Определение по дело №1319/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2139
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213100501319
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2139
гр. Варна , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501319 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК. Образувано е по частна
жалба вх. № 9942/18.05.2021 г. от „Хипер Врати“ ЕООД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Самоковско шосе“ № 7,
представлявано от управителя Николай Петров, срещу Определение №
1673/17.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 6848/2021 г. на РС-Варна, 50
съдебен състав, с което съдът е оставил без уважение молбата за допускане
на обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск на „Хипер Врати“
ООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, за приемане на установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 217,69 лв. за
клиентски номер **********, на основание чл. 124 от ГПК, чрез налагане на
обезпечителна мярка Забрана за преустановяване на захранването в обект с
абонатен номер **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че изводът на съда, че молбата по
чл. 390 от ГПК е нередовна, тъй като липсва конкретизация на вземането,
предмет на бъдещия иск и липсва точен и ясен петитум, е неправилен.
Твърди, че е посочил основание и цена на иска, които се съдържат в
изпратеното до молителя Покана-предизвестие за преустановяване на
електроснабдяването с изх. № К-EPRS-1123/05.05.2021г., оправена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, от която категорично се извежда
претенцията за заплащане на сумата от 3 217,69 лв. Поддържа твърдението
1
си, че поради липса на достатъчно индивидуализиращи белези на вземането
на ответното дружество към „Хипер Врати“ ООД, то и последното като
молител е в невъзможност да посочи конкретни възражения по същество на
претенцията.
Предвид това намира, че петитумът на бъдещия отрицателен
установителен иск е достатъчно конкретизиран, за да може спорът да бъде
предмет на съдебно производство и съответно не е налице нередовност на
подадената молба.
Счита, че е ирелевантна посочената от съда възможност за бъдещия
ищец да се снабди с информация относно претендираното вземане, като
отправи искане в този смисъл до дружеството доставчик на ел.енергия.
Намира, че това е възможност за дружеството потребител и бъдещ ищец, но
не и негово задължение.
Предвид всичко изложено, моли да бъде отменено обжалваното
Определение, като съдът се произнесе по същество и допусне исканата
обезпечителна мярка.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените доказателства, представени в
обезпечителното производство и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството по описа на Районен съд – Варна е образувано по молба
с правно основание чл. 390 от ГПК от „Хипер Врати“ ООД за допускане на
обезпечение на бъде отрицателен установителен иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, с който бъдещият ищец иска да бъде прието за установено,
2
че не дължи на ответника сумата от 3 217,69 лв. за клиентски номер
**********, на основание чл. 124 от ГПК. Обезпечителната мярка която е
поискал молителят е „Забрана за преустановяване на електрозахранването“ на
обект с абонатен номер **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1.
Към молбата е приложена изпратена по електронна поща Покана-
предизвестие от Енерго-Про Продажби АД до „Хипер Врати“ ООД, в която е
посочено, че към 05.05.2021г. дружеството клиент има неизплатени
просрочени задължения за електроенергия в размер на 3 217,69 лв. по
клиентски номер **********. В поканата е посочено, че на основание чл. 20
от ОУДПЕЕ на Енерго-Про Продажби АД, дължимата сума следва да бъде
заплатена в срок до 10.05.2021г., а в случай на неплащане, след тази дата
следва прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. Уточнено е и, че
дружеството потребител дължи лихви за забава за всеки ден просрочие на
плащането, както и евентуална такса за възстановяване на
електрозахранването.
Приложено е и изпратено от дружеството молител до „Енерго-Про
Продажби“ АД писмо по електронната поща, в което „Хипер Врати“ ООД е
заявило, че доколкото в поканата не е посочено конкретно основание за
претендираното задължение, дружеството е в невъзможност да изрази
становище по претенцията. В същото писмо дружеството потребител на
ел.енергия е заявило, че няма изискуемо и ликвидно задължение към „Енерго-
Про Продажби“ АД в посочения размер, като евентуално е възразило срещу
основанието и размера му. Посочено е и, че дружеството не е клиент на
„Енерго-Про Продажби“ АД, като поради всичко изложено, е изразено
становище, че не е налице основание за прекъсване на електрозахранването
на обект, собственост на „Хипер Врати“ ООД.
Към молбата е приложен и Договор за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция, сключен между „Енерго-Про Продажби“
АД и „Хипер Врати“ ООД на 19.10.2020г. в гр. Варна.
При така заявената претенция за допускане на обезпечение на бъдещ
отрицателен установителен иск и при така поисканата обезпечителна мярка,
РС Варна е приел, че е налице нередовност на молбата за обезпечение,
доколкото в нея не е конкретизиран периодът, от който молителят твърди да е
3
настъпил падежът на вземането, както и не е посочено основанието на
вземането, което молителят твърди, че не дължи – дали е за извършен реален
отчет на ел.енергия или от извършена корекционна процедура, издадена ли е
фактура и на коя дата, като не е посочено и за кой обект на потребление се
иска мярката. Съдът е приел, че не е формулиран ясен и точен петитум на
бъдещия иск, от който да се обоснове допускане на обезпечителната мярка.
Посочил е, че молителят като страна по договор за доставка на ел. енергия
има право да поиска информация от дружеството доставчик на ел.енергия
относно наличието на задължения, основанието за същите и издадени ли са
фактури за претендираните суми, като след получаване на тази информация
да посочи основанието на исковата си претенция.
ВРС е приел и, че не е ясно дали отречените с иска вземания касаят
обекта на потребление, предмет на поисканата обезпечителна мярка, тъй като
за този факт не са били посочени никакви доказателства.
Освен горното, съдът е намерил, че молителят може да се снабди със
съдебно удостоверение при предявяване на отрицателния установителен иск
за наличието на висящо исково производство между страните, което да
представи пред дружеството ответник с цел препятстване на преустановяване
на захранването.
При така релевираното искане за допускане на обезпечение на бъдещ
иск и при така изложените твърдения на молителя и представени
доказателства, настоящият състав на съда намира следното от правна
страна:
Основателността на молбата по чл. 390 и сл. от ГПК за допускане на
обезпечение на бъдещ иск се обуславя от кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: допустимост на бъдещия иск, вероятна
основателност на същия, наличие на обезпечителна нужда, която да
обосновава допускането на обезпечението и ограничаване правната
сфера на противната страна по този начин, както и поисканата
обезпечителна мярка да съответства на търсената с иска защита.
За да бъде допустим бъдещият иск, същият следва да отговаря на
законоустановени изисквания на чл. 127 от ГПК, като задължително следва да
4
са посочени основанията, на които се основава искът, съответно в какво се
състои искането, като следва да е налице и правен интерес от предявяване на
иска. Видно от изложените в молбата по чл. 390 от ГПК твърдения,
молителят е посочил, че „Енерго-Про Продажби“ АД претендира от него сума
в размер на 3 217,69 лв., като е заявило същата с изрично писмо, изпратено по
електронната поща. Предвид това, настоящият състав на съда намира, че
молителят е посочил както размера на исковата си претенция, така и
основанието, на което тя се претендира от бъдещия ответник, а именно
покана-предизвестие, получена по електронната поща.
От съдържанието на самата покана-предизвестие се установява, че
„Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че има вземане към „Хипер врати“ ООД
в размер на 3 217,69, като изрично е посочено, че при неплащане на същата,
се дължат и обезщетения за забава за всеки просрочен ден, както и услугата
по възстановяване на прекъснатото електрозахранване. Предвид горното
настоящият състав на съда намира, че безспорно за молителя е налице и
правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
Въпреки изложеното, настоящият състав на съда намира, че макар
бъдещият иск да е допустим, то не е налице друга от кумулативно
изискуемите предпоставки за допускане на обезпечението, а именно
обезпечителна нужда.
Видно от представените към молбата по чл. 390 от ГПК доказателства,
„Хипер Врати“ ООД е изпратило писмо по електронната поща на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“ АД, в което е възразило срещу претендираната сума, като
изрично е посочило, че моли писмото му да се счита за възражение срещу
така заявената претенция. В чл. 17 от Договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция, сключен между „Енерго-Про
Продажби“ АД и „Хипер Врати“ ООД на 19.10.2020г. в гр. Варна, страните са
договорили, че при подадено писмено възражение срещу стойността на
фактурата, доставчикът от последна инстанция се задължава да извърши
проверка по възражението, като в този период няма право да прекъсва
снабдяването на обекта на потребление на клиента. В този смисъл е и чл. 20,
ал. 6 от Общите условия на „Енерго-Про Продажби“ АД, съгласно който при
подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана електрическа
5
енергия, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД се задължава да извърши проверка по
възражението. За периода на проверката „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД няма
право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия на потребителя.
Предвид това, целта на обезпечението на бъдещ иск, която молителят
преследва в настоящото производство, следва да се счита за вече постигната,
доколкото „Хипер Врати“ ООД е подало писмено възражение срещу
претендираната от него сума, като по този начин за „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД не е налице право да прекъсне електроснабдяването на
собствените на молителя обекти.
В допълнение на горното, настоящият състав на съда споделя и
приетото от РС Варна, че при предявяване на иска, ищецът има възможността
да се снабди със съдебно удостоверение, че между него и „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД е налице висящо съдебно производство относно паричната
претенция, което да послужи пред ответното дружество за непрекъсване на
снабдяването с ел.енергия. Съгласно чл. 20, ал. 5 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД, в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсване
от страна на потребителя, дружеството няма право да поиска прекъсване на
снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора.
Доколкото по делото не се установи да е налице обезпечителна нужда,
настоящият състав няма да изследва наличието на останалите предпоставки за
допускане на обезпечението.
Предвид всичко изложено дотук, депозираната частна жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение на РС Варна -
потвърдено.
Въз основа на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1673/17.05.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 6848/2021 г. на РС-Варна, 50 съдебен състав, с което съдът е
оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ
отрицателен установителен иск на „Хипер Врати“ ООД срещу „Енерго-Про
6
Продажби“ АД, за приемане на установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3217,69 лв. за клиентски номер **********, на
основание чл. 124 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка Забрана за
преустановяване на захранването в обект с абонатен номер **********,
находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7