№ 47906
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110123849 по описа за 2025 година
Произнасяне на съда по реда на чл. 146 във вр. с чл. 140 и следващите от ГПК по
насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
146382/25.04.2025г. от ищец Б.Р. ООД, ЕИК **********, с адрес гр.София, **********, чрез
адвокат Г. В., по пълномощно, със съдебен адрес **********, срещу ответника Б.С. ЕООД,
ЕИК **********, с адрес гр.**********, **********, с предявен иск с правно основание
чл.228 и чл.232, ал.2 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на ИМ и след като по делото не е
постъпил отговор на исковата молба /ОИМ/ от ответник, в срока по чл.131 ГПК, намира че,
на основание чл.146 и чл.140 ГПК, следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание/о.с.з./, да прикани страните към спогодба и да им разясни
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора, включително и
чрез ползване на медиация; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за
внасянето на разноски от страните за събиране на доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.146 и чл.140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание
/о.с.з./, което ще се проведе на 26/01/2026г. от 13,20 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, с призовката за о.с.з.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения с нея иск за
допустим.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
1
делото: производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск за
заплащане на сумата в общ размер 17568,33 лева/лв./ (седемнадесет хиляди сто двадесет и
един лева и 38 стотинки) с включен ДДС, представляваща дължими суми за наем по
Договор за отдаване под наем на кофражни елементи № 26-Н-БС/2024г./06.03.2024г., по
който са издадени фактури № **********/01.10.2024г., № **********/01.11.2024г., №
**********/02.12.2024г., № **********/01.01.2025г., № **********/03.02.2025г., №
**********/04.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 17568,33лв. от подаване
на ИМ в съда 25.04.2025г. до окончателното заплащане на задължението.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В ИМ ищецът твърди, че е сключил Договор за отдаване под наем на кофражни
елементи № 26-Н-БС/2024г./06.03.2024г.(Договора) с ответника на посочената дата, при
наемна цена определена с Приложение № 2 към Договора. Съгласно т.5 към Параграф II от
Приложение № 1 (Общи търговски условия) от Договора срокът за ползване на всеки нает
елемент започва да тече от датата на Протокола за предаването му на наемателя. Съгласно
т.8 към Параграф II от Приложение № 1 (Общи тьрговски условия) на Договора времето за
ползване се определя в календарни дни въз основа на приемо-предавателни протоколи, като
минималния срок за наемане на вещите е 30 дни, а наемът да се дължи и заплаща за
календарен месец, като за всеки календарен месец дължимият наем се фактурира в първия
работен ден на месеца и се заплаща от наемателя до седем работни дни съгласно т.15 към
Параграф III от Приложение № 1 (Общи търговски условия).
Ищецът твърди, че с приемо-предавателен протокол № OUT-EP-006542/08.03.2024г. е
предал движимите вещи на ответника съгласно условията на Договора. Според ищеца
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати наемната цена по 6 броя фактури –
една от които е платена частично, подробно описани в исковата молба и приложени от
ищеца към нея.
В ИМ ищецът посочва, че е издал фактури по договора, които не са платени от
ответник, а именно:
1/ фактура № **********/01.10.2024г. на стойност 3446,95лв. с ДДС – за дължим наем
за периода от 01.10.2024г. до 31.10.2024г. – неплатена изцяло;
2/ фактура № **********/01.11.2024г. на стойност 3335,76лв. с ДДС – за дължим наем
за периода от 01.11.2024г. до 30.11.2024г., която е платена частично в размер на 2668,61лв.,
като е останала дължима сума 667,15 лева;
3/ Фактура № **********/02.12.2024г. на стойност 3446,95лв. с ДДС – за дължим наем
за периода от 01.12.2024г. до 31.12.2024г. – неплатена изцяло;
4/ Фактура № **********/01.01.2025г. на стойност 3446,95лв. с ДДС - за дължим наем
за периода от 01.01.2025г. до 31.01.2025г. – неплатена изцяло;
5/ Фактура № **********/03.02.2025г. на стойност 3113,38лв. с ДДС - за дължим наем
за периода от 01.02.2025г. до 28.02.2025г. – неплатена изцяло;
6/ Фактура № **********/04.03.2025г. на стойност 3446,95лв. с ДДС - за дължим наем
2
за периода от 01.01.2025г. до 31.01.2025г. – неплатена изцяло.
Ищецът е направил опит да уреди доброволно спора с ответника, преди подаване на
ИМ в съда, като първо е отправил до ответника покана за доброволно плащане/чрез
пощенска услуга/ на дължимите суми по описаните фактури в ИМ, като поканата е върната,
защото не е получена от ответник. Ищецът е приложил към ИМ за това копие от известие по
товарителница № ********* на куриерска фирма „Еконт Експрес" АД. Повторно ищецът
изпраща на ответник поканата по електронна поща.
Наемателят-ответник от своя страна на 12.11.2024г. е заплатил частично дължимото по
фактура № **********/01.11.2024г. от 3335,76лв. с ДДС в размер на 2668,61лв., като е
останала сума за доплащане 667,15лв.
Общо сумата, която ищецът претендира да се заплати от ответника, е в размер на
главница 17568,33лв. с ДДС по описаните фактури в ИМ.
Поради изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи
исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ в
съда до окончателното плащане на дължимото.
Моли да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в производството по
делото.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, не е подал отговор на ИМ /ОИМ/, не е направил
възражения. ИМ е редовно връчена на ответник по реда на чл.47 и чл.50 ГПК за отговор и
срокът за отговор е изтекъл на 23/10/2025г. Няма оспорвания, не са направени
доказателствени искания.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявения иск намира правното си основание в чл.228 и чл.232,
ал.2 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНИ ФАКТИ между страните - всички факти и обстоятелства изложени в ИМ,
защото не е подаден ОИМ по чл.130-131 ГПК.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните - няма такива, защото няма подаден ОИМ от
ответник.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, от които
черпи права в спора, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да докаже - наличието на договор за наем, по който е изправна
страна, че ответникът дължи заплащане на претендираните суми, падежа и изпадане в забава
на ответик, т.е. да докаже иска по основание, размер и изискуемост.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже – положителните възраженията, ако наведе такива в
първо по делото о.с.з.
На основание чл.146, ал.2 ГПК СЪДЪТ намира, че няма факти и обстоятелства по
отношение, на които страните да не са ангажирали доказателства, затова СЪДЪТ не им дава
указания.
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото на приложените към ИМ
писмени документи посочени в нея по опис.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото о.с.з. с писмена молба може да поиска
СЪДЪТ да постанови по спора неприсъствено решение по чл.238, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ответник, че ако не е представил в срок ОИМ и не се яви в първото о.с.з.
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при поискване
от страна на ищеца и при наличие на останалите предпоставки по чл.239, ал.1 ГПК, съдът
може да постанови неприсъствено решение срещу ответника на основание чл.238, ал.1
ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото о.с.з. следва да уточнят възраженията
си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират доказателства, след
което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, като при спогодба заплатената такса се връща наполовина на
ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет. 2, стая 204 в сградата с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
54. Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел.: 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, с призовката за о.с.з., като
на адрес на ответник се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4