Р Е Ш Е Н И Е № 187
гр. Сливен, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на
секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков,
като разгледа докладваното от
председателя касационно административно-наказателно дело № 182 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 374/02.08.2019г., постановено по АНД № 259/2019
г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 74/29.01.2019
г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Стара
Загора, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение по
чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
Горното решение е обжалвано от "Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд и
отмени НП.
В съдебно заседание касационния жалбоподател редовно
призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по
околната среда и водите - Стара Загора редовно призована не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.211, ал.1
от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На 24.10.2018 г. във връзка с извършен собствен мониторинг
за месец октомври на отпадъчни води, зауствани от
градска пречиствателна станция за отпадни води /ГПСОВ/ гр. Сливен от „ВиК-Сливен“ ООД е взета водна проба, отпадъчна вода от
точка на Заустване № 1 на изход ГПСОВ, преди заустване в р. Асеновска. Пробата
била изпратена за изследване в акредитирана лаборатория "Лемка Екоинвест- България"
АД гр. Бургас. В резултат на извършеното изследване на взетата проба, обективирано в Протокол от изпитване на отпадъчни води №
1225/30.10.2018 г., било установено, че е налице превишение
на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.2009 г.,
актуализирано с Решение № РР-1434/20.02.2012 г. по показател общ азот, и именно
23 мг/л при ИЕО 10 мг/л. В резултат на установеното и отразено в представения в
РИОСВ Стара Загора Протокол от изпитване на отпадъчни води № 1225/30.10.2018 г.
било прието, че на 24.10.2017 г. "Водоснабдяване и
Канализация-Сливен" ООД - гр. Сливен, като титуляр по Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.2009 г.,
актуализирано с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., не спазва условие
"Индивидуални емисионни ограничения" в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.2009 г.,
актуализирано с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., издадено на "В и К -
Сливен" ООД гр. Сливен във връзка с превишаване на индивидуалните
емисионни ограничения по показател - общ азот и с това е нарушило чл. 48, ал.1,
т.11 от ЗВ.
За така констатираното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 74 от 17.12.2018 г., в който е
вписана като нарушена разпоредбата на
чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, според която водоползвателите
- титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията по
издадените им по реда на ЗВ разрешителни.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на "Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД, със седалище на управление – гр.Сливен, ул."Шести
септември" № 27, на основание чл. 200, ал.1, т. 2, от Закон за водите
/ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че посоченото в
него нарушение е осъществено, доказано е от събраните по делото доказателства и
е съставомерно по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, като
размера на имуществената санкция е справедлива, отговаряща на тежестта на
нарушението.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на Районния съд, че по делото е установено извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение, са правилни.
Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени
доказателства, санкционираното административно нарушение от фактическа страна е
неспазване на условието „Индивидуални емисионни ограничения“ в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.09 г.,
актуализирано с решение № РР-1434/20.02.2012 г., а именно по показател общ азот.
Следователно, извършеното и установено по безспорен начин от доказателствата
деяние се изразява в бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение,
вменено с издаденото в полза на "Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД Разрешително. Задължителността на всички условия на
разрешителното е посочено в нормата на
чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, която коректно е посочена в процесния случай, доколкото поддържането на показателя общ
азот в определени граници е вменено с цитираното разрешително, титуляр на което
е именно касационния жалбоподател.С разпоредбата на чл. 48, ал.1, т. 11 от Закона за водите на водоползвателите на титуляри на разрешителни е вменено
задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този
закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда. За неизпълнение задълженията по издаденото разрешително е предвиден
изричен състав на административно нарушение, поради което същото правилно е
квалифицирано от АНО по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Съгласно този текст от закона,
юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или
в отклонение от предвидените условия в разрешителното се санкционира се с
имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10000 лева.
Въз основа на изложените съображения, касационната
инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено
НП, е правилно, постановено при правилно
приложение на материалния закон и като такова следва да се остави в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 374 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 259/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: