№ 18691
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.А
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Гражданско дело №
20231110149623 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „...........“ ООД, чрез юрк. П.П., с която се
иска допълване на прекратително протоколно определение от 14.02.205 г. по гр.д. №
49623/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските като в полза на
дружеството бъде присъдена сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на молбата по чл. 248 ГПК, подаден от ищцата М. Т. М., чрез адв. П.
П., се изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че разноски не
следва да се присъждат тъй като ищцата има качеството „потребител“, а СЕС е приел
да не спира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни
клаузи. Позовава де на определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на
ВКС, I т.о. Иска се молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото,
прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок, от легитимирано
лице. Доколкото молбата е за допълване, а не за изменение на определението в частта
за разноските, допустимостта й не е обусловена от представяне на списък по чл. 80
ГПК, а и такъв, в случая, е бил представен.
Молбата е основателна.
В случая е налице хипотеза, при която производството по делото е прекратено в
частта по предявените от М. Т. М. против втория ответник „...........“ ООД искове, на
основание чл. 232 ГПК – оттегляне на исковата молба срещу този ответник.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
1
прекратяване на делото, поради което ищцата следва да поеме отговорността за
разноските, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането
на правната помощ в полза на ответника бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба в минималния предвиден в
наредбата размер – 100 лв.
Цитираната от ищцата практика на ВКС е неотносима към процесния случай. От
решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз, постановено във връзка с тълкуването на чл. 6, §1 и чл. 7, § 1 от
Директива № 93/13/ЕИО, следва, че при уважен установителен иск за нищожност на
договорна клауза поради нейния неравноправен характер и при частично отхвърлен
иск за възстановяване на недължимо платените суми, отговорността за разноски не
следва да се възлага върху потребителя, съответно при отхвърлен установителен иск за
нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер и при
частично отхвърлен иск за възстановяване на недължимо платените суми,
потребителят следва да поеме отговорността за разноски, с оглед неоснователността на
установителния иск. В случая основателността на исковете срещу „...........“ ООД
въобще не е обсъждана, тъй като исковете срещу това дружество не са разглеждани по
същество поради десезиране на съда чрез оттегляне на иска.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, по молба на ответника „...........“ ООД
прекратително протоколно определение от 14.02.205 г. по гр.д. № 49623/2023 г. на
СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските, като допълва същото както следва:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, ищцата М. Т. М., ЕГН
**********, да заплати на „...........“ ООД, ЕИК .........., сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2