№ 753
гр. *****, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско
дело № 20223001000648 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130 от ГПК по
частна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, чрез
пълномощник срещу протоколно определение №637/27.09.2022г, с което е
прекратено производство по ТД774/2021г на ОС – ***** (електронно дело
20213100900774).
Жалбоподателят, чрез упълномощен юрисконсулт С. твърди, че
определението е неправилно, тъй като съдът необосновано е отрекъл
компетентността си да разгледа спор с международен елемент, като е
квалифицирал неправилно спора като иск срещу потребител с
местожителство извън ******** не съобразил практиката на СЕС по
специфично тълкуване, относимо и към приложимия Регламент
(ЕС)1215/2012 за случаите на местожителство, което потребителят е
променил без да уведоми своя кредитор, евентуално е игнорирал
споразумение на страните за възлагане на компетентност на сезирания
национален съд, на чиято територия и двете страни са имали свое обичайно
местопребиваване. Моли за отмяна на неправилното прекратително
определение и продължаване на съдопроизводствените действия срещу
ответника, чието местожителство в друга държава-членка не е установено.
Частната жалба вх.22769/04.10.22г., е депозирана като подписан с КЕП
електронен документ в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване
на обжалваемото определение. Подадена е от лице, чиято представителна
власт е надлежно учредена. Авансово дължимата държавна такса в размер на
15 лв е надлежно внесена. Съдът приема производството по частната жалба за
допустимо.
Като насрещна страна в това производство ответникът Б. М.,
************* без пълномощник в ********, призован в чужбина за участие
в процеса, не е изразявал становище.
1
За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд
съобразява следното:
Жалбоподателят е депозирал, чрез пълномощника си, искова молба, в
която е изложил твърдения за неизпълнено задължение на кредитополучател
по обслужване на вноски за връщане на целеви потребителски кредит,
предоставен по реда на ЗКСД, като е посочил адрес в гр. ***** на ответника,
индивидуализиран като продължително пребиваващ в ******** чужденец-
*************. Към претенцията е приложен текст на сключен на 08.11.2013г
договор за кредит, който кредитополучателят(студент в МУ – *****) е
посочен с постоянен адрес в ******** и настоящ адрес в ******** и съдържа
изрично съгласие на клиента на банката за приемане на общите условия за
този специфичен кредитен продукт и заключителна клауза, в която страните
са посочили като приложими за неуредените помежду им въпроси
разпоредбите на ЗКИ, наредби по прилагането на този закон и други
относими нормативни актове. Приложени са и цитираните общи условия, в
които между задълженията на кредитополучателя е посочено информиране за
промяна на местоживеенето, а в общите клаузи „други уговорки“ извън
правото на кредитополучателя да отправя рекламационни възражения е
уговорено само ползване на помирителните комисии по реда на Закона за
защита на потребителите, като липсва конкретна уговорка за уреждане на
съдебни спорове.
Съдът е изискал справка от ОД МВР ***** за актуална регистрацията
на ответника, от която е установено, че пребиваването на немския гражданин
на посочения като настоящ адрес в гр. ***** е било регистрирано до
31.12.2014г., но понастоящем(според справка към 27.09.22г на л.170 от
делото) данни за регистрация на чужденеца в ******** липсва.
След указания за посочване на начин за призоваване на ответника пред
българския съд, ищецът е посочил адреса му в ******** и електронна поща.
Съдът е съставил искане за сътрудничество до замолен компетентен
орган от държавата-членка в която се намира посочения от ищеца адрес на
ответника за извършване на връчване на книжата по делото в съответствие с
процесуалните правила на замолената държава(т. 5.1 от формуляр към чл. 4
по Приложение I към регламент (ЕО) 1397/2007г.). На 10.05.22г. по делото е
регистриран сертификат за изпълнено връчване, издаден от съда в ******** с
удостоверена дата 06.04.2022г. на уведомяване на адресата на посочения в
искането адрес и отбелязване, че връчването е извършено по поща без
изготвена разписка за доставката, чрез поставяне на книжата в пощенска
кутия на адресата поради невъзможен достъп до жилището( т. 12.2.1.2.1 и т.
12.2.1.3 от формуляр към чл. 10 по Приложение I към регламент (ЕО)
1397/2007г.). Съдът е насрочил делото и в първото заседание е прекратил
производството, като се е обосновал с неявяването на ответника пред съд в
държава, различна от тази на обичайното му местопребиваване за
разглеждане на спор, предявен от търговец срещу потребител.
При тези данни, съдът намира подадената жалба за неоснователна.
На първо място, за настоящия съд няма никакво съмнение, че банковото
кредитиране по ЗКСД покрива характеристиките на потребителски договор
по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г., тъй като договорът
2
между търговец – доставчик на финансова услуга е сключен със студент,
който още не е приключил своето обучение и затова финансирането не може
да се свърже с бъдещата му професия. Като банков кредит с погасителен план
на разсрочени вноски сделката покрива и характеристика на специален под-
вид на договора за заем, изплатим на вноски. В този смисъл е и наложилата се
вече местна съдебна практика(Определение № 171 от 11.05.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 678/2021 г., IV г. о., ГК) и оплакването срещу възприетата от
първата инстанция квалификация е неоснователно.
След прекъсването на обучението в края на 2014/2015г.(когато
кредиторът признава, че е преустановено и усвояването на кредита) е
отпаднала и трайната фактическата връзка, създадена по повод следването му
във висше учебно заведение на това лице с държавата на сезирания
съд(възприемана като „местоживеене“ по смисъла на общностния акт). Тази
фактическа промяна е и формално демонстрирана с преустановяване на
статута на постоянното пребиваване на регистриран в ******** адрес. Това
предполага завръщане на студента в държавата на постоянния му адрес,
обявен пред кредитора при договаряне на финансовата услуга. Именно този
адрес на немския гражданин е посочен и от ищеца след като съдът е изискал,
в изпълнение на задължението си по чл. 119 ал.3 вр. чл. 113 ГПК,
обосноваване на своя изключителна компетентност. Доколкото известният на
кредитора постоянен адрес се намира в друга държава-членка,
потребителският спор придобива международен елемент и за да го разгледа
съдът е длъжен да съобрази специалните правила, наложени императивно за
уеднаквяване и предвидимост на компетентността на съдилищата в рамките
на Съюза при гарантиране и на последователно утвърждавани достижения на
потребителската закрила(решение по дело C‑296/20, определение по дело
C‑98/20 на СЕС). В случая съдът се е доверил на официално удостоверяване
на извършено връчване в съответствие с правото на държавата, където се
намира адреса на кредитополучателя, обявен като последно известен според
твърденията на кредитора. Не е установена промяна на това местожителство,
а засвидетелстваната невъзможност за осъществяване на пряка връзка поради
липса на достъп до жилище при наличие на явно обозначена пощенска кутия
за кореспонденция не може да се тълкува по предложения от жалбоподателя
начин като напускане на този адрес от потребителя. Затова въззивният съд не
установява хипотеза, аналогична на описаната в цитираното решение по дело
С-327/2010г., където актуалното местопребиваване на ответник в държава-
членка не е било известно. Напротив, с връчването, сертифицирано по реда на
Регламент 1393/2007г., е потвърдена фактическата връзка на потребителя с
********, чийто гражданин е ответника. Затова и компетентен да разглежда
спора, насочен срещу потребителя е само съда в ******** според
императивното правило на чл. 18 пар.2 от Регламент (ЕС)1215/2012, което
сезираният съд правилно е приложил при служебно проведената проверка,
дължима в изпълнение на задължението му като национален съд по чл. 28
пар. 1 от Регламента.
Изцяло неоснователно е позоваването на допустимо дерогиране по чл.
19 пар. 3 от Регламента на специалната компетентност по потребителските
спорове. На първо място липсва каквото и да е споразумение, което да визира
избор на компетентен съд. Посочената от ищеца уговорка би могла да се
3
отнесе само до избор на приложим материален закон, но не и до споразумение
за пророгация, с което изрично потребителя се отказва от гарантираната му от
закона защита. На второ място, дори и да може да се извлича от някаква по-
обща клауза намерение за възлагане на компетентност именно на съдилищата
в ********, то тя би противоречала на националния закона на „избрания“ съд,
доколкото според чл. 117 ал.3 ГПК споразумение за избор на конкретен съд
по спор срещу потребител може да има действие само ако е сключено след
като спорът е възникнал поне с отправено до длъжника извънсъдебно
позоваване на фактическия състав, пораждащ претенция на доставчика.
В заключение, въззивният съд преценява, че при надлежно
удостоверено връчване на съдебни книжа на потребител на адрес в друга
държава-членка и неявяване на ответника пред сезирания съд, липсва
положителна процесуална предпоставка за разглеждане на потребителския
спор с международен елемент и недопустимото производство следва да се
прекрати.
Жалбата е изцяло неоснователна и прекратителното определение следва
се потвърди като изцяло съвпадащо с изводите на настоящия съд.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на
Варненския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД срещу протоколно определение №637/27.09.2022г, с което е
прекратено производство по ТД774/2021г на ОС – ***** (електронно дело
20213100900774) поради липса на международна компетентност по
потребителски спор, на осн. чл. 28 пар. 1 от Регламент (ЕС)1215/2012.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с
частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 274 ал.3 ГПК. Съобщението до въззиваемия да се приложи към дело на
осн. чл. 40 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4