Решение по дело №182/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20197220700182
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  187

 

гр. Сливен, 19.11.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети ноември,  две  хиляди  и  деветнадесета година,  в  състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА    

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ ИВАНОВА                                                                                                

    ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                          

При участието на секретаря  Николинка Йорданова  и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от  председателя касационно административно-наказателно дело № 182 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:         

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 374/02.08.2019г., постановено по АНД № 259/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 74/29.01.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Стара Загора, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение по  чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.

Горното решение е обжалвано от "Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд и отмени НП.

В съдебно заседание касационния жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора редовно призована не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.211, ал.1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 24.10.2018 г. във връзка с извършен собствен мониторинг за месец октомври на отпадъчни води, зауствани от градска пречиствателна станция за отпадни води /ГПСОВ/ гр. Сливен от „ВиК-Сливен“ ООД е взета водна проба, отпадъчна вода от точка на Заустване № 1 на изход ГПСОВ, преди заустване в р. Асеновска. Пробата била изпратена за изследване в акредитирана лаборатория "Лемка Екоинвест- България" АД гр. Бургас. В резултат на извършеното изследване на взетата проба, обективирано в Протокол от изпитване на отпадъчни води № 1225/30.10.2018 г., било установено, че е налице превишение на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.2009 г., актуализирано с Решение № РР-1434/20.02.2012 г. по показател общ азот, и именно 23 мг/л при ИЕО 10 мг/л. В резултат на установеното и отразено в представения в РИОСВ Стара Загора Протокол от изпитване на отпадъчни води № 1225/30.10.2018 г. било прието, че на 24.10.2017 г. "Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД - гр. Сливен, като титуляр по Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.2009 г., актуализирано с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., не спазва условие "Индивидуални емисионни ограничения" в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.2009 г., актуализирано с Решение № РР-1434/20.02.2012 г., издадено на "В и К - Сливен" ООД гр. Сливен във връзка с превишаване на индивидуалните емисионни ограничения по показател - общ азот и с това е нарушило чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ.

За така констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 74 от 17.12.2018 г., в който е вписана като нарушена разпоредбата на  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията по издадените им по реда на ЗВ разрешителни.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, със седалище на управление – гр.Сливен, ул."Шести септември" № 27, на основание чл. 200, ал.1, т. 2, от Закон за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че посоченото в него нарушение е осъществено, доказано е от събраните по делото доказателства и е съставомерно по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, като размера на имуществената санкция е справедлива, отговаряща на тежестта на нарушението.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд, че по делото е установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, са правилни.

Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, санкционираното административно нарушение от фактическа страна е неспазване на условието „Индивидуални емисионни ограничения“ в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140055/23.06.09 г., актуализирано с решение № РР-1434/20.02.2012 г., а именно по показател общ азот. Следователно, извършеното и установено по безспорен начин от доказателствата деяние се изразява в бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение, вменено с издаденото в полза на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД Разрешително. Задължителността на всички условия на разрешителното е посочено в нормата на  чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, която коректно е посочена в процесния случай, доколкото поддържането на показателя общ азот в определени граници е вменено с цитираното разрешително, титуляр на което е именно касационния жалбоподател.С разпоредбата на  чл. 48, ал.1, т. 11 от Закона за водите на водоползвателите на титуляри на разрешителни е вменено задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. За неизпълнение задълженията по издаденото разрешително е предвиден изричен състав на административно нарушение, поради което същото правилно е квалифицирано от АНО по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Съгласно този текст от закона, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се санкционира се с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10000 лева.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП,  е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и като такова следва да се остави в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение № 374 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 259/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                         

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: