Р Е Ш Е Н И Е
№ 260572
,08.04.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на шести април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Илияна
Гальова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7791 по
описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се с която се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща главница по договор за
заем и сумата от 659.17 лева- лихва за забава.
Ищецът сочи, че на
19.09.2018 г. е сключен договор за заем между ищеца-заемодател и ответника - заемополучател
за сумата от 3000 лева, която била предадена в брой и за това обстоятелство
била съставена разписка, според която ответникът се задължил да върне сумата за срок от шест
месеца. Сочи се, че сумата била необходима на ответника за извършване на ремонт
на имот в гр. М…. Твърди се, че въпреки множеството покани за връщане на
заетата сума, задължението не е погасено. Главницата се претендира заедно с
мораторна лихва за забава. Претендират се и направените разноски, в т.ч. и тези
по ч.гр.д. №7273/2020 по описа на БРС за обезпечение на бъдещия иск.
В срока по чл.
131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.
По делото е представена
разписка, в
която Б.С.Д. заявява, че на 19.09.2018 г. е получил от Д.В.А. сумата от 3000 лева- заем, който се задължава да
върне в шест-месечен срок. Същата носи подписите и на двете страни.
Разпитана
е свидетелката В. Д. А.- дъщеря на ищеца. Тя сочи, че лично не познава ответника Б.С.. Сочи, че той
е ром-познат на родителите ѝ и,
като баща ѝ и друг път му е давал дребни суми в заем. Свидетелката знае
от родителите си, че баща ѝ дал сума в размер на 3000 лева и ответникът е
разписал разписка и обещал да върне парите след шест месеца. Баща ѝ чакал
повече от уговорения срок, но не е последвало връщане на сумата. Родителите
ѝ са търсили Д., за да го питат
дали няма да върне парите, но неуспешно. Свидетелката разказва, че и тя му се е обадила по телефона на 02.11.2020 г.,
попитала го дали може да върне парите. Той се държал арогантно. Казал, че бил
задлъжнял на много хора, нямал пари и не може да ги върне. Ответникът затворил
телефона и тя разбрала, че той няма да върне парите. След това коментирала с
родителите си, че баща ѝ следва да заведе съдебен иск за връщане на
сумата. Свидетелката твърди, че и към настоящият момент ответникът не е
заплатил сумата.
Правното основание на
предявените искове е на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно разпределената
доказателствена тежест в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за заем, по
който е изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза
на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната
парична сума на соченото основание. В тежест на ответника е да установи
настъпили правоизключващи или правопогасяващи юридически факти.
Съдът приема за установено възникването на облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за паричен заем, сключен на 19.09.2018 г.
за сумата 3000 лева. Облигационното отношение, възникнало между страните,
съдържа именно съществените признаци на договор за заем, уреден в разпоредбата
на чл. 240 ЗЗД – ищецът е предал на 19.09.2018 г. на ответника сумата от 3000
лева, а ответникът се е задължил да върне сумата.
Разписката по чл. 77 ЗЗД се предоставя от кредитора на длъжника и доказва
изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния
характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката
служи още и като доказателство за сключването му и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
/Решение № 150 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 574/2011 г. на Върховен касационен
съд/. В процесния случай заемното правоотношение се установява по безспорен
начин освен от разписката и от събраните гласни доказателства.
А. е дал на Д. сумата от 3000 лева, като видно от свидетелските показания след изтичане на уговорени
6-месечен срок за връщане на сумата заемодателят е поканил ответника да му
върне парите, но той е отказал.
Не е установено и до настоящия момент Д. да е изпълнил задължението си да
върне предоставената му в заем сума. Ответникът не е доказал, въпреки изрично
указаната му тежест, нито е изложил твърдения, че е върнал предоставената му
сума, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 3000 лева се явява основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
Щом от приложената към делото разписка, по силата на която е получена от
ответника дадената му на заем от ищеца сума, денят за изпълнение на задължението
е определен и ответникът в този срок не е изплатил дължимата от него сума по
разписка, то съгласно чл. 84 ЗЗД той е изпаднал в забава след изтичане на
определения срок. В такъв случай, съгласно чл. 86 ЗЗД ответникът дължи
заплащане на лихви от деня на забавата. Затова, като се имат предвид посочените
законни разпоредби, не е било необходимо в разписката да е уговорено заплащане
на лихви, тъй като заплащането на компенсаторни лихви е уредено със закон.
Необходимостта от писмена уговорка за заплащане на лихви е налице, когато се
касае до претенция за заплащане на лихви, които е уговорено да се заплащат,
преди да е изтекъл срокът за изпълнение на задължението, за което е уговорено
да се заплащат лихви./ Решение № 2455 от 30. ХI.1966 г. по гр. д. № 1699 / 66 г.,
I г. о./
В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК е разяснено, че падежът на задължението,
изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия,
независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да
съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде
изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.
Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като
отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално
изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за
което длъжникът отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа,
че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от
волята на страните или закона - съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е
без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. При срочните
задължения, когато денят на изпълнението им е определен, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на
срока - чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и на забава на
длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и преди срока, т.е. вземането е
изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно не е забавено.
В процесния случай падежът е определен в 6-месечен срок от датата на
сключване на договора за заем, т.е. шест месеца от 19.09.2018 г. или 19.03.2019
г. От тази дата длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Изчислената от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване
на калкулатор на НАП закона лихва за периода от 19.03.2019 г. до 18.11.2020 г.
е в размер на 509.21 лева. Ето защо искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 509.21 лева и за периода от 19.03.2019 г. до 18.11.2020 г.,
а за сумата от 149.96 лева- разликата над уважената сума до пълния претендиран
размер от 659.17 лева и за периода от 20.09.2018г. до 19.03.2020 г. следва да
бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху главницата, начиная от
предявяване на иска – 03.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца съразмерно с уважената
част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 619.88 лева /140.37 лева –държавна такса
и 479.51 лева – адвокатско
възнаграждение/.
Съобразно т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход. Ето защо следва да бъдат присъдени съразмерно и
разноските по ч.гр.д. №7273/2020 г. на БРС в размер на 517.87 лева /38.36 лева
- държавна такса и 479.51 лева – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложено, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86 от ЗЗД на Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3000 /три хиляди лева/ -
главница по договор за заем от 19.09.2018 г. и сумата от 509.21 лева /петстотин и девет лева и двадесет и една
стотинки/ -обезщетение за забава за
периода от 19.03.2019 г. до 18.11.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 03.12.2020 г.-датата на подаване на исковата молба до изплащане
на взменето.
ОТХЪРЛЯ иска на Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу Б.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** за сумата от 149.96 лева-
разликата над уважената сума в размер на 509.21 лева до пълния претендиран
размер от 659.17 лева и за периода от
20.09.2018г. до 19.03.2020 г.
ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 619.88 лева /шестстотин и деветнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/- разноски за настоящото производство и сумата
от 517.87 лева /петстотин и седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/- разноски
по ч.гр.д. №7273/2020 г. на БРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ К.Вълев
Вярно с
оригинала:
И.Г.