РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Кюстендил, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело
№ 20251500200546 по описа за 2025 година
Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за
прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на
Германия срещу К. Д. от гр.Б.
Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Федерална служба „Правосъдие“ на
ФРГ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции по отношение на лицето К. Д., роден на **********г. в гр.К с
последен известен адрес в гр.Б, ул.“************“№*. На лицето е наложена
финансовата санкция в общ размер от 116, 50 евро (88 евро санкция и 28, 50
разноски) за нарушение, санкционирано по чл.4, ал.3, чл.49 от Правилника за
движението по пътищата (StVO); чл.24 от Закона за движението по пътищата
(StVG); 15 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat). Иска се да се
допусне признаване и изпълнение на решението.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за
уважаване на искането.
Санкционираното лице, редовно призован на постоянния му адрес в
гр.Кюстендил, не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното
1
производство и не е изразил становище.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16,
ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване
и изпълнение на решение по преписка/дело 3294.0110.1138, постановено от
Градска администрация гр.Мюнхенгладбах, Федерална Република Германия
(издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции -
задължение за заплащане на 88 евро за извършено нарушение на 31.10.2023г. в
14:17 часа, като водач с рег.№**********, движейки се в Мюнхенгладбах,
А61, км 30,00 – не е била спазена минималната необходима дистанция от 50 м.
спрямо движещото се предходно превозно средство при движение по
автомагистрала с товарен автомобил с допустима общо маса над 3,5 т със
скорост над 50 км/ч, както и за заплащането на 28, 50 евро разходи по
съденото и административното производство или общо 116, 50 евро. Това
нарушение се санкционира по чл.4, ал.3, чл.49 от Правилника за движението
по пътищата (StVO); чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG); 15 от
Федералния каталог за финансови санкции (BKat).
Процесното решение представлява такова на несъдебен орган в
издаващата държава. К. Д. има постоянен адрес в изпълняващата държава по
см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на
26.01.2024г., а е влязло в сила на 19.02.2024г. Паричната сума, наложена с
решението е общо 116, 50 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за
движение по пътищата.
Според з) т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон.
К. Р. Д. е с българско гражданство, ЕГН********** и постоянен и
настоящ адрес – гр.Б., ул.“***********“№*.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и
допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е
окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен
съд.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и
рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин К. Д.
е санкциониран с влязъл в сила в ФРГ акт на несъдебен орган за плащане на
2
глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по
пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на
страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по
повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по
наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2
ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4,
ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че
наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1
ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се
изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за
отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от
Закона.
Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението,
издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са
налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в
България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови
санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското
законодателство и административното нарушение, извършено в ФРГ, не е
подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява
административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за
движение по пътищата. Решението е постановено срещу пълнолетен
български гражданин, който носи наказателна, респ.
административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30,
ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице
основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното
задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към
момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на
наложената с решението парична санкция е общо 116, 50 евро, чиято левова
равностойност е в размер на 227, 85 лева.
3
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции по
преписка/дело 3294.0110.1138, постановено на 26.01.2024г. и влязло в сила на
19.02.2024г. от Градска администрация гр.Мюнхенгладбах, ФРГ по отношение
на К. Р. Д., ЕГН********** и постоянен и настоящ адрес – гр.Б.,
ул.“************“№*, с което на същия е наложена финансова санкция в общ
размер на 116, 50 евро, чиято левова равностойност е 227, 85 лева за
извършено на 31.10.2023г. в 14:17 часа в гр.Мюнхенгладбах нарушение на
правилата за движение по пътищата.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
НАП за изпълнение.
Да се уведоми по съответния ред компетентния орган на издаващата
държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република
България.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4