№ 1050
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т Д
при участието на секретаря В К
като разгледа докладваното от Т Д Гражданско дело № 20211110153050 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3
част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до
погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и
управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до
22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г.,
213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на ищците е издаден
изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС.
Ищците – Р. Д. К., Д. П. К. и Д. П. К., твърдят, че всеки от тях не дължи на
ответника „А Б Б“ ООД по 1/3 част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със
законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38
лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за
периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от
21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на
ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа
на СРС. Твърдят, че посочените задължения са погасени по давност. За принудително
събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ ХХХ по описа на ЧСИ ММ, което обуславя правния интерес на ищците от
предявяването на посочените искове. Претендират разноските по производството.
Ответникът – „А Б Б“ ООД, оспорва исковете с твърденията, че ищците дължат
на ответника процесните суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. №
32943/2010 г. по описа на СРС, за следните суми: 5135 лв., ведно със законната лихва
от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за
обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от
21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г.
до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, че за принудително събиране на сумите по
посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ХХХ по описа на
ЧСИ ММ.
Вземанията на ответника за главница и такси по договора за кредит и за разноски
в съдебното производство, в рамките на което е издаден процесният изпълнителен
лист, се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Вземанията за
лихви се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б „в“ ЗЗД. Предвид
липсата на други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за
вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният
изпълнителен лист – 29.10.2010 г.
Следва да се установи, дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ
ММ, същото е образувано на 14.07.2012 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника - „Т Б
А К“ ЕАД (със сегашно наименование „Т Ю“ ЕАД), е подал молба до съдебния
изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение с искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи. В хода на посоченото изпълнително
производство на 28.07.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са
извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. На основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след
28.07.2012 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години,
включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът)
да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е
прекратено на 28.07.2014 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително
действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
2/2013 г. Посоченото също така е констатирано с постановление от 09.08.2021 г. на
ЧСИ М за прекратяване на изпълнителното дело. Предприетите изпълнителни
действия по изпълнителното дело срещу длъжника след този период не следва да бъдат
вземани предвид, тъй като същите са в рамките на прекратено по силата на закона
изпълнително дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
2
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е наложен на 28.07.2012 г. запор
на трудовото възнаграждение на длъжника. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се
прекъсва и с признаване на вземането от длъжника. На 29.08.2012 г. длъжникът е подал
молба за разсрочено плащане на задълженията по изпълнителното дело, което по
същността си представлява признаване на дълга и новата погасителна давност за
задълженията е започнала да тече именно от тази дата, като задълженията за главница,
такси и разноски са погасени по давност на 29.08.2017 г. с изтичането на 5-годишния
давностен срок, а задълженията за лихви – на 29.08.2015 г. с изтичането на 3-годишния
давностен срок.
От посоченото следва извод, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3
част от сумите, както следва: 5135 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до
погасяването – главница по договор за кредит, 38 лв. – такса за обслужване и
управление на кредита, 417 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до
22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г.,
213,31 лв. – разноски, за които срещу наследодателя на ищците е издаден
изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. № 32943/2010 г. по описа на СРС, поради
което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищците сумата в общ размер на 2035,15 лв., представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение (1800лв.) и за държавна такса (235,15
лв.).
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
че Р. Д. К., ЕГН **********, Д. П. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН **********, не
дължат на „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ХХХ, по 1/3 част от сумите, както следва: 5135 лв.,
ведно със законната лихва от 06.07.2010 г. до погасяването – главница по договор за
кредит, 38 лв. – такса за обслужване и управление на кредита, 417 лв. – договорна
лихва за периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 75,40 лв. – мораторна лихва за
периода от 21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., 213,31 лв. – разноски, за които срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 29.10.2010 г. по гр.д. №
32943/2010 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ХХХ, да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, Д.
П. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
3
сумата в размер на 2035,15 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4