РЕШЕНИЕ
№ 1957
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110115748 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№40530/28.10.2021 г. от Д. Р.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., с която са предявени в условията
обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл.128
от КТ за осъждане на ответника „М 15" ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна и адрес на управление ж.к. ТРОШЕВО, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72,
представлявано от управителя ГЕОРГИ БОГДАНОВ ИЛИЕВ да заплати на ищеца Д.
Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., сумите, както следва:
- Сумата от 779.39 лева, представляваща трудово възнаграждение и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит месец м. януари
2021г., на осн. чл.128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 56.29 лв.,
считано от 10.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г.
- Сумата от 866.00 лева, представляваща трудово възнаграждение и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец м.
февруари 2021г., на осн. чл. 128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на
55,81 лв., считано от 10.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022
г.
- Сумата от 747.93 лева, представляваща трудово възнаграждение и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит месец м. март
2021г., на осн. чл.128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 41,76 лв.,
1
считано от 10.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г.
- Сумата от 270.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2021г. за 6 дни, на осн. чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава
върху горната сума в размер на 15,98 лв., считано от 29.03.2021г. до датата на подаване
на исковата молба – 27.10.2022 г.
Ищецът излага в исковата молба, че въз основа на трудов договор №18 от
06.01.2021г. бил в трудово правоотношение с „М 15" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна и адрес на управление ж.к. „Трошево“, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72,
като е изпълнявал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил" с код по НКПД
83322005, с работно време - 8 часа, при петдневна работна седмица и договорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700,00 лв., с периодичност на
изплащане – ежемесечно до 10-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд
и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6
% за всяка година трудов стаж на същата или със същия характер работа. По силата на
допълнително споразумение №8 от 06.01.2021 г. към горепосочения трудов договор
уговореното основно месечно трудово възнаграждение било изменено от 700,00 лв. на
900,00 лв. Със Заповед №3/29.03.2021г. и на основание чл.325, т.1 от КТ трудовото
правоотношение на Д. с „М 15" ЕООД с ЕИК ********* било прекратено, считано от
29.03.2021г.
Въпреки, че съгласно горецитираната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение било посочено, че същото се прекратява на основание чл.325, т.1 от
КТ, т.е. по взаимно съгласие, на практика г-н Д. е инициирал прекратяване на трудовия
си договор с Дружеството, тъй като полагащото му се трудовото възнаграждение за
положения труд за м. януари 2021г. и м. февруари 2021г., не му е било изплатено.
Ищецът твърди, че не е получил и последното си трудово възнаграждение за м.март
2021г., както и обезщетение за полагащ се, но неизползван платен годишен отпуск за
2021г.
Излага, че по повод очевидното нарушение на трудовото законодателство и
трудовите му права г-н Д. сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда - гр. Варна. В
хода на проверката по депозирания от ищеца сигнал с вх. №21029748/12.04.2021г.,
ответното дружество е било представило разчетно-платежни ведоности, видно от
които за месеците януари 2021г., февруари 2021г. и март 2021г. липсват подписи,
удостоверяващи изплащане на начислените му и дължими трудови възнаграждения. За
констатираните нарушения Дирекция ИТ - гр. Варна предприела принудителни
административни мерки, в това число и дала задължителни предписания на „М 15"
ЕООД, с ЕИК ********* да изплати на Д.Д. всички дължими му трудови
възнаграждения, което до момента на сезиране на Съда с настоящия иск не се е
случило.
Навежда твърдения, че нормата на чл.128, т.1 и т.2 от КТ вменява задължения на
работодателя в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а съгласно
разпоредбата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудов договор е възмезден, а
работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в договора трудово
възнаграждение, след като работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си и
възложените с договора трудови функции.
2
Сочи, че в случая през м. януари 2021г. работните дни са 20 (двадесет), а той
действително е отработил 18 (осемнадесет) работни дни, за което следва работодателят
да му начисли основна работна заплата в размер на 810.00 лева и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 194.40 лева. Брутната му
заплата за м. януари 2021г. възлизала на 1004,40 лева. След удръжките дължимото му,
но неизплатено от „М 15" ЕООД с ЕИК ********* трудово възнаграждение за месец
януари 2021 г. е в размер на 779.39 лева. В чл. 4 от сключения между ищеца и
ответника трудов договор била уговорена периодичност на изплащане на трудово
възнаграждение, а именно: до 10 – то число на месеца, следващ месеца на полагане на
труда. Така вземането му за трудово възнаграждение по чл.128 КТ за месец януари е
станало изискуемо на 10.02.2021г. От тази дата работодателят му дължи освен
главницата в размер на 779,39 лв. и законната лихва за забава, която се следва на Д. за
целия период до погасяване на главницата.
Излага, че за месец февруари 2021г. работните дни са 20 (двадесет), които той
действително е отработил, за което следва работодателят да му начисли основна
работна заплата в размер на 900.00 лева и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит - 216.00 лева. Брутната заплата му за м. февруари 2021г.
възлиза на 1116,00 лева. След удръжките дължимото му, но неизплатено от „М 15"
ЕООД, с ЕИК ********* трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. е в размер
на 866.00 лева. Сочи, че съобразно уговорената в чл. 4 от трудовия договор
периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение, а именно: до 10 - то число
на месеца, следващ месеца на полагане на труда, вземането му за трудово
възнаграждение по чл.128 КТ за месец февруари е станало изискуемо на 10.03.2021г.
От тази дата работодателят му дължи освен главницата в размер на 866,00 лв. и
законната лихва за забава, която се следва на Д. за целия период до погасяване на
главницата.
Сочи, че работните дни на м. март 2021г. са 22 (двадесет и два). До прекратяване
на трудовото си правоотношение с „М 15" ЕООД с ЕИК ********* ищецът реално
отработил 19 (деветнадесет) работни дни, за което следва работодателят да му начисли
основна работна заплата в размер на 777.29 лева и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит - 186,55 лева. Брутната му заплата за м. март 2021г.
възлиза на 963,84 лева. След удръжките дължимото му, но неизплатено от „М 15"
ЕООД, с ЕИК ********* трудово възнаграждение за месец март 2021 г. било в размер
на 747.93 лева. Тъй като вземането му за трудово възнаграждение по чл.128 КТ и за
месец март не му е изплатено, а същото е станало изискуемо на 10.04.2021г., от тази
дата работодателят освен главницата в размер на 747,93 лв. му дължи и законната
лихва за забава - за целия период до погасяване на главницата.
Излага още, че на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „При прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено
по давност." В случая „М 15" ЕООД с ЕИК ********* дължи на Д. обезщетение по
реда на чл.224, ал.1 от КТ в общ размер на 270,00 лева за неизползван отпуск за 2021г.
за 6 дни. От датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 29/03/2021г.
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на паричното обезщетение за
неизползвания от Д. платен годишен отпуск и следователно от тази дата „М 15" ЕООД
с ЕИК ********* дължи на Д. законна лихва върху обезщетението (главницата) до
окончателното погасяване.
Предвид гореизложеното, счита че за него е налице правен интерес за завеждане
3
на настоящото производство.
Ответникът в предоставения му срок не е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба
чрез процесуален представител поддържа исковата молба, моли за постановяване на
неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният иск и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Разпореждането по чл. 131 от ГПК е връчено на ответника по делото осн. чл. 42,
ал. 3 от ГПК.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения трудов договор № 18/06.01.2021 г. (л. 5) страните по
делото са били в трудови правоотношения, считано от 06.01.2021 г. Договорът е
сключен за неопределен срок. Месечното брутно трудово възнаграждение съгласно
договора е в размер на 700 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или
със същия характер работа, длъжност или професия. Размерът на месечното брутно
трудово възнаграждение е изменен с Допълнително споразумение № 8/06.01.2021 г. (л.
6) на 900 лв.
Видно от Заповед № 3/29.03.2021 г. (л. 7) трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие, считано от 29.03.2021 г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени два броя от трудова
книжка на Д. Р. Д..
Приобщено е по делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (л.
43), с което представят преписка по извършена проверка № ПР2114428/25.05.2021 г. и
последваща проверка № ПР2128714/03.09.2021 г. по повод сигнал с данни за
нарушение на трудовото законодателство (л. 89). Видно от Протокол №
ПР2114428/25.05.2021 г. и Протокол № ПР2128714/03.09.2021 г. Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна е дала предписания на ответника за спазване на трудовото
законодателство, включително и за заплащане на трудовите възнаграждения на Д. Р. Д.
за м. януари, февруари и март 2021 г., след като е установила, че същите са дължими,
но незаплатени, като за тези нарушения са съставени Актове за установяване на
административно нарушение на 01.06.2021 г. (л. 74-75, 78-79, 82-83) и на 03.09.2021 г.
(л. 121-122, 125-126, 129-130). В преписките се съдържат още и ведомости за заплати от
м. 01.2021 г. до м. 07.2021 г. (л.93-99).
От заключението по ССчЕ на в.л. А.В. вх.№30156/05.05.2022 г. се установява,
общия размер на дължимите, но неизплатени нетни трудови възнаграждения за
м.01.2021г е 703,97 лв., а за м.02.2021г е 782,18 лв. Или общо за периода 01.01.2021г до
29.02.2021 г е в размер на 1486,15 лв. Мораторната лихва, изчислена върху дължимите,
но неплатени трудови възнаграждения, считано от десето число на месеца, за който се
дължи всяко от посочените по-горе възнаграждения до дата на подаване на исковата
молба в съда 28.10.2021г е в общ размер на 101,25 лв., от които за периода от
11.02.2021г. - 28.10.2021г. – 50,84 лв., за периода от 11.03.2021г. - 28.10.2021г. – 50,41
лв. За м. март 2021 г. дължимото се трудово възнаграждение е в размер на 675,52 лв., а
законната лихва за забава е в размер на 37,72 лв. за периода от 29.03.2021г. -
28.10.2021г. Полагащите се и неизползвани дни платен годишен отпуск от ищеца за
4
2021г. е в размер на 5 работни дни. Размерът на полагащите се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на ден е 50,40 лв. Общият размер на дължимото
обезщетение за пет дни е в размер на 252 лв. След припадане на дължимите удръжки
дължимото обезщетение се равнява на 226,80 лв., а законната лихва върху тази сума е
в размер на 12,66 лв. Заключението на вещото лице е изготвено съобразно установения
трудов стаж на ищеца съгласно представените трудови книжки на същия.
По делото е изготвено и второ заключение на вещото лице, при изготвяне на
което не е взет предвид трудовият стаж на ищеца съгласно представените трудови
книжки, което заключение съдът намира, че не следа да бъде кредитирано, тъй като
поради липсата на представен отговор на исковата молба фактът дали фактът дали тази
трудова книжка е била представена пред работодателя не е оспорен и не е предмет на
доказване в настоящото производство с оглед на разпределената доказателствена
тежест.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове в условията на обективно кумулативно съединяване с
правно основание чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 224 КТ в тежест на ищеца е
да докаже съществуването и последващото прекратяване на трудовото
правоотношение, въз основа на което му се дължат трудови възнаграждения и
обезщетение на неизползван платен годишен отпуск, както и техния размер, а в тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
По делото безспорно се доказа, че ищецът е полагал труд в ответното дружество
в процесния период, както и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за
така положения труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника на негови близки. По писмено искане на работника трудовото му
възнаграждение може се превежда на влог в посочена от него банка.
При наличието на предпоставките на чл. 128 от КТ предявените искове следва
да бъдат уважени в установения в експертното заключение размер, като за разликата
следва да бъдат отхвърлени.
За месец януари 2021 г. нетно трудово възнаграждение се търси в размер на
779,39 лв. Съгласно заключението на вещото лице обаче размерът на нетното трудово
възнаграждение за месец януари 2021 г. е 703,97 лв., поради което съдът намира
искането за основателно до този размер, като за разликата над тази сума до
претендираните 779,39 лв. искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. В тази връзка частично неоснователна се явява и претенцията за лихва
върху тази сума, доколкото същата следва да бъде редуцирана до дължимия размер
съгласно признато вземане за главница. Вещото лице определя същото на 50,84 лв.
Следователно следва да се отхвърли за разликата над тази сума до търсените 56,29 лв.
За месец февруари 2021 г. претендираното нетно трудово възнаграждение е в
размер на 866,00 лв. Съгласно експертизата на вещото обаче същото възлиза на 782,18
лв., поради и което искът се явява основателен за тази сума, като за разликата над нея
следва да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за забава върху тази сума се явява
частично неоснователен съобразно с приетия от съда за дължим размер на главницата,
поради което за разликата над изчисления от вещото лице размер на обезщетението за
5
забава от 50,41 лв. до претендираните от ищеца 55,81 лв. същият следва да се отхвърли
като неоснователен.
За месец март 2021 г. нетно трудово възнаграждение се търси в размер на 747,93
лв. Съгласно експертизата на вещото обаче същото възлиза на 675,52 лв., поради и
което искът се явява основателен за тази сума, като за разликата над нея следва да бъде
отхвърлен. Искът за обезщетение за забава върху тази сума се явява частично
неоснователен съобразно с приетия от съда за дължим размер на главницата, поради и
което за разликата над изчисления от вещото лице размер на обезщетението за забава
от 37,72 лв. до претендираните от ищеца 55,81 лв. същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
По делото безспорно се доказа и, че трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие на 29.03.2021 г.
Съгласно чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
правото за който не е погасено по давност. В разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските е уредено правилото, че размерът на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
В случая, видно от експертното заключение, полагащите се и неизползвани дни
платен годишен отпуск от ищеца за 2021 г., съответстващи на трудовия му стаж в
ответното дружество, е в размер на 5 работни дни.
На ищеца се дължи и обезщетението по чл. 244, ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск в размерите по чл. 244, ал.2, вр. с чл. 170, ал.1 от КТ за пет дни размер
от 226,80 лв. Доколкото ищецът търси сумата от 270,00 лв., то претенцията му се явява
неоснователна за разликата над 226,80 лв. до търсените 270,00 лв. Обезщетението за
забава възлиза на 12,66 лв. Доколкото се търси лихва в размер на 15,98 лв., то искът за
лихва върху това вземане се явява неоснователен за разликата над 12,66 лв. до
претендираните 15,98 лв.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен отговор
в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по
делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие. На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му
в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че въпреки че формално са налице предпоставките на чл.238 и чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът не
следва да се произнася с неприсъствено решение, тъй като искът се явява частично
неоснователен досежно неговия размер и следва да бъде отхвърлен в посочената по-
горе част и следва да подлежи на обжалване, а неприсъственото решение не подлежи
на обжалване, а само на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК. Ето защо решението следва
да бъде постановено по общия ред.
С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 500,00 лв., представляваща
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете,
или сумата от 448,28 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
6
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Варна, направените по
делото съдебно-деловодни разноски – 150,00 лв., представляващ депозит за вещо лице
и държавна такса в размер, както следва: 95,73 лв. по иска с правно основание чл. 128
от КТ; 50,00 лв. по иска с правно основание чл. 224 от КТ и 50,00 лв. по иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, съобразно с уважената част от иска, или общо сумата от
298,62 лв., от която, както следва: 86,46 лв. – държавна такса по иска с правно
основание чл. 128 от КТ; 44,64 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД и 42,00 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 224 от КТ и 125,52
лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „М 15" ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Варна и
адрес на управление ж.к. ТРОШЕВО, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72, представлявано от
управителя Георги Богданов Илиев ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Р. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. В. сумите, както следва:
Сумата от 703,97 (седемстотин и три лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит месец м. януари 2021г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.128 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 703,97 лв. до претендирания от 779,39 лв.
Сумата от 50,84 (петдесет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 703,97 лв., считано от
10.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2021 г., на осн. чл. 86 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 50,84 лв. до
претендирания от 56,29 лв.
Сумата от 782,18 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и осемнадесет
стотинки), представляваща трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит за месец м. февруари 2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128 от КТ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 782,18 лв. до претендирания
от 866,00 лв.
Сумата от 50,41 лв. (петдесет лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 782,18 лв., считано от
10.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2021 г., на осн. чл. 86 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 50,41 лв. до
претендирания от 55,81 лв.
Сумата от 675,52 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет и две
стотинки), представляваща трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит за месец м. март 2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128 от КТ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 675,52 лв. до претендирания
7
от 747,93 лв.
Сумата от 37,72 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 675,52 лв., считано от
10.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2021 г., на осн. чл. 86 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 37,72 лв. до
претендирания от 41,76 лв.
Сумата от 226,80 лв. (двеста двадесет и шест лева и осемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за 5 дни,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224,
ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 226,80 лв.
до претендирания от 270,00 лв.
Сумата от 12,66 лв. (дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 226,80 лв., считано от
10.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2021 г., на осн. чл. 86 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 12,66 лв. до
претендирания от 15,98 лв.
ОСЪЖДА „М 15" ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Варна и адрес на
управление ж.к. ТРОШЕВО, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72, представлявано от управителя
ГЕОРГИ БОГДАНОВ ИЛИЕВ ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. В. сумата от 448,28 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева
и двадесет и осем стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „М 15" ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Варна и адрес на
управление ж.к. „Трошево“, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72, представлявано от управителя
Георги Богданов Илиев ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – гр. Варна сумата от 298,62
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски и държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6,
във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок пред
Окръжен съд - Варна, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8