Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260062
гр. Хасково 07.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд
……...................…..............…................ колегия в публично
заседание на
двадесет и пети май ……….………………….……….................................
през две хиляди и
двадесет и първа ….…………..……...........................година в състав :
Председател : МИЛЕНА ПЕТЕВА
Членове: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
при секретаря Румяна
Р...……………............................................ в присъствието на
прокурора Антон
Стоянов…..……........………….............като разгледа докладваното от
.............съдията ПЕТЕВА...........ВНОХ дело № 655…......... по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260014/29.10.2020
г., постановена по НОХД № 740/2020 г. Районен съд-Хасково е признал подсъдимия
Д. Д.С. *** за виновен в това, че на 05.12.2019 г. в с.В., област Х. се заканил
с убийство на П.М. *** в качеството му на длъжностно лице – ******
-******* ********* в кантората на ЧСИ Н. К., рег.№ *** от КЧСИ, с район на действие ОС-Хасково,
при изпълнение на службата му /извършване на въвод във владение на купувач в имот,
като му казал: „Живял съм ** години, стигат ми толкова, но ти няма да доживееш
толкова“ и „ще ти махна главата от раменете“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от девет
месеца“, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от
три години. Предявеният от П.М. против подсъдимия Д.С. граждански иск е бил
уважен частично, като подсъдимият е осъден да заплати на ищеца сумата
1 500 лева – обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на увреждането –
05.12.2019 г., до окончателното й изплащане, а в останалата й част до пълния
предявен размер от 10 000 лева претенцията като неоснователна е била
отхвърлена. В тежест на подсъдимия са възложени и направените от частния
обвинител и граждански ищец П.М. деловодни разноски от 900 лева, както и
разходите, извършени от бюджета на ОД на МВР-Хасково. Ищецът е осъден още да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 60
лева.
Недоволен от присъдата е останал
частният обвинител и граждански ищец П.М., който чрез своя повереник в срок е
депозирал въззивна жалба против нея. С последната се атакува размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Относно наказанието се поддържа, че то е
прекомерно занижено, защото не съответствало на установените по делото
отекчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, нито на тежестта на
самото престъпление, илюстриращо грубо незачитане на реда, арогантно отношение
към изпълняващото своите функции длъжностно лице и цинично пренебрежение към
неговата личност. Отмерената от съда сума за възмездяване на неимуществените
вреди, настъпили за пострадалия също не била адекватна на доказаните в хода на
процеса трайни увреди върху психиката и начина на живот, като не били отчетени
изпитаните унижение и безпомощност при изпълнение на службата, както и
създадената несигурност в личен, семеен и служебен план. Не било взето предвид
и обстоятелството, че негативните изживявания не били отшумели, както и че
определената от съда сума била незначителна на фона на социално-икономическите
условия в страната ни. Искането, което се отправя, е за изменение на присъдата
чрез увеличаване на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както
и на размера на обезщетението, репариращо причинените от престъплението вреди.
Частният обвинител и
граждански ищец П.М. поддържа така формулираните от повереника искания и моли
за решение, с което те да бъдат уважени.
Защитникът на подсъдимия
намира жалбата за неоснователна. Становището му е, че наказанието е дори
завишено, а не снизходително. Искането му е жалбата да бъде преценена като неоснователна,
а присъдата потвърдена.
Подсъдимият също счита,
че жалбата е неоснователна. Изразява становище за невиновност по предявеното му
обвинение и отправя искане за постановяване на оправдателен съдебен акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково
намира жалбата за неоснователна, като заявява, че не се констатират основания
за изменение на съдебния акт. Счита, че при индивидуализацията на наказанието
съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон. Определените
наказание и обезщетение били справедливи и съответни на тежестта на извършеното
и нанесените с него вреди. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените
оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата,
констатира следното:
Съдебното производство по
НОХД № 740/2020 година по описа на Районен съд-Хасково е било образувано по
обвинителен акт, депозиран от прокурора при РП-Хасково, с който против
подсъдимия Д.С. е било повдигнато обвинение
за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие, при
провеждането на което не се констатират нарушения на процесуалния закон, са
били събрани относимите към предмета на делото доказателства, а приложените
способи за тяхното събиране и проверка както в съдебната, така и в досъдебната
фаза, не страдат от пороци, налагащи служебна намеса от въззивния съд.
Процесуалните права на страните са били гарантирани в пълен обем, като нито се
твърдят от страните, нито се констатират от съда основания за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото в предходна процесуална фаза. Проведената пред
първоинстанционния съд доказателствена дейност е била изчерпателна и тя е
довела до установяването на следната фактическа обстановка:
Към 2019 година
конституираният като граждански ищец и частен обвинител П.М.М. изпълнявал
длъжността ******-*******
******* ******в кантората на ЧСИ Н. К. с район на действие Окръжен съд-Хасково
и с рег.№ ***, която длъжност той заемал по силата на Трудов договор № 1/06.01.2016
г., а по силата на Договор за овластяване от същата дата, бил оправомощен да
извършва всички действия от компетентността на посочения частен съдебен
изпълнител. Въз основа на молба от 17.05.2020 г., депозирана от свидетеля Н. И., (брат на подсъдимия), както и лицата Р. С. и М. С., и приложен към молбата изпълнителен
лист, от ЧСИ К. било образувано изпълнително дело под №
20199290400865/2019 г., чийто предмет било извършването на публична продан на
имот – УПИ IХ-** в кв.* по регулационния план на с.В., област Х., заедно с построените в този парцел
жилищна сграда, лятна кухня и навес. В хода на изпълнителното производство било
издадено Постановление от 07.10.2019 г., по силата на което горепосочените
недвижими имоти били възложени в изключителна собственост на свидетеля Н. Д. И. /братът на подсъдимия/. За това
постановление подсъдимият бил уведомен чрез връчване. С молба от 15.11.2019 г.,
депозирана по изпълнителното дело, Н. И. поискал извършване на въвод във
владението на същите имоти. Към този момент дворното място и сградите в него
били обитавани от подсъдимия и неговата съпруга – свидетелката Н. С., които от около 30 години живеели в
къщата, използвали терена и помощните постройки в него. В изпълнение на
процесуалната дейност по извършването на въвода, на 19.11.2019 г. свидетелят М.
и свидетелят Г. Т. Г. /заемащ длъжността „*******“ в кантората на ЧСИ К./ посетили процесния на изпълнителното
производство имот, за да връчат призовка на длъжника Д.С. с цел уведомяване за
насрочения на 05.12.2019 г. въвод. Свидетелят Г. и преди бил посещавал този адрес, за да
връчва призовки или съобщения на подсъдимия по повод образуваното изпълнително
дело и знаел, че обичайно той отказвал да получава книжата, оформянето на които
ставало чрез съответното отбелязване на отказа. На посочения ден – 19.11.2019
г. около 15,00 часа, Г. и М. заварили в имота подсъдимия и неговата съпруга –
Н. С., както и тяхното внуче /малко дете на възраст около пет години/.
След като М. обяснил повода за посещението си и съобщил за насрочения на
05.12.2019 г. въвод във владение, подсъдимият веднага се разкрещял срещу него,
нарекъл го боклук и измамник, а също и мафиот, който иска да му вземе имота.
Последвали псувни и нови обиди спрямо М., към които реплики в същия смисъл и тон добавила и свидетелката
Н. С., която нарекла М. „корумпиран“. Свидетелят Г. направил опит да запознае подсъдимия с
носеното съобщение и го информира за
насроченото изпълнително действие, на което подсъдимият отвърнал с подкани да
бъде напуснат имота му и отправени към М. реплики „знам къде работиш“, „знам
къде живееш“, „ще те намеря“. Словесните атаки от страна на подсъдимия
преминали в опити да се приближи към М., което Г. предотвратил, заставайки между двамата
мъже след подозрението, че сблъсъкът може да прерасне във физически и след като
се убедил, че агресията няма да бъде преустановена. Действията на подсъдимия
накарали М. да позвъни на спешен телефон 112. На мястото били изпратени
полицейските служители М. Д. и Р. Т., чиито опити за туширане на създалото се напрежение
също се оказали безуспешни – подсъдимият и съпругата му не изпълнили
разпорежданията им и продължили с обидите спрямо М.. Подсъдимият поддържал
отказа си да получи адресираната към него призовка, която в крайна сметка била
оформена като връчена, тъй като със съдържанието й адресатът бил запознат.
На 05.12.2019
година свидетелят М. отново посетил обитавания от семейството на подсъдимия
имот с цел осъществяване на насрочения за тази дата въвод във владение. Той бил
придружаван от служител в кантората на ЧСИ К. – свидетеля Г. К. А., от полицейските служители – свидетелите
К. Д. и Д. Ш., и от купувача Н. И. Освен подсъдимият, в имота били още неговата
съпруга – свидетелката Н. С., внучето им, както и дъщеря им Д.С.. Макар заради
предходните му посещения свидетелят М. да бил добре познат на подсъдимия, той
отново се легитимирал като ******* - ****** ****** ********* и отново оповестил повода за своето помещение –
извършването на въвода. Видимо ядосан от поредното идване на М., подсъдимият
отново се разкрещял срещу му. Той и съпругата му, както и предходния път,
започнали да отправят обиди, като нарекли М. „мафиот“. Подсъдимият отново
казал, че добре знае къде работи М. и че не го интересува какво работи, като
заявил, а и с действията си демонстрирал, че
не възнамерява да напуска имота. Взел внучето си на рамене и нервно се
движел из дворното място. Отправените към М. думи от страна на подсъдимия С.
били съчетани с ругатни и към неговия брат – свид.Н. И., и допълнени с обвинения в корупция,
които свидетелката Н. С. изричала. В даден момент подсъдимият отправил
поглед към М. и му заявил „Живял съм ** години, стигат ми толкова, но ти и
толкова няма да доживее“, и още „Ще ти махна главата от раменете“. После с
ирония обещал на М., че ще му занесе шаран за Никулден. По време на така
разигралите се събития М., двамата полицейски служители, както и свидетелят Г. А., се намирали извън двора, а подсъдимият
и семейството му вътре в него, като разговорите между двете групи се водели
през телената ограда на имота. Опитите на М. да обясни необходимостта от
освобождаването на имота били посрещнати от подсъдимия и съпругата му с искане
за представяне на документи – договор за ипотека, нотариален акт, а също и с
оспорване на правото на купувача да получи владението. В отговор на това
дъщерята на подсъдимия се приближила към М., за да се увери в съдържанието на
документа, на който той се позовава, за да пристъпи към въвода, а след това
разговаряла със своя чичо – свидетелят Н. И. и го помолила за отсрочка на
изпълнителното действие. Мотивиран от създалото се напрежение, И. приел предложението и по негово искане М. определил нова дата за
въвода – 18.12.2019 г.
Още на 05.12.2019
г. П.М. депозирал молба до Районна прокуратура-Хасково, с която сигнализирал за
отправените му от Д.С. заплахи, от които изпитал страх за себе си и членовете
на семейството си, тъй като преценил, че поведението на подсъдимия дава
достатъчно поводи да се счита, че действията, с които бил заплашен, могат да
бъдат действително осъществени. От този момент той станал предпазлив при
изпълнението на служебните си задължения – проучвал добре длъжниците, които
престояло да посети, търсел по-често съдействието на полицията при извършване
на изпълнителните действия. В личен план изпитвал притеснения за себе си и
децата си.
На 18.12.2019 г.
свидетелят М., свидетелят Г. А., полицейските служители Д. и Ш., както и свидетелят И., отново посетили имота за осъществяване
на насрочения въвод. И този път били посрещнати агресивно от подсъдимия и
съпругата му, които категорично отказали да освободят имота. Те се заключили в
къщата, взели лопати и показали, че ще ги използват. Това наложило да бъдат повикани и други полицейски
служители, чиито разпореждания също не били изпълнени доброволно. Били
предприети преговори с подсъдимия за освобождаването на имота и прекратяването
на конфликта, както и склоняването му да съобрази поведението си с процедурата,
която следва да бъде изпълнена. В крайна сметка подсъдимият бил убеден да
отключи къщата, да не пристъпва към използване на опасни за здравето на другите
предмети, а след намесата на ключар до имота бил осигурен достъп и въводът бил
извършен.
Така установената
фактическа обстановка е идентична с тази, която е приел и районният съд. Тя е
базирана предимно върху гласните доказателствени източници, в чието съдържание
не се откриват съществени противоречия с изключение на тези, които са напълно
разбираеми и производни на ясната заинтересованост на свидетелстващия от изхода
на делото. Това са на първо място показанията на свидетелката Н. С. и на второ – обясненията на самия
подсъдим, представящи събитията от инкриминираната дата /а също и тези от
19.11.2019 г. и 18.12.2019 г./ в светлина, угодна на възприетата защитна линия,
а именно, че конфликтът се е състоял единствено в оспорване на правното
основание за извършване на въвода, както и че обидните думи, заплашителни
действия и всякакъв друг вид недоволство, са били отправени към искащия
владението купувач, но не и към изпълняващия служебните си задължения
помощник-частен съдебен изпълнител М.. С основание тази защитна позиция е била
отхвърлена от първоинстанционния съд и то не само защото целенасочено или не,
както показанията на Н. С., така и обясненията на подсъдимия, представят
събитията от трите горепосочени дати в неясен и трудно достъпен порядък с
препратки към развоя на гражданския и изпълнителен процес и сложилите се между
подсъдимия и брат му И. отношения, но и защото е съвсем обяснимо затаяването
на тези елементи от фактологията, които биха уличили както свидетелката, така и
подсъдимия в поведение, насочено против личността на посещавалия ги съдебен
изпълнител. По-същественото в случая е това, че разказаното от свидетелите, за
чиято безпристрастност и обективност не възникват съмнения, е така детайлно,
конкретно и еднопосочно, че не поставя въпроси относно неговата истинност.
Изцяло съвпадащи за случилото се на 19.11.2019 г. са показанията на свидетелите
М., Г. Г., както и приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания на
полицейските служители Д. и Т. Същото се отнася и за фактите, касаещи
инкриминираната дата, на която в имота са присъствали М., Г. А., както и полицаите Д. и Ш. Вярно е, че последните двама са
изразили известна несигурност относно всички детайли от поведението на
подсъдимия и неговата съпруга и това е довело до прочит на дадените от Ш. показания пред органа на досъдебното
производство, както и до отправяне на уточняващи въпроси към свидетеля Д., но е вярно също, че загубата на
подробни спомени от тези двама свидетели е изцяло разбираема, още повече че убягналата
им конкретика не е засегнала съществената за предмета на делото фактическа част
– те ясно представят както превъзбудения тон и невъздържаното поведение на
подсъдимия от този ден, така и смисъла на отправените към М. думи, които
очевидно последният е възприел като заплашителни, след като предупредил
подсъдимия „да внимава“ с казаното „пред полицаи и свидетели“, за което двамата
полицаи също разказват. Свидетелят Ш. дава точни показания за изреченото от С. – „живял съм ** години“ и „знам те кой си, знам ти
офисът къде е“, и е категоричен, че то е било адресирано към М., който му
отвърнал с горецитираното предупреждение към подсъдимия – да подбира думите,
които изрича пред други лица. Разбира се, най-конкретни и последователни
относно използваната от подсъдимия реч са показанията на самия М., както и на
свидетеля Г. А., чиято последователност, вътрешна и взаимна консолидация, както и
кореспонденция с показанията на свидетелите Д. и Ш., изключват резервите към тяхната
достоверност. Както М., така и А. потвърждават, че са чули отправените от подсъдимия
реплики: „повече да не си идвал тук, знам къде работиш и ще се разправям с
теб“, „живял съм ** години, ти няма да доживееш толкова“, „ще ти махна
главата“, а също и ироничното „сега за Никулден ще ти донеса шаран, на работа
да си хапнете там“. Действително употребата точно на тези изрази от подсъдимия
е била отречена пред съда от свидетеля Н. И., което е предизвикало прочитане на
дадените в досъдебното производство показания, в които този свидетел е цитирал
конкретни заплахи, но тях не е потвърдил в процедурата по отстраняване на
противоречието. От друга страна обаче, и при двата разпита свидетелят И. е бил категоричен, че закани от страна
на брат му са били отправяни както към него, така и към всички други присъстващи
на мястото лица, а липсата на спомен за тях и за възпроизвеждане на точното им съдържание е обяснил с прилошаване
и невъзможност за детайлно възприемане. Така казаното от И. нито се е оказало в сериозно
противоречие с представените от останалите свидетели показания, нито е било
повод за негативна оценка за истинност /както е посочил районният съд/, а само
причина за трактовката му на фона на усложнените и обтегнати семейни отношения
и заявената от самия И. убеденост, че водеща в създалата се конфликтна
ситуация е била ролята на съпругата на брат му. В крайна сметка, направеният от първоинстанционния съд
заключителен извод за доказаното изричане на инкриминираните думи, е правилен и
съответен на доказателствената съвкупност.
Дали словата, с безспорно
заплашителен смисъл, допълнен и от явно негативния емоционален фон, са имали за
адресат именно М., е въпрос, чийто отговор дава както непосредствения отклик на
тях от страна на пострадалия, така и самото им съдържание, недвусмислено
сочещо, че те са отправени към изпълняващия служебната си дейност
помощник-съдебен изпълнител и са целяли да въздействат именно върху неговата, а
не върху нечия друга, психика. В този смисъл опитът на защитата да внуши, че
вербалната агресия е имала за адресат по-скоро братът-купувач, е очевидно
неуместен. Първо, М. е категоричен, че словесни нападки са били налице и спрямо
свидетеля И., но те са били от друго естество и с различен смислов характер; второ
– подсъдимият е разговарял с брат си на майчиния им език, макар и част от
обидите към него да били изречени на български и затова разбрани от всички
присъстващи и трето – М. е категоричен, че при отправянето на заплахите
погледът на подсъдимия е бил насочен към него - взирал се в очите му с ярост,
„обезумял и почервенял“. Всичко това, в съчетание със съдържанието и
семантиката на използваните изрази, в достатъчно категорична степен
аргументират извода кое е било лицето, към което са отправени, а също и
заключението, че вложеният в тях заряд е бил именно заплашителен за живота и
здравето на същия. Въпросът дали изреченото от подсъдимия е било в състояние да
предизвика основателен за живота на пострадалия страх, също следва да получи
положителен отговор. За способността на думите да въздействат върху психиката
на пострадалия и предизвикат неблагоприятна промяна в нея или в поведението на
лицето, следва да се съди както от естеството и смисъла на казаното, така и от
всички други факти, обрисуващи обстановката, в която заплахата е отправена.
Конкретиката на казуса сочи, че в случая за тази обективна характеристика на
изреченото от определящо значение са предхождащото инкриминирания момент
поведение на извършителя, сложилите се отношения между него и адресата на
заканата, а също и последиците, които подсъдимият е считал, че ще настъпят в
резултат на действията на пострадалия, като последните са обусловени от
заеманото служебно положение /за което безспорно подсъдимият е имал ясни
представи/, както и от вида на самите изпълнителни действия. В случая е безспорно,
че конфликтът между подсъдимия и ******-****** ******* не е бил първи за тях. Той е предхождан от събитията
на 19.11.2019 г., когато М. е направил опит да уведоми по съответния
процесуален ред подсъдимия за насрочения въвод. И тогава поведението на С. е
било сходно с това, което е демонстрирал на инкриминираната дата. Освен това,
както съпътстващото процесните изрази поведение на подсъдимия, така и
емоционалното състояние, в което е изпаднал, и не на последно място, цялостният
облик на неговата реч, категорично са
сочели на упорство в отказа му да напусне имота, и нещо повече – на
непоколебимо решение да стори всичко възможно, за да предотврати въвода. От
друга страна, очевидно изреченото от С. е показало, че той възприема М. като
един /макар и очевидно не единствен/ причинител на неблагоприятната промяна в
установения му бит. Наред с това, словесната комбинация на изразите, показващи
готовност да се посегне на живота на пострадалия, с тези, напомнящи, че се знае
мястото му на работа, където може да бъде открит и посетен, очевидно са
формирали такъв психически въздействащ комплекс, който обективно е бил
убеждаващ, че заплахата може да бъде действително осъществена. Допълнен с
трайно поддържаните от подсъдимия негативни настроения към всеки участник в
изпълнителните действия и най-вече към служителите в кантората на ****** *******, както и с демонстрираната необузданост и
арогантност, вербалната заплаха логично е могла да бъде считана като намерение
да се пристъпи към действия за нейната реализация.
Изложението на
горните фактически и правни положения беше наложително не защото те се оспорват
от защитника или подсъдимия. Последният не е депозирал жалба против присъдата,
макар да претендира от въззивния съд да бъде оправдан. Те не се критикуват и от
подалия въззивната жалба частен обвинител и граждански ищец, чиито искания се
ограничават до размера на наложеното наказание и определено обезщетение за
неимуществени вреди. Възприетите от
настоящия съд съображения обаче налагат извода, че при правилно установена
фактическа обстановка, районният съд не е приложил законът, който е следвало да
бъде приложен. Макар никоя от страните да не е поставила въпроса за правната
квалификация на извършеното от С., необходимо е било да се коментира дали в
случая не са касае за извършването на друго съставомерно деяние и по-конкретно
на престъпление по чл.269 ал.1 от НК. Доктрината и съдебната практика са дали
отговор на дискусията какъв е разграничителният белег между престъплението по
чл.144 ал.2 от НК и това по чл.269 от НК. Първата и основна отлика между двата
престъпни състава разбира се е защитеният от съответната наказателна норма
обект – при престъплението по чл.144 ал.2 от НК той се състои в личните права
на гражданите, а при престъплението по чл.269 от НК обектът на защита е
установеният ред на управление. За това кой от двата обекта е бил засегнат и
коя охранена сфера извършителят е целял да накърни, следва да се съди от всички
обстоятелства, относими както към обективната, така и към субективната страна
на деянието. Във всички случаи субективния момент е определящ, защото именно
той е и показателят за намерението на дееца да предизвика даден неблагоприятен
резултат, а от тук и да се идентифицира
обществената сфера, към която действията му са били насочени. В случая
доказателствата по делото установяват, че това, което С. е целял, е било не да
се закани на съдебния изпълнител М. само и единствено заради длъжностното му
качество, а защото е искал да препятства осъществяването на изпълнителното
действие, което е щяло да доведе до отстраняването му от имота. За тази цел
свидетелстват както думите, илюстриращи
отказа на 19.11.2019 г. да бъде получена призовката за насрочването на
въвода, така и явното и словесно изказано оспорване на правното основание за
освобождаване на имота, както и съпротивата срещу изпълнението на 05.12.2019
г., а също и грубото препятстване на изпълнителните действия на 18.12.2019 г.
Следователно отправените към М. заплахи в нито един момент не са били изолирани
от конкретните изпълнителни действия, с
които той е бил натоварен и към чието осъществяване е пристъпил. Недопускането
на М., А., Д. и Ш. в дворното място или жилищната сграда на 05.12.2019 г. и отправената
към тях словесна атака не могат да бъдат окачествени по начин, различен от
предварително намислено и обективно демонстрирано по недвусмислен начин от С.
решение да се попречи на изпълнителната процедура, а отправените заплашителни
думи - като средство за постигането на този резултат, което той съобразно
своите социални разбирания и правна култура е счел за подходящ за неговото
постигане, т.е. за отблъскване на изпълнението. Тоест между заплахите за живота
на М. и преустановяването, отлагането или прекратяването на неговите служебни
функции е била налице такава неразривна връзка в обективен и субективен план,
която сочи, че заплахата е била не преследваната от дееца цел, а способ за
постигането друг друга – да се внуши на *******
****** ******** ******** да не извърши нещо, свързано с неговите функции.
Друго би било положението, ако заплашителните действия бяха предприети от С. след извършването на въвода и
продиктувани от свършеното от изпълнителния орган, или пък изолирани от момента
на самото изпълнение /минало или предстоящо/, но свързани със служебното
качество на пострадалия. Когато обаче принудата /изразена в сила или
заплашване/ цели да въздейства върху органа на власт така че да го мотивира да
не изпълни непосредствено предприетата служебна функция, то тя се явява само
средството за постигане именно на този увреждащ реда на управление ефект.
Затова съдът прие, че в случая извършеното от подсъдимия следва да бъде
квалифицирано като престъпление по чл.269 ал.1 от НК. За него законът предвижда
наказание „лишаване от свобода до шест години“, т.е. то е еднакво наказуемо с
престъплението, предмет на обвинението, като в същото време обвинителният
документ съдържа достатъчно обстоятелства, аргументиращи тази правна оценка.
Затова присъдата следва да бъде изменена в този смисъл и бъде приложен закон за
еднакво наказуемо престъпление, като подсъдимият се признае за виновен в това,
че на 05.12.2019 г. в с.В., област Х. употребил заплашване с цел да принуди ****** *******
******* ******* да пропусне нещо по служба –
престъпление по чл.269 ал.1 от НК.
Що касае
размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, съдът не
намери основания за ревизия на присъдата в тази й част. При определянето на
наказанието съдът е постигнал необходимия баланс между отекчаващите и
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства при отчитане на конкретната
тежест на извършеното и неговата обществена опасност. Следва да се отбележи, че
извършената от въззивния съд преквалификация на престъплението не рефлектира
върху индивидуализиращите наказанието фактори, доколкото те се съдържат
предимно в данните за личността на дееца, причините за извършеното и
конкретната подбуда. Както правилно е отбелязал съдът, подсъдимият е с чисто
съдебно минало и добра социална характеристика. Не могат да не бъдат отчетени
степента на неговата образованост, възрастта му, семейната му среда и не на
последно място фактът, че въводът е щял да засегне сериозно начина му на живот,
да наложи напускане на имот, в който 30 години е живял. Вярно е, че семейните и
битови несгоди не са оправдавали накърняването на личната сфера на изпълняващия
своята работа съдебен изпълнител, нито засягането на обществения ред, но е
вярно също, че те в голяма степен са допринесли за извършване на деянието. Не
може да бъде пренебрегнато и това, че немалка за генериране на престъпните
нагласи е била и ролята на свидетелката Н. С., която не само е окуражавала съпруга
си в престъпното му поведение, но и напълно се е солидаризирала с него. От
друга страна, отекчаващите вината обстоятелства правилно са оценени от съда
като такива с по-незначителен капацитет и напълно резонно е посочено, че те се
откриват единствено в употребата на обидни изрази извън инкриминираните, както
и в грубото, непристойно поведение, въпреки присъствието на полицейските
служители. На тях обаче противостои фактът, че част от словесната атака е била
отправена към свидетеля И. и породена от формираната към него неприязън след
продължителните имотни спорове с неблагоприятен за подсъдимия край.
Действително и в аспекта на престъплението, за което С. следва да бъде признат
за виновен, поведението му демонстрира явно незачитане на установения правов
ред, но действията му отново не могат да бъдат разглеждани извън аспекта на
генериралите ги причини, нито от социалния облик на дееца и произтичащите от
него представи за обществена изява. Затова, твърдението в жалбата, че
защитеният обект /макар и от друго естество/ е бил накърнен в степен, налагаща
по –сериозна санкция, не може да бъде споделено. Напротив, отмереното от
първоинстанционния съд наказание е напълно реципрочно на извършеното, способно
да постигне както индивидуалната, така и генерална превантивна цел и най-вече
усилието деецът да бъде превъзпитан и пренастроен в позитивен план. По-строга
санкция би надхвърлила целите на санкционирането и би постигнала ефект, обратен
на търсения от закона.
Независимо от
преквалификацията на престъплението и отнасянето на резултата от него в друг
обществен сектор, то безспорно е засегнало и правата на частния обвинител и
граждански ищец М., тъй като адресираното спрямо него заплашване е накърнило и
личната му сфера. Затова гражданският иск за обезвреда е допустим и принципно
основателен поради изложените от районния съд съображения, които не е необходимо
да бъдат повторени. В мотивите към присъдата са представени обстойно и
задълбочено всички обстоятелства, които са относими към размера на дължимото от
подсъдимия обезщетение за обезвреда. Отчетено е, че настъпилите за ищеца
непосредствени вреди се състоят в неблагоприятното въздействие върху неговата
психика, както и че други, извън преките вреди, не могат бъдат включени в
подлежащите на компенсация. От друга страна е взето предвид и това, че
пострадалият заема длъжност, която изисква значителна психическа устойчивост,
към което следва да се добави и това, че негативната работна атмосфера за всеки
съдебен изпълнител не може да се счита за необичайна или прецедентна.
Доказателства, че негативните за гражданския ищец изживявания продължават и
сега, не се съдържат по делото, а и установените факти не дават повод за
основателност на така поддържаните в жалбата твърдения. Както е отбелязал и
съдът, след инкриминираната дата – на 18.12.2019 г., ****** ****** М. отново е посетил имота, за да извърши
изпълнителното действие, поради което не може да се счита, че породеният от
заплахите стрес значително се е отразил на служебната му дейност и е причинил
сериозна професионална и лична дисхармония. Без да се отрича немалката степен
на засягане на психическото равновесие и липсата на каквото и да е
съпричиняване от пострадалия, следва да се има предвид, че създадените
представи за личността на подсъдимия и типа на възприетото от него поведение,
са давали достатъчни поводи за ищеца да счита, че заплахата е провокирана от
конкретното изпълнително действие и времево рамкирана до неговото приключване,
в който интервал са проектирани и изживяванията за унижение и безпомощност,
както и несигурност за личната неприкосновеност. В този смисъл определеното от районния съд
обезщетение в размер на 1 500 лева е достатъчно, за да възмезди така
установените по делото негативни за неимуществената сфера на ищеца последици,
поради което то изцяло отговаря на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Затова присъдата и в тази й част следва да бъде потвърдена.
Имайки предвид
изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.2 вр. чл.334 т.3 от НПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260014/29.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 740/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково в
наказателно-осъдителната й част относно правната квалификация на
престъплението, като признава подсъдимия Д.Д.С., ЕГН ********** за виновен в
това, че
на 05.12.2019 г. в с.В., област Х. употребил заплашване с цел да принуди ****
******** ******* ****** в кантората на ***** ******
******* Н. К. с рег.№ *** от КЧСИ с район на действие ОС-Хасково П.М.М. да
пропусне нещо по служба – да извърши въвод във владение на купувача Н. Д. И. в недвижим имот: УПИ IХ-** в кв.* по действащия кадастрален и регулационен
план на с.В., Област Х. - престъпление по чл.269 ал.1 от НК, като по
първоначално предявеното му обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.2
вр. ал.1 от НК го признава за невиновен и оправдава.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.