Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП,във връзка с чл.13,ал.5 от Закона за социално подпомагане. Пред Кърджалийския окръжен съд е депозирана жалба от Тамер Тасим Касим от с.Дъждовница, общ.Кърджали,с която се обжалва заповед № 9/25.02.2005 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане,гр. Кърджали,с която е потвърдена заповед № 100520/31.01.2005 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”,гр. Кърджали. В жалбата се твърди,че атакуваната заповед е незаконосъобразна. Излагат се множество съображения. Жалбодателят моли настоящата инстанция до отмени така атакуваната заповед и му възстанови социалната помощ,която му се полагала на основание чл.9 от ППЗСП. В съдебно заседание пред настоящия състав,жалбодателят Касим,лично,поддържа жалбата си. Ангажира нови писмени доказателства. Ответникът,Регионална дирекция за социално подпомагане ,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител,оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Изтъква съображения в тази насока. Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,намира жалбата за неоснователна. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и е подадена в срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е представена Заповед № 9/25.02.2005 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане,гр. Кърджали,с която на основание чл.30,ал.3,във вр. с чл.27,ал.1 от Закона за административното производство и чл.13,ал.5 от Закона за социално подпомагане е потвърдена заповед № 100520/31.01.2005 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”,гр. Кърджали,по повод жалба на Тамер Тасим Касим,с мотиви : чл.11,ал.2 от ЗСП ,и че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка,че не са констатирани здравни,възрастови,социални и други причини,поради които лицето чрез труда си да не би могло да си осигури средства за основани жизнени потребности. От приложено известие- обратна разписка № RO 9 ,се установява,че заповедта е връчена на жалбодателя на 02.03.2005 г. Приложен е по делото и социален доклад, от който се установява,че на 24.01.2005 г. по повод извършване на социална анкета, деклараторът не е открит на адреса,като същият не се е явил и на 25.01.2005 г. в Дирекция ”СП”,гр. Кърджали,където е бил поканен да се яви чрез уведомително писмо ,предадено на майка му. В този смисъл в социалния доклад е направено мотивирано предложение за отказ на социална помощ,с мотиви: не са изпълнени условията на чл.8 от ППЗСП. Деклараторът не е открит на посочения постоянен адрес. Не е осъществена социална анкета,не е възможно да се установи наличието на условия за упражняване правото за социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП. Приложена е и цитираната в предходния абзац Заповед № 100520/31.01.2005 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”,гр. Кърджали,от която се установява,че основание чл.13,ал.3 от ЗСП,чл.28,ал.1 от правилника за прилагане на ЗСП и във връзка с подадена молба-декларация с вх.№ 100520/14.01.2005 г.,е отказано на Тамер Тасим Касим,социални помощи : МП по чл.9 от ППЗСП,считано то 01.01.2005 г.,с мотиви :не са изпълнени условията на чл.8 от ППЗСП;деклараторът не е открит на посочения постоянен адрес;не е осъществена социална анкета,не е възможно установяване наличието на условия за упражняване правото на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП. Заповедта е връчена на 01.02.2005 г. От приложената жалба вх. № 94ТТ-2/10.02.2005 г. на Д. “СП”,гр. Кърджали,се установява,че жалбодателят в настоящото производство е обжалвал пред РДСП,гр. Кърджали ,на основание чл.13,ал.5 от ЗСП,цитираната Заповед № 100520/31.01.2005 г. Въз основа на нея със заповед № 33/14.02.2005 г.,комисия в състав: председател и двама членове е извършила социална анкета на жалбодателя Касим,като с оглед направените от нея констатации е дала предложение да бъде отказано на жалбодателя отпускане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП,поради това ,че не са констатирани здравни,възрастови,социални и други ,независещи от Тамер Касим, причини,поради които да не би могъл чрез труда си да осигури средства за задоволяване на основни жизнени потребности. Приложена е по делото и заповед № 33/14.02.2005 г. на Дирекция “СП”,гр. Кърджали. Приложена е по делото и молба –декларация с вх. № 100520/14.01.2005 г.,адресирана от жалбодателя в производството,Тамер Тасим Касим,с ЕГН **********, до директора на Д”СП”,гр. Кърджали,от която се установява,че същият моли да му бъде отпусната месечна помощ за това,че бил безработен и подлежал по чл.9 на социално подпомагане. От молбата-декларация се установява,че жалбодателят Касим е здрав,безработен ,съжителствува с майка си,в съсобствено жилище от две стаи,притежава месечен доход 36 лв.,произтичащ от обезщетения и помощи,и притежава земеделска земя в размер на 1,6 дка,която не обработва и не дава под аренда. Приобщено към доказателствата по делото е и писмо изх.№ 283/16.02.2005 г. на Началника на Общинска служба “Земеделие и гори”,от което се установява,че Тамер Тасим Касим,с ЕГН **********,е сънаследник на наследствена земя в землището на с. Дъждовница по преписка вх.№ 3680/19.05.1992 г. с площ 14.695 дка,оставена в наследство на 8 наследника от наследодателя им Мюмюн Ферадов Касимов.В писмото е отразено ,че възстановените земи са ниви 9 Ûатегория и са обработваеми. Приложеното в обратния аспект писмо,изходящо от кмета на Кметство Дъждовница,съдът не кредитира,тъй като преценката на кмета в случая е лична,а не е преценка на надлежен орган. По делото са представени незаверени копия от епикризи и листове от рецептурна книжка на името на майката на жалбодателя,които обаче съдът не кредитира,тъй като последната не е от кръга лица,на които последният е задължен да осигурява издръжка./виж л.24-молба –декларация/ В хода на тези констатации ,съдът изгради своето становище. Съобразно разпоредбата на чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане ,право на месечна помощ имат лица или семейства,чийто доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход,който съобразно пък ал.2 на този член се определя от размера на гарантирания минимален доход,чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В този аспект на основание на така цитираната разпоредба,МС със свое Постановление № 20/2001 г. е определил от 1 март 2001 г. и към спорния момент, месечен размер на гарантирания минимален доход - 40 лв.,който да служи като основа за определяне на социални помощи при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В този смисъл безспорно жалбодателят Касим притежава доход за месеца, предхождащ месеца,от който е поискал социалната помощ,в размер на 36 лв.,или той определено е под размера на изискуемия се от закона диференциран минимален доход. Но с оглед събраните по делото доказателства следва да бъде обсъдена и разпоредбата на чл.11 от ЗСП,а именно ,че социалните помощи са средства в пари и/или в натура,които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности на подпомаганите лица,но и когато са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на лицето. В този аспект безспорно е по делото обстоятелството,че жалбодателят Касим притежава в съсобственост /макар и наред с още 7 наследника/ ,наследствени земеделски земи - ниви – 9 категория,обработваеми,в общ размер на 14.695 дка,и част от които ниви по думите на самия жалбодател издържат семейството на брат му. Безспорно не са изчерпани в този аспект всички възможности за самоиздръжка на жалбодателя Касим. Безспорно не са констатирани ,включително и в настоящото производство здравни,възрастови /напротив касае се за млад здрав мъж в разцвета на силите си / ,социални или други от характера на тези причини,които да попречат на лицето чрез труда си да може да си осигури средства за основаните си жизнени потребности. В този смисъл доводът изложен от жалбодателя ,цитирайки разпоредбата на чл.48,т.4 от Конституцията на Р.България,че никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд, в настоящия казус е неприложим. В случая не се касае за принудителен труд,а за труд,осигуряващ основни жизнени потребности на полагащия го. Този извод се налага и от легалното определение на термина "основни жизнени потребности",които са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната./ т.1 от §1 от ДР на ЗСП/ Ето защо съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбодателят да заплати по сметка на КОС,държавна такса в размер на 10 лв. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тамер Тасим Касим,с ЕГН **********,от с. Дъждовница,община Кърджали,против Заповед № 9 /25.02.2005 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане,гр. Кърджали. ОСЪЖДА Тамер Тасим Касим,с ЕГН **********,от с. Дъждовница,община Кърджали,да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд,държавна такса в размер на 10 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |