П Р О Т О К О Л
№ 404/9.5.2018г.
09.05.2018 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На
девети май две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
При
секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
С
участието на прокурор АНТОН КОНДОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия Савов
ЧНД № 436 по
описа за 2018 година
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лишеният от свобода Х.И.К. – редовно призован,
явява се лично, воден от Затвора - Варна, от органите на ОД „Охрана“ - Варна и
с адв. Й. Р. Й.от Адвокатска колегия
- Варна – редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Началникът на Затвора
- Варна Й. Й.–
редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
Началникът на Затвора: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.ов: Да се даде ход на делото.
Лишеният
от свобода К.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват
процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Адв. Й.ов:
Поддържаме
искането. Моля да уважите молбата. Представяме доказателства, които са от
значение за Вашата преценка – акт за раждане на сина на К., епикриза на
съпругата му, на която се е наложило да прекъсне бременност съвсем на скоро.
Представяме и медицинско удостоверение, че същата е изпаднала в депресия в
следствие на прекъсването на бременността и медикаментозно лечение, както и вносни
бележки, че е внесъл абсолютно всичко към ФИКС и че към настоящия момент няма
задължения. Представяме Ви и трудов договор на майката на съпругата му във
връзка с това, че работи в Царев брод и няма как да подпомага семейството за
отглеждането на детето, както и личните карти на родителите на Х., които живеят
в околностите на гр. Казанлък и са на преклонна възраст.
Прокурорът:
Намирам
искането за допустимо, но неоснователно. Съображения ще изложа по същество.
Считам, че така представените доказателства
биха послужили по-скоро ако се иска прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“, но не и в настоящия случай, тъй като
към предмета на настоящото дело относно условно предсрочно освобождаване са
относими единствено доказателства дали лицето е дало доказателства за своето
поправяне. Предвид това считам, че представените доказателства са неотносими и
моля да не ги приемате.
Няма да соча допълнителни доказателства.
Началникът
на Затвора:
Уважаеми г-н Председател, намирам искането за допустимо. Относно представените
доказателства се присъединявам към становището на прокурора. Няма да соча
допълнителни доказателства.
СЪДЪТ намира представените
писмени доказателства за относими и допустими към предмета на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА към
материалите по делото заверени копия от удостоверение за раждане на И. Х.К. с
Оригинал № **********; епикриза на Е. М. Ц. с дата на постъпване 18.01.2018 и
дата на изписване 20.01.2018; медицинско удостоверение на Е. М. Ц. от
14.03.2018 г., изготвено от д-р Р. Б. /психиатър/; медицинска рецепта на Е. Ц.,
издадена от д-р Р. Б.; допълнително споразумение към трудов договор №
26/09.10.2017 г., сключен между ЦДГ „Щастливо Детство“ – с. Царев брод и К. Й.ова
В.; лична карта на К. Й.ова В.; лична карта на И.ка И. К.; лична карта на И.
Костадинов К.; удостоверение от ТД на НАП – Варна с Изх. №
030201800131358/02.05.2018 г.; вносна бележка от 13.11.2017 г. от „ЦКБ“ АД с
уникален регистрационен номер 80808В-00Д0414.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което даде ход на същото
ПО
СЪЩЕСТВО:
Адв. Й.ов:
Уважаеми
г-н Председател, моля да уважите молбата на подзащитния ми Х.И.К. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му
наказание по НОХД № 236/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Считам,
че са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК за условно
предсрочно освобождаване, а именно с примерното си поведение Х.К. е дал
доказателства за своето поправяне и е изтърпял част, не по-малка от половината
от наложеното му наказание. Освен това същият е единствената упора за своите
родители, както се вижда от представените доказателства, които са на преклонна
възраст и живеят в околностите на гр. Казанлък. Същият е единствена подкрепа за
семейството, което към настоящия момент изживява един труден период, видно от
епикризата на съпругата му Е. М. Ц., на която се е наложило да прекъсне бременност,
след което е изпаднала тежък депресивен период и видно от медицинското
удостоверение на д-р Р. Б. същата е на медикаментозно лечение. Х.К. е крайно
нужен за своето дете И. Х.К. и уважавайки молбата за условно предсрочно
освобождаване, г-н председател, бихте направили може би най-големия подарък на
детето, а именно баща му да присъства на рождения му ден, който е на 30.05.2018
г. Детето навършва 5 години.
Освен това доказателства, че моят подзащитен
се е поправил носят и представените в настоящото заседание вносни бележки. Той
е платил абсолютно всички глоби и задължения по предходни дела, които е имал
към НАП и съответно удостоверението от НАП за липса на задължения към ФИКС,
поради което считам, че моят подзащитен е изпълнил условията на чл. 70 от НК и
моля да бъде условно предсрочно освободен.
Началникът
на Затвора: Уважаеми
г-н Председател, считам молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките, предвидени в закона. Съображенията си съм изложил писмено. С
оглед остатъка и личността на дееца предлагаме мярка за пробационен надзор
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на
изпитателния срок, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване.
Прокурорът:
Уважаеми
г-н Председател, аз считам, че подадената молба за условно предсрочно
освобождаване на Х.И.К. е неоснователна. Аргументите ми за това са следните:
Безспорно е налице едната от кумулативно изискуемите по чл. 70, ал. 1 от НК
предпоставки, а именно да е изтърпяна фактически не по-малко от ½ от
наложеното наказание. Това е така тъй като въпреки че периодът от време, през
който във връзка с изтърпяване на наложеното наказание К. *** само няколко
месеца, при зачитане на предварителното задържане на К. се получава период,
който надвишава ½ от наложеното му наказание.
За установяване дали по отношение на К.
следва да бъде постановено условно предсрочно освобождаване в случая е от
главно значение да се прецени налице ли е втората кумулативно изискуема от
закона предпоставка, а именно К. да е дал доказателства за своето поправяне. В
тази връзка считам, че престъпленията, за извършването на които К. е признат за
виновен, сочат на една доста висока степен на обществена опасност на лицето.
Именно предвид тази степен на обществена опасност на К. намирам, че периодът от
време, през който същият във връзка с изтърпяване на наложеното му наказание се
е намирал в Затвора – Варна, който период реално е само няколко месеца, се
явява прекалено кратък, за да може, въпреки че през този период същият е имал
добро поведение, да се направи извод, че действително са налице доказателства
за поправянето му.
Предвид изложеното моля да оставите
подадената молба без уважение.
Лишеният от свобода К.: Моля да бъда
освободен условно предсрочно, за да мога да работя и да се грижа за семейството
си.
СЪДЪТ,
като взе предвид
становищата на страните, материалите в
личното досие на осъденото лице и писмените материали, приложени по делото,
намира за установено следното:
Постъпило е искане от осъденото лице Х.И.К.,
с което същият моли да бъде условно предсрочно освободен от наложеното му
наказание в размер на 4 години и 8 месеца „лишаване от свобода“, като остатъкът към днешна дата е 2 години и
12 дни.
В съдебно заседание осъденият и
неговият защитник поддържат искането, като се излагат подробни съображения
относно искането си.
Началникът на Затвора – Варна изразява
становище за основателност на искането на осъдения, като твърди, че са налице
предпоставките за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна излага, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като осъденият не
изпълва критериите на закона за условно предсрочно освобождаване, основно предвид краткия престой на лицето в местата за
лишаване от свобода и не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Съдът, след като прецени всички
доказателства по делото и становищата на страните, изразени в днешно съдебно
заседание, намира, че искането за условно предсрочно освобождаване е
неоснователно по следните съображения:
Неоспорим факт е, че осъденият Х.К. е
осъден на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода с Присъда № 26/05.06.2015 г.
по НОХД № 236/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Към момента същият е изтърпял всичко 2 години,
7 месеца и 18 дни „лишаване от свобода“, от които фактически 5 месеца и 2 дни,
от работа 1 месец и 9 дни, от арест в местата за лишаване от свобода 6 месеца и
домашен арест 1 година 7 месеца и 7 дни. Съпоставяйки периодите
прави впечатление факта, че периодът на
зачетения домашен арест е по-голям от периода на реалното изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване
от свобода“, тъй като на практика К. е бил задържан под стража по време на ДП за
срок от 6 месеца, като след това мярката му е била ,,домашен арест,, като след
влизане на присъдата в сила е постъпил в
Затвора – Варна на 07.12.2017г. т.е. периодът на реалното му търпене в местата
за лишаване от свобода към момента е около 1 година - при наложена присъда в
размер на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав счита, че с
така направеното искане на практика се иска преразглеждане на волята на
съдебния състав, наложил наказанието, което обстоятелство е неприемливо.
За съда
съществува задължението да обсъди и анализира дали са налице предпоставките на
чл. 70, ал. 1 от НК.
Съдът приема, че осъденият се е включвал
в реалния трудов процес в затвора. Награждаван е два пъти от началника на затвора, но в същото време за
краткия си престой след постъпването му в ЗООТ „Варна“ е допуснал нарушение на
реда и дисциплината, като е държал и ползвал мобилен телефон в условията на местата
за лишаване от свобода, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Този факт
налага извод за нестабилност на положителните промени в осъдения. Това
обстоятелство от своя страна не може да бъде прието за „безупречност“ при
изпълнение на наказанието от страна на осъдения докато е изтърпявал наложеното
му наказание.
Първоначалната
оценка на риска от рецидив е на ниско ниво – 24 точки, като при последващата
оценка е отчетено повторно намаление в зоните на дефицит с 8 точки и рискът от
рецидив е отново в рамките на ниско ниво от 16 точки.
От
приложения по делото бюлетин за съдимост на осъдения се установява, че това е
първото осъждане на същия.
Същевременно
обаче съдът взе предвид, че основните
цели поставени в планирането на наказанието
не са изпълнени в голяма степен.
Счита, че по отношение на осъденото лице е необходимо доизграждане на
социално-приемливи форми на поведение в живота на свобода, което обаче не би
могло да бъде постигнато само с предлаганата пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2,
т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Касае се
за лице по отношение на което е постановена присъда за извършени тежки умишлени
престъпления за което му е наложено наказание
в размер на 4 години и 8 месеца
лишаване от свобода, при което е отчетено високата степен на обществена
опасност на деянието и на дееца.
Съдът намира, че пребиваването на К. в
местата за лишаване от свобода не са имали необходимия превъзпитателен ефект,
като все още не са довели до успешна
ресоциализация на осъденото лице в обществото.
Изминалият фактически период на
лишаване от свобода съдът намира за недостатъчен да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието и уважаването на предложението би могло да
се възприема като безнаказаност.
Счита, че по отношение на осъдения не
са налице всички законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване в
насока на това до колко са настъпили корекционни промени на осъденото лице,
като предвид на краткия период в местата за лишаване от свобода /с оглед
размера на наложеното наказание/ не може да стигне до извод осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. Добрата дисциплина от страна на осъдения при спазване на вътрешните
правила не е изключителен аргумент по своя характер, доколкото това поведение
се явява задължение за всички лишени от свобода лица, като следва да се има
предвид и наложеното от началника на затвора наказание на осъдения.
В настоящия случай не са налице
категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени
в съзнанието на осъденото лице, в неговия характер и поведение, които да сочат,
че същия се е превъзпитал и поправил. В този смисъл съдът приема, че осъденият
не се е поправил трайно след осъждането му за извършените от него престъпления и по този начин не са изпълнени целите на чл. 36 от НК, поради което и не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от НК, а доколкото законодателят е предвидил именно наличие на визираните предпоставки, липсата
им обосновава отказ на искането за условно предсрочно освобождаване на
осъдения.
На основание
изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 440, ал.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Х.И.К. с ЕГН: ********** за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част
от наложено му с Присъда № 26/05.06.2015 г. по НОХД № 236/2014 г. на Окръжен
съд – Стара Загора наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 8
месеца.
Определението подлежи на обжалване от осъдения,
Началника на Затвора и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: