Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………………………………гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен състав на шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 1606 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по подадена
касационна жалба с вх. № 11063/15.07.2022 г. от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
Варна, чрез мл. експерт В.С., срещу Решение № 735/03.06.2022 г., постановено по
АНД № 4961/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав, с което е
отменено НП № 23-0000621/14.06.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Варна, с което на „М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М.Ю.А.,
за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Заявените касационни основания за обжалване са
допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила.
Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен
акт и за потвърждаване на НП. Изразена е и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна -
„М. Транс“ ЕООД чрез депозиран от 12.07.2022г. отговор оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от
надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.
т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Производството пред РС - Варна е образувано по жалба
на
„М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ------------,
представлявано от М.Ю.А. срещу Наказателно постановление № 23-0000621/14.06.2021
г. издадено от П.И.Ц.-директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което
на дружеството, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
От фактическа страна е
установено, че на 28.08.2020 г. в гр. Варна е бил извършен международен превоз
на товари с влекач "Ивеко АС 440" с рег. ****, чийто водач О.Ф.Т. към
момента на извършване на превоза не е притежавал валидна карта за квалификация
на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 9 от ЗАвтПр.
При така установените факти на
дружеството е издаден АУАН №289272/18.02.2021г, в който е посочено, че е
нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтПр. При
предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения не
били депозирани.
Въз основа на съставения АУАН
и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтПр. и на същото законово основание на дружеството била наложена
"имуществена санкция" в размер на 3 000 лв.
В хода на съдебното следствие
съдът е приобщил материалите по преписката.
За да отмени НП, ВРС приема от
правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са
събрани доказателства нарушението да е извършено в седалището на дружеството в гр.
Варна. Приема, че посоченият и в АУАН и в НП като седалище и адрес на
управление на дружеството - гр. Варна, не съответства на данните отразени в публичния търговски
регистър където като място на седалище и адрес на управление на превозвача е
вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна. Въззивният съд сочи, че
посоченият в АУАН и НП адрес в гр. Варна не е такъв на седалище, съответно
управление на търговеца, а е посочен единствено като такъв за кореспонденция с
НАП. По делото лисват доказателства, които да сочат, че превоза е започнал в
гр. Варна, за да се приеме, че нарушението е извършено в гр. Варна, където
дружеството е допуснало започването му от водач неотговарящ на съответните
изисквания. При това положение и доколкото адресът на управление на дружеството
се намира в с. Войводино, общ. Вълчи дол, област Варна - мястото на което се
вземат решенията за дейността, то въззивният съд приема, че това е и мястото,
на което е извършено нарушението. Като краен резултат атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно е отменено.
Касационната инстанция не възприема
констатациите на районния съд от фактическа страна, както и крайния му правен
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът намира, че районният съд
неправилно е приел, че мястото на извършване на нарушението е погрешно определено
от административнонаказващия орган. Видно от извършена справка в Търговския
регистър, промяната в седалището и адреса на управление на дружеството е
извършена на 22.04.2021 г. в 15:16:51 часа. Към датата на извършване на
нарушението – 18.09.2020 г. „М. транс“ ЕООД е със седалище и адрес на
управление в -------------Актът за установяване на административно нарушение е
издаден на 18.02.2021 г., т.е. нарушението е извършено и установено преди
промяната в адреса на дружеството, както правилно е посочено и в касационната
жалба. При това положение и доколкото седалището и адреса на управление на
дружеството се намират в гр. Варна – мястото на което се вземат решенията за
дейността на предприятието, то това е и мястото на което е извършено
нарушението.
Касационната инстанция не споделя
и направените с отговора на касационната жалба възражения за липса на нарушение
предвид наличието на СУМПС и карта за квалификация на водача, издадени от
Република Турция.
В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41
от 4.08.2008 г. на МТ в приложимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 73 от 2008 г.) изрично
е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача. Същевременно чл. 29 от Наредба
№ 41 от 4.08.2008 г. на МТ в приложимата редакция предвижда, че карта за
квалификация се издава по определен ред от Министъра на транспорта или
определено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008
г. на МТ карта за квалификация на водача и удостоверение за професионална
компетентност, издадени от държава - член на Европейския съюз, се признават за
валидни на територията на Република България. Ал. 3 предвижда, че водачи -
граждани на държава, която не е член на Европейския съюз, придобиват начална
квалификация при условията и по реда на тази наредба, ако предприятието, в
което работят, е установено в Република България. Следователно водачът е
следвало да придобие квалификация при условията и реда на националната уредба. Видно
от приобщения по въззивното дело заверен превод от турски език на удостоверение
за професионална квалификация на името на О.Ф., същото не е издадено от
компетентния български орган по арг. от чл. 3, ал. 3 от Наредба № 41 от
4.08.2008 г. на МТ и следователно при извършената проверка и въз основа на
представените им документи и направена служебна справка в база данни към ИА
"АА", контролните органи са констатирали по несъмнен начин
осъществяването на международен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискването за квалификация, удостоверено с валидна карта за квалификация на
водача.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд се явява неправилно. Тъй като въззивният съд се е
произнесъл по приложението на материалния закон, обсъдил е всички доказателства
по делото настоящата касационна инстанция следва да се произнесе по същество на
спора. Решението на РС - Варна следва да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено друго, с което да се потвърди издаденото НП, тъй като изводите на
въззивния съд за приложението на материалния закон са неправилни, а
определеният размер на наложеното наказание е в абсолютен размер и съответства
на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
вр. ал. 5 от ЗАНН на касатора следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 80 лв., определено съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр.
чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 735
от 03.06.2022 г. на ВРС, XXXVII състав, по
НАХД № 4961/2021 г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0000621/14.06.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна,
с което на „М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М.Ю.А., за нарушение на
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „М.
транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявано от М.Ю.А. да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, сумата от 80 лева (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……………………..
2…………………….