РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Перник , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500174 по описа за 2021 година
С решение № 260456/12.11.2020г., постановено по гр.д. № 663/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е осъдена Е. С. К. да заплати на община Перник сумата 882,42 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г. по договор за наем №
*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 15,56 лв., представляваща обезщетение
за забава върху наемната цена за м. октомври 2019 г. за периода 01.09.2019 г. - 03.02.2020 г.;
11,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху наемната цена за м.октомври 2019 г.
за периода 01.10.2019 г. – 03.02.2020 г., както и 150 лв. разноски по делото.
В установения от закона срок Е. С. К. е обжалвала решението, като моли същото да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. В жалбата се поддържа, че договорът не е
сключен директно между страните , а следва да е краен резултат от проведена процедура по
Закона за общинската собственост. Т.е. имотът, предназначението, условията за ползване са
били определени от административния орган, а не са били предмет на пряко договаряне и в
този смисъл изключването на идейния проект като годно доказателство препятства защитата
на ищцата. Идейният проект не отговаря на изискванията на ЗУТ и на Наредба № 4 за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти , като поставянето на изисквания за
външна връзка на преместваемия обект едва след подписването на договора е разрез с
разпоредбата на чл. 56, ал.3 ЗУТ и отказът на служител на наемодателя да издаде нужното
разрешително представлява виновно неизпълнение от страна на наемодателя. Поддържа се,
1
че свързването на преместваемия обект с връзките е процедура, следваща тази по издаване
на разрешението за поставяне на обекта. Твърди се ,че наемодателят не е предоставил имота
в състояние, което да отговаря на ползването, за което е нает, в това число изходни данни за
изработването на проектната документация, схема с данни за подземната и надземна
инфраструктура.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че жалбата е
неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232,
ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че страните са сключили договор за наем № *** г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника за срок от 5 години, считано от *** г., ползването на
имот, общинска собственост, представляващ терен с площ 21,00 кв.м., находящ се в *** за
разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност. Твърди се, че страните
уговорили ежемесечна наемна цена в размер на 441,21 лв. Тъй като наемателят не заплатил
дължимите месечни наемни вноски за м.09.2019 г. и м.10.2019 г., договорът бил прекратен,
считано от *** г. Поради неплащане на падежа се претендира и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка от месечните наемни вноски, с начален момент на
забавата за плащане на първата вноска - 01.09.2019 г., до 03.02.2020 г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Навежда
довод за нищожност на договора, тъй като е сключен в нарушение на заповед № *** г.
съгласно която договорът следва да се сключи след представяне на одобрен идеен проект от
Главния архитект на Община Перник. Сочи, че съгласно договора, наемателят е длъжен да
си извади разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ, каквото му е било отказано от Главния
архитект, поради което наемодателят не е предоставил имота в състояние, отговарящо за
ползването му по предназначение. По изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Районният съд е уважил иска, приемайки, че договорът поражда действие от конкретна
дата – *** г., като издаването на разрешение за поставяне на преместваемото съоръжение е
задължение на наемателя по изпълнението му, а не условие за влизането му в сила.
Ответникът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че е налице порок на договора,
водещ до неговата нищожност. Наемодателят не е поел задължение за снабдяване на
наемателя с разрешение за поставяне на преместваемото съоръжение. Не са ангажирани
доказателства, че съгласно административен акт или уговорка между страните, теренът
следва да отговаря на изискванията на определен идеен проект, поради което представеното
по делото извлечение от инвестиционен проект не следва да бъде обсъждано, предвид на
2
което и е прието, че възражението на ответника за виновно неизпълнение на договора от
страна на наемодателя е неоснователно.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272
ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне по наведените в жалбата
доводи.
Видно от представения по делото договор за наем № *** г., страните са постигнали
съгласие ищецът да предостави на ответника общински обект – терен с площ 21,00 кв.м.,
намиращ се в ***, за разполагане на преместваемо съоръжение за търговска дейност срещу
заплащане на месечна наемна цена от 441,21 лв. Съгласно чл. 4.3 ежемесечният наем се
заплаща авансово до края на предходния месец.
Според чл. 4.7 договорът се сключва за срок от 5 години и влиза в сила на *** г., а
съгласно чл. 3.10 в едномесечен срок от влизане в сила на договора наемателят е длъжен да
си извади разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ, издадено от Главния архитект.
Като доказателство по делото е представен одобрен на ***г. инвестиционен проект
относно преместваемо съоръжение за търговска дейност.
Други доказателства не са представени.
При така събраните доказателства се налага извод, че страните са обвързани от валиден
договор за наем, с която на жалбоподателката е предоставен терена, описан в договора, а
наемателката се е съгласила да заплаща уговорената наемна цена.
Твърденията, че имотът не е предоставен в състоянието, което да отговаря на
ползването, за което е нает, обосновани с отказ на Гл. архитект за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект, са недоказани. Ответницата не е представила
доказателства, че е поискала издаване на такова разрешение, както и че й е бил постановен
отказ и причините за този отказ. Само наличието на отказ за издаване на разрешение,
основан на това, че предоставеният под наем терен не отговаря на съответните изисквания и
върху него не може да бъде поставен преместваем обект, биха могли да обосноват извод, че
имотът не е предоставен в състоянието, което да отговаря на ползването, за което е нает.
Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.
Наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на постановения отказ на Гл.
архитект / ако се приеме, че такъв действително е постановен и мотивиран така, както се
поддържа от жалбоподателката/, не могат да се обсъждат в настоящето производство на
основание чл. 17, ал.2 ГПК. Дори и да се възприеме тезата, че такъв отказ действително е
налице, то следва да се има предвид, че с договора наемодателят не е поел задължение за
издаване на разрешение и съответно не може да се направи извод, че е неизправна страна по
3
договора.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Въззиваемият претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и
фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателя изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260456/12.11.2020г., постановено по гр.д. № 663/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд
ОСЪЖДА „ Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Перник,
ЕИК *********, ***, сумата 100 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4