№ 46
гр. Г.О., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200508 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Г. Х., с ЕГН **********, от гр. Г.О., ул. „***“
№ 4, вх. Б, е недоволен от издаденото против него Наказателно
постановление № 23-0268-000915 от 04.08.2023 г. на И.Т.Н., Началник сектор
в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което за нарушение на разпоредбата на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300,00 лв. (триста лева).
Счита издаденото НП за незаконосъобразно и неправилно. Според него при
издаване на НП е нарушен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че изложените в АУАН и
издаденото въз основа на него НП фактически констатации не отговаряли на
действителната фактическа обстановка и че в действителност той не е
осъществил вмененото му нарушение. Освен това в НП не била изложена
конкретна мотивировка защо случаят не е приет за маловажен. Липсвала и
реална преценка за съразмерността на наложената санкция с тежестта на
нарушението и неговата обществена опасност. Излага подробни съображения
в подкрепа на становището си и моли съда да отмени НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и
не се представлява.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в
ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О. – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след като обсъди
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на Закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2023 г. бил съставен АУАН серия GA № 590577 против Д. Г. Х.
за това, че на 26.07.2023 г. в 17,50 часа, в гр. Г.О. на ул. „***“ до № 14 в
посока ул. „***“ управлява собствения си лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег.
№ ***, като след справка с РСОД и ОДЧ се установило, че водачът управлява
в срока на изтърпяване на присъда и е лишен от право да управлява МПС.
Водачът бил сам в автомобила. С гореописаното Х. е извършил нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е подписан от Д. Х. без възражения. Такива не са депозирани от
него до Началника на РУ – Г.О. и в законоустановения срок.
На 04.08.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля М. М. И. Акт за установяване на административно
нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал
обжалваното Наказателно постановление № 23-0268-000915, с което наложил
на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 300,00 лв. за това, че е нарушил чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 14.09.2023 г. На 21.09.2023 г. Х. е депозирал жалбата против
постановлението до Районен съд – Г.О. чрез наказващия орган.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят М. М.
И. и свидетелят по акта К. Г. Д.. В своите показания служителите на РУ – Г.О.
излагат същата фактическа обстановка, описана в АУАН и НП.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели М. И. и К. Д. като
2
достоверни и взаимно допълващи се. Те се потвърждават и от останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът служебно е изискал по делото актуална справка за съдимост на
жалбоподателя Д. Г. Х.. Съгласно същата (рег. №
231010005000454181/10.10.2023 г. на Бюро съдимост при Районен съд – Ш.
по месторождение на лицето) Х. е осъден с Присъда № 1/16.01.2023
г.постановена по НОХД № 49/2022 г. по описа на Окръжен съд – В.Т., влязла
в законна сила на 01.02.2023 г. за извършено от него престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал.
2, изр. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Наложено му е наказание лишаване от
свобода за срок от 2 г. и 4 месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. В същата присъда и на
основание чл. 343г от НК на жалбоподателят е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и четири месеца. На
основание чл. 59 ал.4 НК е приспаднато от срока на наказанието времето,
през което за същото деяние Х. е бил лишен от същото право по
административен ред или по реда на чл. 69а от НПК.
Във връзка с горепосоченото е изискана справка от Районна
прокуратура – В.Т., от която да е видно кога е изтърпяно от Х. наказанието по
чл. 343г от НК. Изпратено е писмо с рег. № Р-1/2023 г. от 05.12.2023 г. на
Окръжна прокуратура – В.Т., видно от което СУМПС на Х. е отнето на
17.09.2018 г. и му е върнато на 24.06.2020 г. с постановление за отмяна на
мярка за процесуална принуда на Окръжна прокуратура – В.Т.. Към
23.02.2023 г. лицето е имало да доизтърпи седем месеца от така наложеното
наказание, тъй като е изтърпял двадесет и един месеца. За начален срок на
лишаването е зачетена дата на отнемане на СУМПС - 17.02.2023 г.
Наказанието е изтърпяно от Х. на 17.09.2023 г., тоест почти два месеца
след датата на извършване на нарушението и съставянето на процесния
АУАН и един месец след издаване на обжалваното НП.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в законоустановения срок по
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения.
Съдът констатира, че въпреки становището на жалбоподателя при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка
за отмяна на наказателното постановление само на това основание.
АУАН е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., приложена на л. 8 и 9), съдържа реквизитите по чл. 42 от
ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена
възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен
срок от неговото съставяне, което той не е сторил. НП е издадено от
компетентен орган (т. 3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.) преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по
същество. По делото безспорно се установи, че на посочената в АУАН и НП
дата жалбоподателят е управлявал автомобил след като е бил лишен от това
право по съдебен ред. Последното му е било известно, с оглед влязлата в сила
на 01.02.2023 г. присъда по НОХД № 49/2022 г. по описа на Окръжен съд –
В.Т., която Х. е имал право да обжалва и не е сторил това. От справката за
нарушител/водач безспорно може да се направи извод, че към датата на
издаване на процесния акт АНО е разполагал с данни за така наложеното по
съдебен ред и влязло в сила наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
За разлика от другите хипотези на чл.150а от ЗДвП, относими към
валидността на СУМПС (да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено), при които изземването на
удостоверителния документ се извършва по специален ред, то за лишаването
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред е необходимо да се установи само факта на влизане в
сила на съответния акт. Присъдата е била обявена в публично съдебно
заседание с участие на жалбоподателя и от този момент за него е налице
забрана да управлява МПС. С установеното на 26.07.2023 г. управление на
МПС след като е бил лишен от това право по съдебен ред жалбоподателят Д.
4
Г. Х. е осъществил състава на чл.177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Последният
предвижда административно наказание глоба от 100,00 до 300,00 лв. за този,
който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред. В случая на жалбоподателя е наложена
глоба от 300,00 лв., тоест наказанието е определено в максималния размер.
Във връзка със становището на Х. в жалбата, че АНО не е извършил преценка
относно това дали така индивидуализираните наказания са съобразени с
тежестта на нарушението, съдът намира следното. Обществената опасност на
деянието е висока, предвид на факта, че е очевидно намерението на
жалбоподателя да не се съобразява с наложените му наказания. Висока е и
обществената опасност на дееца, предвид липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и установените отегчаващи отговорността
обстоятелства – множеството наложени наказания по ЗДвП като едно от
нарушенията на този закон е довело до смъртен случай, за което е
постановена и присъдата по НОХД № 49/2022 г. по описа на Окръжен съд
– В.Т.. По същите съображения нарушението не притежава и признаците на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на всичко, изложено дотук, атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 63д ал. 4
от ЗАНН има наказващия орган. Такова искане обаче не е направено от него,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0268-000915 от
04.08.2023 г. на И.Т.Н., Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О.,
издадено срещу Д. Г. Х., с ЕГН **********, от гр. Г.О., ул. „***“ № 4, вх. Б, с
което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
300,00 лв. (триста лева), КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
5
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6