О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/гр.Варна, …………………..
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
АНЕТА БРАТАНОВА
като разгледа докладваното
от съдията А.Братанова ч.в.т.д.№ 316/2019
год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274,
ал.1 ГПК.
Образувано е по постъпила
частна жалба от Т.Г.В. против определение № 1044/19.03.2019 год., постановено по т.д.№ 2001/2018 год. по описа на ВОС, с което е прекратено
производството по делото, на основание чл. 129, ал.3 вр. ал.2 ГПК.
В предявената частна жалба
се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Ищецът е частен правоприемник на прекратеното
търговско дружество „ХОТЕЛ В.“ ЕООД, на основание чл. 266 – 274 ТЗ.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, по реда на чл. 278, ал.1 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявената частна жалба е депозирана в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Частната жалба изхожда от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание същата е процесуално
допустима. Разгледаната по същество, частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред ВОС е образувано по искова
молба на Т.Г.В. против “Банка ДСК“ ЕАД, с която са предявени иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.последно от ЗЗД, за обявяване на нищожността на
сключените между “Хотел В.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ********* и “Банка
ДСК“ ЕАД, Договор за кредит от 22.08.2008г., рефинансиран на 20.08.2008г., на
обща стойност от 244830лв. и Договор за учредяване на договорна ипотека от
27.08.2008г., обективиран в Нот.акт №59, том IV, рег.№13716,
нот.д.№590/27.VIIL2008г. на Нотариус с рег.№195, като противоречащи на добрите
нрави, предвид нееквивалентността на насрещните престации, изразяваща се в
неравностойност между размера на отпуснатия кредит и стойността на имуществото
обезпечаващо погасяването му, както и в условията на евентуалност на искове с
правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на унищожаемостта на
посочените договори, поради измама, изразяваща се в поддържаните от ответната
страна твърдения за невъзможност да се ипотекира реална самостоятелна част от
хотела, предмет на ипотеката. В условията на обективно кумулативно съединяване е предявена
и претенция с правно основание чл.34 от ЗЗД вр. чл.55 от ЗЗД, за заплащане от
ответника на сумата от 573394 лв., равняваща се на 1/2 от пазарната
оценка на хотела към момента на кредитиране, оценен тогава за 1146788 лв., поради
недействителността на сключените договори, което води или до отпадане на
основанието или до липса на основание.
Постановеният прекратителен съдебен
акт е правилен по съображения, извлечени от недопустимост на сезиращите
претенции.
Справка в ТР сочи, че
дружеството „Хотел В.” ЕООД понастоящем е обявено в несъстоятелност, а с Решение No 1011 от
18.12.2018 год., постановено по т.д.№ 1753/2018 на Окръжен съд – Варна производството по
несъстоятелност е спряно. Ищецът е едноличен собственик на капитала и вписан
управител.
Предявените искове имат за
предмет съдебното установяване на недействителност и унищожаемост на договорни съглашения между
ответника и трето за спора лице – „Хотел В.” ЕООД.
Унищожаемостта
може да се релевира единствено по иск на страна по сделката, респ. нейн
правоприемник – чл. 32, ал.1 ЗЗД.
Поначало, недействителността
може да бъде установена по иск на всяка от страните по правоотношението, вкл. и
от трети лица, при условие, че е налице правен интерес от воденето на спора
като абсолютна положителна процесуална предпоставка. Такъв в настоящото производство липсва.
Дружеството
„Хотел В.“ ЕООД понастоящем е в обявена несъстоятелност, която води до
прекратяване на завареното ликвидационно производство /чл. 272а ТЗ/.
Коментираните в частната жалба текстове на чл. 266 – 274 ТЗ са неприложими и не
могат да обусловят изводи за налично или евентуално правоприемство. Подобни
изводи не могат да бъдат извлечени и от наличието на висящо спряно производство
по несъстоятелност. Евентуалното заличаване на правния субект в хипотезата на
чл. 632, ал.4 ТЗ води до прекратяването
му без наличието на правоприемство. На посоченото основание едноличният собственик на
капитала не е самостоятелно легитимиран и няма нито пряк, нито опосреден правен
интерес от воденето на настоящите искове /по искове на страната във фазата на ликвидационно
производство на „Хотел В.“ ЕООД са постановени в идентичен смисъл и Определение № 229/25.3.2015 г.,
постановено по ч.т.д.№ 169/2015 год. на АС – Варна , недопуснато до касационен контрол с Определение №
331/23.06.2015 год. по ч.т.д.№ 1717/2015 год. на ВКС, ТК, както и Определение №
97/15.02.2013 год. на АС – Варна, постановено по ч.в.т.д. № 35/2013 год,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 290/19.04.2013 год. по
ч.т.д. № 1732/2013 год. по описа на ВКС, ТК/.
В допълнение към
горното, следва да бъде и отчетето, че в производството по несъстоятелност,
исковете за нищожност или унищожаемост на заварени договорни правоотношения
съставляват искове за попълване на масата, които могат да се предявят
единствено от длъжника чрез вписания синдик. Длъжникът, чрез своите органи, не
е самостоятелно материално и процесуалноправно легитимиран да предявява
претенции, насочени към охрана и попълване на масата на несъстоятелност.
Изводите за
липса на правен интерес, респ. за надлежна активна легитимация важат и по
отношение на предявената обусловена претенция за връщане на даденото.
Реституция по реда на чл. 34 ЗЗД може да претендира единствено лицето, което е
страна по сключената сделка.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1044/19.03.2019 год., постановено по т.д.№ 2001/2018 год. по описа на ВОС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: