РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 13.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                  мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 6107 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 323386 от 06.02.2018 г., постановено по гр. дело № 44545/2013 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, е отхвърлен предявения от П.Г. против „Ч.Е.Б.“ АД, иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. второ във вр. с чл.82 от ЗЗД за осъждане на последното да заплати сумата от 2 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неизпълнение на задължението му да продава при условията на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от продавача, съгласно чл.10, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, като неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си - адв. Д. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са наведени оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че първоинстанционният съд е формирал противоречиви изводи, правилно приемайки, че са основателни възраженията срещу извършената корекция на сметка, но че прекъсването на електрозахранването не се явявало неизпълнение на основно задължение по договора и в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ОУ, което било причина за настъпването на твърдените неимуществени вреди. Моли настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи така предявения иск като присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – „Ч.е.Б.” АД,  чрез пълномощника си – юриск. Д.И., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подало в срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение, като присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По отношение на наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи следното:

В исковата молба като факти, които обуславят основанието на предявения иск за неимуществени вреди, ищецът е посочил, че на 13.02.2012 г. ответното дружество е преустановило захранването с електрическа енергия до собствения му недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*********. Твърди още, че ответникът е бил уведомен, че никой не живее в жилището, а и това обстоятелство се установявало от сметките за ток преди проверката от 29.11.2011 г., които установявали обстоятелството, че в жилището не се ползва ток. Изложеното налага обоснован извод, че в конкретния случай за ищеца няма как да настъпят неимуществени вреди от преустановяване на доставките на електрическа енергия, тъй като, както сам е посочил в исковата молба, такава не се използва обективно в жилището, тъй като същото е необитаемо. Ето защо твърденията за причинен душевен дискомфорт и терзания от невъзможността да ползва жилището поради прекъсването на достъпа на електрическа енергия са хипотетични, предвид изнесеното в исковата молба признание, че същият е необитаем и никой не живее в него. Нещо повече, прекъсването на доставката на електрическа енергия не може да обоснове претърпяването на неимуществени вреди с лишаване от възможността да се отдава жилището под наем, както и да се разпорежда с него, тъй като тези хипотези обхващат отговорност за имуществени вреди поради евентуални пропуснати ползи, още повече, че за този вид вреди липсва и пряка причинно-следствена връзка с твърдяното неизпълнение на договорно задължение.     

Обоснован се явява и извода на първоинстанционния съд, че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на конкретно посоченото от него задължение на ответника по чл.10, т.1 от Общите условия, касаещо третирането на потребителите при условията на равнопоставеност и без дискриминация, тъй като обстоятелството, че подаването на електроенергия в имота на ищеца е преустановено, не се явява само по себе си неизпълнение на задължението на ответника за равнопоставено третиране на потребителите, респективно проява на дискриминационно отношение спрямо ищеца, в какъвто смисъл са оплакванията в исковата молба.

На последно място следва да се отбележи, че  обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което след изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията за извършване на корекция. След цитираните изменения в ЗЕ са постановени решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, в които е прието, че крайния снабдител може да коригира сметката на клиент ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, като в конкретния случай ищецът не е установил , че ответникът е извършил корекция на сметка в нарушение на предвидения в закона ред.

По изложените съображения и поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на СРС първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – ответник следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящето производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 323386 от 06.02.2018 г., постановено по гр. дело № 44545/2013 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.

ОСЪЖДА П.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бенчмарк бизнес център на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

         ЧЛЕНОВЕ: