Присъда по дело №952/2016 на Районен съд - Силистра

                                                                   МОТИВИ                                                                                                                

                                                                   към Присъда № 631/21.11.16г.

                                                                   по НОХД № 952/2016год.

                                                                   по описа на СРС

Подсъдимият Д.К.К. е предаден на съд за това, че на 07.08.2016г. около 23,50 часа на път І-7 /С.-Ш./ на км.6+800, без редовно писмено позволително транспортирал с товарен автомобил „Мерцедес МВ100” с рег. № РР 61-40 АМ незаконно добит от другиго дървен материал от горския фонд на страната / собственост на ТП „Държавно горско стопанство”- С. /- 4,70 пр.куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „цер” на стойност 120,96 / сто и двадесет лева и 96 ст. / лв, като случаят е маловажен– престъпление по чл.235 ал.6 във вр.с ал.2 от НК.

Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва налагане на наказание „глоба” към среден размер.

Представител на пострадалото лице ДГС-С. се яви в съдебно заседание в лицето на Г. М.- директор на ТП „ДГС”-С. и заяви, че поддържа молбата си и желае да бъдат конституирани като граждански ищец по делото като предявяват граждански иск срещу подс.К. на стойност 120,96 лева, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършването на деянието до окончателното изплащане.

Съдът след като изслуша становището на страните по така предявения граждански иск от страна на пострадалото лице счете същия за допустим и своевременно предявен, поради което и на основание чл.84 от НПК конституира ТП „ДГС”-С при „Северноцентрално държавно предприятие” ДП- Г. чрез неговия директор Г. М. и прие за съвместно разглеждане предявения от тяхна страна граждански иск на стойност 120,96 лева в едно със законните лихви от момента на причиняването на деянието до неговото пълно погасяване.

Подсъдимият К. се явява лично, признава се за виновен, не оспорва авторството на деянието, дава подробни обяснения по обвинението си. Моли съда да му определи наказание „глоба”, тъй като желае да започне работа и да възстанови дължимите от него суми по настоящето наказателно производство.

Редовно призования чрез началника на Затвора-В. свидетел К.В. не се яви, тъй като според изпратените от началника на затвора медицински документи същия провежда хемодиализа и е невъзможно неговото транспортиране. Съда счете, че и без неговите показания фактическата обстановка би могла да бъде изяснена, поради което даде ход на делото.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2016 год. свидетелите Ч.Ч. и Д.Б. – двамата служители в ТП на ДГС – С. били на обход със служебния автомобил. Около 23.50 часа, приключили с обхода, когато се получил сигнал от тел. 112, че съмнителен автомобил марка „Мерцедес МВ 100“ с рег. № РР 61-40 АМ, пътувал от с.С. към гр.С. Служителите приели обаждането и засекли автомобила на пътя свързващ пътищата за Д.-Ш. /до бившите военни локатори/. Микробусът се движел в посока с.К. При подаване на светлинен сигнал, микробусът не спрял и служителите на ТП на ДГС– С. сигнализирали Сектор „ПП“ при ОДЧ-ОДМВР –С. На мястото пристигнали полицейските служители Д.П. и Г.В. – младши автоконтрольори в сектор „ПП” за да окажат съдействие. След подаване на сигнал от автоконтрольорите, микробусът бил спрян на път І-7 км.6 +800. Извършена е била проверка на водача, като същият представил само лична карта от която се установило, че водачът е подс. Д.К.К. с ЕГН **********. От направената справка с ОДЧ е било установено, че подс. Д.К.К. е неправоспособен водач на МПС. От направеният тест с дрегер не е била установена употреба на алкохол, като апаратът отчел 0.00 промила. На подс. Д.К.К. е бил съставен АУАН с бланков №278774/08.08.2016 год. за управление на МПС без СУМПС, който е подписан от подс. Д.К., без възражение. При извършената от горските служители проверка на товарния автомобил било установено, че в него имало около 5 пр. куб. м. дърва  от дървесен вид „цер”, които са били нарязани на трупчета. По установените дърва не е била намерена КГМ /контролна горска марка/, която се изисква по закон или друга маркировка доказваща законният произход на дървата. Свидетелите поискали от подс. Д.К. да им предостави превозен билет или друг документ удостоверяващ законният произход на дървата, но такъв не е бил предоставен. За констатираното нарушение на 08.08.2016 год. на подс. Д.К. е бил съставен констативен протокол и АУАН серия СЦДП и № 041556 от 08.08.2016 год., от св. Д.Д.Б. – горски надзирател към ТП на ДГС – Силистра, като в качеството на свидетел на констатираното нарушение се е подписал и св. Ч.К.Ч.– горски надзирател към ТП на ДГС–С., който е присъствал при констатиране на нарушението. В последствие е съставен протокол за отговорно пазене на вещи и автомобилът „Мерцедес МВ100“ с рег.№ РР 61-40 АМ е извозен до горски разсадник с.К., където бил запечатан. Видно от приложената справка за нарушител на подс.Д.К.К. до момента не са били налагани наказания за извършени от него нарушения по Закона за горите.

От справката за съдимост приложена в кориците по делото с рег. № 982 от 13.09.2016 год. /лист 15/ се установява, че подс.Д.К.К. не е осъждан.

В хода на разследването е била назначена и изготвена и лесотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на намерените в автомобила на подс.Д.К. 4.70 пространствени куб. метра дърва за огрев от дървесен вид „цер” възлиза на стойност от 120.96 лева, като към момента на извършване на деянието МРЗ за страната е била 420.00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимият К., депозираните показания на свидетелите по делото, заключението на лесотехническата експертиза, както и от приетите като надлежно доказателство по делото материали по ДП № 1886 ЗМ-476/2016 год. по описа на РУ на МВР- С.

При оценката на целия доказателствен материал съдът не констатира противоречие между отделните групи доказателствени средства като обясненията на подсъдимият се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите по делото и са в пълен синхрон с останалия доказателствен материал, а именно- заключението по лесотехническата експертиза и останалите писмени доказателства. В тази насока  съдът кредитира всички относими към главния факт показания на свидетелите по делото в едно с обясненията на подсъдимият и мотивира фактическите си изводи върху тях.

Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъпление по чл 235 ал.6 във вр.с ал.2 от НК – транспортирал е незаконно добити от другиго дърва за огрев от вида „цер”- 4,70 пр.куб.м. на стойност 120,96 лева, а случая е маловажен.

От обективна страна: Обект на престъплението по чл.235 от НК са обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването на горите в Република България. Предмет на престъплението са дървета или части от тях, включително отсечени или паднали, които принадлежат към горския фонд. Съществен момент при извършването на тези престъпления е, че причинените имуществени вреди следва да са „немаловажни”, в случая се касае за дърва за огрев на стойност 120,96 лева, видно от заключението на лесотехническата експертиза. Към момента на извършването на деянието МРЗ за страната е била в размер на 420 лева, поради което и престъплението е било квалифицирано като маловажен случай.

Изпълнителното деяние в конкретния казус е извършено чрез действие- транспортиране, което от своя страна съставлява дейност по запазване предмета на престъплението извън мястото на сечта и извън територията на горския фонд от където той е бил добит. И като задължителен елемент от състава на това престъпление се явява и липсата на редовно писмено позволително от лесничейството.

От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият К. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, тъй като е съзнавал отсъствието на редовно писмено позволително и е целял настъпването на немаловажните вредни последици за горския фонд от където са били добити тези дърва.

Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми  регламентиращи обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването на горите в Република България, ниското правосъзнание на подс.К. и стремежът към облагодетелстване по лек и  престъпен начин, както и затрудненото му финансово и имотно състояние.

Като вреда съда отчита само стойността на незаконно добития дървен материал, тъй като изпълнителното деяние на престъплението в което е бил обвинен подс.К. е извършено чрез транспортиране на незаконно добит от другиго дървен материал и тъй като стойността му от 120,96 лева е под размера на две минимални работни заплати за страната съда прие, че се касае за „маловажен случай” на престъпление по чл.235 от НК. Следва да се отчете факта, че повдигнатото обвинение на подс.К. е именно за извършено деяние по чл.235 ал.6 от НК, която визира именно „маловажния случай” на това престъпление. Следователно и след като законодателя е обосновал този си извод като е приел, че следва дори и маловажните случаи за това престъпление да бъдат наказвани, то не са налице предпоставките за малозначителност, съобразно нормата на чл.9 ал.2 от НК. Извършеното от него деяние не попада в нормата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като не се отличава с нищо от залегналите като такива деяние по чл.235 ал.6 от НК, а малозначителността на дадено престъпление следва да се определя не само съобразно щетата, а и съобразно другите правно значими факти и обстоятелства като засегнатите обществени отношения, поведението на дееца и др.

При определяне размера на наказанието на подсъдимият К. съдът прецени липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са направените от подс.К. самопризнания, изразеното му съжаление за постъпката си, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и затрудненото му и влошено финансово и имотно състояние, както и чистото му съдебно минало / същия има наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, но същото е влязло в сила от 09.09.2016г. т.е. след извършването на деянието по настоящето наказателно производство /.

Съобразно нормата на чл.235 ал.6 във вр.с чл.235 ал.2 от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от свобода до 1 година или пробация или глоба от 100 до 300 лева. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид материалите по делото счете, че не следва да го налага на подс.К., тъй като същото се явява несъразмерно високо предвид извършеното престъпление и личността на дееца; наказанието „пробация” също се явява несъобразено високо предвид степента на престъплението, а наказанието „глоба” в предвид липсата на други осъждания би изиграло своята превантивна и възпираща функция, поради което му наложи наказание „глоба” в размер на 300 лева т.е. в максимален размер, съобразно закона.

При определяне размера на наказанието на подс.К., съда прие, че не са на лице предпоставките за прилагане на разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като не се установиха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпления. Също така не приложи и хипотезата на чл.78а от НК, тъй като условията му не бяха налице- стойността на транспортираните дърва не е била заплатена от страна на подс.К., поради което следва да се счита, че причинените имуществени вреди не са били възстановени, което пък от своя страна е едно от задължителните кумулативно прилагани условия за да е налице приложението на чл.78а от НК.

Относно хипотезата на чл.235 ал.7 от НК е видно, че предмета на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност. Съда след като се запозна с материалите по делото и с оглед спазване на закона в неговата цялост отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно- 4,70 пр.куб.м. дърва за огрев от вида „цер”, а ако липсват присъди тяхната равностойност да се заплати от подсъдимият.

С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимият К. е увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин имуществото на ТП „ДГС” –С. при „Северноцентрално държавно предприятие” ДП- Г., който беше конституиран в качеството му на граждански ищец в процеса, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него престъпления. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 120,96 лева за постр. лице. При определяне на размера се взе в предвид размера на имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат, неговата вина и др. Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Подсъдимият К. следва да понесе и разноските по делото представляващи възнаграждение на вещи лица в размер на 57,96 лева, които следва да заплати по сметка на ОД на МВР-С. и сумата от 30 лева, платими по сметка на РС-С., представляващи направени разноски по делото до настоящия етап за лесотехническа експертиза.

На основание чл.112 от НПК съда разпореди иззетото по делото веществено доказателство- товарен автомобил „Мерцедес МВ100” с рама № VSA63134213080011, червен на цвят, с рег. № РР 61-40 АМ, оставен на отговорно пазене в ТП „ДГС”-С. да се върне на неговия собственик- ЕТ”Дилян Димитров”-гр.И., тъй като не са налице предпоставките за неговото отнемане в полза на държавата съобразно нормата на чл.53 от НК. Автомобила следва да бъде върнат на неговия собственик, въпреки, че с него е било извършено настоящето престъпление, тъй като същия не е собственост на подс.К..

На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на подс.К. и с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение  „ПОДПИСКА”.

Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.

Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ :……………….

                                                                  / М. ХРИСТОВ /