№ 596
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501908 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.04.25г.. /с участието на секретаря Янкулова/
въззивно гражданско дело № 1908/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-12 състав от 19.04.24г. по г.д. № 7889/23г. са уважени
/частично: до размера на сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази главница за периода след 31.01.23г./ искове по чл. 2 от
ЗОДОВ на С. Р. против Прокуратурата на РБ.
Решението на СГС се обжалва Прокуратурата на РБ /изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните в процеса /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени и гласни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията –
възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
установяват, че:
Срещу ищцата е било водено наказателно производство /за престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 4 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена от СГС
на 25.02.22г. по н.о.х.д. № 973 от 19г.; съдебният акт е влязъл в сила на 31.01.23г./.
Ищцата поддържа, че е претърпяла /вследствие на процесното наказателно
производство/ неимуществени вреди /психически травми/. С оглед това: С. Р. претендира да
бъде ангажирана /при условията на чл. 2 от ЗОДОВ/ имуществената отговорност на ПРБ /в
1
качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.
Жалбата е частично основателна /първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано частично/:
Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този
етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в
полза на ищцата. Принципната предпоставка на закона /по чл. 2 от ЗОДОВ/, която позволява
да бъде ангажирана отговорността на Държавата /чрез ПРБ – съгласно правилото на чл. 7 от
ЗОДОВ/ в вече удостоверена /т.е. искът се явява доказан – по основание/.
Първоинстанционният съдия е изброил и описал конкретно /и подробно/
събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ и е съотнесъл съдържанието на
същите към всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а
именно: правната квалификация на процесното наказателно производство;
продължителността на процеса във времето /почти 8 години/; приведените в изпълнение /за
период от общо 12 дни/ мерки за процесуална принуда - „задържане под стража“ /в това
число – задържане за 24 часа и задържане за 72 часа/, изменени впоследствие в „парична
гаранция“; периодите на действие на тези мерки; физическото и психическо състояние на
ищцата преди започване на наказателното дело, през времетраенето на последното, след
приключването на процеса и към настоящия момент; негативната рефлекция на
наказателния процес върху психиката на ищцата и върху начина й на живот /през
времетраенето на наказателния процес, за период след това и към момента/; възрастта на С.
Р. /към момента на наказателното производство/; фактът, че ищцата е с „чисто“ съдебно
минало.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
доводите на СГС в изброените насоки. В допълнение:
В случая /и във всяка подобно хипотеза/ наличието на претърпени
неимуществени вреди следва да се презумира /предвид самото репресивно естество на всяко
наказателно производство; особено, ако в рамките на същото са привеждани в реално
изпълнение сериозни мерки за процесуална принуда като „задържане под стража“ и
„домашен арест“/. Обратен извод – не може да бъде защитен житейски.
Въззивният съд намира обаче, че всички изброени обстоятелства /преценени в
съвкупност/ предполагат определяне /и присъждане/ на обезщетение в занижен размер – 7
500 лева. Тази сума се явява обоснована преди всичко със съдържанието на събраният в
процеса гласен доказателствен материал, който налага извод, че ищцата не е претърпяла
сериозни /интензивни, продължителни, трайни/ психологически травми вследствие на
процесното наказателно производство /нито една част от свидетелските показания – не дава
основание да се направи такъв извод/.
С оглед това: въззивната жалба следва да бъде уважена частично /решението на
СГС следва да бъде отменено частично/.
2
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-12 състав от 19.04.24г. по г.д. № 7889/23г. в частта, с
която искът по чл. 2 от ЗОДОВ на С. С. Р. ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ е
уважен за сума над 7 500 лева и в частта, с която ответникът е осъден да плати на адвокат П.
Г. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над 710 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2 от ЗОДОВ на С. С. Р. ЕГН ********** против
Прокуратурата на РБ за сумата над 7 500 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адвокат П. Г. 500 лева – адвокатски
хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-12 състав от 19.04.24г. по г.д. № 7889/23г. /в
останалата част/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3