Мотиви към Присъда по НОХД№
648/2019 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла обвинителен акт срещу
подс.А.В.Ф. -
за извършено престъпление по чл.354А,ал.2,т.4,вр.ал.1,изр.2-ро,пр.1-во
и 3-то,вр.чл.29,ал.1,б.“А“ от НК.
Обвинен е в това ,че на 28.12.2017 г. в гр.София,жк.“******
държал без надлежно разрешение по ЗКНВП прекурсор – „толуол“ /описаните в обв.акт
обекти/, както и „материали за производство на наркотични вещества-“метамфетамин“/описани в обв.акт/
, като деянието е било извършено при условията на „опасен рецидив“.
Първоначално делото е
разпределено на СГС,НО,32-ри състав, чийто Председател с Разпореждане от
14.02.2019 г. насрочил делото за провеждане на открито Разпоредително заседание/РЗ/
на 28.03.2019 г.Такова заседание обаче не е проведено , тъй като на 25.02.2019
г. делото е преразпределено на СГС,НО,22-ри състав , тъй като е била издадена
Заповед на Председателя на САС/Софийски Апелативен съд/, с която предс. На СГС,НО,32-ри състав е бил командирован в този
съд.С Резолюция новият Председател от СГС,НО,22-ри състав пренасрочва
откритото РЗ променя часа на последното , запазвайки датата , като съобразява
текущата си ангажираност.
В хода на проведеното на
18.093.2019 г. ог 13,30 ч. открито РЗ прокурорът
счита ,че няма пречки по смисъла на чл.248,ал.1 от НПК делото да се
разгледа в открито СЗ по общия ред, приемайки че няма допуснати отстраними съществени проц.
нарушения на фазата на досъдебното производство/ДП/.Служебният защитник - от своя
страна ,проучвайки делото,достигнал до правния извод ,че обвинението срещу подс.Ф. касае държане на „наркотични вещества или техни
аналози в големи размери“-вр.чл.354А,ал.2,т.4 от НК.Въз
основа на това си виждане сл. защитник
направи възражение ,че обвинението не е за „големи размери“,без изрично
да твърди ,че последното е съществено проц. нарушение
и без да прави искане за прекратяване на съд. производство с този си аргумент.
Съдът ,в служебното си
произнасяне по въпросите на чл.248,ал.1 от НПК ,също не намери
да има пречки за насрочване на делото за разглеждане по общия ред на НПК.В тази
посока при произнасянето си съдът изложи съображения по повод възражението на
сл. защитник и с оглед да рагументира становището си
,че няма допуснато на фазата ДП съществено отстранимо
проц.нарушението.Изложените доводи от съда на л.31 от
съд. производство касаят преценка на състава на престъплението/описано в обв.акт/ касателно обективната му
страна и с оглед това дали държаните инкриминирани вещества са в големи размери
или особено големи размери.Други компоненти от състава на вмененото
престъпление на подсъдимия не са коментирани,нито поставяни на обсъждане.Тези
обстоятелства следва да бъдат посочени тук в светлината на правните последици
на правната забрана в чл.248,ал.3 от НПК и обема на преклузията , регламентирана от законодателя в тази
разпоредба.
В насроченото СЗ на 18.04.2019
г. подс.Ф. не се яви редовно призован без уважителни
причини, което се явяваше непрецизно процесуално поведение на подсъдимия.Това
наложи съдът да измени мярката за за неотклонение от
„Подписка“ в „Задържане под стража“.Междувременно постъпиха документи за
обявяването на подсъдимия за издирване от компетентните органи на МВР,но
въпреки това подс. бе в неизвестност.Това наложи
спирането на наказателното производство на основание чл.25,ал.1,т.2 от НПК.Доколкото
се получи информация ,че на 04.06.2019 г. подс.Ф. е
задържан и преведен и задържан в СЦЗ , съдът възобнови наказателното производство
и насрочи отново делото за ОСЗ на 26.06.2019г.На тази дата съдът даде ход на
съдебното следствие по общия ред.В продължение на няколко съдебни заседания
бяха изслушани обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите,заключенията на вещите лица,прочетени бяха писмените доказателства
и съдът обяви за приключено съдебното следствие , като намери за изяснена
фактическата обстановка.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подс.Ф. /така както
е повдигнато с обв.акт,без да е искал изменението му
по чл.287
от НПК/ и го намира за доказано по един безспорен и категоричен начин,
така както НПК изисква ,за да се постанови една справедлива осъдителна Присъда.Прокурорът
намира ,че доказателствената съвкупност установява по
безпротиворечив начин извода ,че именно подс.Ф. е държал инкриминираните в обв.акт
вещества.В подкрепа на последното са разпитите на служителите К.,И.,И.,З. и Д.,
както и другите доказателства , които прокурорът не намира за нужда да
преповтаря.Всички доказателства по делото установяват извършеното деяние от
обективна и субективна страна.Касателно наказанието ,
СГП обръща внимание ,че деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“
, което води до извод за наложителна санкция около или над средния размер.
Защитникът безалтернативно намира ,че следва съдът да постанови една
оправдателна Присъда спрямо подзащитния му подс.Ф..Това е така ,тъй като съществува юрдически факт , който е от естеството да реши делото без
да се налага доказателствен анализ.Правната
квалификация е неточна и не води до съставомерност по
чл.354А
от НК по отношение на обв.акт, тъй като
отговорността е само при цел „за разпространение“.Дори да се игнорира опасния
рецидив,/който сам по себе си детерминира наказ.
отговорност по чл.354А,ал.2 от НК/,то всички хипотези на държане на
инкриминирани вещества по чл.354А,ал.1 от НК са за „държане
с цел разпространение“.Подс. е привлечен като
обвиняем за държане на прекурсори ,но не по ал.3 и 5
на чл.354А
от НК , където е инкриминирано обикновеното държане, а по ал.1 където
съставът съдържа спец.цел – за разпространение.След като чл.354А,ал.3 и 5 не
предвиждат наказ. Отговорност за обикновено държане
без разрешение и без спец. Цел за разпространение - на прекурсори,то
очевидно е ,че съставомерно е само държането по ал.1
и то със спец. Цел- за разпространение.Защитникът заявява ,че има и практика на
съдилищата в това отношение и винаги се постановяват оправдателни Присъди.
По отношение доказателствения
анализ, защитата акцентира върху експертизата за веществата Категория № 3.Става
въпрос за вещества с изцяло легална употреба ,но при определени обстоятелства и
при взаимодействие с други вещества и то
в едни много големи количества могат да бъдат опасни.Чл.18 от тази Наредба
обаче сочи ,че за такива вещества/вкл. и толуола/ не
е нужен нито уведомителен ,нито лицензионен режим , ако количествата са под 50
кг.Тоест , законодателят казва ,че над 50 кг. представлява интерес държането на
подобни вещества.По делото бе разпитан свидетел , който обясни чии са и защо са
били в жилището на подсъдимия тези вещества.По делото е разпитана и
домоуправителката на входа,която потвърждава това ,че в дома на подс.Ф. са преспивали различни лица и не може да се докаже
дали инкриминираните вещества са негови/ако се игнорират горните аргументи като
неоснователни/, така че не може да се обоснове тезата ,че подс.Ф.
е създал една „мини-лаборатория за наркотични вещества“.
В Реплика срещу защитата
прокурорът заявява ,че безспорно е държането на прекурсори
без разрешение.На следващо място , прокурорът приема ,че целта е изводима от
фактите по делото, а именно – поведението и количеството наркотични вещества,начинът
на съхранение, опаковане,притежание на ел.везна и т.н.
В Дуплика спрямо Репликата
на прокурора защитникът сочи ,че ако има
държане с цел разпространение ,то наистина доказването на целта може да е
изводимо от косвени доказателства,но тук самата правна конструкция на
обвинението е неправилна.Чл.354А,ал.1 от НК инкриминира „държането
с цел разпространение“ ,като последното е задължително/независимо какъв е
предметът на престъплението/.Другите престъпления –по чл.354А,ал.3 имаме обикновено държане,но без специална цел
за разпространение.Законодателят в ал.3 изобщо не включва прекурсорите
като възможен предмет на престъплението,тъй като поради възможната им двойна
употреба държането на „прекурсорите“ е криминализирано само ако е с цел разпространение.Нужен е диспозитив ,в който да пише „с цел разпространение“/какъвто
липсва/ , а прокурорът късно се е сетил да се базира на намерената ел.везна.
Подсъдимият по същество
заявява ,че иска по-бързо делото да приключи.
Софийският Градски съд
намира за установена следната фактическа обстановка :
Подс.А.В.Ф.
бил роден на *** ***,жив.гр.София,жк.“******,ап.33,българин
, български гражданин,с полувисше образование,специалност „Мениджмънт в
туризма“,неженен , осъждан, с ЕГН-**********.
В горепосочения апартамент подс.Ф. приемал
често различни лица/вкл. от различни националности/ , на които дори предоставял
подслон за кратко или неограничено време.Почти винаги в жилището било
разхвърляно, на пода имало оставени различни бутилки с течности , от които
понякога се носела остра и задушлива миризма в рамките на жилището и извън
него.Това положение било известно на управителя на етажната
собственост/домоуправителя/, но въпреки забележките към подсъдимия или към
някои от временните обитатели, положението не се променяло съществено.В края на
2017 г. в жилището се намирали и 3 бутилки с „толуол“,
с тегло 1л.,2,52 л. и 0,3 л, както и натриева основа/399,45 гр./,249 мл. Изопропилов алкохол,20 мл. Фосфорна киселина,0,37 гр. диаметил сулфон и 1,30 гр. червен
фосфор.
На 28.12.2017 г. лицето Г.Н.
отишло пред дома на подс.Ф. и позвънило на входната
врата. След отварянето на последната от
страна на подсъдимия между двамата възникнало физическо спречкване в хода на
което Н. удар с твърд предмет на подсъдимия/за което прокуратурата не повдига
обвинение на някое лице/ , по повод на което било уведомено 07 РУ-СДВР.При
пристигане на органите на МВР Н. го нямало , а на място бил само подсъдимия.
Били извършени проц.сл. действия „Оглед на местопроизшествие“/за времето
от 08,50 ч. до 09,30ч.,както
„Претърсване и изземване“ /за времето от 13,30 ч. до 15,30 ч./ в дома на
подсъдимия Ф. , като оттам са били иззети горепосочените вещества и предмети.В
хода на огледа бил огледан както апартамента , така и междуетажната
площадка ,на която били установени и описани червеникаво-кафяви петна, бил
иззет черен плат ,вързан на възел и 3 бр. дървени пръти.В хода на Претърсването
и свързаното с него изземване от дома на подсъдимия били иззети от различни
помещения горните течности,вещи и предмети в описани в Протокола опаковки.За
всичките иззети обекти присъствалия на това проц.сл.
действие подсъдим посочил ,че не знае какво представляват.Част от обектите с
течности били в оригинални опаковки/напр.изопропиленов
алкохол в туба с надпис ISO-PROPANOL/, но други били в
търговска опаковка за други течности /бутилки с надпис „Coca Cola“ и „ Cappy“/.От етажерка в
хола се намерили бучки и вещество на
прах , а от етажерка над телевизора се иззели 4 бр.таблетки/за които не се
повдига обвинение/.
Била извършена физико-химическа
експертиза на иззетите горепосочени обекти , като се установило ,че в Обекти №1 , №2 и № 7/прозрачна течност от
1000 , 2520 и 300 мл. се установило наличие на „толуол“,
като в най-малкото количество е имало наличие и на етилбензен.В
останалите обекти не се доказало наличие на вещества , поставени под контрол
съгласно ЗКНВП.Вещото лице подчертава , че „толуолът“
е поставен под контрол от ЗКНВП съгласно
Регламент на ЕС № 273/2004 г. Категория 3.Вещото лице уточнява ,че въз основа
на получените резултати
експертизата може да отбележи ,че
доказаните вещества – толул,червен фодфор, натриева основа,изопропилов
алкохол и диаметилсулфон са често срещани в процеса на синтез на
вещества , поставени под контрол /напр. при производството на метамфетамин по т.нар. метод на редукция на ефедрин-псевдоефедрин/.В Заключение вещото лице сочи че
в настоящата експертиза не е доказано наличието на вещества , поставени под
контрол съгласно ЗКНВП като прекурсори съгласно
Регламент на ЕС № 273/2004 г. – Категория 1 и вещества под контрол съгласно
Регламент 3 към чл.3,ал.2,включени в Списък № 1.
Подс.Ф.
е бил обект на експертно изследване от вещо лице-психиатър , като в резултат от
последното е изготвено Заключение на СПЕ/Съдебно-психиатрична експертиза/.В
последното се приема ,че подс. не страда от психично заболяване и е психично здрав.Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.Има данни за зависимост в миналото към употреба на опиоиди/хероин
, метадон/ , но в момента е в дългосрочна ремисия.Въпреки това ,горното обуславя психичен недостатък
, който му пречи да се защитава сам.
Според Заключението
на СОЕ/Съдебно-оценителната
експертиза/ стойността на инкриминираните
вещества е 119,07 лв, като индивидуализация на отделните обекти като
характеристики и отделни цени е дадена в обст. част
на изследването.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от следните
доказателствени материали : показанията на свидетелите А.И./от СЗ,както и на ДП/, на свид.Б.З./от СЗ/,на свид.Ц.Д./от
СЗ/, на свид. В.Д./от
СЗ,и от ДП/,на св.Т.К./от СЗ/,от Заключенията
на ФХЕ,СОЕ,КСППЕ,Протокол за оглед на местопроизшествие,Протокол за претърсване
и изземване,Протокол за оглед на веществени доказателства, както и от всички други писмени доказателства.
Показанията
на свидетелката А.И. съдът намира
,че се отнасят в незначителна степен към предмета на настоящото производство –
само в частта където тя описва какъв съсед е подсъдимия.Описаните от нея други
възприятия за ситуацията на междуетажната площадка и
чутите от нея викове и възприетия лежащ младеж на етажната площадка не са част
от предмета на делото съгласно внесения обв.акт , по
който съдът следва да се произнася.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Б.З. и Ц.Д.,като намира заявеното от тези свидетели за
последователно ,хронологично и логично заявено.В частност тези свидетели потвърждават законосъобразността на процедурата по
провеждане на проц.сл. действие „Претърсване и изземване“, на което са
присъствали като поемни лица.
Съдът кредитира също така и
показанията на св.Т.К.,но за стойността на показанията й би могло да се
каже същото , което е казано по-горе за св.А.И..Тази свидетелка ,макар и да има
впечатления като домоуправител от подсъдимия Ф. и да го определя от една страна
- като „добър човек“, от друга страна е възприела и изявлението му, че „няма да
работи за 500лв“.Всички тези възприятия на свидетелката олицотверовят
по някакъв начин личността на подсъдимия , но не допринасят съществено за отговор на основните въпроси на
наказателното производство,предвид очертания предмет на доказване при така
внесения обв.акт.
Показанията на допуснатия и разпитан в съда свидетел К.О. съдът
кредитира в незначителна степен.Този свидетел бе доведен за разпит в съда под
конвой от СЦЗ,където изтърпяваше наказание.Липсата на убедителност на казаното
от този свидетел обаче не се извежда от горното обстоятелство.Съдът кредитира
заявеното от О. ,че е познат на подсъдимия и е нощувал в дома му,но твърде романтично звучат останалите му показания - отишъл да спи при Ф. заедно със шишетата с разредители/които
ползвал на някакъв обект като бояджия/и че изведнъж му се обадили ,че баба му е
зле,тъй като... „започнала да забравя“ и той внезапно си тръгнал ,оставяйки
шишетата,а накрая-не ги потърсил повече,защото започнал нова работа.
Обясненията на подс.Ф. съдът
кредитира в известна степен, а
именно доколкото същият не отрича ,че живее на процесния
адрес и там са намерени процесните вещества и
предмети,описани в обв.акт на СГП.Касателно
инкриминираните вещи и предмети ,заявеното от подсъдимия е в синхрон единствено
с казаното от св.О.,чиито показания съдът не кредитира поради горните си
съображения.Въпреки това,дори да се кредитира казаното от О.,дори това не
променя факта на упражняваното владение върху тях от страна на подсъдимия към
инкриминираната от прокурора дата.
Съдът кредитира експертните
Заключения на вещите лица,Протоколите за
оглед ,за претърсване и изземване,както и всички други писмени
доказателства.Съдържанието на тези доказателствени
източници се преценява в предходните абзаци като годен източник на релевантна доказателствена информация , като допълнително обсъждане не
се налага.Протоколите съдържат изискуемите реквизити и са изготвени по реда на НПК.Възможността да
се оспорва съдържанието на действията на органа , провеждащ действието, е
предоставена на поемните лица , които имат редица
права за искания,бележки и възражения, каквито обективно не са
направени.Следователно ,протоколите за съответните проц.сл.
действия са изготвени по реда в закона.
От правна страна , анализът на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ,води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страна с горното подс.А.В.Ф. не осъществил състава
на престъплението по чл.354А,ал.2,т.4,вр.ал.1,изр.2-ро,пр.1-во
и 3-то,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК. За
престъпление с тази цифрова квалификация не е налице повдигнато текстово
обвинение , което да съдържа всички елементи на законовия му състав.
От обективна страна – подс.Ф. на
инкриминираната дата 28.12.2017 г. в дома си в гр.София,жк.“******,ап.33
държал описаните течности ,вещи и
предмети /описани подробно в обст. част на обв.акт/,на обща
стойност 119,07 лв.
Дискусионно е от една страна
доколко „доказаното вещество“ в дадена течност, което е често срещано/както
заяви в.л. при разпита си в ОСЗ на
26.06.2019 г./в процеси на синтез на вещества поставени под контрол , които има
двойна употреба, може да бъде „прекурсор“.Според в.л.
от тези вещества може да се произведе високорисково наркотично вещество ,но
трябва да има и прекурсор , който не е доказан.Прекурсорът е съединение , което е много близко по формула
до крайния продукт ,но не е същото съединение.Толуолът
се явява прекурсор/в чист вид/ ,но той се явява и
като „доказано вещество“ и в много лекарства, тоест има много приложения в
хипотези , когато не е в чист вид.
Изпълнителното деяние на конкретното
извършено деяние се състои в държането
на „прекурсори“ и „материали за производство на наркотични вещества“ без надлежно разрешение с цел
разпространение.Предвид характера на
обвинението и систематичното място на второто изречение на ал.1 от чл.354А
от НК може да се изведе изводът , че специфичният предмет на
престъплението/ и в двете му горепосочени разновидности/ е единственото , което
различава деянието по второто изречение , от първото изречение на ал.1/където
предмет са високорискови или рискови наркотични вмещества/.В
този смисъл затова и делото се разглежда
от окръжен съд като първа инстанция/тоест СГС/,предвид чл.35,ал.2 от НПК, а още
повече в материалите по делото има Постановление на СРП от 02.03.2018 г. ,
където прокурор А.К.отбелязва ,че
веществото „толуол“ е прекурсор
,поради което същото не може да бъде предмет на престъпление по чл.354А,ал.3
от НК/тоест , тези дяния които са на
подсъдност на районен съд,при липса на спец.цел за „разпространение“/. След
като обикновеното държане на прекурсор няма как да е
престъпление с районна родова подсъдност/а дори не е инкриминирано/,то явно че
при внесения обв.акт е предявено обвинение за
престъпление , което не е съставомерно съгласно чл.354А,ал.1,изр.2 на НК.Липсващата в диспозитива на обвинението „цел за разпространение“ следва
да е задължителен елемент от текста на обвинението ,тъй като е част от законовия
състав на това престъпление, като не може да бъде презюмирана
или тълкувателно извеждана.Строго формалната страна на процеса по повдигане
на обвинението не може да се смесва с процеса по доказване на вече повдигнато
обвинение.В тази посока - аргументът ,посочен от прокурора в Репликата му
спрямо защитната реч на защитника, се отнася повече към процеса по доказване на
обвинението, но не и към формулирането на обвинението като такова.Тълкувателно
е ясно и не подлежи на съмнение ,че при повдигане на обвинение следва да се
посочат всички елементи на законовия и фактически състав на престъплението ,за
което се привлича дадено лице като обвиняем.Защигага
от обвиняем и защита може да се упражнява пълноценно при ясно предявено
обвинение, като компонентите на последното не следва да се извеждат
тълкувателно.На последно място, съдът дължи произнасяне в определени параметри,
които следва да са заложени в обв.акт.Никъде в обв.акт не се твърди ,че държането на визираните вещества е
с цел разпространение,поради което не може съдът за първи път с Присъдата си да
въведе такъв компонент от текста на обвинението.
Липсва практически смисъл съдът да излага доводи относно съставомерност от субективна страна , предвид горните
доводи и съображения.За пълнота следва да се добави ,че Дупликата на прокурора
в ОСЗ се базира на л.5,абзац 4 отгоре-надолу от внесения обв.акт
за изводимостта на „целта за разпространение“ от
конкретните факти по делото,но това не променя нищо от посоченото в предходния
абзац.Така е защото ,липсата на такъв компонент от законовия състав на
престъплението в диспозитива на
обвинението е факт и тя не може да се компенсира с доводи как може да се докаже
част от обвинението/следва отново да се
напомни за разликата между валидно повдигнато обвинение и доказването на
същото, като в конкр. случай посоченото в обв. акт и Дупликата на прокурора в ОСЗ се отнася само към
доказване на едно обвинение , което „априори“ не е
коректно повдигнато/.
Действително , по делото в
съд.фаза е било проведено „Разпоредително заседание“ , в което всички участници
в него , вкл. и съда служебно - са взели отношение ,че не са налице отстраними съществени проц.нарушения,
които са допуснати на досъдебното производство и да са накърнили правото на
защита на подсъдимия или защитата.Тук е мястото да се припомни и нормата на чл.248,ал.3
от НПК ,че преклузията е валидна и за тези отстраними съществени проц.нарушения
, които НЕ СА БИЛИ ПОСТАВЕНИ НА ОБСЪЖДАНЕ в разпоредителното заседание или са
били приети за несъществени.В конкретния случай въпросът за субективната страна и специалната цел „за
разпространение“ се явява именно такъв въпрос, който не е бил поставян на
обсъждане.Предвид горното ,съдът
съобрази ,че са налице проц. пречки както по
реда на чл.294,ал.2, така и по реда на чл.302 от НПК да възобнови
съдебното следствие.
За пълнота следва да се отбележи
,че защитникът неоснователно се базира на Приложение
№ 3 към Наредба № 1 от 18.04.2008 г. за
контрол на прекурсорите и наркотичните вещества,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката,ДВ,бр.45/13.05.2008г., изм.
ДВ,бр.92/17.11.2017г.Чрез този подзаконов акт се транспонират частично Регламент № 273/2004г. относно прекурсорите на наркотични вещества и Регламент № 111/2005 относно правилата за
Мониторинга на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите/макар И да не цитира поименно тези актове/.Наистина
,Делегираният Регламент /ЕС/ № 2015/1011
от 24.04.2015г./който допълва горните два и отменя трети/ предвижда ,че не
се изисква регистрация на операторите , занимаващи се с износ на вещества от Категория 3, ако износът им през
предходната година не превишава количеството в Приложение № 1/където за „толуол“ е
посочено – 50 кг/.В Приложение № 3 към
чл.20,ал.1,чл.54,ал.3 и чл.56,ал.3 от Наредбата/цитирана в началото на този
абзац/ също е посочена границата от 50 кг. „толуол“,но
отново става въпрос за дейности по износ
и реекспорт за които няма задължение за регистрация по чл.20,ал.2 от Наредбата , ако износът пред предходната година не надхрърля количеството от 50 кг. Това ,което е ясно и не
буди съмнение е ,че нито европейские Регламент , нито българския подзаконов акт
нямат предвид право на свободно държане на „толуол“
до 50 кг. , а регламентират допълнително една търговска дейност за лицензирани
търговци в рамките на ЕС, както при вътреобщностните
доставки , така и при търговията с трети страни.Доколкото подс.А.Ф. не е заявил ,че извършва износ или реекспорт на „толуол“ нито в рамките на ЕС , нито с трети страни,а още по-малко се излагат
твърдения , че той е осъществил износ от последната година в общо количества под 50 кг. „толуол“/за
да ползва горепосочените преференции и облекчения/,то очевидно е че тези
регламентации не касаят по никакъв начин неговия случай.Тези правни източници
имат за адресати съвсем друга категория правни субекти , които регламентирано и
законосъобразно търгуват с такива вещества.
На основание чл.354А,ал.6
от НК съдът отне в полза на държавата горепосочените прекурсори и материали за производство на наркотични
вещества/индивидуализирани в Присъдата/.
Съдът на
основание чл.59,ал.1 от НК Зачете предварителното задържане за времето ,
през което подс.Ф. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“,считано от 04.06. до 22.11.2019 г.Както бе посочено тази
мярка бе взета на фазата на съдебното производство поради непрецизно
процесуално поведение на подс.Ф..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :