РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120107098 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Р. С. Б. против “Вива кредит” ООД, за
прогласяване нищожността на чл.1.3 и чл.4.2 от сключения между страните договор за
паричен заем с № 5586553 / 04.02.2020 год., поради противоречие с добрите нрави и с
императивните разпоредби на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК, както и на чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., а също за осъждане на ответното дружество да му върне
сумата от 106.47 лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса
на основание - въз основа на горепосочените нищожни договорни клаузи за дължимост на
неустойка и такса за експресно разглеждане на документи, ведно със законната лихва,
начиная от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2022 год. до окончателното й
изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими, както е прието с определението по
чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.
Пълномощникът на ищеца поддържа исковете с нарочна молба, моли за
уважаването им и присъждане на разноските.
Процесуалният представител на ответното дружество е оспорил исковете
по реда на чл.131 от ГПК, също претендира деловодни разноски.
Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени
1
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че между ищеца - заемополучател и ответника -
заемодател е сключен договор за паричен заем с № 5586553/04.02.2020 год. за сумата от 300
лв., която е следвало да се върне на 14 равни двуседмични вноски от по 54.69 лв. и краен
падеж - 12.05.2020 год. Не са спорни и останалите параметри по кредита - ГЛП от 40.32
%, ГПР - 49.44 % при първоначално уговорените параметри (без неустойката, за която по-
долу ще стане дума), общ размер на плащанията - 425.39 лв., в т.ч. главница от 300 лв.,
договорна лихва в размер на 18.92 лв., 42.56 лв. - неустойка за непредставяне на
обезпечение и 63.91 лв. - такса „експресно разглеждане на документи“.
Съгласно чл.4.1 от договора, ищецът се е задължил да предостави на
заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчители. В чл.4.2 изрично е уговорено,
че при непредставяне на обезпечение от посочения вид в тридневен срок от сключване на
договора, Б. ще дължи горепосочената неустойка, платима разсрочено, към всяка една
погасителна вноска, като така размерът на вноските се увеличава на 60.77 лв.
Страните не спорят също, че всички задължения по договора, в т.ч. и за
неустойка, са погасени.
Впрочем, в тази връзка са представения договор за заем, придружен от
погасителен план с отразени конкретни падежи и размери на погасителните вноски, вкл.
тези по разсроченото плащане на неустойката и таксата за експресно разглеждане на
документи, както и удостоверение, издадено от заемодателя на 30.11.2022 год., съгласно
което заемателят няма непогасени задължения по договора за заем.
Спорът е по правото и съдът, въз основа на така сложилите се факти,
намира предявените искове за основателни.
Без съмнение договорната неустойка за непредставяне на обезпечение е
изначално известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в
погасителния план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с
еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните). Т.е. нейната дължимост не е
обусловена от евентуално настъпили вреди, поради неизпълнение на задължението за
връщане на отпуснатия кредит, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение
на възнаграждението на кредитора, като се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
поради което клаузата, с която е уговорена - чл.4.2 от договора, е нищожна на специалното
основание по чл.21, ал.1 от ЗПК. Но не само - неустоечната клауза е нищожна и като
противоречаща на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, т.к. непредставянето на
обезпечение за кредитора не е равнозначно на неизпълнение на задължението за връщане на
сумата и не би могло да доведе автоматично до вреди за него, подлежащи на репариране.
Следователно още при уговарянето й, тя е предпоставка за неоснователно обогатяване на
кредитора, което е в разрез с нейната обезпечителна, обезщетителна или санкционна
функция. Ето защо, получената въз основа на тази нищожна клауза сума от 42.56 лв.
подлежи на връщане.
2
Нищожна е и клаузата на чл.1.3 от договора, определяща дължимост на
такса за т.нар. „допълнителна услуга“. Експресното разглеждане на документи, каквото и да
означава това, не е допълнителна услуга по см. на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а действие, пряко
свързано с усвояване на кредита (ал.2 от посочената разпоредба), удобно прикрито с
непозволен от закона маркетингов похват за въздействие върху икономически по-слабата
страна, единствено с цел да доведе до увеличение на възнаграждението за предоставения
заем. Тъкмо за да пресече постигането на тази цел, законът е въвел забраната с
горецитираната норма от императивен порядък, а щом разглежданата клауза й противоречи,
то налице е основанието по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и недължимо получената такса от 63.91
лв. също следва да се върне.
Следователно, искът за прогласяване нищожността на посочените
договорни клаузи, както и за връщане на получената въз основа на тях сума, са основателни,
което води до основателност и на иска за лихва за забава. При задължения без падеж, в т.ч.
произтичащо от неоснователно обогатяване, вземането става изискуемо веднага (чл.69, ал.1
от ЗЗД). Но длъжникът, в случая ответното дружество, е поставен в забава с исковата молба
и дължи законната лихва върху подлежащата на връщане сума, начиная от предявяване на
исковете до окончателното й изплащане (чл.84, ал.2 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД).
Изложените мотиви налагат да се постанови решение в горния смисъл, като на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят деловодни разноски в размер на 500 лв.,
в т.ч. 100 лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатски хонорар. Съдът определя едно
възнаграждение за адвоката на ищеца, съгл. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 на ВАдв.С, т.к.
искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД на заявеното основание поначало изисква разглеждане на
въпроса за валидност на въпросните договорни клаузи, т.е. обхваща и иска по чл.26 от ЗЗД.
Предявяването на последния като отделен е по усмотрение на страната, което не бива да
води до излишно утежняване на делото откъм разноски за която и да било страна.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.10а от
ЗПК, в отношенията между Р. С. Б. от гр.Б, ж/к „, ЕГН - ********** и „Вива кредит“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С ул. „ АТЦ „Силвър център“, ет.2,
оф.73Г, представлявано от Д. Д, че клаузите на чл.1.3 и чл.4.2 от сключения между страните
договор за паричен заем с № 5586553 / 04.02.2020 год. са нищожни, поради накърняване на
добрите нрави и противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като
ПРОГЛАСЯВА нищожността им.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.С, ул. „„Силвър център“, ет.2, оф.73Г, представлявано от Д. Д. на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Р. С.
3
Б. от гр.Б, ж/к „, ЕГН - **********, сумата от 106.47 лв., с която се е обогатило
неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на нищожните
клаузи на чл.1.3 и чл.4.2 от сключен между страните договор за паричен заем с № 5586553 /
04.02.2020 год., ведно със законната лихва, начиная от датата на депозиране на исковата
молба - 01.11.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД да заплати на Р. С. Б. деловодни разноски в
размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
_/п/ Асен
Районен
Радев______________________
съд –
Бургас:
4