№ 911
гр. С.З. , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503108 по описа за 2020 година
Производството е образувано по възражение от Н. И. И. , чрез адв.Е.Е., против
Заповед за изпълнение № 1879 от 12.07.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 3610/2019г. по
описа на РС – С.З..
Въззивникът сочи, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно по
смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и е лишен от правото да възрази по нея. Твърди, че
не е уведомяван за водено срещу него съдебно производство, посочената заповед за
изпълнение не му е връчвана, а и посоченото юридическо лице взискател му е
непознато. Сочи, че всички съобщения по посоченото частно гражданско дело са
изпращани на адрес гр.С.З., кв.***********, който не съвпада с адреса му по лична
карта, нито с настоящият му адрес. Излага подробни съображения в тази насока. Моли
съдът да приеме настоящото възражение за редовно, своевременно и основателно, и да
спре изпълнението на издадената заповед от чл.410 от ГПК и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист на основание чл.423, ал.3 от ГПК, като делото продължи с
указания по чл.415 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна
въззиваемият „Е.М.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Н.К., в който изразява становище
за неоснователност на възражението.
Въззиваемият оспорва оплакванията, изложени във възражението. Твърди, че за
да бъде допустимо възражението пред въззивния съд, трябва кумулативно да бъдат
изпълнени две изисквания: заповедта да е връчена ненадлежно и подаденото
1
възражение да е в едномесечен срок от узнаването на същата. Излага фактология по
правния спор. Моли съдът да отхвърли искането на длъжника за присъждане на
разноски в настоящото производство като недопустимо.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по
възражението и отговора, намира за установено следното:
Възражението срещу издадената заповед за изпълнение е подадено на
05.08.2020г., а страната е узнала за образуваното срещу нея заповедно производство на
24.07.2020г., видно от съобщението на ЧСИ И.. Ето защо, съдът приема, че
възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок по чл. 423, ал.1 от
ГПК от узнаването на заповедта за изпълнение от легитимирана страна, поради което е
допустимо.
По заявление от 10.07.2019г. от „Е.М.“ ЕООД, гр.С. против Н. И. И. до
Старозагорския районен съд е образувано ч.гр.д. № 3610/2019г. по описа на съда,
издадена е Заповед № 1879 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.07.2019г. Заповедта е връчена на длъжника Н. И. И. на 18.07.2019г., получена от И.
К. И. – баща, на адрес гр.С.З., кв. *********. На 17.09.2019г. съдът е разпоредил да се
издаде изп. лист и такъв е издаден и е получен от кредитора на 11.12.2019г.
Разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК предвижда хипотеза, при която заповедта за
изпълнение да не е връчена надлежно на страната, до която е адресирана. От данните
по делото се установява, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на
18.07.2019 г. на И. К. И. – баща на Н. И. И. на посочения по – горе адрес. От посочения
в заявлението адрес на длъжника Н. И. И. и от приложената справка за предоставяне на
данни по Наредба № 14 от 18.11.2009г. по искане от 11.07.2019г. е видно, че
постоянния адрес на длъжника е гр.С.З., кв. ********, а настоящия адрес е с. П.М.,
общ. С.З..
За установяване на фактите по делото са допуснати гласни доказателства. От
показанията на св. И. Н. И. – баща на въззивника Н. И. И. , се установява, че същият
живее в с. П.М., заедно със сина си от години. Съобщението по делото не е получено
от него.
От показанията на свидетеля И. К. И. се установява, че същият живее на адреса
– кв. ******. Същият е получил съобщението и заповедта по ч.гр.д.№ 3610/2019г., но
след като е отворил плика е разбрал, че съобщението не е адресирано до неговия син
Н. И. И. , който е с различно ЕГН от длъжника Н. И. И. и го е върнал на призовкаря в
съда. Свидетелят установява, че длъжникът Н.И. е живял някога, преди години в
същия блок, но на първия етаж, в ап. 3
2
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни се налага изводът, че
длъжникът не е получил съобщението за издадената заповед по ч. гр.д.№ 3610/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд.
Предвид изложените съображения, на основание чл. 423, ал.3 ГПК подаденото
възражение следва да бъде прието. На основание чл. 423, ал.3, изр. второ ГПК, ако
възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК се
спира.
Разглеждането на делото от първоинстанционния съд следва да продължи с
указания по чл.415, ал.1 ГПК.
С оглед на резултата по делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва
да бъдат присъдени в полза на въззивника в размер на 225 лв. за държавна такса и адв.
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, Старозагорския окръжен съд, в настоящият
съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК от длъжника Н. И. И. , ЕГН
**********, с настоящ адрес с. П.М., общ. С.З. против заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1879/12.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. №
3610/2019 г., по описа на Старозагорския районен съд.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на посочената заповед по чл. 410 от ГПК, на осн. чл.
423, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
ВРЪЩА ч. гр. д. № 3610/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд на
същия съд за провеждане на процедурата по чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, гр.С., район ********** да заплати на
основание чл. 78, ал.1 ГПК на Н. И. И. , ЕГН **********, с настоящ адрес с. П.М.,
общ. С.З. сумата 225 лв. (двеста, двадесет и пет лева), представляващи направените
разноски в настоящото производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4