Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 10. 04. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
На 10. 03. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
Секретар : Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 85 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1763 от 05. 12. 2019г., постановено по гр. д. № 03250 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени като неоснователни и
недоказани субективно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД вр. с чл. 535 ТЗ, за
установяване съществуването в полза на ищеца М.Р.Б., с ЕГН **********,***, на
вземане, произтичащо от запис на заповед, по която ищецът е поемател, а
ответникът Д.С.С., с
ЕГН **********,*** - издател, като записът на заповед е издадена на
04.08.2016г. за сумата 11 000 лева, за което е налице Заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК на 11.09.2018г. по ч.гр.д. № 6219/ 2018г.на ПРС, ведно със законната
лихва върху тази сума от 10.09.2018г. до окончателното изплащане на сумите,
както и разноски 220лв. – държавна такса по заповедното производство. С решението е
осъдена М.Р.Б. ЕГН **********,***, да заплати разноски
на Д.С.С., с ЕГН **********,*** – в размер 860лв. адв. разноски.
Недоволна от
решението е останала М.Р.Б., която го е обжалвала
изцяло. С жалбата се моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като предявените искове бъдат уважени. Поддържа жалбата в съдебно
заседание, чрез адвокат В. К., като моли да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Насрещната страна Д.С.С., не
е подала писмен
отговор на въззивната жалба. Същата я оспорва като
неоснователна в съдебно заседание, чрез адвокат Д.М.. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Адвокат Д. М. моли да й се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното:
Приел е, че предявеният иск е допустим, тъй е водено заповедно производство за процесната сума по ч. гр. д. № 4046 /
2016г. по описа на ПРС; по същото е издадена заповед за изпълнение в полза на М.Б.;
длъжницата е депозирала възражение в срок; а заявителката в срок е предявила
установителния иск.
Отбелязал е, че предметът на
делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Посочил е, че
подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед, е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект.
Отбелязал е, че при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа
на заповед /т. 17 от Тълкувателно
решение №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ/.
Пернишкият районен съд е приел,
че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна. Счел е,
че наведеното от ответниците възражение, че същият е нищожен, поради
предявяването му за плащане в деня на издаването му, е неоснователно. Посочил
е, че запис на заповед с падеж на предявяване трябва да бъде предявен на
издателя и това е необходимо условие за определяне падежа на задължението и
настъпване на изискуемостта на задължението за плащане.
Отбелязал е, че задължението по
записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но
това не го прави изискуемо от този момент; издателят отлага изпълнението на
задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за
плащане. Съдът е посочил, че с извършването на предявяването, до знанието на
издателя се довежда и на кого трябва да плати – тъй като преди плащането
записът на заповед може да е джиросан на друго лице / в този смисъл е Решение № 112 от 23.06.2016 г. по т. д. №
1556 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
Отбелязал
е, че с предявяването на записа на заповед в деня на издаването му вземането по
него става изискуемо в същия ден, което не е забранено от закона, и не прави
записа на заповед нищожен, доколкото не внася неустановеност в датата на падежа като задължителен реквизит в
съдържанието на менителничния ефект.
Пернишкият районен съд е отбелязал, че ищцата в исковата молба не навежда
никакви твърдения, че вземането му по
записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение.
Съдът е приел, че ответницата доказва със свидетелски показания /без да
сочи кои/, че :
-
е работила като счетоводител в търг. дружество /без да сочи кое/, на което
собственик е съпругът на ищцата
Водила е счетоводството, вкл. и за ДДС
-за посочения период не е възстановено ДДС поради опр.причини- че това се
прави от органите на чуждата държава-членка на ЕС
-при конфликт по повод това невъзстановяване на ДДС е била принудена да
подпише Записа на заповед
-в Записа на заповед не фигурира нейният работодател /който е съпруг на
ищцата /, а трето лице, с което ответницата няма финансови или служебни
взаимоотношения – ищцата.
Съдът е приел, че не доказано по делото ответницата дали има трудов
договор, граждански договор или работи на хонорар / свободна практика, както тя
посочва в отговора / като счетоводител в търг.дружество на съпруга на ищцата.
При това положение, съдът е приел, освен че тя е и МОЛ по силата на
длъжността която е изпълнявала, то процесната запис на заповед се явява
обезпечаване на неосъществено вземане, по вина на ответницата-счетоводител.
Отбелязал е, че това обезпечение обаче не е в полза на ощетения работодател –
собственикът на търг. дружество /съпругът на ищцата /, а е в полза на трето
неучаствуващо в трудовото или каквото е там правоотношение между
ответницата-счетоводител и собственикът на дружеството. Съдът е приел за
установено /без да сочи въз основа на какви доказателства/, че същият дори не е
бил в България за известен период, т.е. ищцата влизала в преговори с
ответницата-счетоводител.
Отбелязал е, че по делото не е представено пълномощно от съпруга на
съпругата-ищцата в подобен смисъл, за да се установи какви права има същата по
отношение фирмени отношения.
Съдът е посочил, че подписването на записа на заповед се свързва с някаква
„вина“, т.е. виновно поведение, което би обосновало ФС по друг вид отговорност,
но не и по този вид менителнична сделка.
Отделно съдът е приел, че отказът в България да се възстанови ДДС би могъл
да се „санира“ с подаване съотв.документи в съответната друга държава-членка в
ЕС в съответната форма и срокове.
Отбелязал е и, че в Закона за
счетоводството са установени принципи и изисквания за водене на счетоводството
и съответните извлечения, при представяне по см. на чл.417 ГПК могат да
удостоверят източника на едно задължение, размер, дата на дължимост и т.н. /
Опр. 162 от 09.02.2010г. чтд66 / 2010 първо т.о. ВКС /т.е. ощетеното дружество
е могло да подаде по реда на чл.417 ГПК посочените извлечения като основание за
снабдяване със Заповед за изпълнение и ИЛ, вместо да пристъпва към подписване
под принуда на запис на заповед и то между лицето-евентуален длъжник и трето
лице –съпруга на ощетения субект.
Въз основа на изложеното
Пернишкият районен съд е направил извод, че каузалното отношение „ издиша“.
Посочил е, че в този смисъл е и
съответното ТР на ОСГК, а именно – че в УИ ищецът следва да докаже причините за възникване на менителничната
сделка, като е посочилq че в този смисъл е и
съд.практика.
Съдът е приел за доказано /без да
сочи с какви доказателства/ че записът на заповед е подписан именно под натиск,
във връзка с неосъществените вземания – заради невъзстановеното ДДС за
съотв.период и е приел, че възражението по чл.30 ЗЗД се явява основателно.
С оглед изложеното, съдът е
отбелязал, че споделя доводите на ответницата за унищожаемост на каузалното
правоотношение поради наличието на
хипотезата на чл.30 ЗЗД.
При горните съображения съдът е направил извод, че така
предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно – същото е постановено от съдия при Пернишкия районен съд, в кръга на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Пернишкият окръжен
съд намира, че решението се явява процесуално допустимо. Водено е заповедно производство
по ч. гр. д. № 03868 / 2015г. по описа на Пернишкия
районен съд, по което е издадена Заповед № 4539 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК /въз основа на запис на
заповед за сумата 11 000лв./. В срок е постъпило възражение и също в срок
е бил предявен процесния иск. С определение № 473 от 31. 05. 2019г.,
постановено по възз. гр. д. № 00322 / 2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд
е прието, че възражението от Д. С. е подадено в срок, поради което тя няма
правен интерес да предявява ново възражение по реда на чл. 423 от ГПК, поради
което второто възражение от 15. 03. 2019г. е оставено без разглеждане. Това
определение в влязло в законна сила. Следователно налице са положителните
процесуални предпоставки за водене на делото и не са налице отрицателни
процесуални предпоставки, водещи по погасяване правото на иск. Налице е спор за
материално право, по който родово и местно компетентен да се произнесе е
бил Пернишкият районен съд. Съдът се е
произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от доводите на
насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен
съд намира следното:
Правният
спор се определя от твърденията на страните. В случая с писмения отговор
ответницата е навела наличието на каузално правоотношение със съпруга на ищцата, за издаването на записа на заповед, като
твърди, че тя няма никаква отговорност за невъзстановеното ДДС и двата записа
на заповед са подписани от нейна страна под заплаха – възбуждане на основателен
страх по смисъла на чл. 30 от ЗЗД. С оглед унищожаемото каузално
правоотношение, навежда довода и че не е налице валиден менителничен ефект от
процесния запис на заповед. Никъде в писмения отговор същата не е навеждала
доводи, че тя е некомпетентна да извършва счетоводната дейност – възстановяване
на ДДС /данъчен кредит/ на горива, закупени в друга държава – членка на
Европейския съюз и да е уведомявала за това управителя на „Тимбо“ ЕООД или
неговия пълномощник – съпругата му М.Р.Б.. По тези причини съдът не следва да
обсъжда свидетелските показания на К.Д.М., които се явяват несъотносими към
правния спор.
В
писменото становище на ищцата по повод писмения отговор на ответницата, същата
се е съгласила с наличието на каузално правоотношение за подписването на двата
записа на заповед, произтичащо от невъзстановяването на ДДС за горива, закупени
на територията на Кралство Испания, но отрича двата записа на заповед да са
били подписвани под заплаха /основателен страх у ответницата/. С писменото
становище е представила доказателства в тази насока сред които и пълномощно, с
което съпругът й Б.Т.Б. в качеството си на собственик и управител на „Тимбо“
ЕООД я е упълномощил да извършва фактически и правни действия в това му
качество, както и да го представлява навсякъде. Това пълномощно е с нотариално заверен
подпис на упълномощителя рег. № 2407 от 01. 09. 2015г. на нотариус И.П.Б. /л.71
– 72 от първоинстанционното производство/.
С
оглед направените уточнения Пернишкият окръжен съд намира следното :
Собственик
на капитала и управител на „Тимбо“ ЕООД е Б.Т.Б., който е съпруг на ищцата М.Р.Б.
– обстоятелства по които не се спори. Предметът на дейност на дружеството е
извършване на автомобилни превози в България и чужбина. Б.Т. също управлява
камион и за продължителни периоди от време се намира в чужбина /свидетелските
показания на Ц. Р. В., които съдът възприема като обективни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото/ и същият е упълномощил съпругата си М.Б. да
го представлява в качеството му на собственик на капитала и управител на
„Тимбо“ ЕООД.
Ответницата
Д.С. извършва счетоводни услуги срещу заплащане. От 04. 11. 2011г. същата като
ЕТ „И.С. - Ив - Д.С. – Ел Веритас“ е започнала да извършва счетоводни услуги на
„Тимбо“ ЕООД, а впоследствие е продължила да ги предоставя като физическо лице
– и в двата случая срещу заплащане.
По
горните обстоятелства не се спори и те се подкрепят от приложеното пълномощно с
рег. № 3257 от 04. 11. 2011г. на нотариус М. М. /л.69 – 70 от
първоинстанционното дело/, както и от декларация, подписана на 15. 01. 2016г.
от Д.С. и неоспорена от същата по делото /л.68 от първоинстанционното
производство/.
По
делото няма никакви твърдения, нито доказателства, че Д.С.С., дължи на М.Р.Б.,
в качеството й на физическо лице сумата 11 000лв. Записът на заповед е
издаден в полза на М.Р.Б., т.е. в качеството й на физическо лице. Заповедното
производство е водено от М.Р.Б., в лично качество, т.е. като физическо лице.
Исковата молба също е предявена от М.Р.Б. в качеството й на физическо лице.
При
изясняване на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е бил издаден
записът на заповед, самата ищца в писменото си становище е заявила: Записът на
заповед е издаден в моя полза, тъй като аз съм пълномощник на фирмата /явно
става въпрос за „Тимбо“ ЕООД/ и това обстоятелство е известно на ответницата, в
качеството й на счетоводител на тази фирма.
В
случая обаче, нито записът на заповед е издаден в полза на М.Р. П., в качеството й на пълномощник
/представител/ на „Тимбо“ ЕООД, нито заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед е предявено от
същата в това й качество, нито исковата молба е предявена в това й качество.
След
като записът на заповед е издаден в полза на М.Р.Б. в качеството й на физическо
лице и заповедното производство и исковото производство са водени от същата, в
качеството й на физическо лице, но се установи, че каузалното правоотношение,
въз основа на което е издаден записът на заповед, касае фирма „Тимбо“ ЕООД, то
искът на М.Б. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. При
това положение, настоящият съдебен състав, не трябва да изследва въпросът дали
„Тимбо“ ЕООД има вземане срещу Д.С.С. или не.
Следователно
въззивната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено по съвсем други мотиви, различни от тези на Пернишкия районен съд.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 38, ал.1 т.1 от Закона за
адвокатурата вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, М.Б., следва да бъде
осъдена да заплати на адвокат Д.М. ***, сумата 860лв. за оказана безплатна
адвокатска помощ пред Пернишкия окръжен съд на Д.С.С..
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1763 от 05. 12. 2019г., постановено по гр. д. № 03250 / 2019г.
по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда М.Р.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на адвокат Д.М. ***,
сумата 860лв. за оказана безплатна адвокатска помощ пред Пернишкия
окръжен съд на Д.С.С..
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.