Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на
пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДАРИНА РАЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова и
прокурора при Окръжна прокуратура-Варна Александър А, разгледа докладваното от
съдия Д.Недева адм.дело № 2040 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по
протест от К.П.- прокурор при Окръжна прокуратура-Варна против разпоредбите
на чл. 42, ал.4 и чл. 43 от Наредба №1 за опазване на обществения ред и
чистотата на територията на община Суворово, приета с решение №1-2/08.02.2001г.
на Общински съвет Суворово.
В протеста се релевират доводи,
че протестираните тесктове от Наредбата са незаконосъобразни и в пряко
противоречие с нормативна регламентация от по-висок ранг, поради което се
поддържа искане за тяхната отмяна.
В
съдебно заседание прокурор при Окръжна прокуратура Варна поддържа протеста против разпоредбите
на чл.42, ал.4 и чл. 43 от Наредба №1 за опазване на обществения ред и
чистотата на територията на община Суворово. Сочи, че са допуснати процесуални
нарушения като е налице и материалноправна незаконосъобразност, поради което
отправя искане за отмяната им с присъждане на сторените по делото разноски за
публикация в Държавен вестник.
Ответникът,
Общински съвет Суворово, редовно призован не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът, като обсъди становищата
на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като
направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът е процесуално
допустим за разглеждане, като подаден в срок, срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на
чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно
оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК и от
прокурора, който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество,
протестът е основателен.
Видно от представената от
ответника административна преписка Наредбата за опазване на обществения ред и
чистотата на територията на община Суворово е приета с Решение
№1-2/08.02.2001г. на Общински съвет Суворово, на основание чл.22 ЗМСМА. От
приложения по делото Протокол №1 от 08 февруари 2001г. на заседанието на
общински съвет – Суворово, от 13 общински съветника са присъствали 11, като
всички са гласували „за“ приемането на наредбата. Решението е прието при
необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на всички присъстващи 11 общински
съветници. Протестираните норми са приети с това си съдържание с приемането на
Наредбата. Приети са изменения и допълнения в Наредбата, които обаче не засягат
протестираните разпоредби.
Във връзка с наведените в протеста
доводи и при извършената на основание чл.168, вр. с
чл.196 от АПК
проверка, съдът установи, че оспорения акт е приет от компетентен орган, в
рамките на делегираните му от закона правомощия. Общинските съвети като органи
на местното самоуправление на територията на съответната община, решават
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност. В изпълнение на предоставените им правомощия по силата
на чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 ЗМСМА, същите са овластени да издават нормативни актове, с
които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществените
отношения с местно значение. Наредбата е валиден акт, приет в изпълнение на
цитираните по-горе правомощия на Общински съвет – Суворово. При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че заседанието на Общински
съвет Суворово е законно проведено. Присъствали са повече от половината
общински съветници, които с необходимото мнозинство са гласували „за“ приемане
на Наредбата. Спазено е изискването за писмена форма и актът съдържа всички
съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност.
Според настоящия
съдебен състав, протестираните разпоредби от Наредбата противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, поради което са налице основания за
отмяната им като незаконосъобразни.
Правото на
общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните
актове от по - висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно
значение, е регламентирано в чл. 8 от Закона
за нормативните актове.
Подзаконовите нормативни актове приемани от общинските съвети, се основават на
нормативните актове от по - висока степен. Те могат да уреждат обществени
отношения от местно значение, само и единствено при условията и границите,
определени от по - високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото
приложение. Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на
територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност.
Протестираната разпоредба на
чл.42 ал.4 от горепосочената наредба, предвижда за маловажни случаи на нарушения контролните органи могат да не
съставят актове, а да налагат на място глоба до 5 лева срещу квитанция.
Съгласно чл.39 ал.1 ЗАНН за явно маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това
органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в
съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Ал.2 на чл.39 ЗАНН предвижда
за маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв.
При анализ на относимите
текстове на ЗАНН се установява материална незаконосъобразност на протестираната
норма на чл.43 ал.4 ЗАНН. В случая, с атакуваната
разпоредба на тази Наредба, приета от Общински съвет – Суворово са уредени
обществени отношения с местно значение, но същите не са съобразени с действащ
нормативен акт от по-висока степен, а именно – не са съобразени действащите към
момента на приемането й разпоредби на ЗАНН. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл.
5, ал. 1 от АПК при противоречие между два акта от различна степен се прилага
този с по – висок ранг, но в случая се налага изрична отмяна на
незаконосъобразния текст, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които
противоречат на закон и поради това нарушават правата на гражданите. С отмяната
и приемането на съответни на закона норми ще се осигури яснота и прозрачност по
отношение изискванията към гражданите, по отношение правата и задълженията им
във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите
на достъпност, публичност и прозрачност, съответно последователност и
предвидимост, уредени с чл. 12 и 13 от АПК, като ще се допринесе за правна сигурност
в обществото. В този смисъл посоченият по – горе оспорен текст от Наредбата
следва да бъдат отменен като противоречащи на материалния закон по смисъла на
чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК.
Нормата на чл. 43 от Наредба №1
за опазване на обществения ред и чистотата на територията на община Суворово,
предвижда, че наказателно постановление, с което се налага глоба до 50 лв. не подлежи на обжалване.
В нито една от
разпоредбите на ЗАНН не е посочено, че глобите до 50 лева, не подлежат на
обжалване. Единствената разпоредба, която е регламентирала необжалваемост на
тези глоби е била ал.3 на чл.59 от ЗАНН, която е отменена през 2012 година, бр.
77 от 2012г., в сила от 9.10.2012г.
По смисъл нормата
на чл.43 от наредбата е идентична с тази на чл.189, ал.13 от ЗДвП, която бе
обявена за противоконституционна с Решение №1/01.03.2012 г. по конституционно
дело №10/2011 г. на КС на РБ. Нормата на чл.43 от наредбата влиза в пряко
противоречие с чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на
чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека, където е установено
правото на ефективни правни средства за защита пред съд. Хартата на основните
права, по силата на чл.6, т.1 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, има
юридическата сила на договорите, т.е. тя е част от първичното европейско право
и може да намери директно приложение. Аналогично, според текста на чл.6, т.3 от
Договора за Европейския съюз, основните права, които са гарантирани от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са
част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. А разпоредбата на
чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България предвижда, че международните
договори, които са ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в
сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Нещо
повече - те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат. Конкретно чл.47, абзац първи от Хартата прогласява, че
всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия, а според абзац втори -
всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен
срок от независим и безпристрастен съд. Съответно чл.13 от Конвенцията
/ЕКЗПЧОС/ предвижда, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази
конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства
за тяхната защита от съответната национална институция, дори нарушението да е
извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните
власти, а чл.6, ал.1 от Конвенцията предвижда, че всяко лице, при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане
на неговото делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Само чрез
право на жалба може да се гарантира правото на едно физическо или юридическо
лице да оспори неоснователно административно обвинение и съответно
неоснователно наложена му административнонаказателна санкция.
Безспорно е, че
съобразно нормата на чл. 76, ал.3 от АПК и чл. 8 от ЗНА,
общинските съвети са овластени от разпоредбата на чл. 21, ал.2, във
вр. с ал.1 от ЗМСМА да издават нормативни актове – правилници и наредби, с
които да уреждат обществени отношения от местно значение, но при всички случаи
те са ограничени в тези свои правомощия в поставените им от посочените норми
рамки, а именно – приетите от общинските съвети подзаконови нормативни актове
от местно значение следва да са съобразени и да са в съответствие с
нормативните актове от по-висока степен, включително и когато с тези наредби се
приемат и административнонаказателни разпоредби, то предвидените в тях
наказания като вид и размери, както и възможността за обжалването им, следва да
са в съответствие с нормативни актове от по-висока степен, които в свои норми
уреждат и регламентират същите обществени отношения.
По изложените съображения
протестът против разпоредбите на чл. 42, ал.4 и чл. 43 от Наредба №1 за
опазване на обществения ред и чистотата на територията на община Суворово,
приета с решение №1-2/08.02.2001г. на Общински съвет Суворово е основателен и оспорените текстове от Наредбата
следва да бъде отменени.
С оглед изхода на спора е
основателно и възведеното искане за присъждане на разноски, поради което
ответната страна следва да заплати на ВОП сторените разноски за съобщаване на
оспорването в Държавен вестник в размер на 40 /четиридесет/ лева.
По изложените съображения и на
основание чл.193, ал.1 от АПК,
Административен съд-Варна, Трети касационен състав:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
протест на Окръжна прокуратура-Варна разпоредбите на чл. 42, ал.4 и
чл. 43 от Наредба №1 за опазване на обществения ред и чистотата на територията
на община Суворово, приета с решение №1-2/08.02.2001г. на Общински съвет
Суворово.
ОСЪЖДА
Общински съвет – Суворово да заплати в
полза на Окръжна прокуратура-Варна сумата в размер на 40 /четиридесет/ лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба/протест в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните
пред Върховен административен съд.
Решението да се обнародва по
реда на чл. 194 от АПК след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: