Решение по дело №1606/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1388
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050701606
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………………………гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

     ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен състав на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:

                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                            НАТАЛИЯ ДИЧЕВА                                                                      

 

при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 1606 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба с вх. № 11063/15.07.2022 г. от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Варна, чрез мл. експерт В.С., срещу Решение № 735/03.06.2022 г., постановено по АНД № 4961/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав, с което е отменено НП № 23-0000621/14.06.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна, с което на „М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М.Ю.А., за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за потвърждаване на НП. Изразена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна -  „М. Транс“ ЕООД  чрез депозиран от 12.07.2022г. отговор оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Производството пред РС - Варна е образувано по жалба на „М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ------------, представлявано от М.Ю.А. срещу Наказателно постановление № 23-0000621/14.06.2021 г. издадено от П.И.Ц.-директор на Регионална дирекция  „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на дружеството, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

От фактическа страна е установено, че на 28.08.2020 г. в гр. Варна е бил извършен международен превоз на товари с влекач "Ивеко АС 440" с рег. ****, чийто водач О.Ф.Т. към момента на извършване на превоза не е притежавал валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 9 от ЗАвтПр.

При така установените факти на дружеството е издаден АУАН №289272/18.02.2021г, в който е посочено, че е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтПр. При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения не били депозирани.

Въз основа на съставения АУАН и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр. и на същото законово основание на дружеството била наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв.

В хода на съдебното следствие съдът е приобщил материалите по преписката.

За да отмени НП, ВРС приема от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства нарушението да е извършено в седалището на дружеството в гр. Варна. Приема, че посоченият и в АУАН и в НП като седалище и адрес на управление на дружеството - гр. Варна, не съответства на  данните отразени в публичния търговски регистър където като място на седалище и адрес на управление на превозвача е вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна. Въззивният съд сочи, че посоченият в АУАН и НП адрес в гр. Варна не е такъв на седалище, съответно управление на търговеца, а е посочен единствено като такъв за кореспонденция с НАП. По делото лисват доказателства, които да сочат, че превоза е започнал в гр. Варна, за да се приеме, че нарушението е извършено в гр. Варна, където дружеството е допуснало започването му от водач неотговарящ на съответните изисквания. При това положение и доколкото адресът на управление на дружеството се намира в с. Войводино, общ. Вълчи дол, област Варна - мястото на което се вземат решенията за дейността, то въззивният съд приема, че това е и мястото, на което е извършено нарушението. Като краен резултат атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно е отменено.

Касационната инстанция не възприема констатациите на районния съд от фактическа страна, както и крайния му правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът намира, че районният съд неправилно е приел, че мястото на извършване на нарушението е погрешно определено от административнонаказващия орган. Видно от извършена справка в Търговския регистър, промяната в седалището и адреса на управление на дружеството е извършена на 22.04.2021 г. в 15:16:51 часа. Към датата на извършване на нарушението – 18.09.2020 г. „М. транс“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в -------------Актът за установяване на административно нарушение е издаден на 18.02.2021 г., т.е. нарушението е извършено и установено преди промяната в адреса на дружеството, както правилно е посочено и в касационната жалба. При това положение и доколкото седалището и адреса на управление на дружеството се намират в гр. Варна – мястото на което се вземат решенията за дейността на предприятието, то това е и мястото на което е извършено нарушението.

Касационната инстанция не споделя и направените с отговора на касационната жалба възражения за липса на нарушение предвид наличието на СУМПС и карта за квалификация на водача, издадени от Република Турция.

В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ в приложимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 73 от 2008 г.) изрично е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Същевременно чл. 29 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ в приложимата редакция предвижда, че карта за квалификация се издава по определен ред от Министъра на транспорта или определено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ карта за квалификация на водача и удостоверение за професионална компетентност, издадени от държава - член на Европейския съюз, се признават за валидни на територията на Република България. Ал. 3 предвижда, че водачи - граждани на държава, която не е член на Европейския съюз, придобиват начална квалификация при условията и по реда на тази наредба, ако предприятието, в което работят, е установено в Република България. Следователно водачът е следвало да придобие квалификация при условията и реда на националната уредба. Видно от приобщения по въззивното дело заверен превод от турски език на удостоверение за професионална квалификация на името на О.Ф., същото не е издадено от компетентния български орган по арг. от чл. 3, ал. 3 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ и следователно при извършената проверка и въз основа на представените им документи и направена служебна справка в база данни към ИА "АА", контролните органи са констатирали по несъмнен начин осъществяването на международен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискването за квалификация, удостоверено с валидна карта за квалификация на водача.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява неправилно. Тъй като въззивният съд се е произнесъл по приложението на материалния закон, обсъдил е всички доказателства по делото настоящата касационна инстанция следва да се произнесе по същество на спора. Решението на РС - Варна следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото НП, тъй като изводите на въззивния съд за приложението на материалния закон са неправилни, а определеният размер на наложеното наказание е в абсолютен размер и съответства на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 80 лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

 Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 735 от 03.06.2022 г. на ВРС, XXXVII състав, по НАХД № 4961/2021 г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000621/14.06.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М.Ю.А., за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА „М. транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявано от М.Ю.А. да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, сумата от 80 лева (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:                                             Членове:       1……………………..                                                                                                       

           2…………………….