№ 1499
гр. Варна, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202749 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Р. С. Р. против НП № 22-0439-000081/08.06.2022 г. на Началника
на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл. 638 ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано и е издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в АУАН и НП не са
посочени необходимите факти и не са приложени съответните доказателства, които да
обосноват извода за материална и териториална компетентност на актосъставителя и
АНО. Излага се становище, че липсва описание на ясна и конкретна фактическа
обстановка, както в АУАН, така и в НП, като в тази насока са използвани бланкетни
изрази и съдържанието е лакончно по своя обхват. Оспорва се изцяло описаната в
цитираните документи фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба от процесуалните представители на същия – адв. Н. и
ад. Г. със становище по същество. Със същата се поддържат изложените в жалбата
доводи. Излага се допълнителен довод за несъставомерност на издаденото НП, а
именно за неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че
1
задължението за сключване на задължителни застраховки е визирано в нормата на чл.
477 от КЗ, , която се явява нарушена, като разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ е
единствено санкционна такава. Към молбата е представено копие на застрахователна
полица № BG/26/122001309937 за застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на процесния автомобил, която се сочи, че обективира застрахователно
покритие в периода от 05.05.2022 г. от 13.38 ч. до 05.05.2023 г. в 23.59 ч., поради което
към датата и часа, визирани в обжалваното НП, застрахователната полица е била
действаща. С оглед на изложеното се твърди, че на посочените в НП дата и час
въззивникът е управлявал л.а., за чието използване е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което неправилно същият е санкциониран на
основание чл. 638 ал.3 от КЗ. Излагат се доводи и за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано и да се присъдят в полза на въззивника сторените
от същия разноски в хода на съдебното производство.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Л., с които се излага становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага се становище, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от характерната за деянията от съответния вид, поради което е неприложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, да бъде присъдено в полза
на АНО юрисконсултско възнаграждение и в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, да се присъди такова в
минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 05.05.2022 г., около 16.00 ч. въззивникът управлявал МПС – л.а. „Форксваген
Голф” с рег. № Т 4550КК в гр.Варна по ул. Райко Даскалов № 43. Същият е спрян за
проверка от полицейски служители при Трето РУ при ОД на МВР- Варна, а именно –
свид. М. М. и свид. Ф. Б.. След като преценил, че за посочения автомобил няма
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, свид. М. съставил на
въззивника АУАН за нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ. Впоследствие въз основа на акта
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 638 ал.3 от КЗ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. М. и свидетеля по акта – Ф. Б.. Приобщени са към материалите
2
по делото материалите по АНП, както и копие на застрахователна полица №
BG/26/122001309937
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 22-0439-000081/08.06.2022 г. е издадено от
началника на сектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, който видно от
приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед с рег. № 365з-
276/21.01.2016 г. на Директорът на ОД на МВР-Варна, като актът е издаден от
надлежно упълномощени лице, с оглед цитирана Заповед № 3653-373/20.01.2022 г. на
Директорът на ОД на МВР-Варна, издадена на основание т.1.3.3 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
С оглед конкретно повдигнатото обвинение с АУАН и НП, съдът намира за
необосновани доводите на въззивника за неправилно приложение на материалния
закон. Разпоредбата на чл. 477 от КЗ, цитирана в становището на процесуалните
представители, урежда обекта на застраховане и застрахователно покритие при
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а нормата на чл. 483 от КЗ
сочи кои са задължените лица да сключат посочената застраховка. Същевременно
разпоредбата на чл. 683 ал.3 от КЗ, макар и санкционна такава инкорпорира в своето
съдържание задължението на ползвателя на моторното превозно средство да не го
управлява без сключена и действаща полица за застраховка „Гражданска отговорност“
като запретява посоченото деяние.
3
Съдът обаче намира за основателни доводите на жалбоподателя, че описаната в
НП фактическа обстановка не съответства на действителната такава. Видно от
представеното копие на застрахователна полица № BG/26/122001309937, по отношение
на процесния автомобил е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователно покритие от 13.38 ч. на 05.05.2022 г. до 23.59 ч. на
05.05.2023 г. Информацията, съдържаща се в цитирания документ се потвърждава и от
служебно извършената справка в електронната система на Гаранционен фонд. С оглед
на изложеното и предвид часа, в който е посочено, че е извършено процесното
управление, съдът намира, че нарушение на нормата на чл. 638 ал.3 от КЗ не е било
извършено от жалб. Р., съотв. неправилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност въз основа на посочената разпоредба.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като издадено в нарушение на материалния закон и необосновано такова.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и искането на
въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е представен договор за правна помощ между
въззивника и адв. Галина Г., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
4
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.2 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия
случай, при интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300
/триста/лв. С оглед на изложеното, като взе предвид приложения по делото договор за
правна помощ, както и обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е в минимален
размер, съдът намери, че следва да присъди в полза на жалбоподателя сумата от 300
/триста/ лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0439-000081/08.06.2022 г. на
Началника на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, с което на Р. С. Р. на основание чл.
638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Р. С. Р. сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5