№ 11
гр. Пазарджик, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело
№ 20215200900067 по описа за 2021 година
Настоящото определение се постановява на основание чл. 374 ГПК – подготовка на делото в
закрито съдебно заседание.
Образувано е по исковата молба на С. С. З., ЕГН **********, от гр. С., бул. ***
против „Тарамекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Мильо Войвода”, N° 5.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че през месец април 2017 г. между ищеца и управителя на ответното
дружество - г-н А. Ф. А. А.., бил сключен устен договор, съгласно който ищецът се
задължил чрез посредничество и консултации да съдейства на „Тарамекс“ ЕООД да
придобие правото на собственост върху два недвижими имота - сграда с идентификатор ***
с площ от 282 кв.м., находяща се в гр. П., на ул. *** и Поземлен имот с идентификатор ***
по КК на гр.П. на ул. ***, срещу което ответното дружество следвало да му заплати
възнаграждение в размер на 162 000 лв.
В изпълнение на договора с посредничеството на ищеца и личното му участие
„Тарамекс“ ООД придобило чрез покупко-продажба правото на собственост върху сградата
с идентификатор ***, за което бил съставен нот. акт № 135/12.12.2018г., вписан в СВп-П. с
вх. №42313/12.12.2018 г. Относно втория имот - поземлен имот с идентификатор ***, била
открита и проведена процедура за продажба чрез търг, който, консултирано от ищеца,
ответното дружество участвало и спечелило, като в началото на месен януари 2019 г.
подписало предварителен договор за покупко-продажба на имота с продавача „Тедимпекс“
ЕООД (в ликвидация).
Твърди се, че тъй като ищецът изпълнил своята част oт уговорката - издирил
собствениците и осъществил необходимия контакт с тях, то резултатът, за който бил
сключен устният договор бил постигнат, поради което ответника „Тарамекс“ ЕООД
заплатило на ищеца сумата 162 000 лв.
Сочи се по-нататък, че в началото на месец февруари 2019 г. управителя на ответното
1
дружество упражнил натиск по отношение на ищеца да върне платената сума. Причината за
това била, че сделката за втория имот не била довършена - ликвидаторът на „Тедимпекс“
ЕООД (в ликвидация) отказвал да се яви пред нотариус и да подпише окончателен договор,
поради претенции за неплатена в срок продажна цена, а уговорката между ищеца и
ответника била преминаването на собствеността да бъде отразено в имотния регистър. Ето
защо и на 15.02.2019 г. ищецът се принудил да върне получената сума обратно на
„Тарамекс“ ООД.
Твърди се, че в същия ден, на 15.02.2019 г. управителя на ответното дружество
отправил ново предложение към ищеца, а именно да му съдейства, чрез консултация,
проверка и снабдяване с необходими документи за постигане на същата цел – „Тарамекс“
ООД да придобие собствеността върху поземления имот срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 95 000 лв., което се задължил да заплати в деня, в който
документа, удостоверяващ преминаването на правото на собственост влезе в сила или се
впише в имотния регистър по партидата на дружеството. Ищецът поискал отношенията
между страните да бъдат отразени писмено, при което бил съставен консултантски договор
от 15.02.2019 г., съдържащ описаните договорки.
В изпълнение на писмения договор, ищецът проучил възможностите, вкл. чрез
анализ на породилият се спор с продавача на имота - „Тедимпекс ЕООД (в ликвидация) и
препоръчал на ответното дружество с оглед сключения предварителен договор да заведе иск
по чл.19, ал.З ЗЗД, като наред с това участвал в подготовката и провеждането на иска като
консултант. Ответника се възползвал от този съвет и завел такъв иск като образуваното гр.д.
№ 6105/2019 г. на РС-П. приключило с благоприятно за купувача решение №
3528/20.09.2019 г., отбелязано към вписаната искова молба на 30.10.2019 г. При това
положение и съгласно уговореното в т.4 и т.З от консултантският договор, „Тарамекс“
ЕООД следвало да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в размер на 95 000 лв. в
деня на влизане в сила на решението или най- късно в деня на вписване или на датата
30.10.2019 г.
Твърди се, че ответното дружество не изпълнило задължението да заплати
уговореното възнаграждение и до настоящия момент, което пораждало правния интерес на
ищеца да предяви претенциите по съдебен ред.
Въведен е следния петитум :
Да бъде осъдено ответното „Тарамекс“ ООД да заплати на ищеца сумата от 95 000
лв., дължима на основание консултантски договор от 15.02.2019 г, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
15 015 лв., представляваща лихва за закъсняло плащане върху главницата от 95 000 лв. за
периода от 31.10.2019 г. до датата на завеждане на иска. Претендират се разноските по
делото.
Сочат се писмени доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
2
оспорва основателността на предявените искове.
Не се спори, че с ищеца през 2017 г. е бил сключен неформален договор за
посредничество и консултация с оглед придобиването на сграда с идентификатор № *** по
КККР на гр. П. и Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. П.. Не се спори
също така и че по повод този договор ответното дружество е заплатило на ищеца
възнаграждение в размера от 162 00 лв., която сума впоследствие на 15.02.2019 г. е върната
от ищеца, за което е била съставена и приложената към ИМ декларация с нотариална
заверка на подписа.
Изразява се позицията, че посочената сума обаче била върната като получена без
основание, т.е, че ищецът изобщо не е свършил поетата работа по сключения неформален
договор за посредничество и консултации.
По-нататък се сочи, че впоследствие между страните не е сключван друг
консултантски договор, като представляващия ответното дружество въобще не е подписвал
приложения към ИМ консултантски договор от 15.02.2019 г. Твърди се, че както изписаните
имена, така и положения подпис не били изпълнени от управителя - А. А.. Оспорва се
автентичността на подписа и имената, фигуриращи в графа „Възложител” на същия
договор.
Сочи се при условията на евентуалност, че ако се установи наличието на валидно
възникнала облигационна връзка, то претенцията отново била неоснователна, тъй като
ищецът не изпълнил задълженията си, установени съгласно клаузите на въпросния договор.
Оспорва се твърдението ищецът да е осъществявал консултации, проверки и да е снабдявал
с документи доверителя ми по повод покупката на Поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на гр. П.. Сочи се, че по отношение на посочения имот била проведена тръжна
процедура, в хода на която ответното дружество напълно самостоятелно и действащо чрез
своя управител закупило тръжна документация, внесло депозит и документи за участие в
търга. Съгласно Протокол изх. № 723/19.12.2018 г. Комисията, назначена на основание чл.
15а от ПРУПДТДДУК, обявила „Тарамекс” ЕООД за победител в търга и купувач на
продаваемия имот срещу предложена най-висока цена. След търга бил сключен
предварителен договор, но поради неявяването на ликвидатора на „Тедимпекс“ ЕООД /в
ликвидация/ за изповядване на сделката по нотариален ред, ответното дружество предяви
иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Всички тези действия били
извършени от управителя на „Тарамекс” ЕООД със съдействието на юристите на
дружеството и въз основа на даден от тях съвет.
В тази връзка се оспорват твърденията в ИМ, че ищецът участвал в подготовката и
провеждането на иска по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, както и че изобщо завеждането на
производството по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД е станало по негова инициатива. Поддържа се, че
след като на 15.02.2019 г. ищецът върнал получените без основание 162 000 лв. по
неформалния договор, той не е извършвал абсолютно никакви действия за ответното
дружество.
3
Направено е възражение за неизпълнен договор на основание разпоредбата на чл.90
ЗЗД, което според ответника обуславяло недължимост на исковите претенции и същите
следвало да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноските. Не се сочат доказателства.
Направени са доказателствени искания – да бъде задължен ищецът по реда на чл. 190
ГПК, да представи в оригинал процесния консултантски договор от 15.02.2019 г., както и за
допускане на съдебно-графологична експертиза с конкретно поставени задачи.
В законния срок по чл. 37 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с
която се допълва и уточнява първоначалната молба.
Изтъква се, че ответникът пропуснал срока за депозиране на отговора си по реда на
чл.367 ГПК, тъй като лицето на което първоначално бил връчен преписа от ИМ, приемала
съдебни книжа от името на дружеството и по други съдебни дела, поради което и
възражението на ответника за нередовност на връчването, основано на обстоятелството че
със същата служителка нямало сключен трудов договор, било неоснователно.
Във връзка със съображенията, изложени в депозирания отговор се сочи, че
приложения към ИМ консултантски договор е автентичен и ищеца ще се ползва от него.
Твърди се, че управителя на ответния търговец – г-н А. сам предложил текста на договора,
който бил подписан от двете страни без забележки.
Развива се тезата, че заплащането на сумата от 162 000 лв. като възнаграждение по
неформалния договор от 2017 г. представлявало извънсъдебно признание за осъществено от
ищеца съдействие, вкл. за откриването на тръжната процедура, което извадило втория
(държавния) имот за продан. До връщането на това възнаграждение се стигнало, тъй като
възложителят не постигнал целта си по отношение на втория имот с идентификатор ***.
Устната договорка по неформалния договор била възложителя да е придобил собствеността
и на двата имота, за да има основание консултанта-изпълнител да получи възнаграждението
си. По отношение на посочения втори имот обаче възложителя разполагал само с
предварителен договор, като придобиването на собствеността с вписване на сделката в
имотния регистър, не било осъществено.
С оглед на изложеното се пояснява, че писменият договор от 15.02.2019 г. всъщност
продължавал действието на уговореното в неформалният договор, макар и при по-ниско по
размер възнаграждение. Самото сключване на този договор представлявало признание, че
ответникът имал нужда от съдействието на ищеца.
Поддържа се, че текста на договора бил предложен от управителя А. и при тълкуване
на клаузите на т.1 във вр. с т.3 и т.4 се извеждал извода, че ответника признавал на ищеца
качеството на консултант-изпълнител до момента, в който собствеността била вписана по
партидата на дружеството.
Твърди се, че от факта и от момента на вписването се дължало и предвиденото в
договора възнаграждение, поради което ищецът не бил длъжен да доказва какви точно
консултации или други действия е извършил.
4
Не се сочат доказателства.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който се оспорват твърденията на ищеца, съдържащи се в ДИМ.
Оспорва се управителят на „Тарамекс“ ЕООД да е предлагал текста на
консултантския договор от 15.02.2019 г., като се поддържа, че същият изобщо не е
подписван от него и той няма никаква връзка с този документ.
Несъстоятелна била и тезата на ищеца, че изпълнителя по един договор не следва да
доказва свършената от него работа, за която претендира възнаграждението си. Последното
било основание за отхвърляне на претенциите поради недължимост на насрещната
престация на възложителя, в която връзка представителят на ответника още с отговора на
ИМ направил възражение по смисъла на чл. 90 ЗЗД.
Не се сочат доказателства.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК
да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата:
Неоснователно се явява възражението на ищеца, направено с ДИМ, че писменият
отговор на ИМ не е бил депозиран в срок. Във връзка с този въпрос съдът е изразил своето
становище с Разпореждане №176/16.09.2021 г. и Разпореждане № 2020/04.10.2021 г. по
делото, поради което не следва да го обсъжда повторно.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и намират правното си
основание в разпоредбите на - чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във вр. с
чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ и чл.288 ТЗ.
На основание чл.377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като разпределя доказателствена
тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно: ищцовата страна следва да докаже наличието на
правопораждащите факти – наличието на сключен договор, както и изпълнението и
приемането на извършената работа, а ответника - правопогасяващите факти с оглед
направените от него възражения.
По направените от ищеца доказателствени искания:
Представените от ищеца писмени доказателства са приложени в надлежно заверени
копия, относими към предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети.
Ще следва да се задължи ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи в оригинал,
приложеният към ИМ Консултантски договор от 15.02.2019 г.
Основателно било искането за допускане на съдебно-графологична експертиза, която
да даде отговор на поставените от ответната страна задачи, едва след като се представи
оригиналът на документа, чиято автентичност се оспорва. В противен случай преписът от
него следва да се изключи от доказателствата по делото и изследването на подписа и
5
почерка на законния представител на ответника би се оказало безпредметно..
Настоящото определение има характер на проект за доклад по делото, като
окончателния и пълен доклад по чл.146 от ГПК ще бъде направен в открито съдебно
заседание.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, описани подробно в
исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ищеца С. С. З., ЕГН **********, от гр. С.,
бул. ***, да представи оригинала на договора, заверен препис от който е приложен към
исковата молба / Консултантски договор от 15.02.2019 г., сключен в гр. С./, като
предупреждава страната, че при непредставянето му, завереният препис от документа ще
бъде изключен от доказателствата по делото.
По искането за съдебно-графологична експертиза съдът ще се произнесе след
представянето на оригинала от оспорения документ.
УКАЗВА на страните, че твърденията и възраженията им се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че могат да пристъпят към процедура по медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с проекто-
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.02.2022 г. от 09.30 ч., за
която да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6