№ 8426
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110126955 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК,
представляван от изпълнителния директор, адрес против М. Р. АБ., ЕГН
********** и АН. Р. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: адрес, като
наследници на М.И. С. и Ц.С. С., с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъдат
осъдени ответниците в условията на разделност при квоти от по 1/2 да
заплатят на „Т. С.” ЕАД като съсобственици на недвижим имот с абонатен
номер № 101734, находящ се в адрес, следните суми – обща претенция от
1259.63 лв., от които 1 022.52 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на иска до
окончателното плащане, 237.11 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018г. до 29.03.2021г.
Поддържа се, че ответниците с абонатен №101734 като съсобственици
на имота са използвали доставяна от дружеството топлинна енергия през
процесния период, като не са я заплатили. Излага се още, че сградата –
етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Х. и Р.“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач
на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли
1
се да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците релевират възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията на ищеца до 01.05.2018г. Оспорват
квотите, при които се явяват задължени лица, като твърдят, че са налице и
други наследници.
В съдебно заседание обаче ответниците чрез техния процесуален
представител не оспорват изложените в исковата молба факти вкл. и досежно
обстоятелството, че само те са собственици на имота, и поддържат само
възражението за давност.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на
страните, че исковете са допустими и безспорни по основание, а и това се
установява от НА с № 175/ 19.07.1972г., както и от справка от Дирекция
‚Общински приходи“ отдел ‚М.“, че за периода след 1998г. М.А. и А. са
носители на ПС спрямо имота при равни квоти.
Спорно е дали сумите са покрити с давност и ако да за какъв период и
стойност.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните
сметки и издадените общи фактури, като не възразява, че последните
отразяват действително потребеното количество топлинна енергия в имота.
Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет
2
страницата на ищеца.
Съдът е сезиран с исковата молба на 17.05.2021г., поради което
погасени по давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на изискуемостта
на съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е настъпила в
периода преди 17.05.2018г., т.е. тези за периода от м.05 на 2017г. до
30.04.2018г. От неоспорените копия на фактури, както и счетоводна справка
за абонатен № **********, се установява, че за периода от 01.05.2017г. до
30.06.2017г. са били издадени две общи фактури, които отразяват стойността
на доставеното количество топлоенергия за отопление и БГВ. Съгласно тези
фактури стойността на главницата е в размер на 1125.04 лева за целия имот.
Или от тази сума за топлоенергия с давност са покрити всички претенции с
начален момент 01.05.2017г. до 30.04.2018г. или това са задълженията по
фактура с № **********/ 31.07.2018г, на стойност от 977.35 лева. Тази
стойности за главница за отопление и БГВ като погасени с давност не се
дължат и исковете за тях като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Така дължимата сума за главница е само тази по фактура с № **********/
31.07.2019г. на стойност от 177.23 лева за отопление и БГВ за периода от
01.05.2018г. до 30.06.2018г. и искът за тази част е доказан и основателен.
Досежно претенцията за мораторна лихва, то при стореното възражение
за давност с тригодишната, погасителна такава ще са покрити претенциите за
периода до 17.05.2018г., а лихвата се търси за исков период от 15.09.2018г. до
29.03.2021г. Или настоящият състав приема, че цялата претенция за
обезщетение за забава в размер на 237.11 лева е дължима като такава, извън
периода на погасителната давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковите претенции или в общ размер на 65.78
лева, което е редуцираният сбор на разноските за държавна такса по делото
от 150 лева и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна също има право на
разноски, които са в редуциран размер от 429 лева за възнаграждение на
адвокат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86
ЗЗД М. Р. АБ., ЕГН ********** и АН. Р. С., ЕГН **********, и двамата с
адрес: адрес да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК , представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: адрес при
условията на разделност - поравно за всеки един от ответниците, следните
суми: сумата от 177.23 лева за стойност на доставена топлоенергия за
отопление и БГВ за имот с абонатен № 101734, находящ се в адрес за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. ведно със законна лихва от 17.05.2021г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за пълния размер до 1022.52
лева и ОСЪЖДА М. Р. АБ., ЕГН ********** и АН. Р. С., ЕГН ********** ,
и двамата с адрес: адрес да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: адрес при условията на разделност -поравно за всеки един от
ответниците сумата от 237.11 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода от 15.09.2018г. до 29.03.2021г. и
ОСЪЖДА М. Р. АБ., ЕГН ********** и АН. Р. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: адрес да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: адрес при условията на разделност на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 65.78 лева – съдебно-деловодни по гр.дело с № 26955/ 2021г.
и
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: адрес на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на М. Р. АБ., ЕГН ********** и АН. Р. С., ЕГН
**********, и двамата с адрес: адрес сумата от 429 лева като възнаграждение
за адвокат.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Х. и р.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4