Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 28.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на девети
юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………….. Евгения Русева .....……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 251 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 417/
Отхвърлил предявения от С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я. - САК,
адрес: ***, партер, против С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание
чл.439, ал.2 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2014г., издаден по
ч.гр.д. № 431/2014г. на PC Бяла Слатина, дължима на основание договор за заем
от 30.01.2013г. до 25.12.2013г., поради новонастъпил факт - изтекла погасителна
давност по чл.110 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.78 ал.8 ГПК С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я.
- САК, адрес: ***, партер, да заплати на С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***,
направените съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
704 лева и 10 лв. държавна такса, или общо сумата от 714 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал С.В.А.
от гр.София, ЕГН ********** чрез адв.Р. Я. от САК го обжалва в
законния срок. В жалбата се навеждат доводи, че същото е неправилно – предявени
са два отрицателни установителни иска – Главен и евентуален – за несъществуване
на вземането по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 431/2014г. по описа на РС гр. Бяла
Слатина за 7 000лв. по Договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г.,
т.к. основанието на което е издаден не съществува – няма Договор, а вторият за
признаване на установено, че вземането по Заповедта и ИЛ е погасено по давност.
Твърди, че ЧРС неправилно е приел, че молбата на взискателя – ответник за
образуване на изп. дело № 102/2014г. на ДСИ при ЧРС е изпълнително действие,
което прекъсва давността. Позовава се на ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. на ВКС –
т.10, с която се дават разяснения, че погасителната давност за вземането се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Излага съображения, че погасителната давност е
започнала да тече на 26.12.2013г., когато е изтекъл срокът на Договора за заем,
и до 26.12.2018г. С.А.П. е следвало да предприеме изпълнителни действия за
събиране на вземането, но не е сочил изпълнителни способи с молбата за
образуване на изп. дело № 102/2014г. на ДСИ при ЧРС, което е прекратено по
силата на Закона поради перемпция на 07.11.2016г. Твърди, че с молбата от 26.06.2018г.
по изп. дело взискателят е посочил способ за изпълнение, но към тази дата изп.
дело е било прекратено, а образуването на 29.01.2019г. със същия изп. лист на
изп. дело № 27/2019г. на ДСИ при ЧРС е след изтичане на погасителната давност
за процесното вземане.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявените искове, както и да му се присъдят разноските за двете
инстанции.
Въззиваемата страна С.А.П. ***.Ч.
бряг, ЕГН ********** чрез адв.П. К. от ПлАК изразява становище, че
жалбата е неоснователна – не са твърдели, че имат писмен Договор. Да се потвърди решението на ЧРС, като им се присъдят
разноски за ПлОС.
Въззивният съд като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА. В Частта за Главния
иск е основателна, но не по съображенията, наведени в нея.
За да постанови
обжалваното решение, с което е отхвърлил исковете като неоснователни, ЧРС
намерил че с оглед изложените в исковата молба и отговора
обстоятелства и формулиран петитум, квалифицира правно предявения
иск като Главен иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК, за признаване
за
установено
спрямо
ответника, че ищецът
не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2014г.,
издаден по ч.гр.д.
№431/2014г. на PC Бяла Слатина, дължима на основание
Договор за заем от
30.01.2013Г. до 25.12.2013г., поради
новонастъпил факт -
прекратяване на изп.д. №102/2014г.
по описа на СИС при PC Червен бряг, както и
предявен при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК,
за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от
7000 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2014г., издаден по ч.гр.д.
№
431/2014г. на
PC Бяла Слатина,
дължима на
основание Договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г.,
поради новонастъпил факт - изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Като се позовал
на разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК - длъжникът може да оспорва
чрез иск
изпълнението, а в ал.2 законодателят е посочил, че искът
на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, приел
че Заповедите
за изпълнение, издавани по реда на действащия ГПК се ползват със
стабилитет след като влязат в сила и нормата на чл.439 ал.2 ГПК следва да се
прилага за факти, настъпили след влизане в сила на Заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо,
че
съдебно дирене не се провежда.
Приел, че в
настоящия случай се навеждат твърдения, че изпълнителното
производство е
прекратено по силата на закона, тъй като в период от две години
след образуването му,
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия,
а при условия
на евентуалност ищецът посочва изтекла петгодишна погасителна
давност за
вземането.
Същевременно в
конкретния случай въз основа на оригинала на изпълнителния
лист
е образувано ново изпълнително дело № 27/2019г. по
описа на ДСИ при ЧРС, поради което намерил, че е налице правен интерес от
предявяване на иска, тъй като ищецът не разполага с правно средство за
защита срещу продължаващо изпълнение при липса на правно основание
за това.
По
отношение на евентуално предявения иск отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК на основание нововъзникнал факт - изтекла погасителна
давност по чл.110 ЗЗД, съдът приел, че и този иск за неоснователен.
Счел,
че давностният срок е времеви период, след изтичането на който вземането, се
погасява по давност, която е уредена в чл.110 и следващите от Закона за
задълженията и договорите и е 5 години. С изтичането на пет години се погасяват
всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок, а процесното вземане
се основава на издадена Заповед за изпълнение, която е свързана с Договор за
заем
между страните, т.е. приложима е общата петгодишна давност.
Приел,
че видно от материалите по делото ответникът е подал две молби за образуване на
изпълнителни дела - молба с вх.№ 525/07.11. 2014г. и молба с вх.№
67/29.01.2019г. Образуването на изпълнителните дела не е действие по
принудително изпълнение, но подадените молби от страна на взискателя за образуване на изпълнителни дела представляват годни такива действия, с които се прекъсва 5
годишния давностен срок
и
след всяко от тях започва
да
тече нов
давностен срок.
Намерил,
че в хода на новообразуваното изп. дело №27/19г. на ДСИ при ЧРС, давността
е прекъсната
още веднъж на 02.04.2019г. с предприето действие по изпълнението -
наложен запор със съобщение вх.№ 3-29682/02.04.2019г.
до Първа инвестиционна
банка върху банкови сметки, суми депозирани за доверително управление и
ценности в банкови касети и трезори на името на ищеца
за сумата от
8160,99 лв.
Безспорно по делото е и това се установява от
приложеното дело – заповедно производство, че спрямо С.В.А. е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК да заплати на С.А.П. сумата от 7 000лв.,
дължима по Договор за заем от 30. 01.2013г. до 25.12.2013г., като вземането
произтича от Договора за заем, с който на 30.01.2013г. длъжникът е получил
сумата от 8 000лв. и през м.август 2013г. е върнал 1 000лв.
Заповедта е влязла в законна сила на 13.08.2014г.,
като връчена при условията на чл.47 ГПК, редакция на нормата към 2014г., и това
произтича от приложеното в.ч.гр. дело № 636/2018г. на ВрОС. По същото дело
съдът не е приел възражението по чл.423 ГПК на С.В.А. чрез адв.И. Я. от САК
против редовността на връчването на същата.
Не се спори и се установява от заповедното
производство, че на 19.08.2014г. РС гр.Бяла Слатина е издал ИЛ въз основа на
влязлата в села Заповед.
Безспорно е също така и се установява от
приложените изп. дела, че с молба от 07.11.2014г. до ДСИ при ЧРС кредиторът С.А.П.
е поискал да се образува изп. дело, по което да се проучи имущественото
състояние на длъжника чрез Справка в НАП, да му се изпрати ПДИ и да му се
заплатят разноските – изп. дело № 102/2014г.
С молба от 29.01.2019г. до ДСИ при ЧРС е поискал
въз основа на същия ИЛ да се образува изп. дело и на длъжника да се наложат
четири вида Запори – изп. дело № 27/2019г.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото
обжалваното решение е валидно и допустимо по втория иск, но не е такова по
Главния иск.
Видно от ИМ до ЧРС, предявена на 01.07.2019г.,
длъжникът С.В.А. е поискал съдът да признае за установено между страните, че не
съществува вземане на С.А.П., обективирано в ИЛ, издаден по ч.гр. дело №
431/2014г. на РС гр.Бяла Слатина за сумата от 7 000лв., дължима на основание
Договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г. и в условията на евентуалност
да приеме за установено, че сумата по същия ИЛ е недължима като погасена по
давност.
Без да остави ИМ без движение за отстраняване на
противоречия между твърденията в обстоятелствената Част на ИМ и петитума, ЧРС
съставил проекто – доклад, който в съдебно заседание приел за окончателен, с
който приел за разглеждане съединени искове за признаване на установено, че С.А.
не дължи на С.П. сумата от 7 000лв. по ИЛ от заповедно производство на РС
гр.Бяла Слатина и при евентуалност – че правото на взискателя да иска
принудително изпълнение е погасено по давност.
При тези данни като е постановил първия диспозитив
на обжалваното решение, че отхвърля иск
с правно основание чл.439, ал.2 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника,
че ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2014г.,
издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на PC Бяла Слатина, дължима на основание Договор
за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г., поради новонастъпил факт - прекратяване
на изп.д.№104/2014г. по описа на СИС при PC Червен бряг, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
ЧРС се е произнесъл по непредявен иск – няма такъв петитум на Главен иск, а
този който е предявен е недопустим – при влязла в сила Заповед за изпълнение не
може да се води иск за установяване, че вземането по същата не съществува
понеже няма Договор за заем между страните, както се оплаква ищеца пред ЧРС С.В.А.,
защото Заповедта е проявила ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо
спрямо обстоятелствата, които са били известни на длъжника, но не са предявени
в срока за възражение срещу Заповедта. Те са преклудирани и установяване, че
вземането по влязла в сила Заповед за изпълнение не съществува не може да се
твърди пред съд въз основа на такива.
В тази Част решението следва да се обезсили и производството по делото да
се прекрати поради недопустимост на отрицателния установителен иск, че
длъжникът не дължи на кредитора процесното вземане на основание Договор за заем
от 30.01.2013г. – има влязла в сила Заповед за изпълнение.
Така евентуалния иск следва да се разгледа, защото процесуалното условие да
не се уважи Главния иск се е сбъднало и съдът е сезиран с втория иск.
Изводите на ЧРС да отхвърли същия поради това, че
процесното вземане не е погасено по давност се приемат от настоящия състав на
решаващия съд като правилни и законосъобразни.
Оплакванията на жалбоподателя съдът приема за
неоснователни. Неоснователно същият счита, че погасителната давност е започнала
да тече за вземането на 26.12.2013г. – страните нямат писмен Договор за заем,
от който да е видно уговорен срок, а сумата е предадена на 30.01.2013г. според
твърденията на кредитора. Несъмнено е обаче, че с влизане в сила на Заповедта
за изпълнение вземането става изискуемо – на 13.08.2014г.
От там нататък жалбоподателят погрешно счита,
позовавайки се на ТРОСГТК № 2/26.06.2015г.
на ВКС на РБ, че след като първото изпълнително дело от 2014г. е перемирано на
07.11.2016г. поради бездействие на взискателя и след като същият не е посочил
конкретни изпълнителни способи с молбата, то погасителната давност не е
прекъсната.
По този въпрос са разясненията с ППВС № 3/1980г. на ВС на
РБ. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС №
3/18.11.1980г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред за периода след постановяването му, съответно преди отмяната
на Постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост,
съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно
дадено задължително разрешение на даден въпрос. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТРОСГТК са се осъществили факти, които са от значение
за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците – в този смисъл е Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая, доколкото изпълнителното
производство по изп. дело № 102/2014г. на ДСИ при ЧРС е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД,
дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното Постановление,
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 07.11.2014г. взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до 26.06.2015г.,
т.к. в случая изпълнителното дело е било
висящо към този момент и е било перемирано на 07.11.2016г. - в т.см. Решение №
223 от 12.07.2011г. на ВКС по т. д. № 124/2010г., II т. о., ТК.
От започването на новия срок на давността - 26.06.2015г. до предявяване на
иска на 01.07.2019г. не е изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на
вземането на ответника. Наред с това С.А.П. е подал нова молба с така издадения
ИЛ до ДСИ при ЧРС от 29.01.2019г., по която е образувано изп. дело № 27/2019г.,
и с която вече съгласно изискванията на новото ТРОСГТК е прекъснал давността за
процесното вземане, защото е посочил като способи за изпълнение четири вида
Запори видно от молбата до ДСИ при ЧРС.
В тази Част ЧРС е
постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и чл.81 ГПК искане за разноски от жалбоподателя
има, но не му се дължат разноски, защото жалбата е неоснователна.
На С.А.П. се дължат разноски за настоящата
инстанция, но също така и тези от обезпечителното производство, по което видно
от приложеното дело на ПлОС същият ги е искал, а съдът като се е позовал на
ТРОСГТК на ВКС на РБ за такси и разноски, оставил въпроса при решаване на
изхода от исковото. Същите възлизат на 300лв. за въззивната инстанция – л.35 от
делото и на 215лв. за обжалване на определението по допуснатото обезпечение от
ЧРС. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 515лв. разноски
по делото за настоящата инстанция и за обжалване на определението за
обезпечение на ЧРС пред ПлОС.
Поради това и на основание чл.270 ал.3 ГПК и чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с
чл.272 ГПК Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 417/02.12.2019г.
по гр.д. № 652/2019г. на РС гр.Ч. бряг в Частта за отхвърляне на предявения от С.В.А. с ЕГН **********,
чрез адв. И.Я. - САК, адрес: ***, партер, против С.А.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК, за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от
19.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на PC Бяла Слатина, дължима на основание
Договор за заем от 30.01.2013г. до 25.12.2013г., поради новонастъпил факт - прекратяване
на изп.д.№104/2014г. по описа на СИС при PC Червен бряг, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 652/2019г. на РС гр.Ч. бряг в Частта за предявения от С.В.А. с ЕГН **********, чрез адв. И.Я.
- САК, адрес: ***, партер, против С.А.П. с ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи сумата от 7000 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2014г.,
издаден по ч.гр.д. №431/2014г. на PC Бяла Слатина поради недопустимост на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 417/02.12.2019г., постановено по гр.д. № 652/2019г. на Районен съд гр.Ч. бряг в останалата му обжалвана
Част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С.В.А.
с ЕГН ********** да заплати на С.А.П. с ЕГН **********, адрес: *** на основание чл.78 ГПК
разноски по делото за настоящата инстанция и за обжалване на определението за
обезпечение на ЧРС, в общ размер на 515лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.