№ 136
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – Община Правец представлявана от кмета Г.
срещу решение № 62 от 22.05.2024г., постановено по т.д. № 20241800900042 по описа на
Софийски окръжен съд за 2024г., с което е осъден да заплати на ищеца - „Зар пропъртис“
ООД следните суми: 118 513,15 лв. с ДДС - представляваща окончателно плащане по
договор за СМР № Д-189/18.07.2022г. и фактура № 173/12.10.2023г., 5 999,87 лв. -
представляваща гаранция за изпълнение по чл. 13 от договора за СМР № Д-189/18.07.2022г.,
3 102,81 лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 118 513,15 лв., за
периода от 28.11.2023г. до 05.02.2024г., 150,53 лв. – представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 5 999,87 лв., за периода от 01.12.2023г. до 05.02.2024г., ведно със законната
лихва върху сумите в размер 118 513,15 лв. и 5 999,87 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.02.2024г. до окончателното им заплащане, както и 16 667
разноски по делото.
Въззивникът/ответникът – Община Правец счита, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че разпоредбите на Закон за обществените
поръчки/ЗОП/ са специални по отношение на разпоредбите на Закон за задълженията и
договорите/ЗЗД/, което има значение за неотменимостта на постигнатите уговорки в чл. 7,
ал. 4 ал. 5 от процесния договор. Според въззивника, първоинстанционният съд не е
1
разгледал доводите в представената писмена защита, касаещи приемането на извършената
работа като качество и отправените забележки за изпълнението с искане за отстраняването
им. Ищецът не е приключил строителството с протокол образец № 15 от 20.01.2023г., тъй
като с протокол за съвместен оглед от 14.02.2023г. са налични забележки към предаването на
обекта, които не са отстранени. С протокол за съвместен оглед от 13.04.2023г. били налични
забележки, поради които възложителят не е приел обектът за изпълнен. С писмо изх. №
85/25.05.2023г. изпълнителят е уведомил възложителя, че забележките са отстранени и
отправил покана за повторен оглед на обекта на 26.05.2023г. На 27.06.2023г. е извършен
оглед на строителния обект, като отново са посочени забележки, които следвало да бъдат
отстранени, които дефекти към 17.07.2023г. не са били отстранени. На следващо място
твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал доводите му за неправилно изчисляване
на претендираната главница, с оглед наличната забава в изпълнението на „Зара пропъртис“
ООД, поради което следвало да търпи санкция под формата на неустойка и съгласно чл. 2,
ал. 2 от договора за СМ, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Предвид нежеланието на
изпълнителя да уреди доброволно взаимоотношенията по договора за СМР, възложителят е
предявил срещу изпълнителя иск за неустойка пред Окръжен съд Бургас. На следващо място
твърди, че възложителят не дължи връщане на сумата от 5 999,87 лева, представляваща
гаранция за изпълнение по чл. 13 от процесния договор, тъй като съгласно чл. 19 от
договора тя е удържана за вземането за неустойка. Предвид неоснователността на исковете
за главници, неоснователни са и акцесорните искови претенции за законна лихва върху тях.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените обективно и кумулативно съединени искове. Претендира разноски за
двете инстанции. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемия адв. възнаграждение.
Въззиваемият/ищецът – „Зар пропъртис“ ООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. Х.. Излага подробни съображения по наведените от въззивника твърдения,
които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли
въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като недоказана и неоснователна и да потвърди
атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Подадена е частна жалба от ответника – Община Правец представлявана от кмета Г. срещу
определение № 467 от 11.09.2024г., постановено по т.д. № 20241800900042 по описа на
Софийски окръжен съд за 2024г., с което е оставено без уважение искането му за изменение
в частта за разноските на постановеното решение. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решението в частта за
разноските.
Насрещната страна/ищецът – „Зар пропъртис“ ООД, е подал в срок писмен отговор на
частната жалба, чрез адв. Х.. Моли въззивния съд да отхвърли частната жалба като
неоснователна и да потвърди обжалваното определение, което счита за правилно и
законосъобразно.
2
Въззивната жалба и частната жалба са подадени от легитимирано лице, срещу подлежащо на
въззивно обжалване решение и определение на ОС София, в законоустановения срок и са
процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че обжалваното решение и определение са валидни и допустими.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между Община Правец като възложител
и „Зар пропъртис“ ООД като изпълнител, е сключен договор от 18.07.2022г., с предмет –
ремонт и подмяна на настилката на прилежащо пространство пред „Спортна зала Правец“,
находища се в УПИ XXVI за спортен комплекс, кв. 9 по плана на гр. Правец, бул. „Трети
март” № 16. В чл. 2 е уговорен 20-дневен срок за изпълнение. В чл. 3 е договорена
дължимата цена за цялата дейност по изпълнение на обекта в размер на 238 549,58 лева с
ДДС, от която 50% авансово и 50% окончателно плащане при предаване на извършената
работа с окончателен приемо-предавателен протокол, респективно протокол обр. 16 за
установяване годността за ползване на строежа. В чл. 4 и чл. 5 са уговорени правата и
задълженията на изпълнителя: да изпълни възложени строително-монтажни работи /СМР/,
съгласно Инвестиционен проект, Техническо задание /Приложение №1 от договора/ и
Ценово предложение /Приложение №2 от договора/. В чл. 6 и чл. 7 са уговорени правата и
задълженията на възложителя. От констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа от 20.01.2023г. се установява, че е подписан от проектантите, строителя,
консултантите, но не е подписан от възложителя. От два броя протоколи от 12.10.2023г. за
установяване завършването на видове строителни и монтажни работи, с подробно описани
извършени видове, количества и стойности на работите, подписани от представители на
страните по делото се установява, че ищецът по делото е извършил към 20.01.2023г.
договорените СМР и същите подлежат на заплащане. От удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 14/21.09.2023г., издадено от гл. архитект на Община Правец се установява,
че обектът с извършените процесни СМР е въведен в експлоатация. Ищецът е издал фактура
№ 173/12.10.2023г. за окончателно плащане, която е получена от ответника с писмо вх. №
6900-1165/13.11.2023г. С платежно нареждане за банков превод от 13.07.2022г., ищецът е
превел на ответника сумата от 5 999,87 лева, представляваща гаранция за изпълнение по
договор за ремонт и подмяна на настилка.
За да уважи предявените искове като основателни, първоинстанционният съд е изложил
решаващи мотиви, че с удостоверение за въвеждане в експлоатация и два броя приемо-
предавателни протокола от 12.10.2023г. се установява, фактическото приемане от ответната
община на вида, количеството и стойността на извършените работи, от което възниква
нейното задължението за заплащане на изработеното. Изложил е допълнителни аргументи,
че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и
същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на
възложителя, което означава, че изработеното е прието от последния и чрез конклудентни
действия. Това обосновавало извод за основателност на предявения иск за сумата от
3
118 513,15 лева.
За да уважи иска за главница за предоставена гаранция за добро изпълнение в размер на
5 999,87 лева, СОС е приел, че поради изпълнението на работата по договора, подлежала на
връщане и внесената от ищеца гаранция за добро изпълнение по чл. 14 от процесния
договор.
Предвид основателността на исковете за главници, са уважени като основателни и
акцесорните искови претенции за обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – иск за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за
изработка, на основание чл. 258, пр. последно вр. с чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД и иск за
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, на основание чл. 309а, ал. 1,
изр. първо, пр. първо ТЗ.
Ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че най-късно на 21.09.2023г. е
извършил и предал на ответника договорените СМР, което се установява от удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 14 от 21.09.2023г. Това е официален свидетелстващ
документ, който не е оспорен и се ползва с обвързваща съда формална материална
доказателствена сила. Фактът, че ищецът е изпълнил договорените СМР и ги е предал на
ответника се установява и от двата броя протоколи от 12.10.2023г., които са двустранно
подписани от страните по делото и не са оспорени. Това са частни свидетелстващи
документи, които по безспорен начин установяват удостоверените в тях обстоятелства от
страните по делото. Освен това, фактическото предаване на изработеното от изпълнителя на
възложителя, представлява още едно доказателство за извършената и приета работа от
изпълнителя на възложителя.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд не е разгледал
доводите в представената писмена защита, касаещи приемането на извършената работа като
качество и отправените забележки за изпълнението с искане за отстраняването им.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и втора ГПК. Ответникът е получил
препис от исковата молба на 07.03.2024г. и е подал писмен отговор чрез ССЕВ на
22.03.2024г., което е един ден след изтичането на двуседмичния преклузивен срок по чл. 367,
ал. 1 от ГПК. Всички възражения на ответника и възможността за оспорване и представяне
на писмени доказателства са преклудирани, на основание чл. 370 от ГПК. По делото няма
твърдения от ответника, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства и
той не може с писмена защита по чл. 376, ал. 1 ГПК да въвежда правопогасяващи или
правоотлагащи възражения, включително и възражение за прихващане с вземането си за
неустойка за забавено изпълнение на извършената работа от страна на възложителя.
Възражението за вземането за неустойка на ответника е направено и с въззивната жалба, но
4
същото не следва да се разглежда по същество, тъй като липсват твърдения и/или
доказателства това вземане да е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за
изпълнение, съгласно чл. 371, пр. последно от ГПК.
Освен това, както беше посочено по–горе, изпълнената работа е предадена от изпълнителя
на възложителя най-късно на 21.09.2023г., когато е издадено удостоверението за въвеждане в
експлоатация на обекта. Възложителят на 12.10.2023г. е подписал протокол за приемане и е
във фактическа власт на обекта с извършени СМР. При тези установени факти,
доказателствената тежест за определяне вида и обема на договорените, но неизвършени
СМР, както и за тяхното неприемане, преминава от изпълнителя върху възложителя.
Ответникът следва да установи при условията на главно и пълно доказване, че ищецът не е
извършил част от процесните СМР, за което в хода на делото не са ангажирани
доказателства. Възложителят е приел работата и не е направил никакви възражения за
недостатъци, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
Още повече, че всички възражения са за незначителни недостатъци, които са констатирани в
периода преди 21.09.2023г. и не могат да обосноват отказ на възложителя за заплащане на
договорено и изискуемо възнаграждение по договора за СМР, след като са вече отстранени
и работата е приета. Следователно, възнаграждението се дължи, респективно предявеният
иск за заплащане на дължим остатък от възнаграждение е доказан и основателен за целия
претендиран размер от 118 513,15 лева.
По вече изложените съображения, основателен и доказан е искът на изпълнителя срещу
възложителя за връщане на внесената от ищеца гаранция за добро изпълнение, съгласно чл.
14 от Договора за СМР, в размер на 5 999,87 лева.
Предвид основателността на исковете за главници и установените периоди за забава на
тяхното заплащане, основателни са и акцесорните искове за обезщетение за забавено
изпълнение, както следва – по фактура № 173/12.10.2023г. върху главницата от 118 513,15
лева и за периода от 28.11.2023г. до 05.02.2024г. в размер на 3 102,81 лева и върху
главницата от 5 999,87 лева и за периода от 01.12.2023г. до 05.02.2024г. в размер на 150,33
лева, определени от първоинстанционния по реда на чл. 162 ГПК.
Предвид основателността на исковете за главници, основателни са и акцесорните искове за
обезщетение за забавено изпълнение върху претендираните главници, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
По частната жалба на ответника срещу определението по чл. 248 от ГПК:
Съгласно т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС,
което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, на
основание чл. 633 от ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения определен съобразно чл. 36 от ЗА и може да определи по-нисък размер от
5
посочения в наредбата.
При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 3 от отменената Наредба
№1/ 09.07.2004г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение и под
предвидения минимален размер от 9 630 лева без ДДС и 11 556 лева с ДДС. Според
настоящия съдебен състав, делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като
се касае за факти установени с официални и частни свидетелстващи документи, които не са
оспорени в производството по глава двадесет и втора ГПК и няма проведено открито
съдебно заседание. Ето защо, на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на 5 000 лева без ДДС или 6 000 лева с включен ДДС за производството пред първата
инстанция.
По същите съображения е основателно възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
поради което следва да се намали и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
въззивното производсво в размер на 11 556 лева с ДДС. На въззиваемия/ищеца следва да се
определи адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева без ДДС или 6 000 лева с
включен ДДС за производството пред въззивната инстанция.
Неправилно първоинстанционният съд е определил размерът на дължимата държавна такса
за първоинстанционното и въззивното производство. Предмет на делото са четири
обективно и кумулативно съединени иска, по един от който дължимата държавна такса е не
по-малко от 50 лева. Дължимата държавна такса за производството пред СОС по иска за
законна лихва в размер на 150 лева е в размер на 50 лева и ищецът дължи още 43,98 лева/50
- 6,02/. Ответникът дължи държавна такса за втората инстанция в размер на 21,99 лева /50 на
сто от таксата за първоинстанционното производство/, както и 15 лева за държавна такса за
частната жалба, която неправилно е внесена по сметка на СОС и втори път по сметка на
АССГ и дължи общо 36,99 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 43,98 лева, а ответникът 36,99 лева, на основание чл. 77 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 22.05.2024г., постановено по т.д. № 20241800900042 по
описа на Софийски окръжен съд за 2024г.
ОТМЕНЯ определение № 467 от 11.09.2024г., постановено по т.д. № 20241800900042 по
описа на Софийски окръжен съд за 2024г., с което е оставено без уважение искането на
Община Правец, Булстат ********* за изменение в частта за разноските на решение № 62 от
22.05.2024г., постановено по т.д. № 20241800900042 по описа на Софийски окръжен съд за
2024г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
6
ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 62 от 22.05.2024г., постановено по т.д. №
20241800900042 по описа на Софийски окръжен съд за 2024г., както следва:
ОСЪЖДА Община Правец, Булстат ********* да заплати на „Зар пропъртис“ ООД, ЕИК
********* сумата от 11 111/единадесет хиляди сто и единадесет/ лева, представляващи
разноски за производството пред СОС.
ОСЪЖДА Община Правец, Булстат ********* да заплати на „Зар пропъртис“ ООД, ЕИК
********* сумата от 6 000/шест хиляди/ лева, представляващи разноски за производството
пред САС.
ОСЪЖДА Община Правец, Булстат ********* да заплати по сметка на Апелативен съд
град София сумата от 36,99/тридесет и шест и 99 стотинки/ лева, представляваща дължима
държавна такса за производството пред САС.
ОСЪЖДА „Зар пропъртис“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд
град София сумата от 43,98/четиридесет и три и 98 стотинки/ лева, дължима държавна такса
за производството пред СОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7