РЕШЕНИЕ

гр.София, 13.01.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-“А”въззивен състав, в открито заседание на четвърти ноември  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                               мл.с.ИВАН  КИРИМОВ

     при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 2590 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

                      Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

             

                  С решение от 03.10.2018 г. по гр.д. № 5476/18 г., СРС, ГО, 34 с-в ОСЪЖДА У.Е.У.Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, ******, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, извършващо дейност на територията на България, чрез У.Е.У.Кфт - клон България, е ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк зона Летище, сграда Ивт да заплати на Г.В.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл.7, пар. I, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД сума в размер на 488.92 лева /левовата равностойност на 250 евро/, представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на № W64447/17.12.2017г„ ведно със законната лихва от 25.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 50.00 лева - разноски за първоинстанционното производство.

 Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

                Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно и необосновано.Твърди,че  е доказал наличие на извънредно обстоятелство,което не може да бъде избегнато,че е взел всички необходими мерки за избягване на извънредното обстоятелство и въпреки това не е могло да бъде избегнато,че настъпилото извънредно обстоятелство  е извън ефективния контрол на авиокомпанията.

                  Моли решението да се отмени като се отхвърлят исковете .Претендира разноски.                                        

                  Постъпил е  отговор на  въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                   Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                   Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                  В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

                   На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите констатации и правни изводи на СРС .

                  За пълнота следва да се отбележи следното:                 

                  Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

                 С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.

            По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004г. Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по - голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание. В конкретния случай времето на пристигане на ищците в крайния им пункт - Летище Варна е със закъснение от повече от три часа след плануваното по разписание от въздушния превозвач, предвид на което и същите имат правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размерите по същия.

     В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно пар. 1, б."а", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на Общността под 1 500 километра. Съгласно чл. 5, пар.З опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Ищецът е доказал качество на пътници по валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, закъснение на полета, размер на обезщетението, дължимо се от превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета.

Размерът на дължимото обезщетение ,съобразно неоспореното разстояние на полета , е 250 евро съгласно пар.1, б."а" от Регламента.

От изложеното следва извод за наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на  250 евро за закъснял полет.

              Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не е налице извънредно обстоятелство по отношение на процесния полет от София до Варна. Стачката, на която се позовава ответникът -въззивник и която е проведена в Тел Авив представлява извънредно обстоятелство по отношение на полетите от и до Тел Авив, какъвто процесният не е. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че стачката на летището в Тел Авив, за която в производството се установява, че въззивникът е надлежно информиран  3 дни преди процесния полет, не може да се квалифицира като извънредно обстоятелство  спрямо него, тъй като няма непредвиден и неочакван характер. По тази причина неприложими за процесния случай са изложените от въззивника решения на Съда на ЕС и по-конкретно решение по дело С-294/2010 по отношение на задължението на превозвачите да предвидят запас от време за предотвратяване на „верижни закъснения“. Този случай касае непредвидени извънредни обстоятелства, при което Съда на ЕС предвижда задължение за планиране на известни времеви буфери за избягване на верижни закъснения при настъпване на непредвидено извънредно обстоятелство, като установява за преценка на адекватността на именно тези времеви буфери критерия „непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието“.

      Съображението на Съда на ЕС за установяване на този критерий е, че „ресурсите на превозвачите, налични в собствените им бази, обикновено са много повече, отколкото при крайните пунктове на пристигане, което им осигурява много повече възможности да ограничат въздействието на извънредните обстоятелства“ и е директно произтичащо от изненадващото и непредвидимо естество на събитието, което би могло да освободи от отговорност превозвача.

В конкретния случай, въззивникът е разполагал с  три дни да организира ресурсите си в своите бази по начин, че да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет от София до Варна. Той не твърди, нито представи  доказателства за наличие на невъзможност, с оглед капацитета на предприятието му да планира програмата си по начин, че да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет

                 Решението като правилно и законосъобразно следва  да бъде потвърдено.

                  Постъпила е частна жалба срещу определение от 14.11.2018 г.,с което е изменено решението в частта за разноските като е присъдена сумата 300 лв. за адвокатски хонорар.Частният жабоподател твърди,че определението е неправилно.Процесуалният представител на ищеца не е представил по делото банков документ,удостоверяващ плащането на адвокатския хонорар,нито договор за правна помощ,в който да е отразено плащането.По делото била представена разписка за получен хонорар ,подписана само от адв.А.Иванов.

                  СГС намира определението за правилно .

              Съгласно т. 1 ТР 6/6.11.13 г. разноски могат да бъдат присъдени само когато е доказано извършването им; в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане; когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В ТР изрично е предвидено, че отразяването в договора за плащане в брой има характер на разписка - следователно, когато не се касае за плащане по банков път, достатъчно доказателство съставлява документ, имащ характеристики на разписка за плащане в брой на договорената за правна защита и съдействие по делото сума /договорът за правна помощ с оглед съдържанието си съставлява разписка/. Няма пречки разписката да съставлява отделен документ, който не е инкорпориран в договора за правна защита и съдействие. Представянето на договор за правна защита и съдействие по образец от адвокатски кочан не е условие за извършване на процесуално представителство - за осъществяването му е достатъчно и само писмено пълномощно за съответния адвокат или дори устно упълномощаване /чл. 33 ГПК.

Представената по делото разписка е отделен документ,имащ характеристики на разписка за плащане в брой на договорена сума.

          Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

            Въззиваемата страна е сторила разноски във въззивното производство в размер на  300 лв,която сума следва да бъде присъдена.

                 Воден от горното съдът

                                                             Р  Е Ш  И:

            ПОТВЪРЖДАВА решение от03.10.2018 г. по гр.д. № 5476/18 г., СРС, ГО, 34 с-в.

                   ОСТАВЯ без уважение частна жалба срещу определение от 14.11.2018 г.,с което е изменено решението в частта за разноските.

            ОСЪЖДА У.Е.У.Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, ******, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, извършващо дейност на територията на България, чрез У.Е.У.Кфт - клон България, е ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк зона Летище, сграда Ивт да заплати на Г.В.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата 300 лв.разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.

            РЕШЕНИЕТО   не подлежи на касационно обжалване .

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                            2.