РЕШЕНИЕ

№

гр.Ч.Б., 18.12.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 841 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.127а, ал. 2 и чл. 142 и 143 от СК

 

В РС – Ч.Б. е постъпила искова молба от В.Т.П., с ЕГН **********, с настоящ адрес *** чрез пълномощника си адв. И.А., в качеството й на майка и законен представител на Н.М., с ЕГН **********, с която на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да реши спора между родителите, относно упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, неговото местоживеене  и неговата издръжка, да бъде определен режим на контакти между детето и ответника, както и да бъде осъден ответника да заплаща на детето месечна издръжка.

Твърди, че с Решение № 300/7.12.2017г. по гр.д. № 322/2017г. по описана РС – Ч.Б. е  прекратен гражданския  брак помежду им, като родителските права над роденото от брака им дете Н.М. ЕГН ********** са предоставени на ответника и е постановено то да живее при него, като е определен и режим на лични срещи между нея и детето и същата е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева от влизане в сила на съдебното решение. От м. август 2018г. детето по свое желание заживяло при нея и от този момент непрестанно живее при нея, под нейните грижи и възпитание. Твърди, че работи по постоянен трудов договор, като получава месечно трудово възнаграждение 1200 евро. Разполага със собствено жилище, в което има всички необходими битови и жилищни условия за отглеждане на детето. Детето е записано, като ученик и се обучава в учебно заведение при нея в И.. Категоричното желание на детето е да живее и занапред при нея, а и тя също желае с оглед деликатната възраст на детето в която навлиза. Твърди също така,че в телефонни разговори бащата не се противопоставя на промененото местоживеене на детето и не възразява срещу промяна на режима на родителските права. Проведени са беседи  с майката и детето в отдел „Закрила на детето“.

Твърди, че през м. юни 2020 г. изтича срока на действие на задграничен паспорт на детето, което налага съда да издаде замесващо разрешение за издаване на нов, както и заместващо съгласие за пътуване на детето извън пределите на РБълтгария до РИ. и други държави на ЕС за неограничен период от време поради отдалечеността на местоживеенето им а и поради постоянната служебна заетост на ответника, а и помежду им е нарушена комуникацията.

Ответника  М.С. M не се явява в съдебно заседание, представлява се от договорен защитник  адв. Р.М. ***.

В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска за даване на издръжка, тъй като той се грижи за по-голямата дъщеря на ищцата от предишна връзка и тя живее при него, като той я има като собствена дъщеря, тъй като я е отгледал, но ако тя не приеме това обстоятелство, то той е съгласен да изплаща издръжка в размер на 200 лева. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В качеството си на заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Ч.Б.,  е депозирала социален доклад в които взема становище, че иска е в интерес на детето.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени от правна и фактическа страна следните обстоятелства:

По допустимостта на предявените искове:

Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на исковете и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“, т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес  с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от  искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен  от закона да  уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата. Ищеца и ответникът са родители и законни представители на детето Н.М., с ЕГН **********. Видно от твърденията на страните и от показанията на свидетелите Н.В.П. и от показанията на детето Наталия, страните живеят разделени като ответника е в България, а ищцата с детето е в И.. Детето учи в учебно заведение и грижите за него са поети изцяло от ищцата. Ответника не оспорва по основание предявените искове и в отговора си си, мкар да не сочи изрично това, ги признава. Противопоставя се единствено на това, разрешението за пътуване на детето да не е за период от шест години , а само за една, тъй като според него ще бъде затруднен при личните си срещи с Наталия.

Съдът намира това негово твърдение за несъстоятелно, тъй като дали разрешението ще е за една или за шест години същото не е със сила на пресъдено нещо и винаги може да бъде променено при промяна на обстоятелствата, които са го наложили. От друга страна, до навършване пълнолетие на детето ищцата ще бъде принудена всяка година да води подобно на настоящето производство,п което не е в интерес на детето, което живее и учи в И.. С това ще бъдат затруднени ищцата и детето при свободното си придвижване в рамките на Европейския съюз и ще доведе до ненужен разход на време и средства за семейството.

Предвид горното предявените искове като основателни и доказани в пълен обем следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Не се спори между страните, че майката полага всички необходими грижи за отглеждането на малолетното си дете. Между страните не е налице и спор по отношение на това, на кого следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, както и определяне на местожителството му, като съдът при определяне на кого да предостави  упражняването на родителските права, изхожда и от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на детето в перспектива. Основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции – материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. В тази връзка следва да се отбележи, че детето Н.М.  е на 12 години.  От друга страна съдът съобрази въз основа на представения по делото социален доклад, че майката разполага с необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда детето си и има добри възпитателски качества.

От развода  им първоначално бащата се е грижил за детето, а  към настоящия момент обстоятелствата са се променили и майката полага всички необходими грижи за отглеждането на детето, което обстоятелство не се оспорва от страните

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и липсата на спор между страните по този въпрос, намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето да бъде при нея, а на бащата  следва да се определи режим на лични отношения с детето.

На бащата следва да се определи следния режим на лични отношения с детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата,  както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като няма пречка, по споразумение между  родителите, личните контакти между майката и детето да се осъществяват и в други дни, в различни часове от посочените.

Относно издръжката на децата:

Размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата, определена за страната, която към настоящия момент е 560 лв.. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетната Н.са необходими 400.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които майката следва да поеме 200 лева, а бащата останалите 200 лв. За да определи издръжката в този размер, съдът съобрази първо, възможностите на родителите  и от друга страна признанието на иска по основание и размер от ответника.

По разноските:

Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. Относно претенцията на страните за разноски, настоящия съдебен състав намира, че с оглед характера на производството по чл.127,ал.2 от СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени, в този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 г. по дело № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова, което е със задължителна за правоприлагащите органи сила.

Относно направените разноски за разглеждането на останалите два иска и с оглед изхода на делото ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски за един адвокат в размер на 650 лв. , както платената държавна такса за разглеждане на делото от ищцата в размер на 60лв.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 288 лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежите за издръжката.

Искането за предварително изпълнение на решението е основателно с оглед защита интересите на детето м максимално кратки срокове.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето Н.М.  р. на ххх. с ЕГН ********** да се упражняват от майката В.Т.П., с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Н.М.  р. на ххх. с ЕГН **********да е при местоживеенето на майката В.Т.П., с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето   Н.М.  р. на ххх. с ЕГН ********** с бащата М.С. М., с ЕГН ********** ***, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата,  както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като няма пречка, по споразумение между  родителите, личните контакти между бащата и детето да се осъществуват и в други дни, в различни часове от посочените.

    ОСЪЖДА М.С. М., с ЕГН ********** *** да заплаща за малолетното си дете Н.М.  р. на ххх. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на  200 /двеста/ лева, считано от 27,08,2019 г. до настъпването на причини и условия за изменение и прекратяване на издръжката.

            ОСЪЖДА М.С. М., с ЕГН ********** *** да заплати на В.т.П., с ЕГН ********** ***.направени съдебно деловодни разноски в общ размер на 710 лева от които 650.00 лева – възнаграждение за един адвокат и 60 лв. Държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА М.С. М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Ч.Б. държавна такса върху три годишните платежи на уважения размер на издръжките в размер на 288 лв.

            Разрешава на Н.М.  р. на ххх. с ЕГН ********** да пътува придружавана от майка си В.Т.П., с ЕГН ********** или упълномощено от нея лице във всички държави от Европейския съюз без ограничение на броя пътувания за срок от шест години след влизане на решението в сила.

            Разрешава на майката В.Т.П., с ЕГН **********, да подаде заявление до компетентния орган по Закона за българските документи за самоличност /поделение на МВР или консулски идипломатически служби/, за издаване на лична карта и задграничен паспорт на детето Н.М.  р. на ххх. с ЕГН **********, както и да получи издадените документи, без съгласието на бащата М.С. М., с ЕГН **********.

Допуска на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: