Р Е Ш
Е Н И Е №…
гр. К., 11.11.2019 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.ският районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ивайло Родопски
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдия Родопски НАХД № 306, по описа на КРС за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на СНЦ “МИСИЯ“, ЕИК *********, представлявано от Г.Й.З., със седалище и
управление: гр.Г., ул.“Т.“ № 1, против наказателно постановление №
23-002187/05.11.2018 година, издадено от директора на дирекция “Инспекция по
труда”, С.област.
В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли
съда да го
отмени изцяло, евентуално да намали размера на
санкцията или да приложи привилегированата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
вр.чл.9, ал.2 от НК за малозначителност на нарушението.
Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” С., чрез
своя процесуален представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда
да го потвърди.
Съдът, след като извърши
проверка на атакуваното наказателно постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложените по делото заповеди № 3-0058/11.02.2014 г. и №№ 3-0011 и 3-0012/03.01.2018 година, безспорно се установява персоналната
и материалната компетентност
на служителите /актосъставител и свидетели по акта/ и на
административно – наказващия
орган – директора на Дирекция „Инспекция
по труда С.област”.
Жалбоподателят към момента на извършване
на проверката е притежавал качеството работодател по смисъла на КТ на наетите лица
в осъществяваната дейност –
„дом за стари хора
„Т.“.
Видно от декларация от 03.09.2018 г., попълнена и подписана собственоръчно от Р.С.се установява, че към момента на проверката лицето е изпълнявало длъжността
„санитар“ в сдружението и в
проверявания обект.
С протокол за извършена проверка
на 05.09.2018 година
и АУАН от същата дата относно спазването на трудовото законодателство
от настоящия жалбоподател е установено настоящото нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, връчен и подписан от представителя на жалбоподателя.
Въз основа на протокол за
извършена проверка на 05.09.2018 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение от същата дата и е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3,
вр.чл.61, ал.1, установено, че фирмата
на жалбоподателя, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, е допуснал до работа на лицето Р.П.С. на длъжност „санитар”, без
отношенията да са обективирани като трудови. Лицето е заварено на 03.09.2018г
г. в 13,00 часа в гореописания обект да полага труд като санитар, което е
потвърдило в писмена декларация.
От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели П. и М. се установява безспорно,
че при извършване
на проверката на обекта лицето
Р.С.е полагала труд
като „санитар“ в проверявания обект, което е декларирала в изрична писмена
декларация от 03.09.2018 година.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, като подадена в срок.
По основателността на жалбата, съдът
излага съображения:
В хода на
административно – наказателното производство по издаване на наказателното
постановление, което се атакува не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Наказателното постановление, постановено
във връзка с нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ е издадено от материално
компетентно длъжностно лице и въз основа на съставен от съответното длъжностно
лице акт за установяване на административно нарушение. Не се констатираха
нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН и при спазване на правилата
по чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.61,
ал.1 от КТ „трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа“, а според чл.414, ал.3 от КТ „работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2
от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева, за всяко
отделно нарушение“.
По същество
правилно е приложен и материалния закон. Издаденото наказателно постановление е
за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ за
неизпълнение от работодателя на задължителната правна норма за наличие на
трудов договор с работника Спасова на длъжността „санитар“ към датата на
проверката, което беше безспорно установено по делото.
Ирелевантно се
явява възражението на жалбоподателя, че лицето Р.С.в
качеството си на член на сдружението може
да полага доброволен труд, съгласно устава, тъй като от една страна противоречи
на повелите и изискванията на КТ относно надлежното уреждане на трудовите
правоотношения, а от друга – нито в ЗЮЛНЦ, нито в специалния закон - КТ не е
регламентирана фигурата на „доброволен“ труд.
Ето защо съдът счита, че законосъобразно
е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя (обективна, безвиновна), поради
което му е наложена имуществена санкция към минималния размер - 2 000 лева. Настоящият съдебен
състав намира за осъществен състава на посоченото административно нарушение.
Тъй като
нарушението се явява първо за нарушителя и с него не са причинени значителни
вредни последици, са налице основания за изменяване на обжалваното наказателно
постановление в частта, относно размера на наложената имуществена санкция, от 2000,00
(две хиляди) лева на законоустановения
минимум от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
В случая е
невъзможно прилагането на законовата привилегия, предвидена в чл.415в, ал.1 от КТ, поради изрично въведеното от законодателя ограничение по ал.2 на същия
член, за нарушения по чл.61, ал.1 от КТ, каквото се явява настоящото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция, чрез редукцията й
до законоопределения минимум.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-002187/05.11.2018 година, издадено от директора на Дирекция “Инспекция
по труда С.област” - С., в частта,
относно наложената имуществена санкция, като
я намалява от 2000,00 (две хиляди) лева на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С. област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от
съобщаването му на страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: