№ 924
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503811 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260309 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 661/2020
г. от Софийски окръжен съд, ответникът - Прокуратурата на Република
България е осъден да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 от НК и
за престъпление по чл. 348, б. „а“, пр. 2 от НК, за които е оправдан с присъда
от 05.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 310/2015 г. от Специализирания
наказателен съд, влязла в сила на 12.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.04.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 100 000 лв.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адвокат К. М. М. от САК, като
процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в
размер на сумата от 529.50 лв.
1
- деловодни разноски на Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 54 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Г. М. Г.,
ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /15 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000
лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от незаконното обвинение за двете престъпления, за които е оправдан.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск от
100 000 лева.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли
въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това
да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък
размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по
делото, че наказателното производство е водено срещу множество
подсъдими, а предметът му се характеризира с фактическа и правна сложност.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
2
предвид следното:
Ищецът – Г. М. Г., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
08.04.2009 г. с постановление на прокурор от Софийска окръжна прокуратура
е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Ищецът твръди още, че:
- на 01.06.2010 г. в 22:30 часа е бил задържан за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР, като е било извършено претърсване и изземване в къщата,
находяща се в е. ***, която е обитавал със семейството си;
- на 02.06.2010 г. е бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняем по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал.
2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 93, т. 20 от НК.
- с постановление от 02.06.2010 г. е бил задържан за срок до 72 часа и в
рамките на този срок с определение от 05.06.2010 г., постановено по ч.н.д. №
447/2010 г. от Софийски окръжен съд му е била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лв.;
- по отношение на него е била взета мярка за процесуална принуда
„Забрана да напуска пределите на страната без разрешение на прокурора или
на съда“ за срок от две години, считано от 02.08.2010 г. до 02.08.2012 г.;
- с постановление от 22.06.2011 г. е привлечен като обвиняем по
преобразуваното от дознание в следствено дело № 11/2010 г. на ОСлО при
СОП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т.
20 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК;
- с постановление от 02.08.2012 г. е отменена мярката за неотклонение
„парична гаранциа” в размер на 10 000 лв.;
- на 05.03.2012 г. по внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д. №
300/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от
14.03.2012 г. и изпратено по опдсъдност на Софийски окръжен съд;
- на 11.04.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 482/2012 г. по описа на СпНС,
което е прекратено с разпореждане от 25.04.2012 г. и делото е върнато за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения;
- на 16.11.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 1750/2012 г. по описа на
СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 21.02.2013 г. и
3
делото е върнато на Специализираната прокуратура /СП/;
- на 18.05.2013 г. е образувано н.о.х.д. № 779/2013 г. по описа на СпНС,
което е прекратено в открито съдебно заседание на 20.01.2014 г. и делото е
върнато на СП;
- на 06.03.2015 г. е образувано н.о.х.д. № 310/2015 г. по описа на СпНС,
по което дело на 05.06.2018 г. е постановена присъда, с която е признат за
невиновен и оправдан по двете обвинения - за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК и по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК;
- присъдата е била протестирана и потвърдена в частта, в която е бил
оправдан с присъда от 27.03.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 490/2018 г.
от АСпНС;
- присъдата по отношение на него е влязла в сила на 12.04.2019 г.
- претърпял е неимуществени вреди /негативни психически емоции,
притеснения и стрес/, вследствие на незаконното обвинение;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г.
Поикал ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор /л. 26/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от
воденото наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение
за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи
значение при определяне на неговия размер.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на
01.06.2010 г. в 22:30 часа е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На 02.06.2010 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем
по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2 във вр.
чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 93, т. 20 от НК, т.е. за участие в
4
организирана престъпна група, ръководена от Й. И. Й., ЕГН **********; И.
Й. С., ЕГН **********; П. М. С., ЕГН **********; И. Й. Й., ЕГН **********;
Й. И. Й., ЕГН **********; К. В. Т., ЕГН **********; Н. Р. Р., ЕГН
**********.
С постановление от 02.06.2010 г. е бил задържан за срок до 72 часа и в
рамките на този срок с определение от 05.06.2010 г., постановено по ч.н.д. №
447/2010 г. от Софийски окръжен съд му е била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лв.
С постановление от 22.06.2011 г. е привлечен като обвиняем по
преобразуваното дознание в следствено дело № 11/2010 г. на ОСлО при СОП,
за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т. 20 от
НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК.
С постановление от 02.08.2012 г. е отменена мярката за неотклонение
„парична гаранциа” в размер на 10 000 лв.
Приложената на л. 43 от първоинстанционното производство справка от
СпНС за движението на наказателното производство в досъдебната и съдебна
фаза установяват, че друга мярка за неотколенние не е била взета по
отношение на ищеца.
Няма доказателства, че по отношение на ищеца, като обвиняем или
подсъдим е била взета твърдяната от него мярка за процесуална принуда
„Забрана да напуска пределите на страната без разрешение на прокурора или
на съда“.
На 05.03.2012 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е било
образувано н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с
разпореждане от 14.03.2012 г. и изпратено по подсъдност на Софийски
окръжен съд.
На 11.04.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 482/2012 г. по описа на СпНС,
което е прекратено с разпореждане от 25.04.2012 г. и делото е върнато на СП
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения;
На 16.11.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 1750/2012 г. по описа на СпНС,
което е прекратено в открито съдебно заседание на 21.02.2013 г. и делото е
върнато на Специализираната прокуратура /СП/.
5
По делото са проведени три открити съдебни заседания с участието на
ищеца.
На 18.05.2013 г. е образувано н.о.х.д. № 779/2013 г. по описа на СпНС,
което е прекратено в открито съдебно заседание на 20.01.2014 г. и делото е
върнато на СП.
По делото са проведени петнадесет открити съдебни заседания с
участието на ищеца.
На 06.03.2015 г. е образувано н.о.х.д. № 310/2015 г. по описа на СпНС,
по което дело са проведени общо тридесет и осем открити съдебни заседания
с участието на ищеца.
На 05.06.2018 г. е постановена присъда от СпНС, с която е признал
ищеца за невиновен и го е опрадвал по двете обвинения за престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл.
348, б. „а”, пр. 2 от НК.
Присъдата е била протестирана и потвърдена в частта, в която ищецът е
бил оправдан с присъда от 27.03.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 490/2018
г. от АСпНС.
Присъдата по отношение на ищеца е влязла в сила на 12.04.2019 г.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило психологическа експертиза /л. 115/, от която се установява, че в
психологически план вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е преживал остри и продължителни до умерено изразени негативни
емоционални състояния.
Към момента на изследването не е налице клинично изразено състояние
на тревожност или депресивност. Липсва психологическа или психиатрична
документация, обективираща нарушение в психичното функциониране в
смисъл на психическо разстройство.
При ищеца не е налице висока обща предразположеност към изпадане в
дистрес, липсва повишена тревожност или депресивност като личностова
предразположеност –л. 122 и л. 123.
Ищецът при освидетелстването е споделил, че тренира бокс, не работи,
живеел на семейни начала и имал три деца.
6
Ищецът не е представил доказателства каква степен на завършено
образование има, доказателства за работа по трудово правоотношение и за
количество време натрупан трудов стаж.
В първата инстанция са разпитани свидетели за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от наказателното преследване.
Престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Престъплението по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените ищеца
и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на предявените искове, а при тяхната основателност до
размера на обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК, което е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и обвинен за престъпление по чл. 348,
б. „а”, пр. 2 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателно преследване по отношение на ищеца реално е продължило
от 02.08.2010 г. до 12.04.2019 г.
7
По отношение на ищеца само за периода от 02.08.2010 г. до 02.08.2012
г. е била взета и изпълнявана мярка за неотклонение „парична гаранция“, в
размер на сумата от 10 000 лева.
След тази дата до края на наказателното производство – 12.04.2019 г. по
отношение на ищеца не е била взета и изпълнявана друга мярка за
неотклонение.
По отношение на ищеца няма доказателства да е била наложена мярка
на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без
разрешението на прокурора или на съда“.
Наказателното преследване не е било медийно отразявано.
Наказателното преследване се е осъществило както в досъдебната фаза,
в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване така и в съдебната фаза, в която е осъществявал обвинителната
функция и контрол за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и отсъстващи
данни за степен на завършено образование;
- на ищеца е било повдигнато само едно обвинение за извършено тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и едно обвинение, което не е за
8
тежко престъпление;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- по отношение на ищеца са изпълнявани две мерки за неотклонение,
като задържането под стража е за срок до 72 часа, а след това за по-малко от
две години е изпълнявана мярка за неотклонение „парична гаранция“;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план;
- по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на
прокурора или на съда“;
- наказателното преследване не е било медийно отрязявано и не е
повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, тъй
като доказателствата и експертно заключение обосновават извод, че вредите
за ищеца са обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно
преследване;
- множеството подсъдими и защитници, както фактическата и правна
сложност са предопределили този разумен срок на продължителност на
наказателното производство;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 3 000 /три хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените вреди от незаконното обвинение е основателен до размер на
сумата от 3 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
100 000 лева.
По акцесорния иске с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
9
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Оправдателната присъда за ищеца е влязла в сила на 12.04.2019 г.,
поради което следва да се присъди законната лихва върху обезщетението,
считано от 12.04.2019 г., така както е поискал с исковата молба.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2019 г., за разликата над сумата от 3 000
/три хиляди/ лева до размер на сумата от 15 000 лева и вместо това да се
отхвърли главния иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2019 г., до размер на сумата от 3 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г., за разликата над сумата
от 15 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
10
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл. 38,ал. 2 от ЗАдв., за разликата над
сумата от 440 лева до размер на 529.50 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 10.80 /десет лева и осемдесет
ст./ лева до размер на сумата от 54 лева;
По разноските:
Промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на предявените
искове е резултат на частичната основателност на жалбата, подадена от
ответника и не са налице предпоставки за присъждане на деловодни разноски
на страните, съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260309 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. №
661/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Г. М. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3,
т. 2 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а“, пр. 2 от НК, за които е
оправдан с присъда от 05.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 310/2015 г. от
Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 12.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2019 г., за разликата над сумата от 3 000
/три хиляди/ лева до размер на сумата от 15 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Г., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България главен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
11
неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 от НК и за престъпление по чл.
348, б. „а“, пр. 2 от НК, за които е оправдан с присъда от 05.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 310/2015 г. от Специализирания наказателен съд,
влязла в сила на 12.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
12.04.2019 г., за разликата над сумата от 3 000 /три хиляди/ лева до размер на
сумата от 15 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260309 от 29.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 661/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът
- Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Г. М. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 от НК и за престъпление по чл.
348, б. „а“, пр. 2 от НК, за което е оправдан с присъда от 05.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 310/2015 г. от Специализирания наказателен съд,
влязла в сила на 12.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
12.04.2019 г., до размер на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 260309 от 29.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 661/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявения от Г. М. Г., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България главен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 от НК и за престъпление по чл.
348, б. „а“, пр. 2 от НК, за които е оправдан с присъда от 05.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 310/2015 г. от Специализиран наказателен съд,
влязла в сила на 12.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
12.04.2019 г., за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 260309 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. №
661/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат К. М. М. от САК, като процесуален представител
на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 440
лева до размер на 529.50 лева;
12
ОТМЕНЯ решение № 260309 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. №
661/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати деловодни
разноски на Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за
раликата над сумата от 10.80 /десет лева и осемдесет ст./ лева до размер на
сумата от 54 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13