многоетажните такива. Поддържат, че в пряка
причинно-следствена връзка с това починали 13 души, измежду които и Т.С.С..
Заявяват, че първият ищец е живеел на съпружески начала с починалата, която била
майка на втория ищец. Във връзка с наводнението е образувано ДП № 364/2014 г.
по описа на 04-РУП на ОД на МВР Варна, пр.пр.№ 2540/2014 г. по описа на ОП В.срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК, което е прекратено. Твърдят, че причините за настъпване на
събитието са комплексни и се дължат на
пропуски на компетентните държавни и общински органи в лицето на ответниците.
Обосновават отговорността на всеки от ответниците в ИМ с подборни съображения
за това:
По
отношение на МРРБ заявяват, че то не е направило оценка и картографиране на
геоложкия риск на територията на гр. Варна, което е попречило на превенцията и
предотвратяването на бедствие като процесното, тъй като след обилните валежи са
се активирали свлачища, които са попречили за безпроблемното оттичане на водата
и са допринесли за настъпването на бедствието.
По
отношение на Община В.смятат, че:
1/
не е почиствала от отпадъци и от растителност наличните канали и дерета, които
служат за отводняване, считано от 2011 г.;
2/
не е премахнала изградени незаконни постройки в деретата и така са влошени
функциите им да провеждат насъбралите се води;
3/
не е контролирала изхвърлянето на отпадъци в деретата;
4/
не е контролирала извършването на незаконна сеч;
Всичко
това улеснило събирането на големи водни маси и е довело до невъзможност за
тяхното оттичане.
На
следващо място ищците смятат, че както Общината, така и Областната
администрация не са:
1/
предупредили населението, въпреки че настъпването на бедствието е било
предвидимо;
2/
осигурили обучение на населението и адекватна подготовка за реакция при
бедствия
Ищците
сочат, че в резултат от бездействието на
ответниците е причинена смъртта на Т.С.. Тя от своя страна им е причинила
подборно описаните неимуществени вреди. Затова претендират солидарно от
ответниците обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
200 000 лева за претърпените от М.И. вреди и 250 000 лева за вредите,
претърпени от К.Р.. Претендират и законната лихва от 19.06.2014 г. до
окончателното плащане.
В
случай че не е налице солидарна отговорност, ищците търсят посочените суми от
първия предпочитан ответник - Община Варна, или при условията на евентуалност
от МРРБ, или при условията на евентуалност от Областна администрация Варна.
Претендират разноски.
Ответникът
Община В.в ОИМ намира исковете за допустими, но за неоснователни, като ги
оспорва по основание и размер. Оспорва да е било налице фактическо съжителство
между ищеца М.И. и починалата. Оспорва описания механизъм за настъпване на
събитието, причинна връзка с настъпилата смърт на Т.С.. Заявява, че събитието е
било от извънреден характер. Смята, че действията на общината са били
законосъобразни, а евентуално неизпълнение на задължения не стои в причинна
връзка с настъпилото бедствие. Твърди, че отговорността по вземане на мерки за
предотвратяване на наводнения е на централните органи, а не на местните такива.
Оспорва претенциите като прекомерни.
Ответникът
Областна администрация В.в ОИМ оспорва исковете като недопустими спрямо него.
Евентуално намира исковете за неоснователни, като ги оспорва по основание и
размер. Оспорва изложените причини за настъпване на събитието. Твърди, че
описаното събитие е настъпило в резултат на природно стихийно бедствие,
непреодолима сила. Излага подробни съображения за това. Заявява, че няма
задължение да организира обучение на населението за реакция при бедствия и
аварии. Освен това отговорността за поддръжката на деретата е на собственика им,
а не негова. Затова намира, че фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД не е осъществен. Оспорва и размера на търсеното обезщетение. Оспорва и
ищеца М.И. да е бил във фактическо съжителство с починалата. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноските по делото.
Ответникът
МРРБ в ОИМ оспорва исковете като недопустими спрямо него. Твърди, че рискът от
наводнение е различен от геоложкия риск, за който в ИМ се твърди, че не бил
управляван добре от МРРБ. Освен това рискът от наводнение се управлявал от
Министър на околната среда и водите (МОСВ). Заявява, че няма задължения по
контролиране на процесите на ерозия и защитата срещу порои.
Ответникът
заявява, че въз основа на методика за оценка на геоложкия риск, изработена през
2014 г. е възложил изработването на анализ, оценка и картографиране на
геоложкия риск през 2015 г. По време на изготвянето на анализа ежемесечно били
подавани данни за изпълнението. Заявява, че анализът и оценката на рисковете е
следвало да се извърши до 31.12.2015 г., поради което към момента на
наводнението не е било налице неизпълнение на негово задължение. Твърди, че
описаното събитие е настъпило в резултат на природно стихийно бедствие,
непреодолима сила. Намира претендираното обезщетение за прекомерно. С оглед на всичко това моли за
прекратяване на делото спрямо него, евентуално за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение от 24.07.2020г. е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че Т.С.С. е починала в резултат на удавяне,
настъпило след процесното наводнение. С определение от 22.04.2021г. е приет за
общоизвестен факта, че на 19.06.2014г. в кв.“Аспарухово“ на гр.В.е настъпило
наводнение.
От
удостоверение за наследници на починалата се
установява, че ищецът К.Р. е неин
наследник по закон. От удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
ответниците се установява, че са регистрирани на един адрес, а именно гр.Варна,
ул.“******. От удостоверение за раждане на К.Р. се установява, че като негови
родители са записани Т.С. и М.И..
От удостоверение за родствени връзки на М.И. се установява, че същият е
неженен и има четири деца, едно от които
е К.Р.. От удостоверение за родствени връзки на К.И. се установява, че същият
има двама едноутробни братя и една сестра, както и две еднокръвни сестри и един
брат. От удостоверения за промени в постоянен адрес се установява, че М.И. е
регистрирал за свой постоянен адрес ***.12.2001г., Т.С. е регистрирана на същия
адрес от 16.04.2008г., а К.Р. от 18.09.2008г.
За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.М.М., който познава М.И., К.Р. и Т.С., тъй
като били комшии. Познава Т., откакто се събрали да живеят заедно с М.
през 2004г., а М. от 15-годишен. К.
познава откакто се е родил, били в близки отношения. Знае за наводнението,
което се случило в кв. „Аспарухово” на гр. Варна. По време на наводнението К.
си бил вкъщи, а майка му била навън. Те живеели на ул. „******и по приказки знае,
че брат му на К. го е хванал и го качил на терасата, а за Т.не е могъл да
направи нищо, защото тя по това време била навън на улицата. Т.и М. нямали
брак, но живеели заедно и се разбирали прекрасно. Те живеели като семейство, в едно домакинство и
имали едно дете-К.. Десетина дена след наводнението установили, че Т.е
починала. К. разбрал много по-късно, когато започнал да ходи на предучилищна
през м. септември или три месеца след това. Дотогава свидетелят и бащата, го
лъжели, че Т.е заминала да гледа майка си, тъй като е болна.
Разбрал за смъртта на майка си от думите на хората, когато го завели на
предучилищна. К., когато чул това нещо,
се разплакал и попитал дали ще я види някога, а след отрицателния отговор прегърнал свидетеля и продължил
да си плаче. Свидетелят водел К. на
предучилищна, тъй като баща му ходел на работа
в чужбина, където работел, но се върнал само след наводнението. Може би от година и половина
работел в Англия и на два – три месеца се връщал
да ги види. През това време Т.се грижела
за К., а след смъртта й го гледала баба му. Баща му
изпращал пари и се връщал през няколко
месца да го види. След наводнението М.Р.
заминал да работи в Германия, намерил
си постоянна работа, с договор, и при първата възможност взел
детето при себе си и сега в Германия за К. се грижи сестра му, която е от първия брак на М.Р.. Чуват се
с К. често. По време на пандемията си стояли по цял ден заедно вкъщи.
К.,
когато починала майка му, бил на около
5 години и 9 месеца. Той не
ходил на погребението й и на гробището, но искал да посети гроба на майка си, за да я види на снимка и баща му го
завел. От баща му знае, че понякога се събужда и реве и отива да спи при
сестра си, поискал да му изпрати
снимки на майка му, за да я гледа, защото той много я обичал.
Т.и М. били хубаво
семейство. Той разбрал че е починала, когато
открили тялото й-десетина
дни след наводнението. Съобщили му от
махалата негови приятели. Когато се видели със свидетеля М. казал, че не знае
какво ще прави без нея, как ще се справя сам с детето и че
му липсва. М. продължава да говори за нея, не може да
я забрави и не може да се събере с друга жена. Знае,
че М. е водил К. на „психолог”, който му е казал, че с времето ще
отшуми това, дето става понякога нощем в съня си и отива при сестра си,
че има нещо, но с времето ще отмине. М. и Т.имали планове за
бъдещето, искали да си купят къща, тъй като живеели в една стая и кухня с майката на М. и искали да се отделят. В периода от 2004 г. до
2016 г. М. се връщал в РБ за по един месец на три - четири месеца. Бил 9
месеца в чужбина и около 3 месеца в РБ, всяка година. Не знае
дали той сега има друга жена, както и дали
живее с предишната си жена, от която е сестрата на К.. Знае, че съпругата му
от предния брак последно била в Кипър. Счита, че отсъствието на бащата на К. не
се е отразило добре на двамата, затова той се връщал
често, но по месинджъра се виждали
по 2-3 пъти седмично. На самото наводнение
М. бил в Англия и се върнал в края на
м. юни 2014 г., присъствал на погребението на Т..
Приета е комплексна съдебно-техническа експертиза, по която са дадени
следните отговори по поставените въпроси:
-Причните за настъпилото наводнение са комплексни: падналото количество
интензивен валеж, хидротехническите съоръжение не са с необходимата проводимост
или не са изградени, строежи в непосредствена близост до телвега на дерето, без
да са определяни оразмерителни водни количества, които да бъдат отвеждани,
наблюдава се строителство извън урбанизираната територия вследствие се формира
висока вълна, чиито обем не е само от водна маса, но и от несените от водното
течение земни маси, дървета, битови и строителни отпадъци, които са довели до
подприщане на водното течение при съоръженията и са намалили водопроводимостта
им извън урбанизираната и в урбанизираната част на дерето;
-Налинчните противосвлачищни и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения и приложените
мерки за обезопасяване и превенция са съществуващите водоотвеждащи ХТС са
западен охранителен канал, плочест водосток под ул.“Перикоп“ и закрит канал от
ул.“Гривица“ с две тръби ф 600мл.
-Според вещите лица съществуващите
хидротехнически съоръжения са недостатъчни и несъобразени с действащата към
датата на наводнението нормативна уредба, тъй като плочестия водосток под ул.“Перикоп
е с размери 2,5/2.00м. , а съгласно нормите за проектиране на мостове и
водостоци чл.24 и чл.25 водостоци за пропускане на водни потоци, носещи едри
наноси и предмети за проектиране, са с минимални размери 4,00/1.50м., закритият
канал под ул.“Гривица“ е с недостатъчно сечение, за да проведе по-големи
количества вода. Най-близкостоящи са 4 на брой свлачища до процесния обект,
като няма възложено и извършено инженерно геоложко проучване на регистрираните
свлачища към датата на процесното събитие, при което да бъдат установени
техните параметри-обхват и дълбочина на развити хлъзгателни и плъзгателни
повърхнини, а противосвлачищните съоръжесния могат да бъдат проектирани и
реализирани след установяване на посочените параметри. Няма изградени
противосвлачищни съоръжения в обхвата на западното дере, попадащи в
урбанизираната територия, какато и такива извън урбанизираната територия.
-Продължителните интензивни валежи са закономерна предпоставка за
активизирането на свлачищни процеси в съответствие с морфологичните и геоложки
фактори на потенциален свлачищен масив, който може да бъде изведен от състояние
на устойчивост вследствие акумулирания
допълнителен товар от поетите водни маси от свлачищното тяло, филтриране на
води до свлачищната повърхност.
-Според вещите лица е било възможно намаляване на негативните последици от
наводнението ако не е било допускано строителство извън установените норми, ако
дерето е било поддържано и почиствано. Тъй като в района е регистрирано
значително количество валеж е необходимо да се осъществи мониторинг и да бъде
възстановена метеорологичната станция в кв. Аспарухово, което би допринесло за
едновременно действие на отговорните институции и за намаляване на последиците
при бъдещи екстремни събития от хидрометеорологичен характер.
-Според вещите лица свлачищните процеси попадат в предмета на геоложкия
риск, като към датата на събитието този риск е картографиран. От извършения
анализ за метеорологичната ситуация, която показва наличието на подобни интензивни валежи,
поради което проценият валеж не може да
се категоризира като инцидентен. Подобни интензивни валежи имат своето място в
режима на валежите в района на гр.Варна, кв.“Аспарухово“, поради което следва
да се очакват, въпреки че трудно се прогнозират.
-Направен е анализ за интензивността на валежите за периода
18.06-20.06.2014г., като е направен извод за формирана на 19.06.2014г. висока
вълна на Темелково/Западно/дере в кв. „Аспарухово“. Височината на водната
вълна, определена по останалите белези по сградите, е от 1.30 до 2,8м., като
причините за възникването й са във формирания воден поток заедно с носените по
водното течение земни маси, дървета, битови и строителни отпадъци и подприщване
на водното течение и намалена водопроводимост в извънурбанизираната и
урбанизираната част от дерето. Направен е извод, че ако в гораната част на
дерето са изпълнени необходимите противосвлачищни мероприятия, както и съоръжения,
намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната част охранителен
канал с необходимото сечение,
наводнението е можело да има по-малки последствия за хората и наличната
инфраструктура и осигуряване по-голяма проводимост на коритото на дерето. За да се намалят жертвите и икономическите
щети е било необходимо да се спазят изискванията и отговорностите на
компетентните административни ограни по отношение провеждане на
градоустройствените политики и недопускане на незаконно строителство.
-Според вещите лица падналият на 19.06.2014г. валеж е екстремен и може да се квалифицира като рядко срещано
екстремно явление, като се отчетат и предходни няколко валежни дни, може да се
приеме, че представлява събитие от извънреден характер.
-Направено е заключение, че
скоростта на инфилтрацията на
валежните води в земната кора не е от съществено значение, тъй като водният
поток и носените от водното течение земни маси, цели дървета, изсъхнали клони,
полусухи листа, битови и строителни отпадъци, са допринесли за преграждането и
намаляването на водпроводимостта на водостока под ул. „Перекоп“ и формиране на приливната вълна.
-Направен е извод, че в района на Темелково дере не е налице обезслесяване,
напротив планираната сеч за периода
2007-2017г. поддържа и подобрява състоянието на горите. Извършената в района
нереглаемтирана сеч е в рамките на стотни
от един процент в сравнение с количеството добита дървесина и не е повлияла върху състоянието на горската
система .
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. За основателността на исковата
претенция следва да се установи от една страна, възлагане на изпълнение на
работа, като при или по повод изпълнение на същата са нанесени вреди на ищеца,
и от друга страна, че не са се осъществили факти и обстоятелства, които да
изключат или погасят отговорността на възложителя. В контекста на конкретния
спор в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са имали правомощието да
стопанисват, управляват и поддържат териториите и участъците, в които са
възникнали конкретните причини за трагичния инцидент, като при осъществяването
на тази дейност поради ненадлежно изпълнение на съответните функции на лица от
администрацията са настъпили щети за ищеца. За да се освободят от отговорност,
ответниците трябва да докажат, че нямат правомощия, свързани със стопанисването
на съответните територии и поддържането им в състояние безопасно за обществото.
За преценка пасивната материално-правна
легитимация на ответниците следва да се вземе предвид, че по делото е прието за
безспорно и общоизвестно настъване на наводнение на 19.06.2014г. гр.Варна, кв. „Аспарухово“, в резултат от
което е починала Т.С., какато и заключението на вещите лица по комплексната
съдебно- техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
обоснована. Според вещите лица причините за наводнението са комплексни и са свързани
с падналото количество интензивен валеж,
хидротехническите съоръжение не са с необходимата проводимост или не са
изградени, наличието на строежи в непосредствена близост до дерето, без да са
определяни оразмерителни водни количества, които да бъдат отвеждани. В резултат
от всички посочени фактори е формирана
висока приливна вълна, чиито обем не е само от водна маса, но и от носените от
водното течение земни маси, дървета, битови и строителни отпадъци, които са
довели до подприщане на водното течение при съоръженията и са намалили
водопроводимостта им извън урбанизираната и в урбанизираната част на дерето. Според
вещите лица наличните противосвлачищни и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения са недостатъчни и
несъобразени с действащата към датата на наводнението нормативна уредба, като е
било възможно намаляване на негативните последици от наводнението при не
допускане на строителство извън установените норми и при поддържане и
почистване на дерето, както и осъществяване на мониторинг и възстановяване на
метеорологичната станция в кв. Аспарухово, тъй като в района е регистрирано
значително количество валеж, поради което процесният валеж не може да се
категоризира като инцидентен.
Действително, според вещите лица падналият на 19.06.2014г. валеж може да се
квалифицира като рядко срещано екстремно явление, като се отчетат и предходни
няколко валежни дни, може да се приеме, че представлява събитие от извънреден
характер, но при предприемане на горепосочените превантивни мерки щетите от
подобен валеж биха могли да се намалят и да се избегне загуба на човешки
животи, което не е направено.
От заключението на вещите лица следва да се направи
извод, че причините за наводнението са комплексни, но в основата на настъпилите
негативни последици, свързани с материални щети и загуба на човешки животи,
между които на Т.С., е липсата на изградени и поддържани хидротехнически
съоръжения съобразно действащата в областта нормативна уредба, продължителното
непочистване на Темелково дере и допускането на незаконно строителство в него.
Не е спорно, че м.Темелково дере е
публична общинска собственост, тъй като по естеството си е съоръжение за
задоволяване на обществени потребности от местно значение - чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС имотите и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Посоченото дере представлява единственият
път за оттичане в морето на водите, събирани в горската територия на кв.
Аспарухово, попада в обхвата на определението на § 1 т. 34 от ДР на Закона за
водите за "воден обект", а именно - постоянно или временно
съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните
недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с
принадлежащите към тях земи. Съгласно правилото на чл. 139, ал. 1 от ЗВ
(редакция ДВ, бр. 80 от 2011 г.), поддръжката и ремонтно-възстановителните
дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 от с.з. се осъществяват от
собственика или ползвателя им. Съоръженията по сочения чл. 138, ал. 4, т. 1 от
ЗВ (в относимата редакция), са тези, които се използват за постоянната защита,
регламентирана от чл. 137 от ЗВ и са свързани с мероприятията по изграждане и
поддържане на диги, корекции на реки и дерета и за други хидротехнически и
мероприятия.
В процесния случай се установява, че
общинските власти във Варна, като собственици на процесния терен, не са
изпълнили визираните по-горе функции, възложени им от закона, по осигуряване на
защитена и безопасна среда, тъй като процесното дере не е било поддържано в състояние,
в което да може да изпълнява отводнителните си функции – то е останало
непочистено за дълъг период от време, в него са се намирали битови и строителни
отпадъци, в коритото му са съществували насипи и сгради, препречващи
естествения оток на водните течения, което се установява от заключението на
вещите лица по комплексната СТЕ. При формираната приливна вълна, поради
големите количества валежни маси, не е имало реална възможност същата да
премине през дерето безпрепятствено, тъй като същото е било с ограничен
отводнителен капацитет. Стичащата се от горските територии вода е попаднала в
урбанизираните площи, където е временно задържана от съществуващите незаконни
строежи, забентени зони, насипи от строителни и битови отпадъци. Тези физически
препятствия са затруднили водопропускливостта на дерето и допълнително са
създали задържане на водните маси, които след това (преодолявайки
препятствията) са продължили придвижването си към морето с допълнително
ускорение поради увеличената си маса. Поради изложеното следва да се приеме, че
собственикът на терена Община В.е бездействал и не е изпълнил задължението си
за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите и от наводнение и
не е положил необходимата грижа на добрия стопанин да поддържа водопроводимостта
в района на дерето. Общината не е стопанисвала по правилния начин
отводнителното съоръжение, което се явява в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите.
Не може да се сподели възражението на Община
Варна, че се касае до събитие от извънреден характер, при което ограничаването
на вредите е било невъзможно, тъй като от заключението на вещите лице се
установява, че ако общината е изпълнила задълженията си относно изграждане и
поддържка на хидротехнически съоръжения, съобразени с действащата в областта
нормативна уредба, свързани с почистване на Темелково дере и не допускане на
незаконно строителство, то биха настъпили по-малки вреди. Действително вещите
лица приемат, че може да се говори за извънреден характер на наводнението поради
интензивния характер на валежите, които са продължили няколко дни, но същите
приемат, че вредите биха били по-малки при отстраняване на посочените
комплексни предпоставки за настъпване на наводнението, свързани с формиране на
приливна вълна, която е заляла Темелково дере и е носела дървета, битови и
строителни отпадъци.
Освен това направеният от вещите лица анализа за валежите
в района на кв.“Аспарухово“, са дали основание да се направи извод, че и преди
са установени интензивни валежи в района, които предполагат възстановвяване на
съществувала по-рано метеорологична станция, която би дала възможност за
прогнозирането им и за предприемане на
превантивни мерки.
Посочените обстоятелства налагат
извода, че причините за фаталния инцидент не са свързани с форсмажорни природни
непреодолими стихии, а са коренят в неправилното, неподходящо и несъответно на
изискванията поддържане на отводнителните площи от страна на общината.
Неоснователно се явява и съждението,
че предпоставка за събитията е ерозията на почвата поради изсичане на дървета,
тъй като според вещите лица в района не е налице обезлесяване вследствие на
незаконна сеч, като същата е незначителна.
Поради изложеното се установява
пасивната материално-правна легитимация на Община Варна, която носи отговорност
за вредите настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й по изграждане
на хидротехнически съоръжения съобразно нормативните изисквания в района на
Темелково дере, където е настъпило наводнението, неподдържането му чрез
почистване, както и допускане на незаконно строителство, което е довело до запушване
на изградените отводнителни съоръжения и формиране на приливна вълна, която е
допринесла за интензивността на вредите.
По отношение отговорността на Областна администраци
Варна, съдът приема следното:
Съгласно нормите на чл. 3 и чл. 5 от
ЗЗБ защитата при бедствия се осъществява от органите на изпълнителната власт и
се извършва на национално, областно и общинско ниво, като се осъществява чрез
провеждане на превантивна дейност, провеждане на дейности по защитата при
възникване на бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване,
предоставяне и приемане на помощи. Областният управител е органът, имащ функции
по организиране и разработване на план за действие при настъпили бедствени
ситуации. В своята дейност той се подпомага от областната администрация (чл. 57
ЗАдм.). В настоящото производство се установява, че областната администрация е
известена за предстоящи и очаквани повсеместни краткотрайни валежи,
гръмотевични бури и градушки, които обаче не са били от естество, обуславящо
прилагане на мерки при висока степен на риск (данните сочат, че е определен
„жълт код“ за опасност, който е най-ниският в скалата, следван от „оранжев“ и
„червен“). В този смисъл на областната управа не е бил подаден сигнал за
очаквано бедствие, поради което и не е било налице условие да се предприемат
действия за предотвратяване на последиците от такова извънредно събитие с
екстремен характер (по чл. 31, ал. 1, т. 9 ЗАдм.). От заключението на вещите
лица се установява, че валежът на 19.06.2014 г. е бил особено интензивен и
продължителен, поради което може да се говори за извънреден характер, но основна причина за настъпилите вреди е това,
че Темелково дере не е разполагало с
необходимите хидротехнически съоръжения, съобразно действащта нормативна
уредба, не е било надлежно почистено и в него е допуснато незаконосъобразно
изграждане на жилищни постройки, поради
което се е образувала приливна вълна и валежните маси не са преминали
безпрепятствено през района до морето.
Според чл. 138, ал. 4 вр. 140, ал. 5
ЗВ отговорността за поддръжка на речните легла, тяхното почистване и
стопанисване, е възложена на общинската власт, което прави неоснователно
твърдението, че неизпълнението на задълженията в случая е от страна на
областните власти. Предвид изложеното не
се установява пасивната материално-правна легитимация на областната
администрация Варна, поради което предявеният срещу нея иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен
По отношение отговорността на М.Р.Р.Б.,
съдът приема следното:
Относимата към момента на възникналото събитие
правна уредба е закрепена в ЗЗБ и Наредба за условията, реда и органите за
извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия (приета
от МС, ДВ, бр. 84 от 2.11.2012 г., в сила от 2.11.2012 г., в редакцията й към
ДВ. бр.9 от 31 януари 2014 г.), както и общите правила на ЗУТ. Съгласно чл. 6
от специалния ЗББ (редакция към ДВ, бр. 80 от 14.10.2011г.) органите на изпълнителната
власт осъществяват възложената им със закона превантивна дейност (чл. 5 от
закона), като в обема на дейността са включени мероприятия по анализ и оценка
на рисковете от бедствия и картографиране на същите (т. 1 и т. 2 от ал. 1 на
същия текст). Ищците поддържат, че именно тези дейности, не са били надлежно
изпълнени от ответното министерство. Посочените ресори се регулират от
цитираната погоре наредба (съгласно ал. 5 от чл. 6). Редакцията на този
подзаконов нормативен акт, приет от МС, (ДВ, бр. 9 от 2014 г., в сила от
31.01.2014 г.) предвижда в чл. 2, че за риска от наводнения отговаря министъра
на околната среда, а за геоложкия риск - министърът на регионалното развитие. Поради
това отговорността на ответника МРРБ, би могла да бъде ангажирана само относно
неизпълнение на дейности, свързани с геоложкия риск, тъй като относно риска от
наводнения нормативната база е възложила ангажименти на министерството на околната
среда. Според преходните правила на тази наредба - § 2, в редакция към
процесните отношения, изм. ДВ, бр. 9 от 31.01.2014 г., анализът и оценката на
рисковете по чл. 1, ал. 2 се извършват в срок до 31 декември 2015 г. С оглед на
така предвиденото и скрепено със срок задължение, следва да се приеме, че към
датата на събитията – 19.06.2014 г. за министерството е било налице задължение
да провежда мероприятия, но не и да е приключило този процес с крайни изводи,
анализи, обобщения, препоръки, превантивни мерки и пр. Ето защо не може да се
счита, че е налице неизпълнение на нормативно възложени задължения, от които да
са произтекли процесните вреди. Отделно от това се установява, че към момента
на наводнението, отговорността за контрола по изпълнение на наредбата е
възложена на друг орган – а именно министъра на вътрешните работи, а не на ответното
министерство. Дори и да се приеме, че в разрез с изискванията на закона,
министерството не е изпълнило възложените му задължения по оценка на геоложкия
риск, не се установява в пряка причинно-следствена връзка с това поведение да
са настъпили процесните щети, тъй като данните по делото сочат, че на общината
многократно са давани предписания за предприемане на действия, но такива с
адекватен характер не са били осъществени.
Предвид изложеното не се установява
неизпълнение на законоустановени правомощия от длъжностни лица на МРРБ, което
да обуслови ангажиране отговорността му за обезщетяване на настъпилите в
резулатат от процесното наводнение вреди.
За горните изводи съдът взема предвид
вече формираната практика по типови дела, обективирана в определение № 60580 от
20.07.2021 г. по г. д. № 1246/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение №
60566 от 14.07.2021 г. по г. д. № 828/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение
№ 949/28.06.2022г., по в,гр.д.№ 232/2022г. на САС.
По иска на М.Р.И. съдът приема
следното:
От
представените удостоверения се
установява, че И. е баща на К.Р., а починалата Т.С. е негова майка. Същата е регистрирана на
адреса на К.Р. преди раждане на детето, след което тримата са регистрирани на
един постоянен и настоящ адрес, от което следва да се напарви извод, че е
налице между тях фактическо съжителство, започнало преди раждането на детето и
продължило до смъртта на Т.С. при процесното наводнение. Обстоятелството, че между
М.И. и починалата е било налице фактическо съжителство, че заедно са живели и
са отглеждали общото си дете, се потвърждават от показанията на разпитания свидетел,
които съдът кредитира, тъй като се основават на неговите непосредствени впечатления
за фактите, за които свидтелства и са подкрепени от горепосочените писмени
доказтелства-удостоверение за раждане, за родствени връзки и за заявен
постоянен и настоящ адрес. Според
показанията на С.М.двамата започнали да живеят заедно през 2004г., като в
периода от 2004 г. до 2016 г. М. се връщал в РБ за по един месец на три -
четири месеца. Бил по 9 месеца в чужбина и около 3 месеца в РБ, всяка година.
Не знае дали той сега има друга жена, както и дали живее с предишната си жена,
от която е сестрата на К.. През
това време за детето се грижела Т., а М. изпращал пари и се връщал за два – три месеца да ги види. Следователно М. е живел в
по-голяма чатс от временто през годината в чужбина, а от удостоверението
за родствени връзки се установява, че той има и други деца, които са от
фактическо съжителство с друга жена, с
която няма сключен граждански брак. Над 10 години преди наводнението, той не е
живеел постоянно с Т.С., а се връщал за
два –три месеца, за да ги види с детето.
Претърпените от ищеца М.И. неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, като обезщетението следва да се определи съобразно критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени
вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В резултат на процесното наводнение, станало на 19 юни 2014 г., е починала Т.С.,
с която И. е имал фактическо съжителство
на съпружески начала, поради което съгласно Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС И. е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди при причинена смърт от непозволено увреждане. Съдът приема
въз основа на показанията на разпитания свидетел и житейска гледна точка, че в
резултат от смъртта на Т.С. ищецът И. е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в мъка и страдания от загубата на свой близък човек, които вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно бездействие на
ответника Община Варна. По делото е установено, че ищецът и починалата са имали
общо дете, за което са полагали грижи, регистирарани са на един адрес, бащата е
заминал на работа в чужбина, но се е връщал за три месеца всяка година, което
продължило през целия период от 2004г. до 2016г., като през това време Т.и
детето живеели на същия адрес, заедно с майката на М., поради което следва да
бъде определено обезщетение в размер на 50 000 лева, като предявеният иск бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000лева.
По предявения от К.Р. иск
съдът приема, следното:
От писмените доказателства
се установява, че
посоченият ищец е син на починалата Т.С.. От показанията на свидетеля М.се
установява, че разбрал за смъртта на майка си от думите на хората, когато го
завели на предучилищна. Когато чул това нещо, се разплакал и попитал дали ще я
види някога, а след отрицателния отговор прегърнал свидетеля и продължил да
плаче. След смъртта на майката детето е
отглеждано от бабата по бащина линия, тъй като бащата работел в Германия. След
като си намерил постоянна работа взел детето при себе си. Когато починала майката на К., той бил на 5
години и 9 месеца, не е ходил на погребението й, но искал да посети гроба й, за
да я види на снимка и баща му го завел. Знае, че М. водил К. на „психолог”, който му е казал, че
с времето ще отшуми това, дето става понякога нощем в съня си и отива при
сестра си, която се грижи за него в Германия.
Следва да се вземе предвид младата възраст на ищеца К.
Р. към момента на инцидента, продължаващите вече с години страдания от
липсата на майка му, лишаването му от закрилата на най-близкия човек и нейната подкрепа,
поради което следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Т.С. в размер на 90 000 лева,
като предявеният иск следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 250 000лева.
При този изход на спора ответникът Община В.следва да бъде осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК направените по делото разноски. Представен е договор за безплатна
правна помощ, сключен между ищците и адв. Ж.Т., поради което на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА следва
да се определи адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) за
предоставената на ищците безплатна
правна помощ, съобразно с уважената част от исковете, като за правна помощ на
ищеца М.И. следва да се определи възнагарждение в размер на 2436лева с ДДС, за
предоставена правна помощ на ищеца К.Р. в размер на 3876лева с ДДС.
Предявеният срещу ответника МРРБ иск е изцяло отхвърлен, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 3056лева разноски
за експертиза и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
19 939,26лева. Съдът констатира, че не е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което приема, че следва да се присъди обезщетение в
договорения размер. Общият размер на разноските, дължими на МРРБ, са от 22 995,26лева,
които следва да бъдат заплатени по равно от всеки един от ответниците на МРРБ.
Ответникът Областна администрация В.претендира минимално юрисконсутско
възнагарждение, което съдът определя на 300лева, като приема че ищците следва
да го заплатят по равно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Община Врана следва да бъде осъден
да заплати разноските, от които са осовбодени ищците , съобразно с уважената
част от исковете. Искът на М.Р. е уважен за 50 000лева, като държавната
такса от която е освободен е в размер на
2000лева. Искът на К.Р. е уважен за 90 000лева, като дължимата
държавна такса е в размер на 3600лева. Ищците са освободени от заплащане на
разноски за КСТЕ в размер на 4456,00лева. Предвид изложеното
следва да бъде осъден ответника Община В.да заплати разноски в общ размер на 10 056,00лева по сметка на СГС.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.И. с ЕГН ********** и К. М.Р. с ЕГН **********,
чрез законният му представител М.Р.И. с ЕГН **********,*** с БУЛСТАТ ******, Министерство на
регионалното развитие и благоустройството с БУЛСТАТ ******и Областна администрация
В.с БУЛСТАТ ******, искове с правно основнаие чл. 49, във връзка с чл.45 от ЗЗД
за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от смъртта на Т.С.С. при наводнението в гр.Варна, кв.“Аспарухово“ от
19.06.2014г., в размер на 200 000лева за
М.Р.И. с ЕГН ********** и 250 000лева за К. М.Р. с ЕГН **********.*** с БУЛСТАТ ****** да заплати на М.Р.И. с ЕГН **********
на основание чл. 49, във връзка с чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000лева, настъпили в резултат от смъртта на Т.С.С., с
която живеел на съпружески начала, при наводнението в гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
от 19.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.06.2014г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
50 000лева до 200 000лева.
ОСЪЖДА Община В.с БУЛСТАТ ****** да
заплати на К. М.Р. с ЕГН **********, чрез законният му представител М.Р.И. с
ЕГН **********, на основание чл. 49, във връзка с чл.45 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000лева, настъпили в резултат от
смъртта на неговата майка Т.С.С., при наводнението в гр.Варна,
кв.Аспарухово от 19.06.2014г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 19.06.2014г. до окончателното плащане, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 90 000лева до 250 000лева.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, да заплати на адв. Ж.В.Т. с ЕГН **********,
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на М.Р.И. правна помощ
в размер на 2436,00лева с ДДС и за
предоставена правна помощ на ищеца К.М.Р. в размер на 3876,00лева с ДДС.
ОСЪЖДА М.Р.И. с ЕГН ********** и К. М.Р. с ЕГН **********, чрез законният му
представител М.Р.И. с ЕГН **********, да заплатят по равно на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, БУЛСТАТ *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата 22 995,26лева- разноски за адвокатско възнаграждение с
включен ДДС и възнаграждение за вещи лица или по 11 497,63лева всеки един.
ОСЪЖДА М.Р.И. с ЕГН ********** и К. М.Р. с ЕГН **********, чрез законният му
представител М.Р.И. с ЕГН **********, да заплатят по равно на Областна
администрация Варна, БУЛСТАТ ******, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 300.00лева –юрискосултско възнагарждение в минимален
размер или по 150,00лева всеки един.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК сумата 10 056,00лева – държавна такса и възнаграждение за вещи
лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: