Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV – 7 24.02.2021
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети граждански въззивен състав
На първи февруари,
две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2681 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на Д.Ф.Х. – ответник по иска,
срещу Решение №260027/25.09.20г., постановено от Районен съд Айтос по
гр.д.№1/20г. с което въззивникът е осъден да
преустанови действията си, с които пречи на упражняването на правото на
собственост на ищцата Ф.И.Ш., ЕГН **********,*** върху недвижимия имот, описан
в и.м., а именно: дворно място с площ от 1 500 кв.м., находящо се в с.Струя, община
Руен, област Бургас, представляващо 1500/2374 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
пл.№*** по неодобрения кадастрален план на същото населено място, ведно с
построените в западната част на имота: полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 64 кв.м. и РЗП 128 кв.м.; масивна постройка със застроена площ от 20
кв.м. и навес с оградни стени със застроена площ от 57 кв.м., при граници за
имота: изток – ПИ № ***, запад – ПИ №***, север – улица, юг – дере, като премахне построените в северната и североизточна
част на имота постройки/сгради, с които е ограничен достъпа на ищцата до
улицата и до жилищните й сгради, както и да освободи, и възстанови входа за
преминаване на имота към улицата от север, както и да заплати на ищцата направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1160.00 лева.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Според
въззивника свидетелските показания и извършената експертиза установяват, че в
процесния имот не са били извършвани промени, които да препятстват ищцата – не
са изграждани допълнителни постройки, не е променяна от 50 години портата на
улицата, граничеща от север с имота и ищцата. Що се касае до „мостче“,
свързващо улицата с втория етаж, ищцата не би следвало да има претенции, т.к.
то свързва улицата с имота на ответника.
Въззиваемият
– ищец по иска Ф. И.Ш. представя чрез адв.Иванов в срока
по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В
него излага съображения, споделящи изводите на първоинстанционния съд. При
обсъждане на свидетелските показания, писмените доказателства и експертизата се
обосновава извод за осъществено в имота ново строителство, ограничаващо достъпа
на ищцата и правото й на преминаване.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
Установено
е, че страните по делото са съсобственици на дворно място с площ от 2374 кв.м., находящо се в с.Струя, община
Руен, област Бургас, съставляващо поземлен имот с пл.№*** по неодобрения
кадастрален план на същото населено място.
Ответникът
Д.Ф.Х. е собственик на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт №
*** г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, на 700 кв.м. ид.ч., ведно с
построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, паянтова жилищна
сграда и навес, при запазено право на ползване върху имота от дарителите Д. И.Х.
и Н.А.Х.. След смъртта на Д. Х., в имота живее Н.Х..
Ищцата
Ф. И.Ш. е собственик на основание договор за покупко – продажба, сключен нотариален
акт № ***г. от съпруга й Ш.Ю.Ш., на 7/12 ид.ч. от 1500 кв.м. м. ид.ч. от
посоченото дворно място, ведно с построените в западната част на имота
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и РЗП 128 кв.м.,
масивна постройка със застроена площ от 20 кв.м. и навес с оградни стени със
застроена площ от 57 кв.м.
С договор за дарение, сключен с Нотариален акт № ***г.,
ответникът е придобил и 1/12 ид. част. от 1500/2374 кв.м. ид.ч. от имота, ведно
с постройките в южната част на дворното място, подарени мy от едно от
децата на поч. през 2014г. Ш.Ш..
Установено
е, че ищцата е сезирала Община Руен с молба за констатиране на незаконно
строителство в процесния имот, осъществено от ответника Д.Ф.Х., без нейно
съгласие, съставляващо изграждане на две жилищни помещения на уличната
регулация, с което е затворил входната врата на имота и с това препятствал
достъпа до нейните жилищни сгради, поставил ограда в поземлен имот №***, с
което отново е ограничил достъпа до нейните жилищни сгради. С констативен протокол от 09.07.2014 г., назначената от Кмета
на Община Руен комисия е извършила проверка и констатирала, че в имота има
поставени леки оградни съоръжения, които пo кадастрален плaн /неодобрен/ на с.
Струя нe фигурират; в северо-източната страна на имота има построена видимо нова сграда. Ответникът Х. е
задължен в рамките на 3 дни, да представи документи по пар.5, т. 36 от ЗУТ,
като е предупреден, че ако същите не бъдат представени, щe се продължи с процедурата по чл. 223, ал.1 от ЗУТ.
Извършената по делото съдебно-техническа експертиза
установява, че за с.Струя през 1986-1988 год. и изготвен, но не е одобрен
кадастрален план. На северната граница нa имот пл.н. *** има заснети и нанесени
- една двуетажна паянтова жилищна сграда, една паянтова жилищна сграда с
отразен проход между двете сгради и 3 бр. навеси. Нанесената на плана 2 ПЖ
съществува на място; проходът от към
улицата е затворен, като над него, над навеса и над ПЖ е извършено масивно надстрояване на втори
етаж, чието ниво е почти на нивото на съществуващата улица. За надстрояването
няма строителни книжа. От улицата към новата сграда с надстройката се влиза
чрез мост със широчина 2,20 м. и парапет. От друг (втори) мост и парапет се
влиза и в 2 ПЖ. Констатирано е, че цялата северна имотна граница с изключение
на отстоянието на новопостроената 2МЖ до имот
пл.н. 200, което е 0,90 м. — 0,95 м., е застроена.
Първоинстанционният
съд е обсъдил и констатациите на по приложената по делото преписка №
Р-57-5/11.03.2020 г. на Община Руен, досежно извършеното в процесния имот
застрояване, заключаващи, че съществуващите на място сгради нe отговарят
частично като площ и застрояване на отразеното в неодобрения кадастрален план
на с.Струя, също така не отговарят на оспореното от ищцата Удостоверение за търпимост №049/18.03.2015 г. на Община
Руен. Изградените пo северната имотна граница на имот с пл.н. двуетажна
полумасивна пристройка с PЗП 30,00 кв.м./3П 15,00 кв.м./ към съществуваща 2 ПЖ,
надстрояване с PЗП 36,00 кв.м. и балкон 5,30 кв.м. над сграда с инициали ПЖ и навес
и помещение обособено под съществуващ от изток навес с изградени тухлени стени с
PЗП 14,80 кв.м., са изпълнени без разрешение за строеж, одобрени проекти, без
протоколи за откриване на строителна площадка, без протоколи за определяне на
строителна линия и ниво, като с това са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал.1
oт ЗУТ, чл. 157, ал. 1 от ЗУТ.
Обсъдени
са и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че
ищцата е препятствана от ответника и неговата баба, живееща в имота да влиза в
него. Направен е извод, че п
речка
съставляват както изградените на цялата улична регулационна линия сгради, така и
затваряне на прохода, от който се е осъществявал достъпа до дворното място.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид
становищата на страните и събраните поделото доказателства, намира, че същото е
правилно и законосъобразно. Съображенията на първоинстанционния съд и в тази им
част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
За да
бъде уважен иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, съдът следва да установи
наличието на две кумулативно дадени предпоставки: първо, че ищецът е носител на
правото на собственост върху определена вещ и второ, че ответникът извършва
неоснователни действия, с които пречи на първия да упражнява правото си на
собственост върху тази вещ (ТР №31/84г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК). Действията
могат да бъдат различни по характер и интензитет. С посоченото решение,
Върховният съд изхождаше от разбирането, че „ в случаите на извършен строеж без
разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни
книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася
ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото
състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко
отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените
изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите
нормативи, по които следва да се осъществи строежът“.
С
последващата и актуална тълкувателна практика - Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС стесни приложното поле на иска по чл. 109
ЗС, доколкото направи извод, че неоснователността на действията, които извършва
ответника сама по себе си не дава право на защита по този ред, ако с тези
действия не създават пречки на собственика. Така
ВКС направи извод, че „за уважаване на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/“.
В
случая твърденията на ищеца са, че действията на ответника съставлява незаконно
надстрояване на съществували на уличната имотна граница паянтова сграда и навес
с масивна сграда, довело до изграждане в северната
и североизточна част на имота постройки/сгради, с които е ограничен достъпа й ищцата
до улицата и до жилищните й сгради и затваряне на входа за преминаване на имота
към улицата от север.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
се установява, че тези твърдения са основателни. Представената преписка на
Община Руен и извършената съдебно – техническа експертиза установяват по
несъмнен начин, че незаконосъобразно – без наличието на строителни книжа и
строителна документация, ответникът е изградил по протежението на цялата улична
кадастрална линия постройки. Изградените в североизточната част чрез
пристрояване и надстрояване на съществувалия навес сгради, освен че са
изградени в отклонение от строителните правила и норми, пречат на ищцата и
ограничават достъпа й до дворното място и до постройките – нейна собственост
откъм улицата. Тези пречки следва да бъдат преустановени. Тук за пълнота на
изложението следва да се каже, че за основателността на предявения иск е без
значение дали постройките са заварени от ищцата при закупуване на имота или са
изградени след придобиване на собствеността. От значение е само, че същите са
изградени незаконно (първата от предпоставките според второто цитирано ТР) и че
с тях се препятства упражняване правото на собственост на ищцата (втората от
посочените предпоставки). В този смисъл изводи е направил съда във влязлото в
сила Решение №149/22.12.2015г. по ВГД №1650/2015г. по описа на БОС, но е
отхвърлил частично иска с аргумент, че ответницата по него – прехвърлителката
на правата на ответника Найле Хюсеин, не е собственик на постройките.
Като
краен извод следва да се каже, че претенцията на ищеца е основателна и следва
да бъде уважена. Решението на Районен съд Айтос е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260027/25.09.20г., постановено от
Районен съд Айтос по гр.д.№1/20г.
ОСЪЖДА
Д.Ф.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.Ш., ЕГН **********,***, съдебно – деловодни
разноски, в размер на 600 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.