№ 114
гр. Сливен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
К.а Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500296 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 44/01.04.2021 г. по гр. дело № 915/2020 г. на Районен съд Нова
Загора, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищците –
въззивници иск за обявяване на недействителност на нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 20 том III рег. № 2136
дело № 247/05.12.2019 г. на Нотариус К. П. с рег.№ 667 на нотариалната камара и с район на
действие Pайонен съд - Котел на недвижим имот: Дворно място с площ 3236 кв.м.,
съставляващо поземлен имот - ПИ пл.№173 за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с
неуредени сметки по регулация, в кв.18 по плана на с. Малко село общ.Котел одобрен със
заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№172, ПИ пл.№174 и ПИ пл.№180,
ведно с построените в имота: паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
33 кв.м., състояща се от: полуподземен етаж състоящ се от избено помещение с площ от 22
кв.м. по вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон, паянтова жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м, състояща се от полуподземен етаж две
стаи и салон, първи етаж - състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи и паянтова
стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32 куб.м. и е
отхвърлен като неоснователен предявения от ищците в производството, иск за делба на имот
- Дворно място с площ 3236 кв.м., съставляващо поземлен имот - ПИ пл.№173 за който са
отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки по регулация, в кв.18 по плана с. Малко
село, общ.Котел одобрен със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл. №172,
1
ПИ пл.№174 и ПИ пл.№180, ведно с построените в имота: паянтова жилищна сграда на един
етаж със застроена площ от 33 кв.м., състояща се от: полуподземен етаж състоящ се от
избено помещение с площ от 22 кв.м. по вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две
стаи и салон, паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м,
състояща се от полуподземен етаж две стаи и салон, първи етаж - състоящ се от кухня,
салон, входно антре и две стаи и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14
кв.м. и застроен обем от 32 куб.м. Осъдени са въззивниците да заплатят държавна такса по
бюджета на съдебната власт и разноски на ответниците.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ищците, чрез процесуален
представител по пълномощие, в която се твърди, че съдът е разгледал и се е произнесъл по
искове, каквито не са предявявали и на второ място е неправилно и незаконосъобразно, като
във връзка с това съдът е тълкувал неправилно и превратно доказателствата по делото, а
една голяма част от тях е игнорирал изцяло. В решението се прилага и тълкува неправилно
материалния и процесуалния закон, то е необосновано. Въпреки, че е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124 от ГПК, няма произнасяне по този иск. Няма произнасяне и по
отношение на положителния установителен иск, който съдът е вменил, като предявен от
ищците. Единствено с диспозитива на решението е отхвърлен, като неоснователен искът по
чл. 524, ал. 2, пр. последно от ГПК. Разписката от 18.01.1996 г. въз основа на която съдът е
формулирал основния си аргумент за придобиване идеалните части на целия имот от
ответника С., не е нито сделка, нито е спазена формата на сделка, каквато само се догатва, че
съществува с тази разписка. Разписката и декларацията представлява документ с признание
за получена сума - нищо повече. Нотариалната заверка показва, че подписите са положени от
лицата вписани в разписката, но за прехвърлянето на идеални части от имот подобна
нотариална заверка е невалидна, защото кметът на общината има качеството на нотариус в
лимитирани от закона правомощия. Той не може да прехвърля нито недвижими имоти, нито
дялове от наследство. Това може да бъде сторено сам пред нотариус, не пред лице
изпълняващо ограничени нотариални функции - кмет на село. Изводът по отношение на
разписката от 18.01.1996 г. е, че тя показва наличието на недействителен договор за
продажба при неспазване на формата му, определена от закона, на идеални части от имота и
това поражда други облигационни отношения между страните, но не и такива, с каквито са
свързани основните мотиви в решението - че ответникът С. е придобил идеалните части на
ищците, чрез обезщетение или компенсация. С тези разписки-декларации ответниците не
могат да придобият идеалните части на ищците. Наличието на разписки-декларации за
прехвърляне на дялове, както на ответника С., така и на ищеца О., налага извода, че
„прехвърлителите“ са прехвърляли своите идеални части на двамата братя, които са
останали да живеят в имота след откриване на наследството. Щом ищецът О. със
семейството си е живял в имота откакто се е родил заедно с брат си ответника С. означава,
че двамата заедно са съвладели собствените си идеални части за себе си и са държали
идеалните части на останалите. При тази ситуация е невъзможно единият брат да придобие
най-малко идеалните части на другия по давностно владение, защото няма как той да е
2
отблъсквал владението и да е своил, при условие, че брат му е живял винаги там и то със
семейството си, обработвал е земята и е правил периодично ремонти на къщата. Намира за
напълно погрешен извода на съда, че ответниците са придобили целия съсобствен имот по
давностно владение. От това следва, че издаденият нотариален акт в полза на ответниците е
недействителен по отношение на идеалните части на ищците и ответниците не са
собственици на тези идеални части. В обобщение се иска да се отмени
първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
се има предвид, че то е постановено по искове, каквито ищците не са предявявали -
положителен установителен иск и иск за съдебна делба по чл. 341 от ГПК и да се произнесе
по предявения отрицателен установителен иск, като се установи със сила на пресъдено
нещо, че ответниците не са собственици на идеалните части на ищците от процесния
недвижим имот, находящ се в с. Малко село, общ. Котел - Дворно място с площ от 3 236
кв.м., ведно с находящите се в имота сгради.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва въззивната
жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради следното.
Пред районния съд са били предявени искове, с които се е претендирало, на първо място, че
ответниците не са собственици на имота и на второ място да бъде отменен констативният
нотариален акт, чрез който се легитимират като собственици на целия имот.
Районният съд обаче се е произнесъл с диспозитиви, с които е отхвърлен като неоснователен
и недоказан предявения от ищците – въззивници иск за обявяване на недействителност на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение и е отхвърлен като неоснователен предявения от ищците в производството, иск за
делба на имот. Очевидно е, че такива искове не са били предявявани.
В чл. 6, ал.2 ГПК е регламентиран един от основните принципи на гражданския процес -
този на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното субективно
материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез
правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото
3
съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и
петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките
на заявените факти и искане. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се
произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на
делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца
основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Такова решение е недопустимо и
подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал.3 ГПК, а делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Съгласно приетото в т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС,
със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на съдебното решение. Той обективира
волеизявлението на съда относно съществуването или несъществуването на спорното право,
предмет на делото. Мотивите на решението не са източник на силата на пресъдено нещо, но
те са задължителна част от съдържанието на съдебния акт, в която се обосновава волята на
съда, отразена в диспозитива на решението. Съгласно чл. 236, ал.2 ГПК в мотивите се
посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи на съда. Чрез съпоставката между мотиви и
диспозитив на съдебния акт се съди за това дали действителната воля на съда е намерила
точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение, както и дали съдът се е
произнесъл по цялото искане на страната. При тълкуване на решението също се изхожда от
изложените в него мотиви. Следователно, макар да не са източник на сила на пресъдено
нещо, мотивите съдържат данни относно характеристиката на спорното право, поради което
когато съдът е пропуснал да отрази в диспозитива някои от неговите белези - страни,
правопораждащ факт, съдържание, правна квалификация, и това поражда неяснота относно
предмета на делото, този пропуск следва да бъде преодолян чрез мотивите.
В случая и в изложените мотиви се съдържат съществени противоречия, дадената от съда
правна квалификация е неточна, което прави подадената жалба за основателна. Поради това
решението е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал.3 ГПК, а делото
следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
По претенциите за разноски.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото. Доколкото в глава двадесета на ГПК –
„Въззивно обжалване“ не са установени специални правила за присъждане на разноските,
претенциите на спорещите страни за направените пред въззивния съд разноски следва да
бъдат разглеждани според правилата, установени в чл.78 ГПК, както и с оглед разпоредбата
на чл.81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото във съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следва да се има предвид обаче,
че разпоредбата на чл.81 ГПК, уреждаща общото правило, изключение от което е
4
установено в чл.294, ал.2 ГПК с оглед двуфазния характер на касационното производство,
касае само правомощието на съответната инстанция да се произнесе по искането за разноски
с оглед изхода на правния спор и в рамките, очертани от установените в чл.78 ГПК правила.
В случая с приетото от въззивния съд становище се обезсилва решението на
първоинстанционния съд по предявения иск и делото се връща в тази част на районния съд
за ново разглеждане, т.е. не са налице предвидените в чл.78, ал.3 и 4 ГПК хипотези – спорът
не е решен по същество /в който случай страната би имала правото на разноски съобразно с
отхвърлената или уважена част от иска/, нито производството по делото е прекратено.
Поради това въззивният съд приема, че на жалбоподателите следва да бъдат присъдени
разноските, направени във въззивното производство, но не и тези, направени в
производството пред първоинстанционния съд, доколкото това производство все още не е
приключило със съдебен акт, в който да е определена онази част от предявения иск, която
следва да бъде уважена или отхвърлена, респективно производството да е прекратено. Така
в обобщение на въззивниците се дължат разноските само за въззивното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 44/01.04.2021 г. по гр. дело № 915/2020 г. на Районен съд
Нова Загора.
Връща делото на Районен съд Нова Загора за ново разглеждане и произнасяне по
предявените искове.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с.
Малко село, общ. Котел да заплатят на О.Б. Н. с ЕГН: ********** с адрес: **********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко
село, общ. Котел да заплатят на Х. Б. С.. с ЕГН: ********** с адрес: **********, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
5
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко
село, общ. Котел да заплатят на Х.. Б. С.. с ЕГН: ********** с адрес: **********, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко
село, общ. Котел да заплатят на Х. Б. С.. с ЕГН: ********** с адрес: **********, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко
село, общ. Котел да заплатят на ДЖ. Б. Н. с ЕГН: ********** с адрес: с. Малко село, . общ.
Котел, обл. Сливен, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко
село, общ. Котел да заплатят на З. АЛ. Х. с ЕГН: ********** с адрес: **********, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко
село, общ. Котел да заплатят на В. ИБР. ОНБ. с ЕГН: ********** с адрес: с. Ябланово, ул.:
„Проф. Павлов“ № 9, общ. Котел, обл. Сливен, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН ********** и Ф. Х.. Н. ЕГН ********** и двамата от с. Малко село,
общ. Котел да заплатят на Ш. В. Б. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Марица“№
2, обл. Търговище сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7