ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260752,
22.03.2021г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив VІ
граждански състав,
На двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
ч.
гражданско дело № 573 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Интернешънъл
Саламанка капитал” ООД против разпореждане инкорпорирано в Заповед за
изпълнение от 11.12.2020г., пост. по ч.гр.д.№16373/2020, ПРС, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя
заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 90 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи, 185 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения, 139,80лв.-такса за удължаване на падежа.
Жалбоподателят „Интернешънъл Саламанка
капитал” ООД поддържа, че обжалваната част от заповедта за изпълнение е
незаконосъобразна. Развити са подробни доводи за липсата на правомощия на
заповедния съд да се произнася по недействителността на клаузи в
потребителските договори. По същество счита, че посочените клаузи не са
недействителни. Поддържа, че заповедния съд не може да изследва дали уговорките
в договора са индивидуални или той е такъв при общи условия. Поддържа, че
длъжникът е имал възможност да влияе върху клаузите по договора, съгласно
Общите условия към него. По отношение таксата за експресно разглеждане на
документи счита, че същата не е забранена от императивни норми на ЗПК и
включването й е резултат от свободата на договаряне. Таксата за удължаване
падежа на задължението пък е начислена съгл. тарифа на дружеството и длъжникът
се е съгласил и поискал ползването на такава услуга. Още повече, че за
допълнителните периоди до падежиране на вноските не дължи и договорна лихва.
Приемане на противното би означавало да се допусне неоснователно обогатяване на
длъжника, който би задържал главницата без да плати възнаграждение на
кредитора. По отношение разходите за
извънсъдебно събиране на задължението поддържа, че същата е резултат на
свободата на договаряне. Освен това кредиторът прави редица разходи за
напомняне на дължника при просрочие , поради което и счита че тези суми са
дължими. Поддържа и че съгл. чл.19 , ал.3, т.1 от ЗПК в ГПР не се включват
разходите при неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Моли за отмяна
на разпореждането. Претендира разноски.
Съдът , като разгледа постъпилата частна
жалба, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената
частна жалба, се явява неоснователна.
Обжалва се разпореждане, с което е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендирани суми, съставляващи дължими, но
неизплатени суми от длъжник по договор за кредит, а именно : такса за експресно
разглеждане, такса за удължен падеж и разходи за извън съдебно събиране на
вземането. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е посочил, че
претендираните суми са повече от общата заемна сума и клаузите в договора,
които уреждат плащането им са неравноправни на осн. чл.143, ал.2, т.5 от ЗПК.
Настоящата инстанция намира, че в своята
правна същност мотивите на обжалвания акт за правилни. В заповедното заповедно
производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката
на фактите по делото. В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да
прецени единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени
са ясно страните, размера и основанието на вземането. Не се изискват
доказателства за съществуването му, както и дали реално кредиторът е придобил
това качество. С оглед последните изменения на ГПК се прави и преценка за
неравноправни клаузи в потребителските договори. Всички останали въпроси и доказването на вече
посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на
чл.422 от ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на
заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия
случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за
потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният
съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а действията по извънсъдебно събиране на
задължението са именно такива. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не
може да надвишава размера на законната лихва, поради което при забава длъжникът
не дължи каквито и да са плащания на кредитора, различни от обезщетението за
забава в размер на законната лихва. Определянето на такса за удължен падеж се
приравнява на определяне на допълнително възнаграждение за ползване на кредита
за период, който към момента на уговаряне на възнаграждението не е известен, а
може и да не се осъществи, . По този начин се заобикаля нормативния ред за
определяне на обезщетението при забава. По изложените съображения съдът намира,
че искането в частта, с която заявителят претендира сторени разходи за
извънсъдебно събиране на задължението и за удължаване на падежа, е в
противоречие със закона, поради което правилно е отхвърлено.
По отношение
претендираното вземане за такса
за експресно разглеждане на документи се установява, че в договора е
предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на потребителски кредит,
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи, която да
се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски. Тази такса е предвидена за предварителна дейност
на кредитора, предхождаща вземането на решението за отпускане на кредита.
Следва да се отбележи, че отпуснатата в заем парична сума е 300 лв., а таксата
за експресно разглеждане на документите възлиза на 90 лв.. Следователно тази
такса е почти 1/3 от размера на отпуснатия кредит. Размерът на това плащане се
явява необосновано висок, поради което и тази договорка поражда съмнение за
неравноправност, което е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението в
тази му част.
Предвид изложеното съдът намира
обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на
жалбоподателя не се следват разноски.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.12.2020г., по
ч.гр.д.№16373/2020, ПРС, с което е
отхвърлено заявлението на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963,
ет.1, офис 11 против М.В.Ш., ЕГН: ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 90 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи, 139,80 лв. – такса за удължаване на падежа, както и
за сумата от 185 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :