№ 21
гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500684 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 1299 по
описа на съда за 2018 година е извършена съдебна делба , като е възложен в
дял по реда на чл.349, ал. 2 от ГПК на съделителя Г. С. К. с ЕГН-**********
от гр. Пещера, ул. „Панорама“ № 8 следния недвижим имот :поземлен имот с
идентификатор 56277.502.1133 по плана на гр. Пещера, ведно с 80 кв.м. от
приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на реално
ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с
идентификатор 56277.502.1133.2.2 -жилищен апартамент с площ от 120 кв. м.
построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 56277.502.1133 в кв.103 по плана на гр. Пещера, при граници:
56277.502.976;56277.502.964;56277.502.540; 56277.502.539; 56277.502.9564,
както и на масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор
56277.502.1133.3 ,построен в същия поземлен имот с пазарна цена към
01.2020 година от 77900 лева
Изрично е посочено в диспозитива на решението , че стойността на
дела на Р. С. Б. от описания имот е в размер на 38 950 лева.
Осъден е Г. С. К. да заплати за уравнение на дела от гореописания
недвижим имот на Р. С. Б. сумата от 28 755 лв., ведно със законната лихва
1
върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане.
Осъдени са страните да заплатя държавна такса , съобразно стойността
на дела си, като не е присъдена държавната такса за съединените в
производството искове.
С определение по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба
на Р.Б. за изменение на решението в частта относно разноските. Искането е
било за присъждане на разноските ,съобразно изхода на спора при
поставените на разглеждане претенции по сметки.
С решение от 21.06.2021 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение ,като е осъден
Г. С. К. с ЕГН-********** да заплати за уравнение дела на гореописания
недвижим имот на Р. С. Б. с ЕГН-********** сумата от 38 950 лева,ведно със
законната лихва върху тази сума в шест месечен срок от влизане в сила на
решението.
Осъден е Г. С. К. да заплати на Р.Б. сумата 840 лева – обезщетение по
чл.31 ал.2 от ЗС , като отхвърля иска до размера на 2640 лева.
Осъдена е Р.Б. да заплати на Г.К. сумата 11 045 лева,стойност на
подобрения извършени в имота , съобразно дела, като до размер на 16 948,84
лева иска е отхвърлен.
Първоначално постановеното решение е обжалвано от Р.Б. с оплаквания
за нищожност и недопустимост, неправилност , необоснованост , нарушение
на материалния закон и процесуалните правила.
Решението било нищожно , тъй като било неясно и неразбираемо. В
мотивите му липсвали съображения, поради които съдът е стигнал до крайния
резултат. Не бил ясна волята на съда и не могла да бъде изведена и чрез
тълкуване.
В диспозитива на решението били допуснати фактически грешки.
Нямало и произнасяне по предявените от страните претенции по сметки. От
мотивите на решението не ставало ясно какви претенции , до какъв размер се
уважават , липсвала и отхвърлителна част.
Имало противоречие между мотиви и диспозитив.
До делба бил допуснат половината от поземления имот , а с
2
диспозитива на решението възложен целия.
Поради това счита , че следва да се прогласи нищожността на
решението и делото върнато на първоинстанционния съд.
Решението било нищожно и поради липса на предписана от закона
форма по смисъла на чл.235 ал.4 от ГПК.
Неизлагането на мотиви и необсъждане на всички доказателства и
доводи по делото, било съществено нарушение на процесуалните правила и
водело до отмяна на постановеното решение.
Решението било недопустимо , тъй като съдът се произнесъл „екс
петитум“.До делба бил допуснат половината от поземления имот , а съдът
при извършване на делбата възложил целия.
Неоснователно била уважени и претенцията на К. за възлагане на
недвижимия имот, тъй като не били налице условията на чл.349 ал.2 от ГПК.
В конкретния случай правата върху делбените имоти били възникнали
от смесен фактически състав- наследство , давностно владение и договор за
доброволна делба.
Извършването на делбата чрез разпределение не било възможно , тъй
като според заключението на експерта имота е реално неподеляем, поради
което единствения способ бил изнасяне на имота на публична продан.
Изопачени били от съда фактите при уважаване претенциите на К. за
извършени подобрения в имота.
На ищеца бил присъден пълния претендиран от него размер , въпреки
установеното от експерта.
Имало разминаване между приетото от съда и установеното от
свидетелите. Допусната била до разглеждане една некоректно
индивидуализирана претенция. Нямало конкретизация по вид, количество ,
качество и време на извършване ,както и от гледна точка отношението на
другия съсобственик към извършването им.
Изложени са доводи и за неправилност на решението в частта за
разноските ,които са дали основание на съда за произнасяне по реда на чл.248
от ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с което да се
допусне делба. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Г.К..
3
Намира жалбата за неоснователна.
Решението не било нищожно и недопустимо.
Съсобствеността между страните била възникнала по наследяване,
ищецът живял в имота при откриване на наследството и това бил единствения
му жилищен имот.
Претенцията на К. относно подобренията била установена от
заключението на експерта и останалите доказателства по делото.
Приема за правилно решението в частта , с която е уважена частично
претенцията на Б. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Счита решението за изцяло правилно.
Постановеното определение в частта относно разноските е обжалвано с
частна жалба , като отново се излагат доводи за нищожност. По същество се
излагат оплаквания за неправилност , доколкото претенцията на Б. по чл.31
ал.2 от ЗС бил уважена частично и и се дължали разноски.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.
Обжалвано е постановеното решение , с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка.
Решението е обжалвано само в частта, с която се осъжда Р. С. Б. да
заплати на Г. С. К. сумата от 11045 лева представляваща подобрения
извършени в имота съответстващи на 1/2 ид. част от правата му, като до
размера на 16948 лева се отхвърля иска.
Отново са изложени доводи за недопустимост на решението , поради
възлагане на целия имот , при положение , че до делба е допусната1/2
идеална част от него, както и против решението ,в частта му , с която е
възложен имота на ищеца- което е предмет на първоначалното решение.
Изложени са идентични доводи относно уважената претенция по сметки.
Моли и това решение да бъде отменено и постановено ново по
съществото на спора , като претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на тази жалба от Г.К.,в който са изложени
идентичния доводи за правилност на решението с тези , изложени в жалбата
против първото постановено решение.
При това развитие на производството, съдът намира ,че следва да се
4
произнесе по доводите за валидност и допустимост на решенията , което е
длъжен да стори и служебно /за последното в обжалваната част/.Приема , че
решението е обжалвано в частта , в която е извършена делбата , чрез
възлагане на имота , в частта , с която е уважена претенция за подобрения на
Г. К. срещу Р.Б..
По отношение на претенцията на Б. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС
- жалбопдателката не е посочила изрично, че обжалва и в тази част. Нещо
повече – отхвърлителен диспозитив по тази претенция е постановен в
допълнителното решение , а в жалбата си против него изрично е посочила ,че
обжалва решението само в частта , с която са присъдени суми по претенцията
за подобрения.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да
се произнесе , взе предвид следното:
Изложени са доводи за нищожност на решението ,които дори и
основателни не водят до такъв съществен порок.
Нищожност на съдебното решение ,както е прието в съдебната теория и
практика е налице при особено съществени пороци, включително и
абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде
изведена и по пътя на тълкуване на решението и поправяне на очевидна
фактическа грешка. Възможно е неяснотата и противоречието в мотивите на
съдебното решение да е такава , че да се приравнява на липса на мотиви. Това
е нарушение на съдопроизводствените правила, но когато тази
неразбираемост и противоречие вътре в самите мотиви е резултат на
формално – невалидни заключения е налице необоснованост на решението.
Ако се установява какво е постановил съдът по исканията на страните , то е
налице неправилно решение.
В конкретния случай , волята на съда е ясно изложена в мотивите .При
постановяване диспозитива на решението, което е произнасянето на съда по
исковете, съдът е допуснал фактически грешки и съответно е направил
пропуск да се произнесе по всички искания.
Всъщност първоначално съдът е формирал ясна воля, но е направил
недопустимо прихващане, в резултат на което няма изрично произнасяне по
претенциите на страните по сметки , както в осъдителната , така и в
отхвърлителната част. След постановяване на допълнителното решение този
5
порок е отстранен в такава степен , че позволява произнасянето на въззивната
инстанция , като инстанция по съществото на спора.
Нищожността на съдебен акт е най-съществения порок и е налице,
когато акта изобщо не може да изпълни предназначението си – да разреши
правния спор. Обжалваните актове , постановени в първоинстанционното
производство не страдат от такива съществени пороци.
Основателен е обаче довода за недопустимост на съдебното решение , в
частта , с която съдът се е произнесъл , извършвайки делба на целия ПИ , а не
на ½ идеална част от него, както е направено искането и съответно -
допусната делба.
Това състояние е равнозначно на произнасяне на съда извън искането
на страната и в тази част съдебното решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено.
За да се произнесе по съществото на спора , съдът взе предвид
следното:
С решение от 26.02.2019 година е допусната делба между Г.К. и Р.Б. на
:1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по плана
на гр. Пещера, ведно с 80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с
определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи
редовен жилищен етаж с идентификатор 56277.502.1133.2.2 -жилищен
апартамент с площ от 120 кв.м., построени в триетажна жилищна сграда,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 в кв.103 по
плана на гр. Пещера, при граници:
56277.502.976;56277.502.964;56277.502.540; 56277.502.539; 56277.502.9564,
както и на масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор
56277.502.1133.3 построен в същия поземлен имот.
Още в исковата молба ищецът Г.К. е направил искане за възлагане на
имота, като твърди, че се касае за наследствен имот , в който той е живял и
живее със семейството си към момента на откриване на наследството и това е
неговото жилище.
Това искане е направено и преди първото заседание след допускане на
делбата. В същата писмена молба ищецът е направил и претенция по сметки.
Твърди ,че единствено той е живял в имота и се грижел за състоянието му,
като извършвал необходимите ремонти без противопоставяне от другия
съделител и без той да е проявил желание да участва в разноските.
Твърди, че е извършил ремонт на първия жилищен етаж, изградил баня
и тоалетна на стойност 4316,88 лева; ремонт на детска стая на първия етаж на
стойност 4682,16 лева; спалня на стойност 2399,84 лева; дневна 1 на стойност
6
3111,52 лева; дневна 2 с кухненски бокс на стойност 11842,44 лева; коридор –
1009,72 лева; тераси – 845,47 лева.
Всички разходи във връзка с тези ремонтни работи били направени от
него и възлизали на 33 897,78 лева с включено ДДС.
Твърди още , че ремонтните работи са извършвани в периода 2014 -
2017 година. Претендира присъждане на половината от тези разходи.
Към молбата има приложение с описание на конкретните работи по вид
, размер и цена.
Р.Б. е направила единствено претенция на основание чл.31 ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение за ползването на съсобствения имот за периода
28.05.2018 до 2.05.2019 година в общ размер на 2640 лева. Тази претенция е
уважена частично, като в осъдителната част по нея решението не е обжалвано
от ищеца, в отхвърлителната част - /диспозитив е постановен в
допълнителното решение/ също не е обжалвана от Р.Б. , поради което и
въззивната инстанция няма основание да се произнася по нея.
Заявените претенции на ищеца са оспорени в първото по делото
заседание ,като по отношение претенцията по сметки оспорването се основава
на процесуални доводи – не било ясно кое подобрение кога точно е
извършено ,не било ясно къде се намират помещенията ,извършените работи
в които са описани в приложението. Доводи по основателността на тази
претенция не са изложени.
Претенцията е надлежно предявена и отговаря на всички изисквания –
ясно е кога и какви подобрения претендира ищецът да е извършил , като са
посочени и стойности по пера , поради което напълно правилно съдът я е
приел и поставил на разглеждане.
Ответницата е възразила по искането за възлагане на имота ,като се
подържа изложеното и във въззивната жалба , а именно ,че делбения имот
няма наследствен характер , а е налице смесена съсобственост.
Видно е от представените по делото доказателства , че страните са брат
и сестра , наследници на С.Р. К., починал на 21.06.2013 година и В.Г. К.а ,
починала на 22.10.2017 година.
Видно от представения нотариален акт № 127 от 2014 година
непосредствено след смъртта на наследодателя си С. К. страните по делото и
тяхната майка са се снабдили с нотариален акт позовавайки се давностно
владение на своя наследодател за права върху имота , съответни на
наследствените им права ,както и на прекратена имуществена общност за В.
К.а.
С нотариален акт № 97 от същата година е извършена доброволна делба
, като е ликвидирана съсобствеността върху сградата ,построена в имота с
трети лица, като изрично е посочено отново ,че правата на страните
произтичат от наследяване и прекратената имуществена общност със смъртта
на С.К..На В. К.а , Г.К. и Р.Б. е възложен първия етаж от жилищната сграда ,
7
по отношение на който е допусната делба и то при правата според ЗН. Не са
уравнявани дялове.
Сключен е и договор за реално ползване.
Видно е от представения нотариален акт № 119 от 1976 година ,че
правата върху ПИ са придобити от Д. К. и наследодателя на ищците С. К. в
съсобственост , което обстоятелство не е и оспорено от страните.
При тези доказателства доводите ,че не са налице основания за
възлагане на имота по реда на чл.349 ал.2 от ГПК са неоснователни. Правата
на съделителите върху имота произтичат единствено и само по наследство.
Позоваването на придобивна давност в нотариалния акт относно гаража е
всъщност позоваване на придобивна давност за наследодателите , а чрез
извършената доброволна делба се е целяло ликвидиране на съсобственост
между наследниците и трети лица.
Позоваването на придобивна давност е направено една година след
смъртта на наследодателя им.
Не е спорно по делото ,че ищецът през целия си живот е живял в този
имот ,включително и към моментите на откриване на наследството. Имота
има жилищен характер , като от данните по делото е видно , че гаража е в
приземния етаж. Не е установено по делото ищецът да има друго жилище.
При така установеното са налице условията на чл.349 ал.2 от ГПК за
възлагане на имота и като е извършил делбата , приемайки този способ ,
съдът е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Целта на делбата е да се ликвидира съсобствеността между съсобствениците ,
като изнасянето на имота на публична продан е най-нежелания способ ,
особено в хипотезата , при която единия от съделителите живее в този имот
и е живял към момента на откриване на наследството. Именно поради
житейски и морални съображения законодателят е предвидил възможността
очертана в чл.349 ал.2 от ГПК.
По отношение претенцията за подобрения:
Ищеца изрично е посочил периода в който за извършвани подобренията
, като част от тях са вършени приживе на единия от наследодателите –
майката, но по времето ,когато и той е имал права в съсобствеността.
Посочил е, че те са вършени изцяло с негови средства и труд, както и ,че не е
имало противопоставяне от страна на другия съсобственик. Ответницата не
твърди тя да е извършвала подобрения или пък да се е противопоставяла на
извършваните от ищеца работи. Единствено К. със семейството си е живял в
имота и извършил подобрения ,за собствено удобство. Претенцията е само за
подобрения , извършени на жилищния етаж.
Установено е от показанията на св.К. , който е чичо на страните и има
непосредствени впечатления за фактите , които установява , че след смъртта
на родителите си ищецът е сменил дограмата на жилищния етаж, направил
баня и тоалетна , ремонтирал двете тераси- направил разширение, ремонтирал
8
кухнята , направил изолация на тавана , ламинат на подовете /с изключение
на хола , където имало изциклено дюшеме/,поставил гипсокартон в детската
стая, сменил външните врати , направил нова ВиК и ел. инсталация. Този
свидетел установява ,че са извършвани ремонти и на приземния етаж , но
показанията му относно тези обстоятелства са неотносими към спора , тъй
като претенцията за подобрения е само за такива , извършвани в първия
редовен жилищен етаж.
Другия разпитан свидетел Б. депозира показания , които относно някои
обстоятелства влизат в противоречие с показанията на св.К.. По отношение
на външния вход и подобренията в приземния етаж – няма основание за
обсъждане.Този свидетел твърди обаче , че баня и тоалетна на първия етаж са
изградени приживе на неговите баба и дядо ,когато той деветгодишен
посещавал имота. Дограмата била сменена преди 2012 година, като за това
давала средства и неговата баба.
Видно е от заключението на експерта ,че е констатирал извършване на
основен ремонт с подмяна на строителни елементи и конструкции на първия
етаж , с което се е увеличила експлоатационната годност и удължил срока на
експлоатация на жилището.
Експерта е определил пазарната стойност на имота на 77 900 лева/с
10 000 лева по-ниска цена е определена в представен от ищеца сравнителен
анализ/ .Определена е стойността и на извършените дейности – ремонтни в
имота, като е извършен и оглед. В съдебно заседание експерта е обяснил , че
не може да установи точното време на извършване на работите.
Пред въззивната инстанция е представено и прието заключение на
експерт ,изготвено по искане на жалбоподателката.
Според това заключение увеличената стойност на имота се равнява
също на 22 090 лева , но цената на имота към момента е различна 84 290
лева. Увеличението на цената се дължи на изтеклия период от време и
заключението на експерта е обосновано и компетентно. Съдът е допуснал
експертиза за пазарната цена на имота в момента ,съобразявайки съдебната
практика , според която при наведени във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението на първоинстанционния съд досежно избора на
способ за извършване на делбата, същото не влиза в сила и доколкото
делбеното производство е все още висящо, въззивният съд е длъжен при
направено искане да установи актуалната пазарна цена на делбените имоти и
да постанови уравнението на дяловете да бъде извършено в съответствие с
тази цена, а ако от изслушването на експертизата за пазарната оценка на
имотите е изминал значителен период от време и служебно да назначи нова
експертиза с цел делбата да бъде извършена по действителната пазарна цена
на имотите.
При тези доказателства , съдът намира ,че следва да кредитира
показанията на св.К. , който е в роднински връзки и с двете страни, няма
данни да е във влошени отношения с който и да е от тях, и най-важното – има
9
непосредствени впечатления за обстоятелствата , които установява , тъй като
е съсобственик на ПИ. Св. Б. е заинтересован от изхода на спора и
показанията му са лишени от конкретност , доколкото е бил дете и не се
намирал постоянно в имота.
Видно от разясненията ,дадени в т. 6 на ППВС 6/74 г., когато
съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се
извърши при условията на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със
съгласието на останалите съсобственици, а ако липсва съгласието на
останалите по правилата на водене на чужда работа без пълномощно чл. 60 и
сл. ЗЗД, както и ако останалите съсобственици са се противопоставяли по
правилата на чл. 59 ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на
обедняването.
Според посочената разпоредба от ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се
разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта.
Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на
останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот
без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за
изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на
действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за
подобренията. При това като подобрения на вещта се считат тези
нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези,
които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и
остават за сметка на този, който ги е направил.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са
довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги
възниква вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу
собственика/ съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на
договорно задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно
обогатяване.
В конкретния случай е установено ,чрез заключението на експерта , че
се касае за действия по извършване на основен ремонт с подмяна на
строителни елементи и конструкции на първия етаж , с което се е увеличила
експлоатационната годност и удължил срока на експлоатация на жилището.
Няма доказателства тези дейности да са предприемани със съгласието
10
на съсобственика, но няма и доказателства да е налице противопоставяне на
извършването на тези дейности, следователно следва да намерят приложение
правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 и следващите
от ЗЗД.
По изложените съображения , съдът намира ,че съдебните решения
следва да бъдат потвърдени в обжалваните им части – за възлагането на
имота и присъждане на половината от увеличената стойност на имота в
резултат на извършените от ответника по жалбата подобрения.
Следва да бъде коригирано решението в частта , с която е определена
пазарната цена на имота и съответно присъдени държавни такси , съобразно
размера на дяловете в съсолствеността.
Неоснователна частично е частната жалба против определението ,
постановено по реда на чл.248 от ГПК .Вярно е ,че претенция на ответницата
по иска за делба с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС е уважена частично , но
няма критерии, по които да бъдат присъдени разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение , съобразно изхода на тази претенция, тъй като
представените доказателства са за направени разноски по защита ,както по
иска за делба , така и по отношение претенцията за възлагане и подобрения.
Съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл.355 от ГПК.
Направените разноски обаче за експерт могат и следва да бъдат
присъдени съобразно изхода на спора по претенцията , за чието доказване е
допусната експертизата.
Ответницата по иска е заявила претенция по чл.31 ал.2 от ЗС в размер
на 2640 лева, която е уважена частично – до размер на 840 лева. За доказване
на тази претенция са направени разноски за експерт от нея в размер на 100
лева. Съобразно уважената част на претенцията и се дължат разноски в
размер на 31,82 лева.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:Те следва да
бъдат определени ,като се изхожда от основателността на жалбата /жалбите/.
В основната част – способа за извършване на делбата и съответно
относно основателността на претенцията за подобрения, въззивната жалба на
Б. е неоснователна. Единствената промяна в първоинстанционното решение
се дължи на променената цена на имота и ответника следва да поеме своя дял
от цената на изследване на този въпрос , а именно 100 лева. Останалите
разходи на жалбоподателката – представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение не се дължат именно поради неоснователността на жалбата.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски , като е
представил доказателства за направени такива и списък на разноски. С оглед
изхода на спора – неоснователност на жалбата тези разноски в размер на 1300
лева му се дължат.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
11
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д.
№ 1299 по описа на съда за 2018 година В ЧАСТТА, с която е допуснат до
делба поземлен имот с идентификатор 56277.502.1133 по плана на гр. Пещера
до размер на 1/2 идеална част / или делба се извършва само за допуснатата 1/2
идеална част от имота/.
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. №
1299 по описа на съда за 2018 година В ЧАСТТА , с която е прието ,че
пазарната цена на допуснатия до делба имот е 77 900 лева ,присъдено е
уравнение на дела на съделителката- ищца и присъдена държавна такса ,
съобразно дяловете на страните, като:
Приема пазарна цена на недвижимия имот , чиято делба се извършва в
размер на 84 290 лева.
ОСЪЖДА Г. С. К. ЕГН-********** от гр. Пещера, ул. „Панорама“ №
8 да заплати за уравнение на дела от гореописания недвижим имот на Р. С. Б.
ЕГН********** от гр.Пловдив ул.“Крайречна“ № 34 ет.6 ап.24 сумата от
42 145 лева, ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане.
Осъжда Г. С. К. ЕГН-********** от гр. Пещера, ул. „Панорама“ № 8
да заплати държавна такса за дела си в размер на 1685 лева.
Осъжда на Р. С. Б. ЕГН********** от гр.Пловдив ул.“Крайречна“ № 34
ет.6 ап.24 да заплати държавна такса за дела си в размер на 1685 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пещера , постановено по
гр. д. № 1299 по описа на съда за 2018 година , в частта,с която е извършена
съдебна делба , като е възложен в дял по реда на чл.349, ал. 2 от ГПК на
съделителя Г. С. К. с ЕГН-********** от гр. Пещера, ул. „Панорама“ № 8
следния недвижим имот : 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
56277.502.1133 по плана на гр. Пещера, ведно с 80 кв.м. от приземен етаж,
целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на реално ползване на южната
му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор
56277.502.1133.2.2 -жилищен апартамент с площ от 120 кв. м. построени в
триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
56277.502.1133 в кв.103 по плана на гр. Пещера, при граници:
56277.502.976;56277.502.964;56277.502.540; 56277.502.539; 56277.502.9564,
както и на масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор
56277.502.1133.3 ,построен в същия поземлен имот ,както и в частта , с която
е осъдена е Р.Б. да заплати на Г.К. сумата 11 045 лева, стойност на
подобрения извършени в имота, с които е увеличена стойността му.
12
ОТМЕНЯ определение от 17.12.2020 година № 260149, постановено по
реда на чл.248 от ГПК,като:
ОСЪЖДА Г. С. К. ЕГН-********** от гр. Пещера, ул. „Панорама“ № 8
да заплати на Р. С. Б. ЕГН********** от гр.Пловдив ул.“Крайречна“ № 34
ет.6 ап.24 сумата 31,82 лева – разноски , сторени от Б. за установяване
основателността на претенцията и по чл.31 ал.2 от ЗС , съобразно уважената
част.
Осъжда Г. С. К. ЕГН-********** от гр. Пещера, ул. „Панорама“ № 8
да заплати на Р. С. Б. ЕГН********** от гр.Пловдив ул.“Крайречна“ № 34
ет.6 ап.24 сумата 100 лева разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда Р. С. Б. ЕГН********** от гр.Пловдив ул.“Крайречна“ № 34
ет.6 ап.24 да заплати на Г. С. К. ЕГН-********** от гр. Пещера, ул.
„Панорама“ № 8 сумата 1300 лева , разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13