Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,...................27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в
публично заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
при участието на секретаря Анна Д., като разгледа докладваното от съдията
Ганчева адм. дело № 1623 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. чл.
Образувано е по жалба на В.Я.С. и К.Р.С., представлявани от адв. Ж., против
отказ, обективиран в писмо с изх.№ 20-33676/23.06.2022 г. на Директора на СГКК
- гр. Варна да изпълни заявена с вх. рег. № 01-310728/2.06.2022 г. услуга,
настъпили промени в КРНИ.
Жалбоподателите поддържат, че акта е незаконосъобразен и немотивиран. С.са
собственици на 1/4 ид.ч. от УПИ №***, по КВС на Шкорпиловци, целия с площ от 3
766 кв.м., притежават имота в съсобственост с Б.А., "Ш.Инвест БГ" ООД
и "Камеа Варна" ЕООД. Съгласно кадастралната карта одобрена със
заповед от 16.08.2019 г. УПИ №*** е ПИ с
идентификатор ********, с трайно предназначение на територията: защитена, с
начин на трайно ползване: природна забележителност. В края на 2020 г. като
собственици на ПИ жалбоподателите са се снабдили със скица, в която освен
отразените съсобственици фигурира и Държавата, като няма данни за записани
ид.ч. и документ за собственост. Държавата не е собственик на ПИ с
идентификатор ********. След посещение на СГКК на жалбоподателите е заявено, че
за да не фигурира в кадастралните регистри Държавата и отразяването, че имота е
публична държавна собственост, следва да се снабдят с удостоверение от Областна
администрация и от Община Долни чифлик, че имота не е държавна, съответно
общинска собственост. С.са представили
пред ответника исканите удостоверения. Жалбоподателите са уведомени, че
заявената услуга "Нанасяне на настъпили промени в КРНИ" за ПИ не може
да бъде изпълнена. В случая се касае за поправка в кадастралния регистър,
съгласно данните от имотния регистър, а не както ответника е преценил, че е
налице нанасяне на настъпили промени в КРНИ. Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗКИР
кадастралният и имотният регистър са свързани с двустранна връзка. Съгласно
имотния регистър собственици на имота са В.С., К.С., Б.А., "Ш.Инвест
БГ" ООД и "Камеа Варна" ЕООД. Държавата не е собственик. Спор
относно материално право за имота няма. Незаконосъобразно в КРНИ като собственик
на имота е отразена Държавата. Вместо
ответника да се самосезира и извърши корекция на данните в регистъра е
налице постановен незаконосъобразен отказ. Началникът на СГКК Варна
незаконосъобразно е постановил отказ, като не е взел предвид двустранната връзка
и обемът на данни между кадастралния и имотния регистър, потъпкано е правото на собственост на жалбоподателите, нарушен е
чл. 30, ал.2 т.2 от ЗКИР. Държавата не е собственик, а фигурира в кадастралния
регистър, без данни за акта, от които произтичат правата й, без претенции за
такива. СГКК действа като регистриращ орган и няма правомощие да изследва
валидността на представените документи. Вписването в кадастралния регистър няма
конститутивно действие, с него не възникват и не се погасяват вещни права, по
отношение на вписаните лица, а има само декларативно действие по отношение на
трети лица. По изложените доводи моли да се отмени оспорения отказ и преписката
да се върне на административния орган, като се дадат указания да изпълни
надлежно процедурата, за която е сезиран. В евентуалност поддържа нищожност на
оспорения отказ, като постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателите поддържа жалбата, моли да се отмени оспорения отказ и да се
присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки сочи, че на
23.06.2022 г. С. е уведомена, че заявената услуга не може да бъде изпълнена,
тъй като в специализираната карта, за имота е отразено вид на обекта: пясъчни
дюни, издадена е Заповед № РД-18-578/16.08.2019 г. на Изпълнителни директор на
АГКК. В становище на Началника на СГКК е посочено, че жалбоподателите са
уведомени, че Държавата е собственик поради факта, че обекта е дюни и не може
да се извърши заличаването й от регистъра, в съдържанието на соченото писмо,
подобно изявление липсва. Противно на становището за недопустимост на жалбата,
сочи, че доколкото в оспореното писмо е обективиран отказ, то е налице годен за
обжалване административен акт. Оспорения
отказ не съдържа необходимите реквизити в чл. 59, ал.2, т.2, 4, 5 и 7 от АПК -
липсва наименование на акта, посочване на фактически и правни основания за
издаването му, разпоредителна част, начин и срок на изпълнение, пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва. Акта е издаден в нарушение на материалния
закон. Предвид нормите на чл. 2, чл.3,
чл. 4 и чл. 5 от ЗКИР и съгласно чл. 6, ал.1 т.7 от ЗКИР е, че целта на закона
е да се създаде двустранна връзка между имотния регистър и кадастъра, въз основа
на идентификатора на имотите, да се създаде единна информационна система, която
да се поддържа. Съгласно чл. 41, ал.3 от ЗКИР данните за правото на собственост
се уточняват въз основа на представени от службата по вписвания по реда на чл.
71, ал.3 имотни партиди. Задължение за събиране на данни и уточняване на права
имат не само собствениците, но и органите на кадастъра. На ответника е известно, кои са собственици,
липсва акт за изключителна държавна собственост. Съгласно КВС имота на
жалбоподателите е записан като попадащ в урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване - за индивидуално застрояване, съгласно ОУП имота попада в
урбанизирана територия. За имота е одобрен ПУП-ПРЗ, несъстоятелни са доводите,
че имота има публичен характер, липсва съставен АДС. Счита, че имота не е част
от плажната ивица, а граничи с него. С постановения отказ ответника решава спор
за материално право, без да е налице висящ такъв между страните. Моли да се
отмени акта.
Ответната страна – Началника на СГКК - Варна в депозирано писмено становище
оспорва жалбата. Сочи, че КК за процесния имот е приета с протокол от
23.01.2019 г. и е изработена на осн. чл. 6, ал.7 от ЗУЧК. Съгласно чл. 6, ал.4,
т.4 от ЗУЧК пясъчните дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде
обявена за частна. Пясъчните дюни, съгласно чл. 23, ал.1 от ЗЗТ са природни
забележителности. Съгласно чл. 39, ал.7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.
за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и регистри - морските
плажове и дюни, за които няма съставени АДС се нанасят в кадастралната карта
съобразно границите им, определени в специализираните карти по чл.6, ал.7 от
ЗУЧК. С оспорения акт, жалбоподателите са уведомени, че Държавата е собственик
и не може да бъде извършена исканата услуга - Държавата да бъде заличена от регистъра. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител
на жалбоподателите.
Заинтересованите страни Б.А.А., "Ш.Инвест БГ" ООД, "Камеа
Варна" ЕООД - редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство,
представляван от юрисконсулт В. поддържа, че жалбата е недопустима, в
евентуалност неоснователна. Жалбоподателите претендират собственост върху 1/4
ид.ч. от имот с белези на публична държавна собственост. Счита, че не е налице
отказ за извършване на административна услуга, а жалбоподателите са уведомени
за наличие на квалифициран фактически състав, който препятства извършване на
услугата, липсва годен за обжалване административен акт. Сочи, че жалбата е
неоснователна. Процесният имот е вдаден върху плажната ивица на с. Шкорпиловци,
към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху плажа. Мястото на което е
разположен имота отговаря на критериите за сиви дюни, разпространени по цялото
ни крайбрежие. От извадки от КАИС се установява, че имота е равнинно
продължение на пясъчната ивица, част от плажната ивица, включен е в
специализираната карта и регистри на морските плажове и дюни по чл. 6, ал.7 от
ЗУЧК. Съобразно чл. 18, ал.1 от Конституцията на България, крайбрежната плажна
ивица е изключителна държавна собственост. Сочи, че представения нотариален акт
е недействителен, същия не може да обективира вещнотранслативен ефект върху
имота. Дюните са природни обекти, съседните имоти също са защитена територия -
дюни. Естественото наличие на дюни върху имота обуславя правилното му включване
в специализираната карта на Черноморското крайбрежие. Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗУЧК, крайбрежната
плажна ивица обособена територия,
съставена от отделни морски плажове. Съгласно закона територията на морския
плаж включва и пясъчни дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Именно такъв
е теренът, за който жалбоподателите искат да бъдат нанесени промени в кадастралния
регистър. С §24 от ДР на ЗИД на ЗУЧК е
предвидено спирането на прилагането на ПУП, предвиждащи застрояване в ПИ в
границите на зона "А". Административния орган следва да се съобрази с
информацията от Специализираната карта на Черноморското крайбрежие. Счита, че
оспорения акт не е нищожен. В с.з. процесуалния представител на Държавата
оспорва жалбата, моли да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. В депозирани писмени бележки сочи, че територията в която
попада имота е защитена по силата на чл. 6, ал.4 от ЗУЧК, имота е включен в
Специализираната карта и регистри на морските плажове и дюни, а съгласно заповед № РД-354/31.03.2021 г. на
министъра на околната среда и водите, терена попада в границите на защитена
зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна "Плаж
Шкорпиловци".
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката В.С. през 2013 г.,
с НА вписан в СВ вх.рег.№ 21277/18.09.2013 г., дв.вх.рег. 20960, акт № 103, том LVI е придобила 1/4 ид.ч. от УПИ ***, по КВС
на Шкорпиловци, целия с площ по скица от 3766 кв.м., с предназначение за
курортно строителство. Видно от удостоверение за сключен граждански брак на
21.09.2008 г. В.С. е сключила брак с К.С., като горепосочения имот е придобит в
СИО.
Съгласно заповед № 956/29.05.2009 г. издадена от кмета на община Долни
Чифлик е одобрен ПУП-ПРЗ за ПИ ***и ***, като се образува УПИ *** и УПИ *** по
КВС на с. Шкорпиловци за курортно строителство, представена е и графична част
към заповедта.
От приложеното към настоящото дело, адм.д. № 956/2014 г. е видно, че "Ш.инвест
БГ" ООД е обжалвано Заповед № РД-18.03.2/12.02.2014 г. на Началника на
СГКК, с която е одобрена КККР за имот с идентификатор ********. В хода на
производството е приета СТЕ, съгласно която имота попада в защитена
територия, в специализираната карта и
регистри на морските плажове и дюни имота е отразен, като пясъчни дюни, - сиви
дюни. Имотът попада в зона
"А", по смисъла на ЗУЧК. Прието е и заключение на в.л. еколог,
съгласно което имотът попада в
територията на пясъчни дюни, в частност - сиви дюни по смисъла на ЗБР, ЗУЧК и
Директива 92/43ЕИО. С решение №
166/2.02.20215 г., постановено по адм.д. № 956/2014 г. на АС - Варна заповедта
на началника на СГКК - Варна е обявена за нищожна в частта на ПИ с идентификатор
********., образуван от ПИ № *** по КВС на с. Шкорпиловци. С решение №7401/18.06.2015 г., постановено по адм.д. №
3637/2015 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение № 166/2015 г.,
постановено по адм.д. № 956/2014 г. по описа на АС - Варна.
С протокол № 3 от 23.01.2019 г. на комисия
назначена със Заповед № РД-14-35/2017 г. от изпълнителния директор на АГКК е
приет етап изработване на КККР за редица имоти измежду които и за поземлени
имоти ***2 по КВС, в протокола е отразено, че за всички ПИ - дюни, които
граничат с морски плажове, като начин на трайно ползване да се впише
"морски плаж", в графата собственост освен данните за собственост на
ФЛ и ЮЛ да се допълни Държавата - с изключителна държавна собственост, на осн.
чл. 6, ал.2 от ЗУЧК.
Със заповед № РД-18-578/16.08.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК е
одобрена КК и КР на 10 ПИ, между които и ПИ с идентификатор ********. Заповедта
е обнародвана в ДВ 69/30.08.2019 г.
На 2.06.2022 г. С. е депозирала заявление за издаване на скица за ПИ с
идентификатор ******** и нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър
на недвижимите имоти. Приложено е удостоверение от 5.05.2022 г. издадено от
Кмета на община Долни чифлик, съгласно което ПИ с идентификатор ******** не е
общинска собственост. Приложено е и удостоверение издадено от областен
управител на област Варна, съгласно което за ПИ с идентификатор ******** няма
съставен акт за държавна собственост от Областен управител на област Варна.
Във връзка с депозираното заявление от СГКК - Варна е изпратено писмо до
Областен управител Варна за депозиране на становище по искането за заличаване
на Държавата и промяна на собствеността в регистъра от публична държавна в
частна и издаване на скица за имота.
В СГКК - Варна е депозирано становище от Областен управител на област
Варна, с което се възразява да се извърши промяна в кадастралния регистър,
счита, че съгласно чл. 6, ал.4, т.4 от ЗУЧК имота е публична държавна
собственост.
По делото е приложена извадка от специализираната карта в обхвата на ПИ с
идентификатор ********, ведно със специализирания регистър на обектите по чл.
6, ал.4 и 5 от ЗУЧК. Видно от регистъра имота на жалбоподателите попада в
защитена територия, - пясъчни дюни, с отбелязване неподвижни дюни с тревиста
растителност /сиви дюни/.
Със заповед № РД-354/31.03.2021 г., издадена от министъра на околната среда
и водите е обявена защитена зона - "Плаж Шкорпиловци", в землищата на
община Бяла, с площ от 51 256.524 дка, включваща плаж Шкорпиловци и постоянно покрити от морската
вода плитчини, плитки заливи, подвижни дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност /сиви дюни/ и др. Представено е и Приложение № 1 към заповедта, с
опис на координатните точки, определящи територията на защитената зона
По делото е приложена скица № 15-780088/13.07.2022 г., съгласно която ПИ с
идентификатор ******** е с площ от 3760 кв.м., трайно предназначение на
територията: защитена, начин на трайно ползване - природна забележителност.
Като собственици в регистъра са отразени В.С., Б.А., Държавата, "Ш.инвест
БГ" ООД и "Камеа Варна" ЕООД.
На 23.06.2022 г. е изготвено писмо изх. № 20-33676, с което на осн. чл. 61,
ал.1 от АПК, на С. е съобщено, че по специализираната карта за имот с
идентификатор ******** е отразено вид на обектите: пясъчни дюни, издадена е
Заповед № РД-18-578/16.08.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, след
отменена Заповед № РД-18-03-2/2.02.2014 г. на началника на СГКК, поради което
заявената услуга за "Нанасяне на настъпили промени в КРНИ" за ПИ с
идентификатор ******** не може да бъде изпълнена. С оглед изложеното е указано
на С. да заяви поддържа ли искането за издаване на скица за ПИ.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна, намери следното:
Жалбата е подадена от лица по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения акт, в законоустановения срок, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт на началника на СГКК – Варна, поради което е процесуално
допустима.
Съдът не споделя доводите на заинтересованата страна, че жалбата е
недопустима, тъй като не е налице отказ за извършване на исканата услуга, а е
налице квалифициран фактически състав. От събраните по делото доказателства е
видно, че жалбоподателите са депозирали искане за нанасяне на промени в
кадастралния регистър за ПИ ********. В оспорения акт е посочено, че услугата
по промяна на кадастралния регистър не може да бъде изпълнена, изложени са
мотиви за това, поради което съдът приема, че е налице отказ за извършване на
заявената услуга – нанасяне на исканите промени в кадастралния регистър, поради което за жалбоподателите е налице
правен интерес от оспорването на акта.
По доводите за нищожност на оспорения акт:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Съдът не констатира наличието
на толкова тежък порок водещ до нищожност на оспорения акт.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред.
Съгласно чл. 51 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри; непълноти или грешки; явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота. Предвид
изложеното оспорения акт е издаден от компетентен орган.
По наведените доводи за допуснати нарушения на чл. 59, ал.2 от АПК
съдът прецени следното: факта, че в оспорения отказ не е посочено наименование
на акта не е съществено нарушение на процесуалните правила. Действително в акта
липсва разпоредителна част, с която се определят права и задължения, начин и
срок на изпълнение, но в случая е налице постановен отказ за извършване на
исканото изменение на кадастралния регистър, поради което не е налице и
твърдяното процесуално нарушение. В акта не е посочено пред кой орган и в какъв
срок може да се оспори, но последното не е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като на основание чл.140 АПК подобно несъответствие
води до удължаване на срока за обжалване, а не до отмяна на акта като
незаконосъобразен. В конкретният случай, не е посочено правно основание, въз
основа на което е издаден акта, но това не представлява съществен пропуск, доколкото
приложимата правна норма се определя от съда. В случая приложимата правна норма
е чл. 53, ал.1 от ЗКИР, съгласно която измененията в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на
данните, подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено
записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6;
3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър
на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.
Съдът не споделя и доводите, че в акта не са посочени фактически
основания за издаването му, такива са налице, макар и много пестеливо отразени.
Не е спорно между страните, че за имота на жалбоподателите е налице приета
кадастрална карта, изработена въз основа на приета специализирана карта,
изработена на осн. чл. 6, ал.7 от ЗУЧК.
Видно от §1, т.4 от ДР на ЗУЧК "пясъчни дюни" са образувания,
формирани от насипване на пясъци в резултат на взаимодействието на море, суша и
вятър.
Съгласно чл. 6 ал.2 от ЗУЧК морският плаж е територия, представляваща
обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други
седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено
предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето
със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни,
разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския
плаж. Съгласно ал.3 на същия текст
морските плажове са изключителна държавна собственост. Нормата на чл.6, ал.4 от
ЗУЧК предвижда, че публична държавна собственост, която не може да бъде обявена
за частна, са: морските плажове; брегоукрепителните
и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на
водите, изградени в имоти - държавна собственост, извън границите на населените
места; прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони; пясъчните
дюни. За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и
информационна система по реда на ЗКИР.
Отделно от това, нормата на чл. 23, ал.1 от Закона за защитените територии
сочи, че пясъчните дюни са природни
забележителности, а съгласно чл. 5, т.3 от същия закон, това определя
природната забележителност като защитена територия.
От представената извадка от приетата специализирана карта е видно, че имота
на жалбоподателите попада в защитена територия - пясъчни дюни, с отбелязване
неподвижни дюни с тревиста растителност /сиви дюни/, разположени в имота.
В случая в кадастралния регистър са отразени всички носители на вещни права
върху имота, отразена е и Държавата.
Съгласно чл. 39, ал.7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. морските
плажове и дюните, които не са разположени непосредствено зад плажната ивица или
не попадат върху морския плаж, се нанасят в кадастралната карта съобразно
координатите на определящите ги точки, описани в акта за държавна собственост.
Морските плажове и дюни, за които няма издадени актове за държавна собственост
или координатите на границите в акта не съответстват на границите, определени в
специализираните карти по ЗУЧК, се нанасят в кадастралната карта съобразно
границите им, определени в специализираните карти по ЗУЧК. В случая дюните са
отразени въз основа на данни от специализираната карта приета по реда на ЗУЧК,
независимо, че липсва издаден акт за държавна собственост, а Държавата е
вписана като собственик, предвид нормата на чл. 6 ал.3 и 4 от ЗУЧК.
По изложените доводи, правилно ответника е постановил отказ за заличаване
на Държавата от кадастралния регистър, тъй като с оглед нормите на ЗУЧК,
пясъчните дюни са публична държавна собственост, а съгласно горепосочената
Наредба, независимо от липса на съставен акт за държавна собственост, дюните
следва да бъдат нанесени в кадастралната карта, съобразно специализираната
карта по ЗУЧК, респективно да се отрази, че са собственост на Държавата.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че неправилно ответника е
преценил вида на заявената услуга. Видно
от депозираното заявление С. е заявила именно нанасяне на настъпили промени в
КРНИ, а не друг вид услуга.
Съдът споделя доводите на жалбоподателите, че следва да е налице единство
между отразените данни в имотния регистър и кадастъра, но в случая Държавата е
нанесена като собственик не въз основа на АДС, а с оглед специалните норми в
ЗУЧК и Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.
В хода на настоящото производство не са ангажирани доказателства от
жалбоподателите, че са налице предпоставките за издаване на искания от тях акт,
респективно, че следва да се заличи Държавата от кадастралния регистър. Не се опровергаха изводите на ответника, че
съгласно специализираната карта имота на жалбоподателите е сиви дюни и по
силата на специалния закон са част от
морски плаж и съгласно чл.6, ал.3 от ЗУЧК изключителна държавна собственост.
Доводите на заинтересованата страна, свързани с недействителност на НА на
жалбоподателите е неотносим към спора, доколкото не е в компетентността на
Административния съд да решава спорове за собственост.
От
заинтересованата страна - Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, чрез Областен управител на област Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода на спора
следва на страната да се присъдят направените по делото разноски в размер на
100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 143, ал.
3 от АПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Я.С. с ЕГН ********** *** и К.Р.С. с ЕГН **********,***, представлявани
от адв. Ж., против отказ, обективиран в писмо с изх.№ 20-33676/23.06.2022 г. на
Директора на СГКК - гр. Варна да изпълни заявена с вх. рег. №
01-310728/2.06.2022 г. услуга, настъпили промени в КРНИ.
ОСЪЖДА В.Я.С. с ЕГН **********
*** и К.Р.С. с ЕГН **********,*** да
заплатят на Държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областния управител на област Варна, сумата от 100 /сто/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: